Списъкът от очаквания на зърнопроизводителите към управлението на Прогресивна България — между неотложното и възможното
На 4 май, четири дни преди обявяването на новия редовен кабинет на Прогресивна България, председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов публикува във Фейсбук позицията на организацията за това какво очаква от следващия министър на земеделието. Текстът е кратък, но съдържателно плътен — на практика списък от шест отделни задачи, които според НАЗ трябва да бъдат поети още в първия работен ден на новото управление: преговорите за новата Обща селскостопанска политика за периода 2028–2034 г., изготвянето на Националния план за възстановяване на природата с краен срок 1 септември 2026 г., законодателна активност по натрупани проблеми, въпросът с бюджетния ресурс, агрохранителната верига и цените на храните, и възстановяването на напоителната инфраструктура. Към тези шест линии Проданов добавя и една подразбираща се рамка — очакване на бързи и последователни решения, „и поради наличието на стабилно парламентарно мнозинство“.
Този списък заслужава внимание не толкова заради конкретните точки в него, колкото защото показва как една от най-структурираните браншови организации в България формулира приоритетите си в момент на политически преход. Всяка от шестте линии съществува отделно — със свой срок, със свои играчи, със свой бюджет. Заедно те очертават терен, на който новият министър ще трябва да оперира със значително по-малък маневрен буфер, отколкото му позволява публичното говорене досега. Времевите рамки на повечето от тези задачи не зависят от София. Те се определят в Брюксел, или от изтекли програмни периоди, или от регламенти, чиито срокове не подлежат на национално съгласуване.
Преговорите за ОСП 2028–2034
Първият въпрос, който Проданов поставя пред новия министър, е изготвянето и финализирането на новия програмен период. Сроковете са стегнати. Европейската комисия предложи рамката на новата ОСП през юли 2025 г. Европейският парламент гласува своята позиция на 29 април 2026 г. Преговорите в Съвета започват сега, под кипърското председателство, което приключва на 30 юни. От 1 юли председателството преминава към Дания, която ще води най-горещата фаза на тристранните преговори — Комисия, Парламент, Съвет. Окончателният текст се очаква да бъде приет в края на 2026 г. или началото на 2027 г. Веднага след това всяка държава трябва да изготви национален стратегически план — документ, който определя как точно ОСП ще се прилага на национално ниво, какъв ще бъде размерът на директните плащания, какви ще бъдат националните екосхеми, как ще се разпределя бюджетът между първи и втори стълб.
Проданов е прав, когато настоява, че в рамките на 13–14 месеца България трябва да подготви тази позиция. Реално срокът е по-кратък — стратегическият план трябва да е готов до началото на 2028 г., но истинските решения за рамката му ще бъдат взети през лятото и есента на 2026 г. Това поставя новия министър в позиция, в която първите 60 дни от мандата му ще определят преговорната тежест на България за следващите седем години земеделска политика. През това време пропуснатата от служебния кабинет неформална среща в Никозия днес, 4 май, ще се удължи в поредица от формални съвети в Брюксел. Всеки от тях ще изисква конкретна позиция — таван на плащанията на хектар, структура на обвързаната подкрепа, дял на екосхемите, тавани на отделните стопанства, дефиниция на „активен фермер“. Това са въпроси, които не понасят колебание.
Конкретното искане на НАЗ — макар да не е написано в текста на Проданов — е известно от миналогодишната работа на организацията. Запазване на сегашното ниво на обвързана подкрепа в България (най-високото в ЕС), запазване на директните плащания на хектар без занижаване, минимизиране на новите екологични задължения, устойчиво финансиране на сектора. Това са разумни искания за един бранш, но в общата европейска рамка те ще се сблъскат с противоположни позиции — Германия настоява за по-силна екологична обвързаност, Франция защитава своя модел на високи директни плащания, Полша и Унгария се противопоставят на твърдите климатични цели. Българската позиция трябва да намери своето място в това поле.
Националният план за възстановяване на природата
Втората линия на Проданов е тази, която той нарича план „Природа“. Става въпрос за Националния план за възстановяване на природата — документ, който всяка държава членка на ЕС трябва да представи до 1 септември 2026 г., в изпълнение на Регламент (ЕС) 2024/1991, известен като Закон за възстановяване на природата (Nature Restoration Law). Регламентът е приет от ЕС през 2024 г. и задължава държавите членки да възстановят увредени екосистеми с цел постигане на критериите за добро екологично състояние.
За земеделието това означава конкретни мерки. Първо — индекс на обикновените видове птици в земеделски земи. Този индекс беше определен на национално равнище и индексиран на 1 септември 2025 г. на 100. Целите за България са 105 до 2030 г., 110 до 2040 г. и 115 до 2050 г. Постигането им изисква намаляване на пестицидите, повече разнообразие в обработваемите площи, повече естествени елементи на ландшафта. Второ — възстановяване на органични почви в селското стопанство, представляващи пресушени торфища. Трето — запазване и повишаване на дела на земеделски земи с естествени елементи на ландшафта: буферни ивици, оборотно или трайно оставена земя под угар, живи плетове, неплододайни дървета, водоеми.
Изготвянето на националния план е задължение на Министерството на околната среда и водите, в сътрудничество с Министерството на земеделието и храните, учени, земеделски производители и природозащитни организации. До есента на 2025 г. процесът не беше започнал публично — коалиция „За да остане природа в България“ изпрати отворено писмо до институциите с настояване за прозрачен и приобщаващ процес. Към момента няма публична информация колко е напреднала работата. Това означава, че новото правителство ще наследи план, който трябва да бъде изготвен, обсъден, съгласуван между две министерства, представен пред заинтересованите страни и одобрен — всичко това в около четири месеца. Проданов е прав, че сроковете са стегнати. Той не е напълно точен, когато казва „около месец“ — Регламентът дава време до 1 септември. Но тревогата му е основателна. План, който се изготвя бързо и без широко обсъждане, обикновено не отчита позицията на сектора, който ще го изпълнява.
Това е реалното напрежение около плана. Природозащитните организации настояват за стриктни мерки, които наистина да възстановят биоразнообразието — ограничение на пестицидите, разширяване на необработваемите ивици, реално намаляване на интензивните практики. Зърнопроизводството настоява за гъвкави мерки, които да не намалят значително обработваемата площ или производителността. Между двете позиции стои ОСП с нейните екосхеми, които частично покриват изискванията на регламента, но не изцяло. Балансът ще се намери — или не — точно в плана, който трябва да се изготви до септември. Това ще бъде един от първите политически тестове за новия министър.
Законодателната активност
Третата линия на Проданов е общо формулирана — необходима е „сериозна законодателна активност за решаване на натрупани в годините проблеми“. Какви са тези проблеми, той не уточнява. Но списъкът е известен на сектора. Аренда и комасация на земеделските земи — Законът за собствеността и ползването на земеделските земи беше изменен през 2024 г. с промени, които зърнопроизводителите оцениха като положителна стъпка, а Асоциацията на собствениците на земеделски земи определи като противоконституционни. Поливните сдружения — материя, която години наред се обсъжда, без да получи нова законодателна рамка. Регистърът на земеделските земи и кадастралните карти — процес, който все още не е приключил във всички области. Земите от държавния поземлен фонд — управлението им е критикувано както от зърнопроизводители, така и от природозащитници, по различни причини. Законите за браншовите организации, агрохранителната верига и т.н.
Към това се добавя и проектонаредбата за изменение на Наредба 3 от 2023 г. за директните плащания, която е на обществено обсъждане до 13 май 2026 г. Тя предлага да отпадне доказването на реализирани количества мляко и брой животни на стопанство като условие за получаване на обвързаната подкрепа в животновъдството. Тоест първата нормативна промяна, която новият министър ще наследи в готов вид, е именно тази — облекчение на условията за обвързаната подкрепа. Ще я приеме ли в този вид, ще я преразгледа ли, ще я отложи ли — това ще е една от първите му сигнализации към сектора.
Бюджетът и временната рамка METSAF
Четвъртата линия е тази за бюджетния ресурс. Проданов формулира внимателно — „липсата на достатъчен бюджетен ресурс допълнително ограничава възможностите за адекватна реакция“. Това е политически коректно изречение, което не казва срещу какво. Държавният бюджет за 2026 г. за агросектора предвижда 4,233 милиарда лева, или близо 2,17 милиарда евро. Голяма част от тази сума е по линия на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. — тоест европейско финансиране със задължително национално съфинансиране. Реалният свободен национален ресурс, с който министърът може да маневрира, е значително по-малък.
Към това се добавя и нов слой, който беше въведен в края на април 2026 г. На 29 април Европейската комисия прие Временна рамка за държавна помощ във връзка с кризата в Близкия изток (METSAF — Middle East Temporary State Aid Framework). Тя ще бъде в сила до 31 декември 2026 г. и обхваща четири сектора: селско стопанство, рибарство, транспорт и енергоемки отрасли. За земеделието рамката позволява на държавите членки да компенсират до 70% от допълнителните разходи на фермерите, изчислени като разлика между текущите високи цени на дизела и торовете и историческите референтни нива отпреди кризата. Предвижда се и опростена схема за бързо финансиране до 50 000 евро на стопанство за малки и средни фермери. На 19 май еврокомисарят по земеделие Кристоф Хансен ще представи и отделен план за действие за торовете в ЕС, насочен към намаляване на зависимостта от внос и стимулиране на вътрешното производство.
Тук обаче има нещо, което заслужава внимателно четене. METSAF не е европейско финансиране. Тя е разрешение за националните бюджети да предоставят държавна помощ в по-голям размер, отколкото обикновено, без това да се счита за неправомерна държавна помощ. Тоест парите трябва да дойдат от националния бюджет на всяка държава. За България това означава, че за да се възползват българските земеделци от 70-процентната компенсация, министърът на финансите и министърът на земеделието трябва да създадат съответната национална схема и да осигурят бюджетен ресурс. На 4 май такава схема в България още няма обявена. Председателят на Българския фермерски съюз Георги Стоянов вече обяви, че ще поиска спешна среща с новия министър от Прогресивна България веднага след гласуването на кабинета именно по тази тема. Тоест METSAF е възможност, не автоматично подпомагане. Тя ще тества способността на новото правителство да разпредели бюджетен ресурс бързо, в момент на и без това натегнати финанси.
Цените на храните
Петата линия е реторично най-натоварената. Проданов казва: „Без стабилизиране на първичното производство и без ясни политики по веригата, устойчиво овладяване на цените е практически невъзможно.“ Това изречение съдържа теза, която заслужава внимание. То свързва цените на храните за крайния потребител с финансовото състояние на земеделските стопанства. Логиката е следната — ако стопанствата са стабилни, те произвеждат повече и по-евтино, и това се отразява в цените на пазара.
Тази логика е частично вярна и частично непълна. Вярна е в това, че разходната структура на първичното производство — горива, торове, препарати, семена — определя минималната цена, под която стопанствата няма да продават. Когато тези разходи скочат с над 30%, както е през пролетта на 2026 г., минималната цена на изхода също се вдига. Непълна е в това, че между първичното производство и крайния потребител има още няколко звена — преработка, дистрибуция, търговия — всяко от които добавя свой марж. В една верига с няколко участника поскъпването на първичното производство не обяснява изцяло поскъпването на крайната цена. Затова твърдението на Проданов трябва да се чете внимателно — не „цените на храните се определят от първичното производство“, а „без стабилизиране на първичното производство няма как да се овладее долният край на веригата“. Това са различни тези.
Проблемът с този аргумент в публичния диалог е, че той ще бъде използван за обосноваване на по-голяма държавна подкрепа за първичното производство — което е легитимно искане на сектора — но представено като антиинфлационна мярка. Ефектът върху крайните цени обикновено е слаб и забавен. Това е дискусия, която новото правителство ще трябва да води не само със зърнопроизводителите, но и с потребителските организации, преработвателите и търговците. Очакванията към министъра ще идват от всички тези страни едновременно. Тук се добавя и контекстът — годишната инфлация в България през април 2026 г. достигна 7,1% спрямо 4,1% през март, по данни на НСИ, движена най-вече от поскъпналите горива. Натискът върху цените на храните ще нараства през лятото.
Напояването
Шестата линия е тази, която Проданов формулира най-конкретно. „България разполага с потенциал, но в момента инфраструктурата е в значителна степен амортизирана, а достъпът до вода е ограничен и скъп за много производители.“ Това е така. Хидромелиоративната инфраструктура в страната е изградена в по-голямата си част в периода 1950–1980 г. и не е модернизирана системно от тогава. Поливните площи са се свили в пъти спрямо пиковите си стойности. „Напоителни системи“ ЕАД оперира в условия, в които голяма част от каналите и помпените станции са под капацитета си или извън експлоатация.
Темата обаче не е нова и не е оставена без внимание от предишното редовно правителство. През 2024 г. напояването беше декларирано като приоритет, и МЗХ обяви старт на нов прием по ПРСР по подмярка 4.3 за инвестиции в хидромелиоративна инфраструктура — общ бюджет около 100 милиона евро, от които 90 милиона евро за „Напоителни системи“ ЕАД и 10 милиона евро за сдружения за напояване. Заедно с това се изпълнява рехабилитация на 24 обекта на „Напоителни системи“ ЕАД от предходен прием по ПРСР 2014–2020, от които към началото на 2024 г. бяха завършени 11. Тоест проекти има, ресурс е заделен, работа се извършва.
Това, което Проданов казва между редовете, е, че този ресурс не е достатъчен за реалния мащаб на проблема. Възстановяването на цялата хидромелиоративна инфраструктура в страната изисква капиталови инвестиции от стотици милиони евро — по различни оценки между 500 милиона и над един милиард. 100-те милиона евро по ПРСР покриват ограничен брой обекти. Истинският ресурс би трябвало да дойде или от европейски структурни фондове, или от Плана за възстановяване и устойчивост, или от целенасочена капиталова програма от националния бюджет. Към момента няма публично обявена комплексна програма за възстановяване на цялата напоителна мрежа. Това е реален структурен проблем, не само лобистко искане. Изпълнението му ще зависи от политическа воля и от способността на новото правителство да го пренареди в приоритетите си — а напояването в бюджета за 2026 г. остава един от страничните, не основните приоритети.
Стабилното парламентарно мнозинство
Накрая, Проданов завършва с изречение, което носи политическия подтекст на цялата позиция: „Очакванията са високи, включително и поради наличието на стабилно парламентарно мнозинство.“ Това е сигнал. Зърнопроизводителите формулират исканията си към ново правителство, което разполага със 133 мандата в парламента и теоретично с пълна свобода на действие. Това означава, че те очакват изпълнение, не само диалог. Не оправдание „коалиционните партньори не са съгласни“, не „опозицията блокира“, не „нямаме мнозинство за тази промяна“.
Това поставя новото правителство в неудобна позиция. От една страна, парламентарното мнозинство наистина е стабилно. От друга — мандатът, който НАЗ имплицитно поставя на масата, е отговорността за всяко неизпълнено очакване да е лично на министъра и на правителството. Това променя политическата цена на всяка стъпка — или липсата на стъпка. И това е точно ефектът, който зърнопроизводителите вероятно търсят с тази последна реплика. Тя не е просто констатация. Тя е предварителен договор за политическа отчетност.
Нито буфер за адаптация, нито пространство за грешки
Заключителното изречение на Проданов го казва директно: „Всичко това поставя следващия министър в ситуация, в която няма да има нито времеви буфер за адаптация, нито пространство за съществени грешки.“ Това е точно. Шестте линии в коментара му се сливат в един общ образ — образ на сектор, който влиза в най-несигурния си период от години, и на правителство, което ще трябва да започне да работи от пълен ход в момента, в който поеме мандата. Срокът за плана „Природа“ е септември. Преговорите за ОСП са в горещата си фаза. METSAF е активирана, но без българска национална схема. Антикризисните помощи за акциза са обещани, но не изплатени. Бюджетът е разпределен по приоритети, които зърнопроизводителите оспорват. Цените на храните са политически чувствителни в среда на 7,1% годишна инфлация. Напояването е структурен проблем, в който има стартирани проекти, но недостатъчен мащаб.
На този фон коментарът на НАЗ не е просто очаквания. Той е публично формулиран бенчмарк — списък, спрямо който организацията ще оценява първите 100 дни на новото управление. Дали този списък ще бъде изпълнен, дали ще бъде частично изпълнен, дали новото правителство ще успее да предложи свой ред на приоритети — това ще се види в следващите седмици. Дотогава, на 8 май, когато се очаква обявяването на кабинета, въпросът „кой ще бъде новият министър на земеделието“ ще получи името си. Истинският въпрос обаче, както правилно отбелязва и самият Проданов, е друг: кой ще поеме отговорността за това, което шестте линии описват — и при какви условия.
