Европейската комисия внесе на 10 юни проект за изменителен бюджет, който предлага да се мобилизират 200 милиона евро от селскостопанския резерв и да се добавят още 300 милиона от незаети бюджетни средства на ЕС. Държавите членки получават възможност да допълнят с национални средства до 200 на сто от полученото. За България, която е в процедура по прекомерен дефицит, тази възможност на практика липсва.
Това е хибриден пакет — формално европейски по произход, но реално зависим от националния фискален капацитет. Числото 500 милиона евро звучи внушително. Разглобено по компоненти и по адресати, то е по-малко, по-бавно и по-условно, отколкото се представя.
Какво е обявено на 10 юни
На 10 юни 2026 г. в Брюксел Европейската комисия внесе проект за изменителен бюджет на ЕС за 2026 финансова година. Това е инструментът, чрез който се променят разходните тавани в годишния бюджет по време на текущата година. Поводът е поскъпването на минералните торове, което за втори път за по-малко от пет години се превръща в системен фактор за европейското земеделие.
Този ход беше анонсиран от еврокомисаря по земеделие Кристоф Хансен на заседанието на Съвета по земеделие на 26 май. Тогава Хансен каза изрично, че удвояването на резерва ще зависи от министрите на финансите на държавите членки и от бюджетния орган — Съвета и Европейския парламент. Сегашното предложение е първият формален документ, който превръща тази намерение в конкретна сума и в конкретен срок.
Структура на пакета: 200 милиона налични, 300 за гласуване, до 200 на сто национално допълнение
Пакетът има три компонента. Първият — 200 милиона евро — е остатъкът в селскостопанския резерв на Общата селскостопанска политика (ОСП) за финансовата 2026 г. Тези пари вече са в бюджета на ЕС, по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ). Мобилизирането им се решава от Комисията и не изисква отделно гласуване в Парламента. Селскостопанският резерв е инструмент за реакция при пазарни шокове, болести по животните, климатични кризи. Минимумът му за всяка финансова година по сегашната ОСП е 450 милиона евро; през 2026 г. към момента са свободни около 200 милиона.
Вторият компонент — 300 милиона евро — е допълнение, което Комисията предлага да се добави към резерва. Тук е важно да се обясни откъде идват тези пари, защото в брюкселския жаргон се говори за „свободни маржове“, което на български нищо не казва.
Бюджетът на Европейския съюз се движи в две нива. По-горното ниво е Многогодишната финансова рамка — седемгодишен план, който определя максималните разходни тавани по основни направления. Текущата рамка обхваща периода 2021–2027 г. Едно от направленията — функция 3 — включва земеделието, рибарството и политиките за околна среда. По-долното ниво е годишният бюджет на ЕС, който се приема за всяка отделна година и попада под тези тавани.
Тук е ключът: годишният бюджет почти никога не запълва тавана докрай. Винаги остава разлика между разрешения максимум и реално планираните разходи. Тази разлика е „маржът“ — незаето пространство за разход, което съществува на хартия. Точно от него Комисията сега предлага да се вземат 300 милиона евро и да се прехвърлят в селскостопанския резерв. Тоест не са нови пари, не се вдига общият таван, не се иска допълнителен принос от държавите членки. Просто се пренасочва незаета бюджетна възможност, която така или иначе вече е разрешена от Многогодишната финансова рамка.
Това обаче не означава автоматично решение. Проектът за изменителен бюджет трябва да премине през Съвета на ЕС (Икофин — съветът на финансовите министри) и през Европейския парламент. И двете институции имат право да поискат промени или да отхвърлят предложението. При нормална процедура реалистичният срок за окончателно приемане е септември–октомври 2026 г.
Третият компонент — възможността държавите членки да допълнят националното финансиране до 200 на сто от полученото от ЕС. Това е стандартна формула, която Комисията използва от 2022 г. насам — същата схема беше приложена и при компенсаторния пакет от 500 милиона евро след нахлуването в Украйна. Формулата означава, че ако дадена държава получи от ЕС например 10 милиона, тя може да добави от националния си бюджет още до 20 милиона. Тоест теоретичният максимум на пакета, ако всички държави използват пълния национален лимит, е 1,5 милиарда евро. Това число обаче е чисто теоретично.
По какво се различава от иранската помощ (METSAF)
Това е важно разграничение, защото двата инструмента обикновено се бъркат в публичното пространство.
Временната рамка METSAF (Middle East Temporary State Aid Framework), приета от ЕК на 29 април 2026 г. и в сила до 31 декември 2026 г., е чисто разрешение за по-голяма държавна помощ. Тя не носи европейски пари. Тя позволява на държавите членки да компенсират до 70 на сто от допълнителните разходи на фермерите за дизел и торове, изчислени като разлика между текущите цени и историческите референтни нива отпреди кризата. Парите идват изцяло от националния бюджет на всяка държава. Без национална схема — без помощ.
Пакетът от 500 милиона евро е различен. Основната сума — поне 200 милиона от потвърдените и до 300 милиона от очакваните — е от европейския бюджет. Тя постъпва в касата на държавите членки по разпределителна формула, която Комисията изготвя, и оттам се пренасочва към фермерите по национална схема. Националното допълнение е възможност, не задължение. Тоест дори държава, която няма фискално пространство, ще получи европейския компонент — просто не може да го умножи.
Разликата има практическо значение за България. По METSAF до момента няма обявена национална схема — тоест нула помощ. По европейския пакет ще има автоматично разпределение, дори правителството да не направи нищо. Друг въпрос е колко.
Колко пари са реално
Числата изглеждат различно, когато се сложат на сравнителна скала.
В Европейския съюз има приблизително 9 милиона земеделски стопанства. Ако 500 милиона евро се разделят поравно — по 55 евро на стопанство. Няма да се делят поравно, ще се таргетират най-засегнатите от поскъпването на торовете — основно полски култури, зърнопроизводство, маслодайни. Но мащабът остава незначителен спрямо самия проблем.
Сравнението с другите числа в същия пазар прави картината по-ясна. Самият Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM), приложен върху торовете от 1 януари 2026 г., е изчислен от Копа-Коджека на 820 милиона евро допълнителни разходи за европейските фермери само за 2026 г. До 2034 г. кумулативната тежест нараства до 3,4 милиарда евро. Тоест ЕС първо облага торовете с климатична такса от 820 милиона, после връща 500 — при условие че всичко мине през Съвета и Парламента, и при условие че националните бюджети допринесат.
Цените на азотните торове в ЕС през април 2026 г. са с 71 на сто над средното за 2024 г. Природният газ — който формира 70 до 80 на сто от разходите за производство на азотен тор — се геополитизира след блокажа на пролива Хормуз. Вносът на азотни торове в ЕС през януари 2026 г. падна до около 16 на сто от обичайното равнище за същия период. Безмитните тарифни квоти, които ЕС временно въведе върху амоняка, карбамида и определени азотни торове до края на май 2027 г., се очаква да спестят на вносителите около 60 милиона евро. Това е свързан, но отделен инструмент от резервния пакет.
Кога ще стигнат парите
Времевият въпрос е централният. Сеитбата на есенниците в България и Централна Европа започва в края на август и продължава до октомври. Решенията за торене — какво количество да се купи, каква култура да се засее, дали изобщо да се сее площта — се вземат сега. По данни на самата Копа-Коджека някои стопанства във Франция, Италия и Германия вече обмислят промяна на сеитбообръщенията, намалена употреба на торове или оставяне на земя необработена.
Реалистичният времеви график на пакета от 500 милиона:
Юни–юли 2026 — обсъждане в Съвета и в Парламента на проекта за изменителен бюджет;
Септември–октомври 2026 — окончателно приемане на бюджетното изменение и публикуване на регламента за разпределение;
Октомври–декември 2026 — нотификация на националните схеми пред Комисията;
Първото тримесечие на 2027 г. — реални плащания към фермерите.
Тоест помощта пристига след решението за сеитба, не преди него. Това е структурно ограничение на този инструмент — резервът на ОСП работи на принципа на ex post компенсация, не на ex ante превенция. Същото беше валидно и за пакета от 500 милиона евро от март 2022 г. след нахлуването в Украйна — там плащанията към фермерите минаха през втората половина на 2022 г. и началото на 2023 г.
Какво означава това за българския фермер
Българският дял от такива пакети обикновено е между 1,5 и 2,5 на сто от общата сума — в зависимост от разпределителната формула, която ще използва Комисията. При сума от 500 милиона евро това означава приблизително 7,5 до 12,5 милиона евро европейски компонент за България. Точната цифра ще се знае след публикуването на регламента за разпределение.
Националното допълнение — теоретично между 15 и 25 милиона евро — е почти изключено в текущата фискална картина. Българското правителство официално обяви, че държавата е в тежко финансово състояние; Европейската комисия предстои да открие процедура по прекомерен дефицит срещу страната. По бюджетните данни от края на април дефицитът е 1,75 милиарда евро, а неразплатените разходи — 2,554 милиарда евро. От 1 септември 2026 г. влиза в сила хоризонтално 10-процентно намаление на разходите за персонал в държавната администрация. При тази картина намирането на 15–25 милиона евро допълнителни разходи за съфинансиране на европейска земеделска схема е политически и счетоводно трудно постижимо.
Така България ще получи европейския компонент — около 10 милиона евро при средни допускания — и нищо национално над него. За сравнение: ръстът на цената само на амониевата селитра в България през пролетта на 2026 г. е около 100 на сто; средно за всички видове торове — около 50 на сто от началото на конфликта в Близкия изток. Тоест европейският компонент покрива малък процент от реалното поскъпване за един сезон.
Има и втори въпрос — оперативната готовност. За да достигнат европейските пари до фермера, са нужни две неща: национална схема, нотифицирана пред ЕК и приета от Министерския съвет, и оперативен механизъм на Държавен фонд „Земеделие“ за изплащане. И двете изискват време и административен капацитет. Министерството на земеделието и храните в момента няма аналитично звено за финансовото състояние на сектора в реално време, а ДФЗ оперира предимно като платежна агенция, не като мониторингов орган. Подготовката на схема от обявяване до първо плащане отнема исторически между четири и шест месеца.
Какво казва Копа-Коджека
Общоевропейската организация на земеделските стопани и кооперации публикува позиция в деня на обявяването на пакета. Тонът е премерен — признава ангажираността на Хансен и реакцията на Колегиума на комисарите, но прави няколко съществени забележки.
Първата — пропорциите. Сумата, разпределена между милионите засегнати европейски фермери, ще покрие незначителна част от допълнителните разходи, генерирани от поскъпването на торовете в краткосрочен и средносрочен план.
Втората — CBAM остава в сила. Самата въглеродна такса върху торовете за 2026 г. е 820 милиона евро, носи се изцяло от фермерите и нараства след кризата в пролива Хормуз. Копа-Коджека настоява за временна суспензия на механизма за торовете, която Комисията отказва. Вместо това ЕК предложи плосък марж от 1 на сто за изчисляване на стойностите по подразбиране, срещу стандартните 10, 20 и 30 на сто за 2026, 2027 и 2028 г. Преглед на стойностите е насрочен за декември 2027 г.
Третата — резервът на ОСП не е специален фонд за торове. Той е създаден да поема всякакви земеделски кризи и в момента няколко държави членки вече претендират за подкрепа от него по други линии. Тоест 500 милиона се конкурират с други искания.
Четвъртата — националното допълнение е условно. Няма гаранция, че всички правителства имат фискалното пространство и политическата воля да мобилизират допълнителни ресурси, особено когато публичните финанси са под натиск в голяма част от Европейския съюз. Копа-Коджека настоява за бързи решения не само в посока финансова подкрепа, но и по регулаторните бариери: незабавна дерогация от Нитратната директива за оборски тор и дигестати, по-голяма прозрачност на пазара.
Петата — погледът към 2027. Кампанията за 2026 г. още не е приключила, но решенията за 2027 г. се вземат в момента. Търсенето на торове за следващия производствен цикъл ще се увеличи. Сигналите от стопанства в цяла Европа показват промени в сеитбооборотите, намалена употреба на торове и в някои случаи решения за оставяне на земя необработена. Това неизбежно ще повлияе на земеделското производство и в крайна сметка на продоволствената сигурност на ЕС, а най-малкото ще допринесе за инфлация на хранителните цени за потребителите.
Какво следва
Кратко: проектът за изменителен бюджет е в Съвета и Парламента. Прозорецът за приемане е до края на лятото; реалистичният — до началото на есента. България ще получи европейския компонент по разпределителна формула; националното допълнение е практически изключено при текущата фискална картина. Министерството на земеделието и храните трябва да приготви национална схема преди постъпването на средствата — досега такава не е обявена. Държавен фонд „Земеделие“ е оператор по изплащането.
Извън сегашния пакет, отворен остава по-големият въпрос. Пакетът за торовете е краткосрочен инструмент в момент, в който поскъпването на торовете има структурни — не циклични — причини. Природният газ се геополитизира; въглеродната политика на ЕС облага собствените си вносни тенденции; европейският капацитет за производство на амоняк се е свил с 9 на сто от 2023 г. насам. 500-те милиона са лепенка. Структурата под нея остава.
Използвани източници
Прес-съобщение на DPA, разпространено в българския медиен пазар на 10 юни 2026 г.: предложение на ЕК за 500 милиона евро за подпомагане на земеделските производители заради поскъпването на торовете.
Прес-съобщение на Копа-Коджека от 10 юни 2026 г.: „€500 Million secured for the fertiliser crisis: A first step that deserves close scrutiny“.
Council of the EU, document 9437/26 (20 май 2026): COM(2026) 310 final — „Fertiliser Action Plan: Partnership for ensuring the availability, affordability and strategic autonomy in home-grown EU fertilisers“.
Съвет на ЕС, „Main results of the Agriculture and Fisheries Council, 26 May 2026“; изявление на еврокомисар Хансен за обявения проект за изменителен бюджет.
Agence Europe, Daily Bulletin No. 13874, 27 май 2026 г.: „European ministers call for stepping up of urgent measures in face of fertiliser crisis“.
Регламент (ЕС) 2021/2116 относно финансирането, управлението и мониторинга на ОСП — правна основа на селскостопанския резерв (член 16).
Временна рамка METSAF (Middle East Temporary State Aid Framework), приета от ЕК на 29 април 2026 г.
Архив на zemedeleca.bg: „Съветът по земеделие на 26 май: план за торовете, търговските сделки, дерогация по N+2“; „Кризата на маржа: защо европейското земеделие удари тавана на евтината енергия“; материали за бюджетния дефицит и процедурата по прекомерен дефицит.
Понятия
Селскостопански резерв на ЕС — финансов инструмент по ОСП, който се мобилизира при пазарни шокове, кризи, екстремни събития. По регламент (ЕС) 2021/2116 минималният размер за всяка финансова година в периода 2021–2027 е 450 милиона евро по текущи цени, с възможност за корекция в рамките на годишния бюджет.
Проект за изменителен бюджет — формален акт на ЕК, който променя вече приетия годишен бюджет на ЕС. Минава през тристранни преговори между Комисията, Съвета и Европейския парламент. Влиза в сила след окончателно гласуване от двете институции и официално публикуване в Официалния вестник на ЕС.
METSAF (Middle East Temporary State Aid Framework) — временна рамка за държавна помощ от 29 април 2026 г., в сила до 31 декември 2026 г. Не носи европейско финансиране; разрешава на държавите членки да предоставят по-голяма държавна помощ от обичайно допустимата без това да се счита за нарушение на правилата за конкуренция.
CBAM (Carbon Border Adjustment Mechanism) — Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границата. Налага такса върху въглеродно интензивни вносни стоки, за да изравни условията с европейските производители, които плащат за емисиите си по Схемата за търговия с емисии (ETS). За торовете е в сила от 1 януари 2026 г. с плосък марж от 1 на сто за стойностите по подразбиране, срещу стандартните 10–30 на сто за други стоки.
Процедура по прекомерен дефицит (ППД) — корективен механизъм на ЕС по член 126 от Договора за функционирането на ЕС. Прилага се, когато бюджетният дефицит надхвърля 3 на сто от БВП или дългът — 60 на сто от БВП. Включва оценка, препоръки, мониторинг и при неизпълнение — финансови санкции.
Многогодишна финансова рамка (МФР) — седемгодишният бюджетен план на ЕС. Текущата рамка обхваща 2021–2027 г. Определя максималните разходни тавани по основни направления; годишният бюджет на ЕС попада под тези тавани. Разликата между разрешения максимум и реално планираните разходи е незаета бюджетна възможност, която може да се пренасочи за непредвидени нужди — точно това предлага сега Комисията за допълнителните 300 милиона евро за резерва.
