Ставката за Кампания 2025 е три пъти по-ниска от предходните две. Реалните биоживотновъди получават по-малко, защото в схемата влязоха много нови. Това не е грешка. Това е предсказуема математика, за която предупреждаваха и която никой не пожела да чуе.
В предишна статия от тази поредица описахме как България участва в европейските екологични мерки по специфичен начин — активно в плитката, документална част на системата, минимално в дълбоката, обвързваща част. Това отразява две неща: институционалната реалност на пазара на земя и структурните характеристики на сегашния модел на проверки и плащания. Случаят с биоживотновъдството, който се развива в момента, е конкретен пример за това какво се случва в плитката част, когато тя стане прекалено привлекателна.
На 8 май 2026 г. — в деня на назначаването на новия министър на земедлие Пламен Абровски — Стоилко Апостолов от Фондация „Биоселена“ публикува числото, което прави механизма видим. Ставката, по която биоживотновъдите ще получат подпомагане по Екосхема „Биологично животновъдство“ за Кампания 2025 г., е 119,54 евро на хектар. Около 234 лева. За сравнение — за Кампании 2023 и 2024 г. ставката беше 699,88 лева на хектар, или приблизително 358 евро. Тоест за една година ставката пада с малко над три пъти.
Това не е намаление на бюджета. Бюджетът е същият. Това е разпределение на същата сума между много повече стопанства.
Какво показват числата
По данни на Държавен фонд „Земеделие“ по тази еко-схема за Кампания 2023 г. са били подпомогнати 111 животновъди, на които общо са изплатени 7,2 милиона лева. За Кампания 2024 г. подпомогнатите са вече 336, а изплатените средства — над 26,3 милиона лева. Това е почти четворен ръст в парите и трикратен ръст в броя на бенефициентите за една година. По данни на Апостолов в Кампания 2025 г. интересът се е разширил още повече, без бюджетът да расте със същата скорост.
Резултатът е аритметичен. Ако фиксиран индикативен бюджет се дели между утрояващ се брой кандидати на същите хектари, ставката пада. Това не е грешка на администрацията. Това е предсказуем ефект на самата конструкция на схемата.
Защо схемата стана толкова привлекателна
Еко-схемата за биологично животновъдство беше въведена за програмен период 2023–2027 като част от новата архитектура на директните плащания. Нейната първоначална логика е чиста — да насочи допълнителна подкрепа към животновъди, които прилагат биологично производство, и в същото време да помогне за поддържането на постоянно затревени площи и фуражни култури. Първата планирана ставка беше 357,85 евро на хектар, а минималната — 286,28 евро.
Двете технически решения, които правят схемата лесна за влизане, са следните. Първо — едногодишен ангажимент, без многогодишна обвързаност. Второ — съотношение от 0,15 до 1 животинска единица на хектар, което в практиката означава, че с една крава могат да се заявяват за подпомагане до около шест хектара постоянно затревена площ. Това правило е било замислено да позволи на малки и екстензивни стопанства да участват, без да бъдат изключени от формалистични прагове.
В реалността то произведе друг ефект. Парите потичат към земята под животното, не към животното и продукта от него. Затова всеки участник има интерес да заявява колкото може повече площи на минимума животни. И затова сертификацията на пасища и ливади като биологични става самостоятелна икономическа дейност, отделена от това дали реално се развива биоживотновъдство.
Това е същият механизъм, който описахме в предходната статия за еко-схемите изобщо — висок индикативен бюджет, едногодишно влизане, проверка преимуществено по документи, спътников мониторинг, който за биологичните практики не дава достатъчна разделителна способност. При такава архитектура схемата произвежда собствения си бум. Бумът разрежда ставката. Реалните биоживотновъди — тези, които правят основната работа — получават по-малко, защото в схемата влязоха нови, които правят по-малко работа на повече хектари.
Предупреждението, което не беше прието
Според Апостолов фондацията на два пъти през последните две години е предлагала намаляване на гъстотата по еко-схемата — с едно биологично животно да се заявяват по-малко хектари, тоест по-стриктно съотношение животно-площ. Двете предложения са били отхвърлени от животновъдните организации. „Каквото сам си направиш, никой друг не може да ти направи“, пише той.
Това е важно изречение, защото назовава отговорността. Сегашното състояние не е резултат на европейско нерегулиране, нито на административна слабост. То е резултат на политическо решение в България — решение да не се променят правила, които работят добре за широк кръг бенефициенти, дори когато тяхното неизменяне води до предсказуемо разреждане на ставките за тези, които са в централната целева група.
Решението, което вече е взето
На 4 септември 2025 г. Комитетът по наблюдение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 одобри създаването на нова интервенция „Биологично животновъдство“ с бюджет 85 милиона евро. Тя е във Втори стълб на Общата селскостопанска политика — там, където са многогодишните агроекологични ангажименти. Ангажиментът е тригодишен, не петгодишен. Ставката — 516 евро на хектар. Съотношението — от 0,3 до 1 животинска единица на хектар, тоест по-стриктно от досегашното 0,15–1.
Това е признание, че сегашната еко-схема в Първи стълб не може да изпълни функцията, за която е създадена. Прехвърлянето във Втори стълб с тригодишен ангажимент филтрира участниците. Тези, които са в схемата заради лесното едногодишно влизане и заради хектарите, едва ли ще се ангажират за три години — особено при структурния проблем с едногодишните рентни договори, описан в предходната статия. Тези, които реално развиват биоживотновъдство и работят на собствена земя или на дълъг договор, ще могат да поемат ангажимента и ще получат по-високата ставка.
Тоест системата е намерила своя коректив. Просто го е намерила със закъснение от една кампания, в която ставката за реалните биоживотновъди вече е паднала три пъти.
Каква е по-широката картина
Биоживотновъдството не е изключение в българския опит с еко-схемите. То е особено видим случай на универсален модел. Когато една еко-схема се проектира с висок индикативен бюджет, лесни правила за влизане и проверка преимуществено по документи, тя предсказуемо произвежда бум на участие. Бумът размива ставките. Тези, които са били в централната целева група, получават по-малко. Реакцията на администрацията е да затегне правилата след факта — обикновено чрез прехвърляне в по-обвързваща интервенция или чрез ревизия на коефициенти. Цикълът се повтаря.
Това е особеност на дизайн, в който формалното изпълнение на правила се възнаграждава по-лесно от реалния екологичен резултат. Същата дискусия се води в Брюксел в рамките на подготовката за следващия програмен период. Документ на Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ от 28 април 2026 г. изрично препоръчва преминаване към резултатно-базирани схеми — мерки, при които плащането се прави не за изпълнение на правила, а за реално постигнат екологичен резултат. Германия вече прилага такава схема в шест провинции и измерва конкретни резултати — в Долна Саксония броят на птичите видове е нараснал с тридесет и пет процента шест години след въвеждането.
В резултатно-базираната схема описаният механизъм не работи. Не може да се документира с фактура. Или резултатът е там, или не е.
Какво остава за решаване
Случаят с биоживотновъдството ще бъде една от темите пред новия министър Пламен Абровски. Той не е първият тест, нито единственият — пред министерството стои списък със спешни задачи: подготовка на националната позиция за следващата ОСП, националният план по Закона за възстановяване на природата с краен срок 1 септември, временната рамка METSAF за компенсация на разходите от близкоизточната криза, преговорите по бюджета на ЕС за 2028–2034. Биоживотновъдството в еко-схема е сравнително малко перо в общата картина.
Но е тест от друг тип. Не за финансов мащаб, а за това дали администрацията ще действа технически правилно — ще приеме ли по-строго съотношение животно-площ в самата еко-схема преди прехвърлянето на средствата във Втори стълб да започне да работи, или ще остави ставката за Кампания 2025 г. да отиде така, както е, и ще остави на следващата година да поправи онова, което реално трябваше да се поправи преди две.
Решенията, които ще се вземат тук, ще покажат нещо за самия модел на работа. И за това дали българската администрация е способна да реагира на предсказуеми ефекти преди те да са се случили, или само след тях.
