Доклад на Европейската комисия от април 2026 г. представя подробен анализ на най-добрите практики и научените уроци от прилагането на екосхемите и агроекологичните мерки (AECC) в настоящия програмен период. Документът очертава фундаментална промяна в подхода – преход от просто компенсиране на разходи към реално стимулиране на фермерите да предоставят екологични услуги. Анализът обхваща широк спектър от държави, които вече показват измерими резултати в здравето на почвите, управлението на водите и биоразнообразието.
Почвеното здраве и физическата устойчивост на земеделската земя
Според данни на Обсерваторията на почвите в ЕС (EUSO), 60% от почвите в Съюза не са в добро състояние, което налага спешни мерки за възстановяване. Румъния се откроява като лидер в подобряването на почвените показатели, като постига годишен ръст от 1.6% на органичния въглерод и 4.8% на почвения азот. Това е резултат от мащабната екосхема за екологично полезни практики върху обработваема земя, обхващаща 2.9 милиона хектара, която комбинира засаждане на дървета, азотфиксиращи култури и минимални почвени обработки.
Във Финландия фокусът е върху физическата структура на почвата и нейния капацитет за задържане на вода, който е нараснал с 3%, докато уплътняването е намаляло с 1.6%. Тези резултати са постигнати чрез екосхеми за зимна растителна покривка и поддържане на естествени тревни площи без оран. Белгийският регион Валония прилага иновативна екосхема за „дълга почвена покривка“, която обхваща над 80% от обработваемата земя. Тя предлага три нива на плащане според процента на покритие на площите (70%, 80% или 90%) в периода от януари до средата на февруари.
Испания успешно интегрира „въглеродно земеделие“ и зелени покривки при трайните насаждения върху близо 40% от своята земеделска земя. В Литва екосхемата за 4-годишна ротация, включваща „подобряващи почвата“ протеинови култури, е обхванала над 571 000 хектара. България също е отчетена в доклада със своята екосхема за диверсификация на културите, която се прилага върху 2.6 милиона хектара обработваема земя с цел повишаване на хумусното съдържание.
Дигитална революция в мониторинга чрез сателитите Sentinel
Докладът подчертава, че бъдещето на контрола преминава през Системата за мониторинг на площ (AMS) и използването на спътникови данни. Полша е дадена като пример за ефективно използване на Sentinel за проверка на екосхемата за задържане на вода върху пасища. Системата автоматично идентифицира наводнените площи, което елиминира нуждата от физически проверки на терен и улеснява фермерите в доказването на ангажиментите за възстановяване на торфища.
Във Франция спътниковият мониторинг се използва за верификация на ротацията на културите върху 90% от обработваемата земя, както и за контрол върху поддържането на специфична растителна покривка за опрашители. Испания и Естония прилагат Sentinel за контрол на забраната за косене по време на размножителния период на птиците, като системата открива всяка механична дейност в полето в реално време.
Биоразнообразие и стратегии за редукция на химическите торове и препарати
Словакия прилага радикален модел за „цялостна екосхема за фермата“, който ограничава размера на парцелите до 20 хектара в защитени зони и 50 хектара извън тях. Тази мярка, съчетана с изграждането на буферни ивици и коридори, се счита за ключов инструмент за спиране на спада в популациите на птиците. Белгия (Валония) използва екосхема за „екологична свързаност“, която дава бонуси за разполагане на непроизводствени площи в специфични екологични коридори и зони от мрежата „Натура 2000“.
По отношение на растителната защита, България е посочена като пример за мащабно внедряване на екосхема за намаляване на пестицидите (особено глифозат), която обхваща 51% от земеделската земя в страната. Подобни успехи се отчитат в Кипър и Малта, където хербицидите в лозята и овощните градини са масово заменени с механична обработка. Люксембург е успял да ангажира фермерите в отказ от синтетични продукти върху 28% от своята територия.
Германия прилага резултатно-ориентирани плащания за пасища, където субсидията зависи от наличието на поне 4 регионално специфични растителни вида. Изследване в Долна Саксония доказва, че този подход е увеличил видовото разнообразие с 35% за период от шест години. Австрия продължава да разширява своята програма ÖPUL, като през 2024 г. са добавени 150 000 хектара нови площи с висока стойност за биоразнообразието. Италия и Словения също са активни в управлението на екологичната инфраструктура и специфичните местообитания като сухите карстови ливади.
Управление на ресурсите и климатична адаптация
Унгария е разработила комплексна стратегия за естествено задържане на вода в ландшафта, която включва забрана за дрениране на излишните води и подкрепа за инвестиции в микронапояване. В България и Гърция се насърчава отглеждането на климатично устойчиви сортове и култури, които изискват по-малко вода, като зимни зърнени и легуминозни видове.
Португалия прилага иновативна екосхема за замяна на синтетичните торове с органични (тор, каша, биомаса), като изисква между 25% и 50% от торенето да бъде от органичен произход. Чехия съобщава за 15% намаление на загубите на хранителни вещества върху 20 000 хектара чрез своята агроекологична мярка за устойчиво управление на нутриентите. Австрия пък се фокусира върху защитата на подпочвените води чрез строги азотни баланси и задължителни почвени проби.
Модерно животновъдство: Благосъстояние и редукция на емисиите
Италия е лидер в дигитализирания контрол върху използването на антимикробни средства чрез системата ClassyFarm. Екосхемата обхваща 5.6 милиона животински единици (60% от сектора), като плащанията са обвързани с реалното намаление на дневните дози антибиотици спрямо средните регионални нива. Финландия и Швеция постигат изключително висок обхват на мерките за хуманно отношение, като във Финландия 94% от животните са включени в подобрени схеми за благосъстояние и биосигурност.
За намаляване на метановите емисии, Белгия (Фландрия), Португалия и Словения подкрепят използването на специфични фуражни добавки и планове за хранене. Люксембург прилага AECC за намаляване на гъстотата на добитъка с поне 15%, което подобрява фуражната автономия и намалява натиска върху околната среда. Франция комбинира мерките за климат и благосъстояние с цел повишаване на пасищното хранене и намаляване на концентратите.
Дигитална революция в мониторинга чрез сателитите Sentinel
Докладът отделя специално внимание на Системата за мониторинг на площ (AMS) и използването на спътниковите данни Sentinel като ключов инструмент за модернизация на контрола. Тази технология позволява преход от традиционните проверки на място към автоматизиран, постоянен мониторинг, което драстично намалява административната тежест за фермерите. Основно предимство на системата е нейният превантивен характер – чрез AMS се изпращат своевременни предупреждения (alerts) към земеделците, което им дава възможност да коригират евентуални несъответствия или грешки в изпълнението на ангажиментите, преди да се стигне до санкции.
Посока към периода 2028–2034
Докладът на Европейската комисия завършва с препоръки за следващия програмен период, когато екосхемите и агроекологичните мерки ще бъдат обединени в нов инструмент – Агроекологични и климатични действия (AECAs). Основните акценти ще бъдат върху подкрепата за цялостен преход на фермите чрез еднократни суми (lump-sum), по-голяма гъвкавост в продължителността на ангажиментите и пълно интегриране на административните данни за автоматичен контрол върху покупките на входове и сертификатите. Тези промени имат за цел да направят прехода към устойчиви системи по-атрактивен и по-малко бюрократичен за европейските земеделци.
