Един нов патоген в Източна Африка, една българска проба до 7,4 на сто, и сметката, която климатът пресмята тихо
Новината
В края на март 2026 г. екип на USDA-ARS — Лабораторията за зърнени болести в Сейнт Пол, Минесота — публикува в списание Plant Disease подробно проучване на избухването на фузариоза по класа на пшеницата в Етиопия през 2022 г. Дотогава Етиопия не е имала големи епидемии от тази болест. През 2022 г. инцидентността достигна 80 на сто, а в отделни полета тежестта стигна 100 на сто. Част от прибраната продукция съдържаше микотоксини над международно приетите безопасни прагове за хора и животни.
Когато екипът на Лиза Деджентринг направи геномен анализ на изолатите, се оказа, че сред причинителите има няколко вида от така наречения комплекс Fusarium graminearum species complex (FGSC) — групата от близкородствени гъбични видове, които предизвикват фузариоза по класа в света. Един от тях беше непознат за науката. Новият вид беше формално описан и наименован Fusarium kistleri. Той има най-близко родство с F. aethiopicum — друг вид, описан преди години в Етиопия, и в момента се проследява какъв е географският му обхват и потенциалната му способност да се разпространи извън района на първоначалното откритие.
За земеделски производител в България една новина за нов патоген в Източна Африка може да изглежда далечна. Тя обаче казва нещо, което е директно полезно тук. Първо, че разнообразието на видовете, които причиняват фузариоза, е по-голямо от документираното. Второ, че видове, които не са били проблем, могат да станат проблем при подходящи условия. Трето, че сегашните контролни мерки в Европа са настроени за известните щамове — а науката току-що добавя нови към списъка.
Защо фузариозата по класа е глобална тема
Фузариозата по класа (Fusarium head blight, FHB) е една от петте най-разрушителни болести по пшеницата в световен мащаб. Тя поразява и ечемика, овеса, ръжта, тритикалето. Причинителите са няколко близкородствени вида — основните в Европа са Fusarium graminearum и Fusarium culmorum. Инфекцията настъпва при цъфтежа, когато едновременно се срещнат две условия — влажно време и температури около 20-26°C. От гледна точка на полето това означава, че няколко поредни дни с дъжд и температури в този диапазон между фенофазите BBCH 61 и 69 могат да решат съдбата на сезона.
Загубата на добив при заразено поле е значителна — Bayer Crop Science дава над 30 на сто при инфекция на флаговия лист от F. culmorum. Но по-голямата вреда не е в количеството. Тя е в качеството. Заразените зърна съдържат микотоксини — вторични метаболити на гъбата, които остават в зърното и след прибирането на реколтата. Основните три са деоксиниваленол (DON), зеараленон (ZEA) и Т-2 токсин. ЕС поддържа строги пределни стойности за съдържанието им в храните за хора и животни. Партиди над тези стойности се изхвърлят или преминават с тежко преоценяване.
Икономическите последствия се измерват. В Канада годишните загуби от FHB между 1990 г. и днес се движат между 50 и 300 милиона долара в различните години — според проучване от Khan и колеги от 2020 г. В страните от Средиземноморието нивата на микотоксини в години с високо заболяване са станали по-сериозни след 2010 г. — наблюдение, публикувано в Science Daily след работа на австралийски учени. Авторите свързват тенденцията с две неща: климатичните промени, които увеличават честотата на топли и влажни пролети; и промените в почвообработката, които оставят повече царевични остатъци на повърхността, където Fusarium graminearum запазва своя инокулум за следващата година.
В Тунис проучване от 2025 г. в Plant Pathology установява, че потенциалните загуби на добив могат да достигнат 44 на сто при мека пшеница и до 56 на сто при твърда. И тук, и в Mediterranean, и в Канада — една и съща картина: фузариозата не е стара болест с известни параметри. Тя е болест, която се пренарежда от климатичните и агротехническите промени, и сегашната ѝ форма е по-сериозна от тази на 90-те години.
Какво показват българските данни от реколта 2025
Министерството на земеделието и храните, чрез БАБХ и Централната лаборатория за окачествяване на зърно и фуражи, всяка година взема представителни проби от прибраната пшеница в страната. За реколта 2025 г. бяха анализирани 1 242 проби от 2 864 391 тона — около 39 на сто от цялата прибрана продукция. Анализът обхваща и нивата на фузариум по класа в зърното, мерени като процент фузариозни зърна.
Резултатите за реколта 2025 г. са следните. 13,93 на сто от пробите имат регистрирано наличие на фузариум. Стойностите варират от 0 до 7,4 на сто. Само 0,08 на сто от пробите превишават границата от 1 на сто — единичен случай в област Видин с 7,4 на сто. Средната стойност за страната е 0,1 на сто.
За да се разчете това правилно, числата трябва да се поставят в петгодишен контекст. През 2024 г. наличие на фузариум имаше при 19,05 на сто от пробите, и 1,55 на сто бяха над границата. През 2023 г. — 25,28 на сто наличие, 4,91 на сто превишение, и единична проба стигна 35 на сто фузариозни зърна. През 2022 г. — 16,13 на сто наличие, 1,64 на сто превишение. През 2021 г. — 13,38 на сто наличие, 0,39 на сто превишение.
Картината е ясна. Реколта 2025 г. е чиста по фузариум — една от най-чистите за последното десетилетие. Това е резултат от климата — пролетта на 2025 г. беше суха и тяхните условия за развитие на гъбата бяха ограничени. Реколта 2023 г. беше тежката година — влажна пролет, заразеност при четвърт от пробите, и единичен максимум, който отдавна не сме виждали. Реколта 2024 г. беше средна.
По региони данните за 2025 г. са показателни. В Северозападния регион (Видин, Враца, Монтана, Ловеч, Плевен) 12,60 на сто от пробите имат фузариум, с максимална стойност 7,4 на сто. В Северния централен регион (Велико Търново, Габрово, Русе, Разград, Силистра) — 28,36 на сто от пробите, но всички в нисък диапазон до 0,5 на сто, без нито една над 1 на сто. Това е важно за разчитането: разпространеността не значи тежест. В Северния централен регион гъбата е по-широко присъстваща, но интензивността на инфекцията е ниска. В Северозападния обратното — по-малко проби имат, но една от тях е сериозно атакувана.
За мелничарския отрасъл и износа реколта 2025 г. премина през пазара относително безпроблемно по този показател. Това обаче не дава гаранция за следващата година. В момента, в който този текст се пише — края на май 2026 г. — пшеницата в страната е в края на цъфтежа или току-що отминал, а след около месец започва жътва. Точно сега, в тези седмици, се решава колко фузариум ще има в реколта 2026 г. Тази пролет беше по-влажна от миналата — в Северна и Източна България валежите през май бяха достатъчни. Ако предстоящите дни до окончателното пълнене на зърното комбинират влага с температури в диапазона 20-26°C, рискът ще се отвори.
Какво направи 2023 г. тежка, и какво това значи за бъдещето
Реколтата 2023 г. се отличава от другите години в петгодишния ред — единични проби стигнаха до 35 на сто фузариозни зърна, при средна максимална стойност за останалите години между 2,9 и 7,4 на сто. Това не беше повишена средна стойност в страната; средната пак беше 0,1 на сто. Това беше струпване на крайни случаи в конкретни полета и области, които превърнаха цялата им продукция в негодна за хранителни цели.
Причината — времето през цъфтежа. През май и началото на юни 2023 г. в Северна България имаше няколко поредни дни с дъжд и температури в диапазона, в който F. graminearum и F. culmorum се развиват най-агресивно. Растенията бяха във фенофаза BBCH 61-69. Полета, които имаха царевични остатъци на повърхността от предходна година, и не бяха третирани с фунгицид в правилния прозорец, получиха пълна доза инокулум.
Това е сценарият, който се повтаря в Mediterranean и в Канада последното десетилетие. Mediterranean екипите констатират по-високи нива на микотоксини в години с високо заболяване от 2010 г. насам. Канадските колеги отбелязват, че честотата на тежки години расте. Това не е статистическа аномалия. Това е сигнал, че климатичните условия за развитието на гъбата стават по-чести.
Българското поле е изложено на същата тенденция. И тук са свързани двете нишки — глобалните данни и нашите. Откриването на нов вид в Етиопия е напомняне, че патогенът има повече форми, отколкото регулаторите проследяват. Тежката 2023 г. в България е напомняне, че когато климатът се подреди срещу нас, разликата между чиста реколта и негодно зърно е въпрос на десет дни през цъфтежа.
Селекцията — какво има у нас и какво показва новата работа
Контролът на фузариозата е възможен по три линии — устойчиви сортове, агротехнически мероприятия, химическа защита. Първата линия е най-фундаментална, защото действа без допълнителна интервенция всяка година.
Институтът по полски култури в Чирпан — централната институция за селекция на пшеница в южната половина на страната — работи по селекция за устойчивост на биотични стресове, включително фузариум. Сред признатите сортове, които експерти посочват като толерантни към фузариум по класа, е сортът Гинес — описан като висок потенциал за добив, един от най-сухоустойчивите сортове в страната, с толерантност към фузариум. Други нови сортове — Фермер, Царевец, Гея 1 — имат различни профили на устойчивост; за фузариумна устойчивост най-често се споменава Гинес.
На международното ниво в момента се изучава нещо ново — пирамидирането на гени за устойчивост. Това означава, че в един и същ сорт се комбинират няколко гена за устойчивост към различни болести едновременно. През март 2026 г. в списание Plants (MDPI) бе публикувана работа на китайски екип, в която чрез маркер-асистирана селекция (MAS) са създадени 168 F6 линии от пшеница, в които ген Fhb1 (отговорен за устойчивост към FHB) е комбиниран с гените Yr18, Yr28 и Yr36 (за устойчивост към жълта ръжда — Puccinia striiformis). Тази техника позволява един сорт да устои едновременно на две от най-сериозните болести по пшеницата, без компромис в добива.
Това е посока, в която нашата селекция в Чирпан, в Карнобат и в Института по царевицата в Кнежа (за полските култури в по-широк план) може да работи. Маркер-асистираната селекция изисква капацитет за молекулярен анализ — лаборатории, обучени специалисти, време. Това е реалистична задача за следващото десетилетие, ако се финансира.
Какво да гледате на собственото си поле
Контролът на фузариозата е въпрос на седем взаимосвързани мерки. Никоя сама по себе си не дава пълна защита. Всичките заедно свалят риска и интензивността.
Сеитбооборот. Минимум четиригодишен. Най-рисковата комбинация е пшеница след царевица. Fusarium graminearum запазва инокулума си на царевичните остатъци. Когато сеете пшеница след царевица, влизате в полето с натрупана база за инфекция. Същото важи за пшеница след пшеница. Включването на култури, които не са домакин на патогена — слънчоглед, рапица, бобови, технически — прекъсва цикъла.
Управление на растителните остатъци. Заораване, не оставяне на повърхността. Това намалява инокулума за следващата година. Минимална обработка и no-till имат много предимства, но при висок натиск от фузариум те увеличават риска, освен ако се компенсира с други мерки (по-дълъг сеитбооборот, по-устойчиви сортове).
Избор на сорт. Толерантен или устойчив сорт. От признатите български сортове Гинес се посочва от експерти като толерантен. Внимавайте със семената от свободен пазар — не всеки доставчик гарантира посочената устойчивост.
Здрави, третирани семена. Семе, обработено за защита от семенно-преносими инфекции, включително снежната плесен (Microdochium nivale). Тя стартира често от семената и създава инокулум за късното развитие на фузариум по класа.
Фунгицид в правилния прозорец. При цъфтеж, фенофаза BBCH 61-65. Критичните условия — два до пет последователни дни с температури 20-26°C и влажно време. Активните вещества с реална ефективност срещу Fusarium spp. са триазоли — протиоконазол, тебуконазол, метконазол, бромуконазол. Различните проучвания показват, че 50 на сто от пълната доза протиоконазол може да даде по-висока ефективност от 100 на сто от някои новопоявили се препарати. Изборът трябва да се прави на основата на полеви данни, не на маркетингови твърдения.
Навременна жътва. Закъснялата жътва може да увеличи процента на повредените зърна до пет пъти. Това увеличава пропорционално и микотоксините. Когато реколтата е готова, тя трябва да се прибира.
Сушене и съхранение. Влага под 14 на сто. Партиди от полета с висока зараза (между 10 и 30 на сто визуално оценена) — отделно складиране, отделна обработка, проба за DON и ZEA преди мелене или продажба за фураж. Партиди с над 30 на сто заразеност — изпращат се на отделен анализ задължително, дори преди да се вземе решение за тяхното използване.
Една допълнителна мярка, която в България още не съществува, но в САЩ работи от години — прогнозни модели за риск. Centre State University поддържа онлайн инструмент (Fusarium Risk Assessment Tool), който за всеки регион дава дневна оценка на риска при предстоящ цъфтеж. Висок риск означава, че фунгицидът е оправдан; нисък — че може да се изчака. Такъв модел за България е реалистична задача за нашите научни институти и НСИРР, ако се намери ресурс за поддръжка.
Какво се променя и какво трябва да се промени
Фузариозата по класа не е стара болест с известни параметри. Тя е болест, която се пренарежда от климата, от агротехническите практики, и от глобалното разнообразие на патогена. Откриването на Fusarium kistleri в Етиопия през март 2026 г. е напомняне за третото — че видовете, които причиняват FHB, са повече от документираните в Европа, и че разширяването на търговията и миграцията на семена прави възможно навлизането им в нови региони.
Българската сметка от реколта 2025 г. е добра — една от най-чистите години за последното десетилетие. Това е резултат от климата, не от подобрена защита. Реколта 2023 г. показа какво се случва, когато климатът се обърне срещу полето. Реколта 2024 беше средна. Тенденцията в Mediterranean — по-сериозни микотоксини след 2010 г. в години с високо заболяване — е сигнал, че средните стойности не са най-важният показател. Важният показател е честотата и тежестта на лошите години. Те растат.
Това, което може да се направи на нивото на стопанството, е сравнително ясно: сеитбооборот, остатъци, сорт, семена, фунгицид, жътва, съхранение. Това, което може да се направи на нивото на сектора, е по-сложно — прогнозен модел за риск, селекция с пирамидиране на гени, постоянен мониторинг на видовия състав на патогена, обновяване на стандартите за DON и ZEA в съответствие с европейските. И двете нива — на отделния фермер и на сектора — работят заедно. Едно без друго не дава резултат.
Едно изречение за финал. Реколта 2025 г. не доказа, че имаме контрол над фузариозата. Тя показа, че при благоприятен климат проблемът е управляем. Реколта 2026 г. е още на полето. Тази пролет — днес е 31 май и в Северна България вали — отвори условия, които миналогодишните не съществуваха. Какво ще покажат пробите след жътвата, ще зависи от следващите три-четири седмици и от това как фермерите ще използват времето си.
Използвани източници
— Liza M. DeGenring et al., „The 2022 Fusarium Head Blight Outbreak in Ethiopia: Emerging Pathogens, Mixed Mycotoxins, and Interspecies Interactions“, Plant Disease, март 2026 г., DOI: 10.1094/pdis-01-25-0126-re. Изследване на USDA-ARS Cereal Disease Laboratory, Сейнт Пол, Минесота, в сътрудничество с Ethiopian Institute of Agricultural Research и Шведския университет за аграрни науки.
— Xue Yang et al., „Development of Wheat Lines Pyramiding the Fusarium Head Blight Resistance Gene Fhb1 with the Stripe Rust Resistance Genes Yr18, Yr28, and Yr36“, Plants 2026, 15(5): 790, март 2026 г., DOI: 10.3390/plants15050790.
— Guermech et al., „Geographical Distribution of Fusarium Species Involved in Fusarium Head Blight and Fusarium Crown Rot of Wheat in Tunisia and Their Mycotoxin Accumulation“, Plant Pathology (Wiley), 2025 г.
— Министерство на земеделието и храните, Българска агенция по безопасност на храните, Централна лаборатория за окачествяване на зърно и фуражи — „Качество на българската обикновена зимна пшеница, реколта 2025 година“, септември 2025 г.
— Институт по полски култури — Чирпан: публична информация за сортовете пшеница и техните характеристики на устойчивост (iptp-chirpan.org).
— Bayer Crop Science България: „Фузариозата по пшеницата може да доведе до над 30% загуба на добив и високо ниво на микотоксини в зърното“, март 2023 г.
— Khan et al., 2020 г. — данни за годишните загуби от FHB в Канада в диапазона $50-300 млн. от 1990 г.
— Science Daily, „Harmful fungal toxins in wheat: a growing threat“ — данни за повишените нива на микотоксини в Mediterranean след 2010 г.
— Purdue University, Pest&Crop Newsletter: „Foliar Diseases Of Wheat And Fusarium Head Blight (Scab) Management“, 2025 г., и Fusarium Risk Assessment Tool (wheatscab.psu.edu).
— EurekAlert! и Bioengineer.org — медийни препредавания на изследването за Fusarium kistleri, март 2026 г.
Понятия
Фузариоза по класа (Fusarium Head Blight, FHB) — гъбична болест по пшеницата, ечемика, овеса, ръжта и тритикалето, причинявана от няколко близкородствени вида от рода Fusarium. Инфекцията настъпва при цъфтежа, при влажно време и температури около 20-26°C. Причинява спаружено зърно, намалени добиви и натрупване на микотоксини.
Fusarium graminearum species complex (FGSC) — комплекс от близкородствени гъбични видове, които причиняват FHB. В Европа основните видове са F. graminearum и F. culmorum. През 2026 г. към комплекса беше добавен новооткритият F. kistleri.
Деоксиниваленол (DON) — най-разпространеният трихотеценов микотоксин, отделян от Fusarium graminearum. Опасен за хора и животни. ЕС поддържа строги пределни стойности за съдържанието му в зърнени продукти.
Зеараленон (ZEA) — естрогеноподобен микотоксин, отделян от някои видове Fusarium. Засяга репродуктивната система на животните, особено свинете.
Пирамидиране на гени — селекционна техника, при която в един сорт се комбинират няколко гена за устойчивост към различни болести едновременно. Изисква маркер-асистирана селекция и удължава процеса на сортосъздаване, но дава траен резултат.
Маркер-асистирана селекция (MAS) — съвременна селекционна техника, при която чрез ДНК-маркери се идентифицират растения с желаните гени, без да се изчаква фенотипното им изявяване. Ускорява значително процеса на селекция.
Фенофаза BBCH 61-69 — международна скала за фенологичните етапи на растенията. При пшеницата BBCH 61 е началото на цъфтежа, BBCH 65 — пълен цъфтеж, BBCH 69 — край на цъфтежа. Това е критичният прозорец за защита срещу фузариоза по класа.
Триазоли — химически клас фунгициди, които включват протиоконазол, тебуконазол, метконазол, бромуконазол. Имат най-добра ефективност срещу Fusarium spp. в момент на цъфтеж.
