Светът консумира повече мляко, фермите вземат по-ниска цена за литър. Защо?

За година изкупната цена в ЕС падна с 19%. В Белгия и Литва — с 30%. Lactalis затваря изкупването от 68 ферми в Люксембург. Китай вдига мита върху европейското сирене. България и още три държави членки искат от Брюксел координиран отговор на кризата. Какво се случва, защо и какво следва.

През март 2026 г. средната изкупна цена на сурово мляко в Европейския съюз е била 43,1 евроцента за килограм. С 1,9% по-малко от февруари, с 19% по-малко от март 2025 г., и с 6% под средната за последните пет години. Прогнозата на самите държави членки за април 2026 г. е още по-ниска — 42,9 цента. Само в четири държави членки — Испания, Финландия, Малта и Кипър — изкупната цена остава над нивото от март 2025 г. Във всички останали тя пада, в пет от тях – драстично.

В същия период световното производство на мляко удари рекорд. През четвъртото тримесечие на 2025 г. ръстът от седемте големи износители (ЕС, САЩ, Нова Зеландия, Австралия, Бразилия, Аржентина, Уругвай) е достигнал около 5,5% на годишна база — три пъти над дългосрочния средногодишен темп от 1,4%. И производството продължава да расте: през март 2026 г. ЕС е произвел с 4% повече мляко (522 хиляди тона) в сравнение с март 2025 г. В 17 от 27-те държави членки доставките са по-високи, най-силно в Белгия, Австрия и Германия. В други шест — най-вече Румъния, Естония и Португалия — производството спада.

Изкупната цена пада, защото производството изпреварва търсенето. Това е базова пазарна логика. Необичайното е мащабът на разминаването, не неговата посока — и причините зад мащаба. Картината се отваря, когато се прибавят още три слоя: какво се случва с международното търсене (различно от това, което се вижда от Запада); как големите играчи пренастройват веригите си на доставки; и кои малки национални пазари — Люксембург и България сред тях — се оказват на сечението на тези движения. Това не е циклична пазарна криза. Това е реструктуриране на цялата европейска млечна верига в условията на свръхпредлагане отгоре, протекционизъм отвън, и натиск от двата края — едрите търговски вериги от една страна, оттеглящи се преработватели от друга.

Откъде дойде свръхпредлагането

Според доклада на Rabobank Global Dairy Quarterly Q1 2026: A delicate dairy balance от март 2026 г. седемте големи износители са приключили 2025 г. с общ ръст на производството от 2,6%. За 2026 г. прогнозата е драстично свиване — едва +0,2%. За първото полугодие на 2027 г. Rabobank прогнозира вече отрицателен ръст — минус 0,7%. Това е първият негативен ръст в експортните региони от началото на 2010-те. Числата са в Таблица 1.

Таблица 1. Глобално производство на мляко в седемте големи износители

Източник: Rabobank, Global Dairy Quarterly Q1 2026, март 2026 г.

Защо изведнъж толкова много мляко. Първо, фуражите са по-евтини — зърнените реколти през 2025 г. бяха силни в Северна Америка и в по-голямата част от Европа, което свали разходите за изхранване на животните. Второ, метеорологичните условия през лятото на 2025 г. бяха благоприятни — обилни тревни масиви в Ирландия, Северна Германия, Холандия. Трето, добивът на мляко от крава продължава да расте при същевременно свиване на стадото. През 2026 г. прогнозата на Европейската комисия сочи добив 8 359 кг/крава — с 1,1% над предходната година, при намаление на броя крави с 0,9% (до 18,6 милиона глави). Четвърто, рестартирането в Северозападна Европа след вълните от син език и заразен нодуларен дерматит през 2024 г. — възстановяването на засегнатите от заболяване стада в Германия, Франция, Нидерландия и Белгия добави капацитет точно по време, когато пазарът беше заситен.

Производствената карта на ЕС е концентрирана. През 2024 г. Европейският съюз е произвел 161,8 милиона тона сурово мляко — лек ръст спрямо предходната година. Германия остава най-големият производител с 22% от общия обем. Заедно с Франция, Полша, Нидерландия и Италия, тези пет държави произвеждат около две трети (65,1%) от суровото краве мляко в Съюза. Когато тези страни едновременно ускоряват производството, ефектът върху цените е незабавен и силен.

Резултатът е „необичайното“ — както го описва Lucas Fuess, старши анализатор на Rabobank — че всички ключови износни региони растат едновременно. „Обикновено поне един регион в света се сблъсква с ограничителен фактор — времето, заболявания, маржове. Сега САЩ, ЕС, Нова Зеландия и Южна Америка растат всички наведнъж.“

Какво се случва с търсенето

В българското и европейското публично пространство често се чува тезата, че световната консумация на мляко спада — заради здравните кампании срещу мазнините, заради вегетарианството, заради растителните алтернативи, заради лактозната непоносимост. Това четене е популярно в браншовите среди и не е без основание. Но е частично.

Данните от Международната млечна федерация (IDF) и от International Farm Comparison Network (IFCN) показват друго. Глобалното търсене на млечни продукти расте — и расте стабилно. През 2023 г. световното производство на краве мляко достигна 782 милиона тона; общото търсене за същата година се увеличи с 2,4% — от които 0,9% от прираст на население и 1,4% от ръст в потреблението на глава. IDF констатира, че дългосрочната траектория на глобалния ръст е близо до историческата средна от над 2% годишно. Около 80% от населението на света — приблизително 6,5 милиарда души — редовно консумира мляко или млечни продукти.

Това, което е вярно, е, че консумацията в Запада се преструктурира. В САЩ потреблението на мляко на човек между 1975 и 2024 г. е паднало с 47%, по данни на американското министерство на земеделието. В Европа и Северна Америка общото търсене на пресни млечни продукти намалява, особено сред младите поколения. Здравни тревоги, етични съображения, растителни алтернативи, нарастваща осведоменост за лактозната непоносимост — всички тези фактори действат заедно.

Но има втора пренастройка вътре в самата млечна категория. Пада течното мляко, но растат сиренето, киселото мляко, маслото, крема. ЕК прогнозира за 2026 г. производство на сирене в ЕС от 11 460 хиляди тона — с 210 хиляди тона повече от 2025 г. Производството на масло и обезмаслено мляко на прах остава близо до изключителните нива от 2025 г. Млечната мазнина намира нов път към потребителя — не в чашата с прясно мляко, а под формата на преработени продукти като сирене и масло.

И трето: растежът на търсенето идва от Азия, Африка и Латинска Америка. Среден доход, урбанизация, диетична диверсификация в развиващите се пазари компенсират стагнацията в Запада. С едно важно изключение — Китай. Китайската икономика се забави, населението старее, и търсенето на премиум-млечни продукти, на което европейските износители разчитаха през 2010-е години, отслабна. През 2024 г. Китай предприе курс към млечна самозадоволеност — националното производство достигна около 42 милиона тона годишно, което допълнително намали зависимостта от внос.

Тезата за свиващото се потребление е вярна за Запада в едно тясно сечение — течното мляко. Тя не е вярна за глобалния пазар и не обяснява срива на цените през 2025–2026 г. Цените падат не защото търсенето изчезва, а защото производството се ускори по-бързо от него.

Картата на загубите в ЕС

Спадовете на изкупната цена през март 2026 г. на годишна база са рязко неравномерни. Таблица 2 показва петте страни с най-голям удар. Те са с висока зависимост от износа на млечни мазнини и сирене към световните пазари, и затова изкупното им ниво пада много, когато глобалните борсови цени на маслото и млечните прахове се сриват.

Таблица 2. Спад на изкупната цена на мляко в ЕС, март 2026 г. (на годишна база)

Източник: Европейска комисия, Milk Market Observatory, данни до март 2026 г.

В обратната посока — само четири държави членки запазват цени над нивото от март 2025 г.: Испания, Финландия, Малта и Кипър. Това са страни с по-местно ориентирани пазари, по-силна вътрешна интеграция между производство и преработка, или с малки експортни обеми, които ги защитават от глобалните борсови шокове.

Картината на производството е огледалният образ. Таблица 3 показва къде ЕС добавя обем и къде губи. Държавите, които ускоряват най-силно, са същите тези, които имат и най-голям спад в цената — Белгия, Германия. Това е смисълът на свръхпредлагането: пазарите със силен индустриален млечен капацитет произвеждат повече дори при падащи цени, защото добивът на крава и преработвателните мощности са вградени в по-високи обеми.

Таблица 3. Промяна на производството на мляко в ЕС, март 2026 г. (на годишна база)

Източник: Европейска комисия, данни за март 2026 г.

България е в специфична позиция. По данни на Министерството на земеделието и храните към 14 януари 2026 г. средната изкупна цена на сурово краве мляко в страната е 0,51 евро за литър — еквивалентно на 0,50 евро/кг. Седмично понижение от 1,9%, месечно — стабилно. По същото време средната изкупна цена в ЕС за януари 2026 г. (по данни от документ 7746/26 на Съвета на ЕС от 26 март 2026 г.) е 45,15 евро/100 кг, или 0,45 евро/кг. Тоест в началото на 2026 г. българската цена номинално превишава средната за ЕС.

Това не е признак на сила. Това е признак, че българската цена вече е достигнала своя структурен под и не може да падне повече, без да предизвика масово излизане от сектора. Цените в Белгия и Германия падат от много по-високо ниво — от 60–65 евроцента/кг през пика на 2025 г. до 45–47 цента/кг сега. Те имат от къде да падат. Българската цена цяла година се движи в тесен коридор между 48 и 51 цента, защото няма как да слезе по-надолу без сектора да колабира.

Защо борсата вече се обърна, а изкупната цена още пада

Глобалната търговия с млечни продукти (Global Dairy Trade, GDT) — водещият международен аукцион за млечни продукти, регулиран от новозеландския кооператив Fonterra — показва съвсем различен сигнал от изкупните цени в ЕС.

Първият аукцион на 2026 г. (януари) приключи с +6,3% — край на 9 поредни спада, които продължиха от средата на 2025 г. Следващите аукциони се движеха надолу-нагоре, но общата тенденция беше възстановяване. В средата на февруари 2026 г. индексът е с над 18% над дъното от октомври 2025 г. Възстановяването идва основно от Близкия изток и Азия — компенсиращо зареждане на складове и риск-премия от геополитика.

Стоковите цени на ключовите млечни продукти илюстрират ясно мащаба на колебанието през последната година. Маслото в средата на 2025 г. се търгуваше около 730 евро за 100 кг — исторически пик. В края на април 2026 г. цената беше около 400 евро за 100 кг — спад от около 45% за по-малко от година. Пълномасленото мляко на прах падна с около 30% между септември 2025 и февруари 2026 г. Обезмасленото мляко на прах се държи относително по-добре, благодарение на постоянно търсене от Близкия изток и намалена конкуренция от Океания.

Защо борсата се обърна нагоре, а изкупната цена в Белгия и Нидерландия продължи надолу. Защото между двете има забавяне от три до шест месеца. Борсовите цени се движат на очаквания: ако купувачите смятат, че производството ще се забави и че складовите наличности ще се изчерпят, те започват да плащат повече за бъдещи доставки. Изкупната цена за фермера обаче зависи от това на каква цена преработвателят продава готовия продукт на едро. А готовият продукт — масло, сирене, прах — все още излиза от складове, натрупани през втората половина на 2025 г., когато имаше пренасищане.

Затова европейските анализатори от AHDB наричат текущото положение „формиране на под“ — дъното се вижда, но движението нагоре идва по-късно. Спот-цената на сурово мляко на референтния пазар в италианския Лоди през март 2026 г. падна до едва 20,75 евро/100 кг — по-малко от половината на средната за ЕС. Това е сигнал за остри краткосрочни дислокации в отделни сегменти на пазара.

Голямата пренастройка: Lactalis напуска Люксембург

Lactalis — френската компания, най-голямата млечна корпорация в света с оборот от 34,1 милиарда долара за 2024 г. — обяви на 28 май 2026 г., че няма да продължи договорите си за изкупване на сурово мляко в Люксембург. Последна доставка от люксембургски ферми — 30 март 2027 г. Засегнати: 68 семейни ферми, обединени в кооператив Prolek, които произвеждат около 50 милиона литра годишно. Това е между 10% и 15% от цялото люксембургско производство, и краят на 40-годишно партньорство.

Lactalis не напуска Люксембург изцяло. Производственият обект EKABE в Eschweiler ще продължи да работи — но ще се захранва с внесено мляко от извън страната. Официалното обяснение на компанията: „Международните пазари на млечни съставки изпитват значителна волатилност и засилваща се конкуренция, в която Европа стана по-малко конкурентоспособна.“ Цената на люксембургското мляко им е твърде висока за пазарите, на които EKABE доставя.

Кои са тези пазари: международните търговски потоци на сирене и млечни мазнини, насочени основно към Китай и Близкия изток. И тук се отваря важен контекст.

Първо: през август 2025 г. Lactalis финализира покупката на консуматорските марки на новозеландския кооператив Fonterra. Това им дава пряк достъп до новозеландско мляко, което в момента е значително по-евтино от люксембургското или северозападноевропейското. Тоест: точно когато затварят люксембургския канал, отварят новозеландския.

Второ: спорът във Франция за маржовете между Lactalis и логистичния център Everest (обслужващ Intermarché, Auchan, Casino) — за който френският Сенат е провел анкета и президентът на компанията беше изслушан. Lactalis твърди, че веригите оказват натиск надолу. Веригите твърдят, че Lactalis оказва натиск нагоре. Маржът се свива в средата на веригата.

Реакцията в Люксембург е силна. Vic Wirtz, президент на кооператив Prolek, описва решението като сериозен удар за местните производители. Сдружението на свободните люксембургски земеделци (Fräie Lëtzebuerger Bauereverband) формулира по-широка теза: „Това не е инцидент. Това е симптом на по-дълбока структурна криза, която далеч надхвърля Люксембург и засяга европейското земеделие като цяло.“ Кооперативът преговаря с Luxlait, Muh-Arla и Hochwald — но 50 милиона литра е голяма квота за бързо поглъщане от друг купувач за една година.

Митата на Китай и атаката върху ОСП

Между декември 2025 г. и февруари 2026 г. Китай прокара антисубсидийни мита върху определени категории европейско мляко и млечни продукти. Хронологията е в Таблица 4.

Таблица 4. Антисубсидийни мита на Китай върху ЕС-износ на мляко

Източник: Министерство на търговията на Китай (МОФКОМ), Bloomberg, Caixin, Dairy Reporter.

Засегнатите категории: определени видове сирена и сметана с над 10% маслено съдържание. Стойността на засегнатия износ за 2023 г. е около 513 милиона евро — приблизително 30% от целия ЕС-износ на млечни продукти за Китай (общо 1,7 милиарда евро за същата година). Сред компаниите със ставка 9,5% (наложена на „съдействали“ участници в разследването): Arla Foods, Lactalis International, FrieslandCampina, Elvir (френска), Sterilgarda (италианска).

Защо това е важно отвъд числата: аргументацията на китайската страна. МОФКОМ обяви, че ЕС „субсидира индустрията си чрез програми като Общата селскостопанска политика“ и така причинява „съществени щети“ на китайските производители. Това е първи случай външна сила да обяви ОСП за инструмент за нелоялна търговия. Европейската комисия обжалва пред Световната търговска организация в специален спор (DS628, септември 2024 г.) — първи случай ЕС да оспорва антисубсидийно разследване още в самата му начална фаза.

Свалянето от 42,7% до 11,7% от декември до февруари е резултат от търговско замразяване — паралелно ЕС намери компромис с Китай по митата си върху китайските електромобили. Но самият принцип, че ОСП може да бъде квалифицирана като нелоялна субсидия в международна търговска практика, остава прецедент. Той ще се ползва.

България в тази картина

На 30 март 2026 г. в Съвета на ЕС „Земеделие и рибарство“ Словакия, подкрепена от България, Унгария и Италия, внася официално сигнал за „необходимост от координиран европейски отговор“ на млечната криза. Документът на Съвета (7746/26 от 26 март) формулира проблема директно: „Във всички производствени зони разходите надхвърлят продажните цени, със загуби от приблизително 0,10 евро на килограм.“ Това не е финансова мярка. Това е политически сигнал — четири държави членки молят Брюксел за действие, което още не съществува.

България е в специфична позиция в групата на четирите искащи. За разлика от Словакия, Унгария и Италия — които имат развит експортен капацитет — България е страна хронично в дефицит в първичното производство на мляко. Според междинния секторен анализ на Комисията за защита на конкуренцията от декември 2025 г., свиването на млечното стопанство в страната е системно и продължава през всички сектори. Таблица 5 показва мащаба.

Таблица 5. Българското млечно стопанство, 2020–2024 г.

Източник: Междинен секторен анализ на КЗК, декември 2025 г.

Българската преработвателна индустрия работи с над 39 хиляди тона внесена суровина месечно — над два месеца от годината мандрите се движат на чуждо мляко. През 2023 г. общият внос на мляко и млечни продукти в страната достигна 204 461 тона — с 22,8% повече от 2022 г. През първите пет месеца на 2024 г. са внесени общо 89 037 тона, с 8,4% над съответния период на 2023 г. Структурата на вноса по страни е в Таблица 6.

Таблица 6. Внос на мляко и млечни продукти в България — водещи страни (януари–май 2024 г.)

Източник: Министерство на земеделието и храните, по данни на НСИ, януари–май 2024 г.

По парична стойност на вноса до август 2024 г. водачът е Германия — 61,3 милиона евро за периода, а Румъния е лидер по обем (32 357 тона на стойност 29,7 милиона евро). Това разпределение е важно: когато глобалното свръхпредлагане сваля цените на полското, унгарското, румънското мляко до 35–40 евроцента/кг, българската преработка получава натиск да премине към внесена суровина — натиск, който се прехвърля върху изкупната цена за местния фермер.

При изкупна цена 0,51 евро/литър и обявен от производителските организации праг за рентабилност от 1,50 лева/литър без ДДС (приблизително 0,77 евро/литър), българският млекопроизводител работи на около една трета под себестойност. За фермерската икономика това означава нарастваща декапитализация — продаване на животни, неинвестиране в обновяване на стадо, отлагане на ремонти. На макро ниво това означава, че следващото свиване на производството — не 25% за пет години, а може би 10–15% за следващите две до три — е вече вградено в текущите цени.

Към структурната уязвимост се прибавя и продуктивността. Българската млечна крава дава средно около три пъти по-малко мляко годишно от средната за ЕС — около 8 359 кг/крава в Съюза, спрямо нива около 3 000–3 500 кг/крава в България (по данни на Евростат за 2024 г.). Това не е изаставане само генетично, а структурно: при дребномащабни ферми, по-малко стандартизирани ясла и фуражни режими, по-малка инвестиционна способност добивът остава нисък. Тази разлика прави всеки литър българско мляко по-скъп за производителя, дори при ниски номинални изкупни цени.

И още нещо. Квотата от 979 хиляди тона, договорена при влизането в ЕС през 2007 г., се основаваше на референтни години от късните 90-те — периода на най-дълбока пост-ликвидационна криза в българското животновъдство. От пиковите над 2 милиона тона годишно производство преди 1989 г., страната към 2024 г. произвежда около една трета. Текущата криза в Северозападна Европа не показва на България накъде може да слезе. Тя показва накъде вече сме слезли.

Какво показва прогнозата

Rabobank очаква ребалансирането на световния пазар да започне във втората половина на 2026 г. — повечето експортни региони ще намалят темповете на растеж в Q2, а от Q3 ще видим стабилизиране на цените. Тенденцията е сирене и млечни мазнини да възстановят стойност преди обезмасленото мляко на прах, защото складовете от прах от 2025 г. са по-големи. Към края на 2026 г. — според Rabobank — основните стокови цени трябва да се върнат към историческите си средни нива.

За 2027 г. прогнозата на същия източник е по-радикална: производството в седемте големи износители ще се свие с 0,7% в първото полугодие. Това е първият негативен ръст в експортните региони от началото на 2010-те. Но „възстановяване“ на световния пазар не е равно на възстановяване в България. Глобалното пренастройване ще доведе до по-високи борсови цени за маслото и сиренето — което ще донесе ползи на тези, които произвеждат и продават масло и сирене. Българското производство в момента работи на под и преработката е зависима от внос. Дори при възстановяване на изкупната цена с 5–10 евроцента, оцеляването на първичния сектор зависи не от международния цикъл, а от националните решения за стимулиране или допуснат колапс.

Цикъл или пренастройване

Текущата криза в млечния сектор не е цикъл, който ще премине от само себе си. Това е пренастройка на цялата европейска млечна верига, която следва няколко едновременни течения.

Първо, глобалното производство расте по-бързо от историческия темп заради комбинация от благоприятни условия — фуражи, време, добив на крава, възстановяване от заболявания. Второ, едрите играчи (Lactalis, Arla, FrieslandCampina, Fonterra) реструктурират географиите на изкупуване — преместват се към по-евтини региони и затварят местни доставчици. Трето, основните външни пазари — Китай — се отдръпват, използвайки търговски инструменти, които атакуват самите регулаторни основи на ЕС.

ЕС реагира на парче. Призиви за „координиран отговор“ от Словакия, България, Унгария и Италия. Брюксел предлага мерки за минимални импортни цени в текущите търговски диалози. Но в момента няма структурна реакция от Брюксел спрямо самата причина — пренаситения вътрешен пазар, който се очаква да се ребалансира пазарно през 2026–2027 г.

За българския млекопроизводител това означава следното. Текущото равнище на изкупната цена е практическо дъно. Може да не падне много повече, но не защото пазарът е силен — а защото няма откъде да падне. Възстановяването на цените ще започне в експортните страни преди да стигне в България — може и да не стигне, ако в междинния период значителна част от българския първичен сектор излезе от бизнеса. И тогава цената може да се вдигне, но няма да има кому да я плати: преработвателят ще купи внос.

Картина, която не се измерва, не може да се управлява. Но картината е тук, и числата я разказват.

Глосар

Изкупна цена: цената, на която преработвателят купува сурово мляко от фермата. Различава се от цената на едро (между преработвателя и търговеца) и от цената на дребно (за крайния потребител) — последните включват маржове на преработка, дистрибуция и търговия.

Обезмаслено мляко на прах (skimmed milk powder, SMP) и пълномаслено мляко на прах (whole milk powder, WMP): стокови съставки за хранителната индустрия, които представляват начин за дълготрайно съхранение и международна търговия на млечен продукт. Прахът се произвежда чрез отстраняване на водата от млякото. Цените на праховете и маслото са основните референтни цени в международния млечен пазар.

Глобална търговия с млечни продукти (Global Dairy Trade, GDT): международна електронна аукционна платформа, основана от новозеландския кооператив Fonterra през 2008 г. Провежда търгове на две седмици и публикува ценови индекси за основните млечни продукти. Считана за основна референция за световните стокови цени в сектора.

Седем големи износители (Big 7): Европейският съюз, САЩ, Нова Зеландия, Австралия, Бразилия, Аржентина, Уругвай. Заедно тези пазари осигуряват над 80% от международния търговски обмен с млечни продукти.

ОСП (Обща селскостопанска политика): основната рамка на ЕС за подкрепа на земеделието, включваща директни плащания към фермерите, пазарни инструменти и развитие на селските райони. Финансира се от общия бюджет на ЕС.

Антисубсидийно мито: мито, наложено от държава-вносител, когато се установи, че държавата-износител субсидира съответната индустрия и това причинява щети на местното производство. Регулирано от правилата на Световната търговска организация.

Източници

Catherine O’Sullivan, „EU milk prices down 19% to March year-on-year — report“, Agriland, 2 юни 2026 г.

Rabobank, „Global Dairy Quarterly Q1 2026: A delicate dairy balance“, март 2026 г.

StoneX, анализ на Nate Donnay, директор Dairy Market Insight, януари 2026 г.

Agriculture and Horticulture Development Board (AHDB), „EU dairy short-term outlook — Spring 2026“

Европейска комисия, Milk Market Observatory dashboard, актуализация от 21 май 2026 г.

European Dairy Farmers (EDF) и ZuivelNL, „Milk Prices comparison“, март 2026 г.

IFCN Dairy Research Network, Dairy Report 2024.

Международна млечна федерация (IDF), „Dairy’s Global Impact“, 2025 г.

OECD-FAO Agricultural Outlook 2025–2034, „Dairy and dairy products“.

Съвет на Европейския съюз, документ 7746/26 от 26 март 2026 г., точка „European milk market under pressure: the need for a coordinated European response“.

Европейска комисия, прессъобщение от 29 март 2026 г., „Commission allocates €21.5 million in emergency support to farmers in Bulgaria, Estonia and Hungary“ (за щети от климат, не за мляко).

Bloomberg, Caixin Global, Dairy Reporter, South China Morning Post — за хронологията на китайските антисубсидийни мита, декември 2025 – февруари 2026 г.

Chronicle.lu, RTL Today, L’essentiel, edairynews.com — за решението на Lactalis за Люксембург, май 2026 г.

Министерство на земеделието и храните, Информационно табло мляко и млечни продукти, бюлетин от 19 януари 2026 г.

Министерство на земеделието и храните, „Ситуация на пазара на мляко и млечни продукти“, септември 2024 г.

Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), Междинен секторен анализ, декември 2025 г.

Евростат, статистика за млечно животновъдство в ЕС-27, 2024 г.