В европейския дебат за климатичния преход все по-ясно се откроява един ключов въпрос: как да бъдат намалени емисиите, без производството, инвестициите и работните места да напуснат Европа.
Темата беше сред акцентите в дискусията „Carbon Policy and Competitiveness: Challenges and Opportunities“ по време на Green Transition Forum 6.0, където Мая Стефанова, директор „Екология и климатични промени“ в Агрополихим, представи гледната точка на торовата индустрия за баланса между декарбонизацията и конкурентоспособността.
За торовата индустрия темата е особено чувствителна. Производството на азотни торове е сред най-енергоемките и въглеродно интензивни индустриални процеси. Днес европейските производители са изправени едновременно пред високи енергийни цени, нарастващи разходи за въглеродни емисии и все по-сложни регулаторни изисквания.
Проблемът обаче не се изчерпва с конкурентоспособността на една индустрия. Той засяга цялата хранителна верига.
Разходите за производство на торове неизбежно достигат до земеделските производители и влияят върху себестойността на храните. В същото време европейските фермери са задължени да спазват едни от най-високите екологични стандарти в света, докато значителна част от вноса не е обект на същите изисквания.
Рискът е очевиден – вместо да намалява глобалните емисии, Европа може да изнесе производството си към региони с по-ниски екологични стандарти, като едновременно с това увеличи зависимостта си от внос на стратегически продукти.
„Декарбонизацията не трябва да бъде за сметка на деиндустриализацията на Европа“, подчерта Мая Стефанова по време на дискусията.
Според нея европейските климатични политики трябва да бъдат изграждани върху два равностойни стълба – намаляване на емисиите и запазване на индустриалната конкурентоспособност.
Опитът на Агрополихим показва, че този баланс е възможен.
През последните петнадесет години компанията реализира последователни инвестиции за повишаване на енергийната ефективност, използване на възобновяема енергия, модернизация на производството и развитие на решения за нисковъглероден амоняк. Това са дългосрочни проекти с висока технологична сложност и значителен инвестиционен ресурс, които доказват, че декарбонизацията може да бъде двигател на индустриалната трансформация, а не пречка за нея.
За да се случва това в по-голям мащаб, са необходими предвидима регулаторна среда, достъпна чиста енергия, целенасочени финансови инструменти и механизми, които създават реален пазар за нисковъглеродни продукти.
Успехът на европейския зелен преход няма да се измерва единствено чрез намалени емисии. Той ще се измерва и с това дали Европа ще успее да остане място за производство, иновации и устойчиво земеделие.
Защото конкурентоспособността и декарбонизацията не са противоположни цели. Те са взаимно зависими. А опитът на Агрополихим показва, че когато има ясна визия и последователни инвестиции, двете могат да вървят ръка за ръка.
Статията е предоставена от Агрополихим и отразява позицията на компанията по темата за декарбонизацията и индустриалната конкурентоспособност.
