На 4 юни 2026 г. в София гръцкият премиер Кириакос Мицотакис поиска от Радев „стратегическо споразумение с дългосрочен характер“ за водите от трансграничните реки Арда и Места, обвързвайки темата с инвестициите за климатична адаптация. Действащата петгодишна декларация от 2 май 2025 г. вече въведе нов принцип — каскадата „Арда“ предоставя „услугата акумулиране, съхранение и регулирано подаване на водни обеми“; в замяна Гърция компенсира операционните загуби на НЕК с електроенергия. Преходът е от безвъзмездна доставка по репарационни задължения към търговска услуга, но икономиката на новата конструкция все още не е изцяло публична. Зад искането на Атина стои натиск отдолу — гръцките фермери в Еврос блокираха Кастаниес с над 100 трактора в края на януари 2025 г., и от 30 ноември 2025 г. в Гърция тече най-голямата фермерска мобилизация от повече от десетилетие.
Срещата от 4 юни
На 4 юни 2026 г. в София беше проведена официална среща на премиера Румен Радев с гръцкия министър-председател Кириакос Мицотакис. Срещата беше първата на високо ниво на Радев като премиер с гръцки лидер след съставянето на правителството на 7 май 2026 г. Обхватът на разговорите беше широк — от управлението на трансграничните води, през енергийната диверсификация и Вертикалния газов коридор Гърция–България–Румъния, до отбранителното сътрудничество и общата позиция в дебата за европейския бюджет след 2027 г.
В обявените си публични изявления гръцкият премиер постави като приоритет постигането на „стратегическо споразумение с дългосрочен характер по управлението на трансграничните водни ресурси“ — формулировка, която обвързва двете теми: водите от реките Арда и Места, и инвестициите за климатична адаптация. „Време е да гледаме въпроса дългосрочно, така че да можем да планираме важните инвестиции, които трябва да направим — не само за земеделския сектор, но и за защитата от климатичната криза“, заяви Мицотакис, цитиран от гръцките публични медии. Тоест искането е за разширяване на действащата петгодишна преходна декларация от 2 май 2025 г. към по-дългосрочна рамка, която да позволи планиране на гръцки инвестиции в собствена водна инфраструктура.
Споразумението от 1964 г.
За да се разбере същината на сегашното преструктуриране, разговорът трябва да се върне към 1964 г.
На 9 юли 1964 г. България и Гърция подписват междуправителствено споразумение за регулирано водоподаване от река Арда — част от по-широк пакет за уреждане на репарационни ангажименти на България от Втората световна война. Българската държава беше съюзник на Третия Райх и през войната окупира части от Северна Гърция (Беломорска Тракия и Източна Македония). По силата на Парижкия мирен договор от 1947 г. България поема определени репарационни задължения, които се изпълниха през следващите години в различни форми — финансови, материални, и в случая на Арда — във вид на регулирано подаване на вода.
Параметрите на споразумението от 1964 г. бяха фиксирани: 186 млн. куб. м. вода годишно, изпускани от каскадата „Арда“ в периода май–септември — критичните пет месеца за земеделски цикъл в средиземноморска зона. Реципиентите — около 20 000 хектара земеделска земя в гръцката равнина Еврос, в Северна Гърция близо до турската граница. Срок на действие — 60 години, тоест до 9 юли 2024 г. Българската страна не получаваше парична или енергийна компенсация за тези обеми. Водата беше предоставяна безвъзмездно като форма на изпълнение на репарационното задължение.
Споразумението от 1964 г. съдържаше обаче и реципрочно задължение — Гърция трябваше да изгради собствен дневен изравнител на своя територия, който да позволи независимо акумулиране и регулиране на водните обеми. Задачата на българската каскада в тази конструкция беше да бъде преходна инфраструктура, която Гърция в определен срок ще замени със собствена. През следващите 60 години Гърция това задължение не изпълни. На срещата в българския парламент през февруари 2025 г. премиерът Желязков изтъкна точно този пункт като централен в позицията на София — за шест десетилетия гръцката страна не е изградила своя изравнител и към 2024 г. в равнината Еврос няма функциониращи язовири или съоръжения за съхранение на вода в големи мащаби.
Изтичането и преходът 2024–2025
На 9 юли 2024 г. споразумението от 1964 г. изтече. България и Гърция продължиха кратък преходен период чрез анекс до 30 септември 2024 г. На 11 юли 2024 г. беше подписано временно търговско споразумение между Националната електрическа компания и регион Източна Македония и Тракия, представляван от управителя Христодулос Топсидис. По силата на това временно споразумение, за летния поливен сезон 2024 г. — рекордно горещ и сух в Гърция, със спад на земеделската продукция в Еврос с 30–40 на сто — НЕК достави 80 млн. куб. м. вода, в замяна получи 30 000 мегаватчаса електроенергия, доставени през тримесечен период с „вечерен профил“.
Това временно споразумение покри сезон 2024, но не реши дългосрочния въпрос. Към края на януари 2025 г. — без подписан нов договор и в навечерието на сезон 2025 — гръцките фермери в Еврос изкараха над 100 трактора в блокада около пограничния град Кастаниес, северно от Орестиада. Блокадата беше документирана от Ройтерс и стана център на регионалното медийно покритие. Цитат от един от фермерите, Димитрис Мариноглу пред агенцията: „Ако няма дългосрочно споразумение, за нас това значи смърт“.
Кастаниес блокадата имаше двойна функция в преговорния процес. От една страна — натиск върху гръцкото правителство да ускори преговорите. От друга — публичен сигнал към София, че сезон 2025 не може да бъде пропуснат. Гръцкият главен секретар на водните ресурси Петрос Варелидис признава тогава пред Ройтерс: „Никой не може да каже колко близо или далеч сме от споразумение“.
Преговорите се ускориха през февруари–април 2025 г. На 11 февруари 2025 г. в българския парламент беше проведено изслушване на премиера Желязков, министъра на околната среда Манол Генов, министъра на земеделието Георги Тахов, заместник-министъра на енергетиката Георги Самандов и изпълнителния директор на НЕК Мартин Георгиев. На 30 април 2025 г. кабинетът „Желязков“ прие решение, одобряващо проекта за съвместна декларация. На 2 май 2025 г. в Атина външните министри Гиоргос Герапетритис (Гърция) и Георг Георгиев (България) подписаха Съвместна декларация за регулирано водоподаване от река Арда.
Декларацията въведе нов принцип. Българската каскада „Арда“ предоставя „услугата акумулиране, съхранение и регулирано подаване на водни обеми“ за нуждите на гръцки земеделски земи, за срок от пет години от подписването — тоест до 2 май 2030 г. В замяна гръцката страна се ангажира да компенсира операционните загуби на НЕК, когато язовирът пуска вода единствено за напояване, а не за електропроизводство. Декларацията съдържа и реципрочно задължение — Гърция декларира намерение да започне в „разумен срок“ модернизация на съществуващата инфраструктура и изграждане на нов изравнител на своя територия. След петте години — двете страни ще преразгледат рамката.
Каскадата „Арда“ — техническата реалност
За да се прецени каква услуга всъщност предоставя България, важно е техническото устройство на каскадата.
Каскадата „Арда“ се състои от три язовира — „Кърджали“ с обем около 491 млн. куб. м., „Студен кладенец“ с 388 млн. куб. м. (от проектни 489, заради заиляване), и „Ивайловград“ с около 156 млн. куб. м. Общият обем надвишава 1,2 млрд. куб. м., което прави каскадата „Арда“ най-голямата система от язовири на една река в България. Стопанинът е Националната електрическа компания.
Река Арда е с обща дължина 275 км, от които 241 км в България (95 на сто на българска територия). Средният годишен отток в Ивайловград — последния язовир преди гръцката граница — е около 1 600 млн. куб. м. В исторически план Гърция получаваше 186 млн. куб. м. — тоест около 11–12 на сто от средния годишен отток.
Каскадата е изградена като енергиен инструмент. Трите ВЕЦ — Кърджали, Студен кладенец и Ивайловград — заедно произвеждат пиково електричество, което се цени особено в зимното полугодие, когато потреблението е високо, а валежите в Източните Родопи произвеждат значителни обеми. Характерна за реката е и зимната многоводност — пример: на 7 януари 2026 г. в басейна на река Крумовица премина висока вълна с пик от 1 156 куб. м. в секунда, която доведе до контролирано преливане през Ивайловград с обем около 100 млн. куб. м. — повече от полезния обем на самия язовир. Тоест Арда не страда от хроничен воден недостиг. Тя страда от концентриран приток в зимното полугодие, който системата трябва да съхрани, за да го предостави в нужния режим през летните месеци. Тази времева регулация — задържане в зимата, пускане в лятото — е същината на услугата, която НЕК предоставя.
Важно за разбирането на цялата конструкция: каскадата „Арда“ не е свързана с действащата българска напоителна инфраструктура. Българските поливни площи в Източнобеломорския район се хранят от Марица, Тунджа и каскадата Доспат-Въча, не от Арда. Кърджалийско-Хасковският регион, през който тече Арда на българска територия, е преобладаващо планински, с тютюнопроизводство и малки овощни масиви — без големи поливни системи. Каналът М-1 в област Хасково, реконструиран през 2025 г. за 39 000 декара нови поливни площи, се пълни от язовир „Тракиец“, който е в басейна на Сазлийка — приток на Марица, не на Арда.
Това означава, че дори технически да може да се задържи водата, България няма поливни площи в басейна на Арда, които да я ползват в големи количества. Хипотетично пренасочване към Тракийската низина би изисквало тунел през Източните Родопи или дълъг отвеждащ канал — инфраструктурен проект от милиарди евро, без публично представено технико-икономическо обосноваване. Такъв проект към момента не съществува дори като идея.
Има и допълнителен законов слой. По Рамковата водна директива на ЕС (2000 г.) и Хелсинкската конвенция за защита и ползване на трансгранични водни течения (1992 г., страни по която са и двете държави), за всяка трансгранична река е задължителен минимален екологичен отток — определено количество, което трябва да тече надолу постоянно за поддържане на екосистемата. Това задължение не е въпрос на двустранно договаряне между Атина и София. То е законово задължение по европейско право, което двете държави прилагат.
Българската поливна инфраструктура — паралелният контекст
Темата за Арда се обсъжда в публичното пространство често в съседство с темата за състоянието на българската поливна инфраструктура. Двете теми обаче са в различни басейни и работят на различни логики.
„Напоителни системи“ ЕАД през 2025 г. доставиха вода за около 348 000 декара реално напояване. Целта, обявена от правителството на Желязков и потвърдена в Стратегическия план, е към края на 2028 г. поливните площи в страната да достигнат 1 милион декара. По подмярка 4.3 от Програмата за развитие на селските райони са подписани 24 договора на обща стойност над 112 млн. лв. Към момента са отворени интервенции от Стратегическия план за нови 35 проекта, които биха покрили допълнителни 400 000 декара поливни площи.
През октомври 2025 г. в област Хасково беше открита реконструкцията на Магистрален канал М-1 — 47,5 км дължина, обхват 39 000 нови декара поливна площ, финансиран чрез ПРСР. През същия период беше открита и реконструкцията на канал „Алеко-Потока“ в Пловдив и Пазарджик — 8,5 км рехабилитирани секции, на стойност 14 млн. лв., с потенциален обхват 90 000 декара. С решение на Министерския съвет от 23 април 2026 г. към „Напоителни системи“ ЕАД бяха върнати четири язовира от активите на Държавната консолидационна компания — „Огоста“, „Тракиец“, „Пясъчник“ и „Домлян“ — преструктуриране, чиято цел е по-добра капитализация на дружеството за следващия програмен период.
Връзката между двете теми — арданската услуга и националната напоителна инфраструктура — е през компенсаторния механизъм. Премиерът Желязков на парламентарния блицконтрол от 9 май 2025 г. говори за „ежегодни компенсации“ по новата декларация. Възможност, която не е изключена за разглеждане при бъдещ дългосрочен договор, е тези компенсации да бъдат целево насочени към инвестиционен фонд за български хидромелиоративни проекти. Такъв модел съществува в други европейски двустранни рамки — например в швейцарско-италианските и швейцарско-френските споразумения за алпийски водни ресурси, в които плащанията се акумулират в инфраструктурни целеви фондове. До момента в публичното пространство няма конкретно решение за такъв механизъм за Арда.
Икономиката на новата сделка
Каква е реалната икономика на сегашната конструкция и какво остава непубликувано.
По временното споразумение от 11 юли 2024 г. — единственото с публично известни параметри — НЕК предостави 80 млн. куб. м. вода в замяна на 30 000 мегаватчаса електроенергия, доставени през тримесечен период с „вечерен профил“. При средни цени на гръцкия енергиен пазар през 2024 г. — 80 до 120 евро на мегаватчас — стойностният еквивалент на компенсацията е приблизително 2,4 до 3,6 млн. евро. Преведено в специфична водна стойност, това прави около 0,03 евро на куб. м.
За съпоставка, поливната вода в Европа се търгува между 0,02 и 0,15 евро на куб. м. в зависимост от страната, инфраструктурата, режима на доставка и сезона. По цени за 2024 г. за 80-те милиона куб. м. горната граница би била около 12 млн. евро, долната — около 1,6 млн. Сегашната компенсация е близо до долната граница.
Тази стойност отразява не пазарната цена на вода, а компенсаторния принцип. Гръцката компенсация покрива конкретно операционните загуби на НЕК — пропуснат енергиен приход, когато язовирът пуска вода извън енергийния си режим. Не е сделка „вода за пари“ в чист смисъл — самата конструкция работи с „енергия за енергия“, което я прави по-малко чувствителна към публично обсъждане на „цена на вода“.
За дългосрочната декларация от 2 май 2025 г. точният размер на компенсацията не е публично оповестен. Премиерът Желязков на блицконтрол от 9 май 2025 г. потвърди наличието на „ежегодни компенсации“, без да навлезе в подробности. Гръцки източници (включително Greek Reporter, май 2025 г.) потвърждават, че Атина се ангажира да компенсира София за операционните загуби на НЕК, без да цитират формула или размер. От публичните материали се вижда, че формулата се базира на годишен обем доставена вода, режим на пускане (дневен/нощен) и пропуснат енергиен приход за съответния период.
Това оставя три открити въпроса, които публично не са разрешени и към момента на срещата от 4 юни 2026 г. — каква е формулата за изчисление, какъв е общият годишен размер на компенсацията, и как се регулира разпределението на риска при суши, когато и българското, и гръцкото водоснабдяване е под натиск.
Прецеденти в международното право
За да се разбере какви са инструментите при двустранни водни спорове, си струва кратко да се погледне на по-широката международна практика. Тя показва ясно различие между двустранни водни режими в общи европейски рамки и тези извън тях.
Унгария–Чехословакия (Словакия), Дунав, Габчиково-Надьмарош. Единственото международно съдебно решение за двустранен воден спор в Европа. През 1977 г. Унгария и Чехословакия подписват двустранен договор за изграждане на съвместен язовирно-каналов проект на Дунав. През 1989 г. Унгария едностранно прекратява участието си, позовавайки се на екологични съображения. Чехословакия (по-късно Словакия) реагира с реализиране на алтернативен едностранен проект — „Вариант С“ — който отрязва Унгария от значителна част от природния ѝ дял от реката. През 1997 г. Международният съд в Хага постановява, че и двете страни са в нарушение: едностранно прекратяване на двустранен договор не е допустимо, едностранно реализиране на алтернативен проект — също. Принципът, който съдът утвърждава, е, че водните ресурси на международни реки се ползват „по справедлив и разумен начин“. Решението не е напълно изпълнено и до днес, но двете страни продължават да преговарят, без война.
Индия–Пакистан, Договор за Индус. На 23 април 2025 г. Индия едностранно суспендира Договора за Индус от 1960 г. — за първи път от 65 години — след атентата в Пахалгам в индийската част на Кашмир. Пакистан, чиято земеделска система зависи от Индус за 80 на сто от напояването, заявява, че всяко спиране би било „акт на война“. Следват четири дни бойни действия. При прекратяване на огъня, медиирано от САЩ, договорът остава суспендиран. Индийската страна обявява, че няма да го възстанови. Технически Индия не може напълно да спре водата без нова инфраструктура — затова ускорява строеж на четири нови ВЕЦ на горните реки и спира обмена на хидроложки данни — отделен лост на натиск.
Етиопия–Египет–Судан, GERD. Етиопия от 2020 г. пълни Великия Възрожденски язовир на Сините Нил без споразумение с долните страни. Египет, който получава 97 на сто от водните си ресурси от Нил, нарича това екзистенциална заплаха. Дипломатическата криза продължава, без военно решение и без подписан договор.
Турция–Сирия–Ирак, Ефрат и Тигър. Турция от 80-те години изгражда системата от 22 язовира GAP (включително Ататюрк) без съгласие на долните страни. Намалява значително оттока. Не е „пълно спиране“, но е едностранно намаление с регионални дипломатически последици.
Какво показват тези прецеденти. Едностранното спиране на трансгранична вода е инструмент, използван почти изключително в политически отношения извън общи правни рамки — между държави, които не са в общи съюзи, не споделят обща правна система, и не са в ЕС. За страни членки на ЕС, обвързани с Рамковата водна директива и Хелсинкската конвенция, едностранното спиране на трансгранична вода практически не е инструмент. То би било нарушение не само на двустранно споразумение, но и на европейско право — с производство пред Съда на ЕС, не пред Международния съд в Хага.
Инструментите за двустранно договаряне в общи европейски води са други — остойностяване на услугата, преструктуриране на компенсаторния механизъм, координация на инвестиции, общи проекти за климатична адаптация. Това са инструментите, които и в момента се ползват — декларацията от 2 май 2025 г. е именно такъв тип инструмент.
Какво следва — петте години и след тях
Декларацията от 2 май 2025 г. има преходен характер. До 2 май 2030 г. двете страни декларират намерение „да преразгледат положенията“ — тоест да изграждат окончателна рамка, която ще зависи от три конкретни фактора.
Първият — графикът на гръцките инфраструктурни инвестиции. През февруари 2026 г. Мицотакис от Еврос обяви местни инфраструктурни проекти на стойност 30 млн. евро, но без конкретна сума за самия изравнител, който трябва да позволи на Гърция собствено акумулиране и регулиране. На срещата от 4 юни 2026 г. в София темата за гръцките инвестиции беше отново поставена — Мицотакис обвърза управлението на трансграничните води с „важните инвестиции за защита от климатичната криза“, което вероятно търси европейско финансиране за гръцка водна инфраструктура през програми по Зелената сделка и климатичния стълб на следващата Многогодишна финансова рамка след 2027 г.
Вторият фактор — публичното остойностяване на услугата. Към момента точният размер на компенсацията остава в работни групи и парламентарни изслушвания, без публична формула. За дългосрочна рамка след 2030 г. този размер ще трябва да стане прозрачен — не толкова заради вътрешнополитически натиск, колкото защото без публична формула стойността на услугата не може да бъде защитена в евентуални бъдещи преговори.
Третият открит въпрос е разпределението на риска при суши. Климатичните прогнози за Източно Средиземноморие сочат увеличение на средните температури и намаление на летните валежи. При следваща суша от типа на 2024 г. — която намали гръцката земеделска продукция в Еврос с 30–40 на сто и постави под натиск и каскадата „Арда“ — двете страни ще трябва да имат предварително договорен ред за приоритизация. Действащата декларация този ред не урежда явно.
Какво научаваме
Срещата от 4 юни 2026 г. в София не въведе нова рамка. Тя постави искане за разширение на действащата — преходна, в електроенергия, с непублично остойностяване. Това искане идва в момент, когато в Гърция все още тече най-голямата фермерска мобилизация от повече от десетилетие — започнала на 30 ноември 2025 г., с блокади на магистрали, граници и пристанища, заради забавени плащания по ОСП и скандала с ОПЕКЕПЕ (гръцкия аналог на ДФЗ). Гръцките фермерски организации са най-силният фактор за натиск върху Атина в момента. Споразумението за Арда е в по-малък сегмент от тяхната по-широка платформа, но е изтласкало приоритета на Мицотакис към активно търсене на дългосрочна рамка.
От българска страна интересът също е реален. Дългосрочната рамка позволява планиране на енергийното производство на каскадата „Арда“ — приходи, поддръжка, инвестиции. Тя позволява и да се възстанови двустранен инструмент, който може да бъде прецедент за други трансгранични води в региона — Тунджа към Турция, Места към Гърция, Дунав към Румъния.
Какво научаваме за регионалното управление на водите в условията на климатична промяна. Първо — старата формула на безвъзмездни доставки от 1964 г. не може да продължи. Тя беше възможна в условията на следвоенен ред между социалистически и капиталистически държави. В днешния европейски ред — две страни членки на ЕС, обвързани с обща правна рамка, общ пазар на енергия, общи задължения по климат — водата трябва да има остойностяване. Това не значи „търговизиране“ на природен ресурс. Значи прозрачност на услугата за акумулиране, регулиране, доставка.
Второ — задължението за инфраструктурно изграждане на по-долната по течение страна не може да продължава да се отлага. Гръцкият изравнител беше задължение на Гърция от 1964 г. насам. Той не е изграден. Сегашната преходна декларация дава пет години — до 2030 г. — за това задължение да започне да се изпълнява. Дали този срок ще се спази, ще се види.
Трето — двустранното договаряне в общи европейски води не позволява едностранни ходове. Инструментите за натиск са преговорни — остойностяване, разпределение на риска, инвестиционна координация. Не са спиране, прекратяване, политически жестове. Това е работа, която върви бавно, в работни групи, в дипломатически писма, в технически меморандуми — но която произвежда дългосрочно функционираща рамка.
Използвани източници
— Гръцки официални медии (ertnews.gr, protothema.gr, lykavitos.gr, newmoney.gr, liberal.gr) — съвместни изявления на премиерите Мицотакис и Радев в София, 4 юни 2026 г.
— Reuters, „Greek farmers worry about crops drying up as Bulgaria water deal expires“, 31 януари 2025 г.; снимка Александрос Аврамидис от блокадата в Кастаниес, 28 януари 2025 г.
— Greek Reporter, „Bulgaria Guarantees Water Supply to Greece Via the Arda River“, 6 май 2025 г.
— Регион Източна Македония и Тракия (pamth.gov.gr), Съвместно изявление по временното водно споразумение между НЕК и региона, юли 2024 г.
— Министерство на околната среда и водите на Република България, оперативна информация за Каскада Арда, януари 2026 г.
— БНТ, „Висока вълна премина през каскада Арда, язовир Ивайловград пое критични водни обеми“, 9 януари 2026 г.
— БТА, „Парламентът изслуша премиера, министри и представители на институции за регулираното водоподаване от река Арда към Гърция“, 13 февруари 2025 г.
— Дневник, „България и Гърция подписаха споразумението за водните ресурси на Арда“, 7 май 2025 г.
— Министерство на земеделието и храните, „Напоителни системи ЕАД стартира поливния сезон за 2026 г.“, 22 април 2026 г.; решение на Министерския съвет от 23 април 2026 г. за връщане на четири язовира към „Напоителни системи“ ЕАД.
— International Court of Justice, Case Concerning the Gabčíkovo-Nagymaros Project (Hungary/Slovakia), Judgment of 25 September 1997, I.C.J. Reports 1997.
— Clingendael Institute, „Indus Water Treaty 2025: A pause of cooperation, not an end“, юли 2025 г.; Reuters, „India-Pakistan water treaty remains suspended despite ceasefire“, май 2025 г.
— Уикипедия (английска версия), „2025 Greek farmer protests“ — за хронологията и обхвата на гръцките фермерски протести от 30 ноември 2025 г. насам.
— Басейнова дирекция Източнобеломорски район (Пловдив), План за управление на речните басейни — описание на басейновата структура, водните тела на Арда, Марица, Тунджа и Бяла река.
— The Water Diplomat, „Bulgaria and Greece sign five-year agreement on transboundary waters“, 14 май 2025 г.
— Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (Рамкова водна директива); Конвенция за защита и ползване на трансгранични водни течения и международни езера (Хелсинкска конвенция), 1992 г.
Понятия
Каскада „Арда“ — система от три язовира („Кърджали“, „Студен кладенец“, „Ивайловград“) на река Арда, стопанисвана от Националната електрическа компания. Най-голямата каскадна система на една река в България, с общ обем над 1,2 млрд. куб. м.
Източнобеломорски район — един от четирите басейнови района на България по Закона за водите, обхващащ водосборите на Марица, Тунджа, Арда и Бяла река. Площ 35 227 кв. км или около 32 на сто от страната. Управлява се от Басейнова дирекция Източнобеломорски район в Пловдив.
Минимален екологичен отток — задължително водно количество, което трябва да тече непрекъснато надолу по дадена река за поддържане на нейната екосистема. Определя се по Рамкова водна директива на ЕС и национални подзаконови актове.
Рамкова водна директива — Директива 2000/60/ЕО на Европейския съюз, която установява общ режим за управление на водите в Съюза, включително за трансгранични води. Изисква басейново управление, екологично качество, и сътрудничество между държави членки.
Хелсинкска конвенция — Конвенция на ИКЕ-ООН за защита и ползване на трансгранични водни течения и международни езера (1992 г.). Страни са България, Гърция и над 40 други европейски държави. Урежда обмен на информация, общо управление, екологична защита.
Вертикален газов коридор — инфраструктурна инициатива на ЕС за свързване на газовите системи на Гърция, България, Румъния и Молдова, в посока юг-север, с цел диверсификация на газовите доставки извън руските.
Енергиен режим на каскада — режим на пускане на вода от язовирите, при който каскадата произвежда максимална електроенергия в пиковите ценови часове. Алтернативният напоителен режим следва поливните цикли в долната долина и често се разминава с енергийния оптимум.
ОПЕКЕПЕ — гръцката платежна агенция за земеделски субсидии (Οργανισμός Πληρωμών και Ελέγχου Κοινοτικών Ενισχύσεων Προσανατολισμού και Εγγυήσεων), функционален аналог на българския Държавен фонд „Земеделие“. През 2025 г. в нея избухва административен скандал със забавени плащания — една от причините за гръцките фермерски протести от ноември 2025 г.
Кастаниес — граничен град в Северна Гърция, в общинско Орестиада, област Еврос. През януари 2025 г. — място на блокадата на гръцките фермери (над 100 трактора) в навечерието на изтичането на временното водно споразумение с България, насочена към натиск върху гръцкото правителство за подписване на нова рамка.
Равнина Еврос — земеделска равнина в Северна Гърция по поречието на река Еврос (Марица в българската ѝ част), близо до турската граница. Около 20 000 хектара пряко напоявани с вода от Арда по силата на споразумението от 1964 г. До 2024 г. в равнината няма функциониращи язовири или съоръжения за съхранение на вода в големи мащаби.
Гръцкият изравнител — неизградена инфраструктура на гръцка територия, която Атина се е задължила да построи още по силата на споразумението от 1964 г. Целта е независимо акумулиране и регулиране на водните обеми от Арда без зависимост от българската каскада. Към 2026 г. задължението не е изпълнено; декларацията от 2 май 2025 г. съдържа подновен ангажимент за изграждане в „разумен срок“.
