По време на дискусия при закрити врата на срещата на земеделските министри в Люксембург в понеделник, няколко страни членки призоваха Европейската комисия да въведе краткосрочни мерки, които да помогнат на фермерите да се справят с растящите разходи за енергия и торове, съобщиха трима дипломати от ЕС пред Euractiv.
Геополитически натиск и ценови шок
Блокадата на Ормузкия проток в резултат на конфликта в Иран доведе до значително повишение на цените на торовете и енергията в Европа. За земеделските производители това допълнително увеличава натиска, който започна още през януари с въвеждането на въглеродния данък на ЕС (CBAM).
Европейската комисия планира да представи план за действие за торовете на 19 май. Очаква се той да включва предложения за намаляване на зависимостта от внос, насърчаване на вътрешното производство и декарбонизация на сектора.
Предложения за държавна помощ
Освен дългосрочния план, се очаква Комисията да предложи още тази седмица облекчаване на правилата за държавна помощ. Това би позволило на държавите членки да покриват до 50% от допълнителните разходи, свързани с кризата в Иран, до края на годината, сочи проект на документ, видян от Euractiv.
По време на срещата в понеделник някои страни настояха за по-широки мерки на ниво ЕС, успоредно с по-голямата гъвкавост при държавните помощи. Министърът на земеделието на Хърватия, Давид Влайчич, подчерта необходимостта от „незабавна реакция сега“, докато финландският му колега Сари Есая изрази подобна позиция.
Министърът на земеделието на Ирландия, Мартин Хейдън, също акцентира върху нуждата от подкрепа за секторите земеделие и рибарство в контекста на конфликта в Близкия изток. Ирландия е изправена пред седмици на протести, включително от страна на фермери, заради високите разходи за дизелово гориво.
Ограничени възможности за реакция
Сред обсъжданите по-рано идеи беше изключването на торовете от обхвата на CBAM. Подкрепата за това предложение обаче намалява, след като Комисията изключи подобна възможност. Единствено латвийският министър Армандс Краузе призова за отлагане на механизма.
Испанският министър Луис Планас насочи вниманието по-широко към митническата политика на блока, призовавайки за разглеждане на аспекти, които „могат да засегнат торовете“. През февруари Комисията предложи временно спиране на стандартните тарифи на СТО за внос на торове, но мярката все още не е влязла в сила. Очаква се това да се случи „през следващите няколко месеца“, заяви комисарят по земеделието Кристоф Хансен на пресконференция след заседанието на Съвета.
Друг обсъждан вариант е използването на кризисния резерв на Общата селскостопанска политика (ОСП), който беше активиран през 2022 г. за справяне с растящите разходи за торове след санкциите на ЕС срещу Русия в резултат на инвазията в Украйна. Наличните средства обаче са ограничени: дори с оставащите около 400 милиона евро от общо 450 милиона, сумата не би съответствала на мащаба на икономическото въздействие от настоящата криза.
Какво означава това за сектора?
Зад официалната информация от Люксембург се виждат три реални икономически зависимости. Първо, обявеният план за 19 май показва, че Брюксел не предвижда инструменти за текущата кампания, а се фокусира върху следващи цикли. Второ, разчитането на държавна помощ като основен лост за компенсиране на разходите поставя в пряко конкурентно предимство фермерите от държави с висок бюджетен излишък (като Германия и Франция), докато производителите в страни с по-ограничен ресурс ще трябва да поемат целия шок от енергийната инфлация сами.
По-важното обаче е ролята на CBAM – той функционира не толкова като екологична мярка, колкото като ключов източник на „собствени ресурси“ за бюджета на ЕС, необходими за обслужването на европейския дълг. Това обяснява и пасивността на българския министър в Люксембург. Въпреки публичните уверения у нас за „защита на фермера“, на масата в Брюксел той не се присъедини към исканията за отлагане или ревизия на CBAM, оставайки част от консенсуса за бюджетна дисциплина и запазване на новите данъчни постъпления в хазната на Съюза. Накрая, обсъжданият кризисен резерв остава по-скоро политически инструмент, тъй като неговият обем е недостатъчен да повлияе съществено върху себестойността на продукцията в европейски мащаб.
