Управлението говори за хранителен суверенитет и национална сигурност в момент, в който държавният бюджет реже разходите, инвестициите в напояване са отложени за догодина, а служителите в „Борба с градушките“ спят до бойни ракети, защото за нормални условия пари няма. Между езика на инвестицията и сметката, която стои зад него, разликата вече е публично документируема — с числа, които всеки може да събере сам.
В отговор на въпрос на депутата Йордан Иванов земеделският министър Пламен Абровски съобщи следното. С Решение № 318 от 23 април 2026 г. Министерският съвет е отпуснал на изпълнителна агенция „Борба с градушките“ 750 000 евро за „кадрово осигуряване във връзка с провеждане на сезона по градозащита“. От тази сума на всеки служител се изплаща допълнително възнаграждение от 250 евро на тримесечие — веднъж за първото тримесечие, и още два пъти, през юли и през октомври. Към това се добавя общото увеличение от 5 на сто от началото на годината, което важи за целия публичен сектор.
Това възнаграждение е реална нужда. Голяма част от служителите в агенцията получават близо до минималната работна заплата, а хармонизираната инфлация за 2026 г. се очаква да достигне 4,2 на сто. При тези условия 250 евро на тримесечие не са щедрост — те са опит на работодателя да задържи хора, чиито доходи изостават от цените. Самият министър уточнява, че трайно увеличение на заплатите няма как да се обещае, защото обявените от финансовия министър принципи за бюджета предвиждат намаляване на разходите с 10 на сто, „като това засяга и разходите за персонал“.
В същия отговор обаче остава без отговор друга част от въпроса на депутата — за недостатъчното електрозахранване на ракетните площадки и за условията на труд, при които, по думите в питането, ракетчиците спят до бойните ракети, защото нормални битови условия не са осигурени. Тоест в един и същ документ управлението прави онова, което може — изплаща възнаграждение на хора с ниски доходи, — и подминава онова, което не може — да осигури ток и условия на площадка, която самата държава стопанисва изцяло.
Това е цялата картина в умален вид. Не разминаване между работа и бездействие — работа се върши. Разминаване между мащаба на езика и мащаба на касата.
Какво показва собствената сметка на държавата
На 18 май 2026 г. финансовият министър Гълъб Донев представи състоянието на бюджета. Към края на април дефицитът е 1,75 милиарда евро. Към него се добавят 2,554 милиарда евро неразплатени разходи — вече поети ангажименти, които чакат да бъдат фактурирани и платени. Министърът определи начина, по който фискалната цел за 2025 г. е била постигната — авансово изтеглен корпоративен данък от банките за 363 милиона евро и междинен дивидент от държавни дружества за 556,7 милиона, — като „финансова акробатика“, която прави задачата за тази година по-сложна.
Обявените мерки целят да задържат дефицита в рамки. Десет процента намаление на разходите за персонал от 1 септември, започвайки с незаети щатни бройки. Премахване на автоматичното индексиране на заплатите на министри, депутати, регулатори, силови структури, съдебна власт, висши училища. Запазване на действащото увеличение от 5 на сто. Пенсиите се вдигат със 7,8 на сто от 1 юли. Данъците остават без промяна. И една точка, която изглежда дребна — „капиталовите инвестиции ще бъдат приоритизирани, неприоритетните проекти временно ще бъдат замразени“, без обявен списък кои.
Седмица по-късно, на 21 май, Европейската комисия публикува пролетната си икономическа прогноза. За България тя предвижда забавяне на растежа от 3,1 на сто през 2025 г. на 2,5 на сто през 2026 г., дефицит от 4,1 на сто от БВП за 2026 г. и 4,3 на сто за 2027 г. — над маастрихтския праг от 3 на сто в първите две години на страната в еврозоната, — и хармонизирана инфлация, рязко преразгледана нагоре до 4,2 на сто, водена от цените на енергията и храните. Важното в тази прогноза е, че числото 4,1 на сто е изчислено със обявените от Донев мерки. Тоест съкращенията задържат дефицита, не го свеждат под прага.
Къде режат, когато режат земеделието
Числата за земеделието в бюджета за 2026 г. позволяват да се види накъде върви свиването. По Общата селскостопанска политика за директни плащания за сметка на европейския бюджет са предвидени 841,53 милиона евро. За пазарни мерки — 87,26 милиона. За развитие на селските райони — 705,4 милиона, от които 282,2 милиона национално съфинансиране. Тези пера са защитени, защото идват по европейска линия и са обвързани с условия.
Където националният бюджет има свобода да реши сам, решението вече е взето. В проектобюджета за 2026 г. субсидията за „Напоителни системи“ за доставка на поливна вода липсва, а националните инвестиции в напоителни съоръжения са отложени за 2027 г. Това е същата инфраструктура, която министър Абровски на 21 май постави като втори приоритет с думите „без напояване няма земеделие“ — и за която на същия брифинг призна, че за деветнадесетте язовира на ведомството „към момента няма ясна финансова оценка за мащаба на нужните средства“.
Тоест приоритетът е обявен, а перото му в бюджета — отложено. Това не е скрит ход. То е записано в самия законопроект, който всеки може да отвори. Капиталовият разход — този, който се прави веднъж и остава, — е първият, който отстъпва, когато касата се свива. Оперативният разход — заплати, текущи плащания, възнаграждения — остава, защото зад него стоят хора, които трябва да получат нещо този месец.
Науката, която прави произведеното българско
Има обаче въпрос, който стои преди парите, и който реториката за суверенитет подминава напълно. Дори да се намереха средства за производство, върху каква основа щяха да се налеят те. Защото „българското производство“ днес е българско предимно на финала на поточната линия.
Бюджетът на Селскостопанската академия за 2026 г. е около 45,3 милиона евро, нараснал с близо 15 на сто спрямо предходната година. Ръстът обаче не идва от научна програма — той е предопределен, по обяснението в самия бюджет, от обвързването на заплатите на академичния състав със средната работна заплата в страната. А зад числото стои друга тенденция: броят на изследователите в академията е спаднал от 786 души през 2003 г. на 479 през 2021 г. Парите за заплати растат бавно, а хората, които произвеждат знанието, си отиват.
Последицата се вижда на полето. Картофопроизводителят Тодор Джиков — председател на Националната асоциация на картофопроизводителите, а от тази година и депутат от управляващата „Прогресивна България“ — сам е изчислил, че себестойността на българския картоф е с 30 до 40 на сто по-висока от полската, германската, френската и белгийската, главно заради липсата на механизация. Същият Джиков обобщи състоянието на сектора с изречение, което заслужава да се запомни: „40 милиарда лева потънаха в земеделието, а ядем вносни картофи.“
Картофът не е изключение. Млечният сектор работи при изкупни цени под себестойност, с концентрирано закриване на ферми и спад от около 36 на сто в регистрираните животни, които самото министерство нарича „фантоми“. Зеленчукопроизводството зависи от вносни семена, тъй като собствената селекция отдавна се разпадна; торът е азотен, тоест преобразуван вносен природен газ; препаратите, машините, оранжерийната автоматика идват отвън. Българското в крайния продукт е земята, водата и работната ръка — а често и работната ръка е внесена, защото местни берачи не се намират и надниците надхвърлиха 40 евро на ден.
Това означава, че добавената стойност, която остава в страната при всеки килограм „българско“ производство, е тънка. Голяма част от парите изтичат навън при всяко плащане — за семе, за тор, за препарат, за техника. И тук науката не е перо сред другите. Тя е разликата между производство, чиято стойност остава, и производство, което е местен монтаж на чужди компоненти. Държава без своя селекция и агрономия може да произвежда храна, но не държи лоста, който прави това производство нейно.
А отвън вече също се стяга
Логичният въпрос е дали свежият ресурс не може да дойде от Брюксел. Отговорът, който допреди година още не беше толкова категоричен, днес е по-ясен: финансова дисциплина се налага и на европейско ниво. Преговорите за дългосрочния бюджет на ЕС за 2028–2034 г. протичат под натиска на нетните донори — Германия и Нидерландия сред тях, — които настояват, че таванът на разходите вече е твърде висок и че новите приоритети по отбрана и технологии трябва да се финансират чрез преструктуриране на съществуващото, не чрез повече пари. Директните плащания по ОСП остават защитени, но са фиксирана сума — те не са фонд за възраждане, а същото плащане на площ, което двадесет години не промени структурата на сектора.
Така и вътрешният, и външният източник на свеж капитал за инвестиции се стесняват едновременно. Това е новото в картината. Реториката за суверенитет се произнася в момент, в който и националната каса реже, и европейската се дисциплинира — а не в момент на изобилие, който би я оправдал.
Един език, четири гласа
На този фон реториката върви в обратна посока на сметката. На 14 май премиерът Румен Радев заяви, че „наличието на силно родно производство е въпрос на хранителна сигурност и суверенитет, и въпрос на национална сигурност“, и че „без правила и контрол пазарът се превръща в джунгла“. Депутатът Явор Гечев, трети по ред председател на Националния съюз на земеделските кооперации, очерта „цялостна стратегия за възстановяване на българското земеделие“ с цел „поне 5 на сто ръст на местното производство годишно“. Джиков нарече земеделието „единствената реална алтернатива за възраждане на селските райони“. Министър Абровски обяви четири приоритета — поземлена реформа, напояване, опростяване на правилата, коопериране.
Всяко от тези изказвания, взето поотделно, е защитимо. Силното родно производство наистина е въпрос на сигурност. Напояването наистина е условие за земеделие. Кооперирането наистина работи в Западна Европа. Проблемът не е в нито едно изречение поотделно — проблемът е в съпоставянето им с касата, която стои зад тях. Думите са на мащаба на инвестицията — милиарди, трансформация, суверенитет. Изпълнението е на мащаба на поддръжката — 250 евро на тримесечие, удължена с две седмици кампания, отложено за догодина напояване.
Тук се вижда и защо всеки бранш чака своето отделно малко решение. Картофопроизводителите искат закон за браншово представителство, в който тяхната асоциация — 220 души, произвеждащи по собствените им данни 85 на сто от продукцията — да стане „представителна“. Кооперациите искат освобождаване от ДДС и гаранционни фондове през Българската банка за развитие. Животновъдите искат субсидиите да не намаляват. Всеки гледа своя край на веригата и чака държавата да реши неговия конкретен проблем. При празна каса това е единственото, което изобщо може да се раздаде — частична мярка вместо системен ресурс. И тъкмо раздаването на отделни малки отговори поддържа всекиго достатъчно тих, а сектора — без обща сметка и без обща позиция.
Какво реално е възможно
Ако свеж капитал за инвестиции няма откъде да дойде, остава въпросът какво все пак може да се направи. Отговорът не е „нищо“ — някои неща се правят, и не са малко. Кампанията за директни плащания се довежда докрай. Помощите за конкретни сектори, включително по линия на войната в Близкия изток, се изплащат. Кризата от пролетта на 2026 г. се стабилизира оперативно. Това е работа от висок клас и тя има стойност.
Но реалното, изпълнимо поле при празна каса е тясно, и почти всичко в него е безплатно или почти безплатно — тоест институционално, не инвестиционно. Усвояването на защитените европейски пера навреме е пари, които вече ги има: удължаването на тазгодишната кампания до 19 юни заради „липса на навременно нормативно обезпечаване“ показва, че дори наличният ресурс се усвоява трудно, и че работеща администрация би върнала стойност без нов лев — точно администрацията, която сега се свива с 10 на сто. Изчистването на „фантомните“ животни и на разликата между декларирани и реални площи освобождава ресурс вътре в системата. Защитата на правилата за разпределение на ОСП — кои сектори какъв дял получават — не струва бюджетни пари, а политическа воля. Това са ходовете, които остават.
Те имат една обща черта: всички са невидими. Не се снимат, не се обявяват на брифинг, не дават усещане за действие. Затова и при равни други условия отстъпват пред хода, който е едновременно безплатен и видим — публичния натиск върху търговските вериги, новия регистър, индекса за „справедлива цена“. Изборът, който управлението прави, не е между пари и липса на пари. При нулев свеж ресурс изборът е между два безплатни хода — тихата административна работа и видимото регулаторно действие. Първото връща стойност бавно и без публика. Второто се вижда веднага.
Суверенитет се обявява там, където не държим нито парите, нито знанието. Там, където наистина зависим — от вносното семе, от газа в тора, от чуждата селекция, — се мълчи.
Мярката
„Борба с градушките“ е държавна агенция, изцяло в ръцете на министъра — не пазар, не търговска верига, не Брюксел. Тук държавата държи всички лостове. И отговорът, който може да даде, е 250 евро на тримесечие до октомври и замразено електрозахранване. Това не изобличава никого. То показва тавана. Когато управлението има пълна власт над един обект и пак може само толкова, обещанието да възроди цял сектор, който не контролира, се измерва спрямо този таван.
Затова реториката за хранителен суверенитет не е невярна по същество — тя е несъразмерна. Несъразмерна на дефицита от 1,75 милиарда евро и неразплатените 2,554 милиарда. Несъразмерна на прогнозата за 4,1 на сто дефицит. Несъразмерна на отложеното за 2027 г. напояване, на 479-те останали изследователи, на картофа, който излиза с 40 на сто по-скъп от полския. И несъразмерна на човека, който спи до боен заряд, защото за нормални условия пари няма.
Числата са публични. Бюджетът на Донев, прогнозата на Комисията, перата за земеделие, заплатата на Селскостопанската академия, Решение № 318 — всичко това може да се събере от всеки, който отдели един следобед. Сборът дава едно изречение, което управлението не казва на глас: за това, което обещава, пари няма — нито у нас, нито в Европа. Българският земеделец, който трябва да планира работата си напред, заслужава да го знае — не за да се отчае, а за да не строи плановете си върху обещание, чийто мащаб касата не покрива.
Ася Василева
Използвани източници
— Отговор на министър Пламен Абровски на парламентарен въпрос от депутата Йордан Иванов относно възнагражденията и условията на труд в ИА „Борба с градушките“; Решение № 318 от 23 април 2026 г. на Министерския съвет (750 000 евро, по 250 евро на тримесечие). Май 2026 г.
— Изявление на финансовия министър Гълъб Донев за състоянието на бюджета и мерките в бюджетната процедура за 2026 г.: дефицит 1,75 млрд. евро към края на април, 2,554 млрд. евро неразплатени разходи, 10% намаление на разходите за персонал от 1 септември, замразяване на неприоритетни капиталови проекти. 18 май 2026 г.
— Европейска комисия — Пролетна икономическа прогноза 2026: растеж 2,5% за 2026 г., дефицит 4,1% от БВП за 2026 г. и 4,3% за 2027 г., хармонизирана инфлация 4,2%. 21 май 2026 г.
— Проект на Закон за държавния бюджет за 2026 г. — пера за земеделие: директни плащания 841,53 млн. евро (ЕС), пазарни мерки 87,26 млн. евро, развитие на селските райони 705,4 млн. евро; липсваща субсидия за „Напоителни системи“ и отложени за 2027 г. национални инвестиции в напоителни съоръжения.
— Бюджет на Селскостопанската академия за 2026 г. — около 45,3 млн. евро (ръст ~15%, предопределен от обвързване на заплатите със средната за страната); спад на изследователите от 786 (2003) на 479 (2021).
— Пресконференция на министър Пламен Абровски, 21 май 2026 г. — четири приоритета, деветнадесет язовира без финансова оценка за ремонт, намаляващи субсидии за животновъдството.
— Изявления на премиера Румен Радев от срещата в Министерския съвет за цените на храните, 14 май 2026 г. — „хранителна сигурност и суверенитет“, „пазарът се превръща в джунгла“.
— Изявления на депутата Явор Гечев, 20 май 2026 г. — стратегия за възстановяване на земеделието, кооперативни модели, индекс „справедлива цена“, цел 5% годишен ръст на местното производство.
— Изявления на Тодор Джиков, председател на Националната асоциация на картофопроизводителите и депутат — себестойност на българския картоф с 30–40% над полската/германската/френската/белгийската; „40 милиарда лева потънаха в земеделието, а ядем вносни картофи“.
— Преговори за многогодишната финансова рамка на ЕС 2028–2034 — позиции на нетните донори за свиване на разходния таван; защитен статут на директните плащания по ОСП. Euronews, Европейски парламент, май 2026 г.
— Предходни анализи на zemedeleca.bg: „Хранителен суверенитет — сметката, която числата правят невъзможна“ (18 май 2026 г.), „Имаме капацитет да изхраним петдесет милиона души“ и „Колкото по-добро е земеделието, толкова по-зле е земеделецът“.
Понятия и рамки
Оперативен и капиталов разход — Оперативният разход е текущ и повторяем — заплати, възнаграждения, поддръжка; изчезва, щом спре да се финансира. Капиталовият е еднократен и остава — електрозахранване, напоително съоръжение, преработвателна мощност. При свиване на бюджета първо отстъпва капиталовият, защото зад оперативния стоят хора, които трябва да получат нещо веднага.
Добавена стойност, която остава в страната — Делът от стойността на крайния продукт, който се задържа в местната икономика, след като се приспаднат вносните компоненти — семе, тор, препарат, техника. При висока вносна основа този дял е малък, дори когато финалното производство е местно.
Защитени и национални пера в бюджета — Перата по европейска линия (директни плащания, развитие на селските райони) са обвързани с условия и трудно се режат; националните пера, върху които държавата решава сама (субсидия за напояване, инвестиции в съоръжения), са първите кандидати за отлагане при дефицит.
Маастрихтски праг за дефицита — Изискването бюджетният дефицит да не надхвърля 3% от БВП — едно от правилата на еврозоната. Прогнозата на ЕК за България (4,1% за 2026 г.) означава формално превишаване в първите години на страната в паричния съюз.
Реторика и реален капацитет — Разликата между обявена цел, която нищо не струва да се изрече („суверенитет“, „възраждане“), и конкретна способност, която се мери в ток, вода, хора и машини. Реалният капацитет издава реториката там, където двете се съпоставят.
