Производството на мляко в България намалява за трета поредна година до 762,8 милиона литра, преработката за първите четири месеца на 2026 г. расте със 7,5%, изкупната цена на краве мляко пада със 7,7% на годишна база, а цената на дребно расте с 2,4%

Вносът на сурово мляко за първите два месеца на 2026 г. скача с 69%, износът на сирене и извара се пренарежда — към Обединено кралство расте с 45%, към Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства намалява с над половина. Бюлетинът на МЗХ за млякото дава числата, не обясненията зад тях.

Министерство на земеделието и храните публикува информационното табло за млякото и млечните продукти с дата 8 юни 2026 г. — стандартен мониторингов документ с данни за цени, производство, преработка, внос и износ. Данните идват от различни референтни периоди: цените са към 3 юни 2026 г. (САПИ ЕООД), производството и преработката — годишни до 2025 г. с предварителни месечни данни за 2026 г. (отдел Агростатистика на МЗХ), вносът и износът — за пълните 2023, 2024, 2025 година и предварителни данни за първите два месеца на 2026 г. (НСИ).

Информационното табло показва какво се случва в млечната верига към началото на юни 2026 г. Това, което не присъства в самия бюлетин — обясненията зад движенията — остава за следваща журналистическа работа с източници.

Цени на млякото и на фуражите

Изкупната цена на краве мляко в България към 3 юни 2026 г. е 0,48 евро на литър без ДДС — с 4 на сто по-малко спрямо предходната седмица, с 4 на сто по-малко на месечна база и със 7,7 на сто по-малко на годишна. Това е първото движение надолу за последните месеци, при това в две посоки едновременно — седмична и годишна.

Спрямо тази цена крайните цени по веригата вървят в различна посока. Цената на едро на прясно мляко тетрапак е 1,46 евро на литър с ДДС — без седмична и месечна промяна, и с 0,7 на сто под миналогодишното ниво. Цената на дребно на същия продукт обаче е 1,69 евро на литър — с 2,4 на сто по-висока от тази година по-рано. При краве сирене цената на едро е 8,03 евро за килограм (+0,5 на сто годишно), на дребно — 9,82 евро за килограм (+1,9 на сто). При кашкавал Витоша цената на едро е 11,17 евро за килограм (+1,2 на сто), на дребно — 13,65 евро за килограм (+0,7 на сто).

Тоест в едно и също табло: изкупната цена за фермера пада със 7,7 на сто; цените на едро остават около миналогодишните; цените на дребно растат с 1 до 3 на сто.

Седмични цени на мляко и млечни продукти в България към 03.06.2026 г.

Бюлетинът включва и месечните цени на едро на фуражните смески за преживни животни — основен разход за млечния фермер. Към май 2026 г. цените на фуражните смески за крави и овце са около 443 евро на тон с ДДС. Това е стойност в долната част на коридора от последните три години: за същия показател през януари 2023 г. цената е била около 449 евро на тон, скочила до пик от 467 евро през юли 2023 г., паднала до 434 евро в средата на 2024 г., и оттогава се движи в коридор между 440 и 450 евро на тон.

При фуражните смески за телета и агнета картината е друга. Към май 2026 г. цената е около 474 евро на тон с ДДС — в средата на тригодишния коридор. Пикът е от септември–октомври 2023 г., когато цената е достигнала 501 евро на тон. Към края на 2024 г. цената е паднала до около 462 евро, а през 2025 г. се е възстановила до сегашното ниво.

Тоест за млечния фермер сегашните цени на фуражите са в коридора на последните три години — без пикове, но и без отстъпване. Изкупната цена на млякото обаче е със 7,7 на сто по-ниска от година по-рано. Маржът между разходи и приходи се движи в посока надолу.

Производството в страната — трета поредна година спад

Млечната продукция на България спада за трета поредна година. През 2023 г. общото производство е 791,8 милиона литра. През 2024 г. — 770,5 милиона литра, или с 2,7 на сто по-малко. През 2025 г. — 762,8 милиона литра, още един процент надолу. Общият спад за две години е 29 милиона литра, или 3,7 на сто.

Спадът е най-голям в овчето мляко. От 50 255 хиляди литра през 2023 г. на 45 674 хиляди литра през 2025 г. — намаление от 9,1 на сто за две години. Кравето мляко спада от 705 618 на 681 746 хиляди литра — намаление от 3,4 на сто. Козето остава около 19 300 хиляди литра без съществено движение. Биволското е 16 027 хиляди литра през 2025 г. срещу 16 354 през 2023 г., с леко възстановяване след спада през 2024 г.

Производство на мляко в България 2023–2025 г., хиляди литра

Преработката за първите четири месеца на 2026 г.

За периода януари–април 2026 г. преработеното мляко в България е 253 861 хиляди литра срещу 236 044 хиляди литра за същия период на 2025 г. — увеличение от 7,5 на сто. Преработката на краве мляко расте със 7,9 на сто, до 245 697 хиляди литра. За пълната 2025 г. общата преработка е била 717,5 милиона литра.

По продуктови групи за първите четири месеца на 2026 г. спрямо същия период на 2025 г.: пресни пакетирани млека — 35 026 тона срещу 31 021 (+12,9 на сто); заквасени млека — 56 011 тона срещу 54 266 (+3,2 на сто); сирена от краве мляко — 25 232 тона срещу 23 386 (+7,9 на сто); сметана — 964 тона срещу 561 (+71,8 на сто); масло — 360 тона срещу 335 (+7,5 на сто); сирена от други млека — 2 409 тона срещу 2 267 (+6,3 на сто). Имитиращите млечни продукти със съдържание на краве мляко са с 9,1 на сто по-малко — 3 639 тона срещу 4 002 за същия период на 2025 г.

Тоест за първите четири месеца на 2026 г.: повече прясно пакетирано мляко, повече сирене, повече сметана, повече масло, повече заквасени млека, по-малко имитиращи продукти. На фона на свиващо се местно производство.

Преработено мляко и производство на основни млечни продукти в България, януари–април

Продуктите на пазара — какво се произвежда, какво се внася, какво се изнася

Бюлетинът съдържа и данни за пълните годишни обеми на основните млечни продукти. Тук са числата за 2025 г. — производство в България, внос и износ — без интерпретация на причините за движенията.

Масло. Произведено в България през 2025 г. — 939 тона. Внос — 10 221 тона. Износ — 2 169 тона. Нетен поток към местния пазар: вносът надхвърля производството десеткратно.

Сирене и извара. Произведено в България — 79 696 тона (краве сирене 71 977 тона и сирене от други млека 7 719 тона). Внос — 44 205 тона. Износ — 14 410 тона. На пазара остава приблизително разпределение от около 60 на сто българско и 40 на сто внесено сирене.

Заквасени млека (кисело мляко, айран). Произведено в България — 172 232 тона. Внос — 21 976 тона. Износ — 6 823 тона. Нетен внос — 15 153 тона спрямо местно производство от 172 хиляди тона.

Концентрирано мляко и сметана. Българското производство е сравнително незначително — около 2 200 тона сметана за пълната 2025 г.; концентрирано мляко на прах българската преработка почти не произвежда. Внос — 23 878 тона. Износ — 5 223 тона.

Суроватка. Внос за 2025 г. — 11 067 тона. Износ — 276 тона. Данни за местно производство в бюлетина не са отделени.

Имитиращи млечни продукти. Произведено в България през 2025 г. — 12 574 тона. Това са саламурени и чедеризирани продукти със съдържание на краве мляко, при които част от млечната мазнина е заместена с растителна.

Производство, внос и износ на основни млечни продукти през 2025 г., тона

Бюлетинът съдържа и сектограма с основните вносители на сирена и извара за пълната 2025 г.: Германия 13 797 тона, Нидерландия 6 995, Полша 6 025, Италия 3 606, Румъния 2 743, Австрия 2 068, Белгия 1 643. Останалите страни общо: 7 328 тона.

България в европейския контекст

Информационното табло включва и сравнение на месечните изкупни цени за май 2026 г. по държави членки на ЕС. България е на около 42 евро на 100 килограма мляко без ДДС, средното за ЕС-27 — около 42,5 евро. Това е изравняване, което преди две години не съществуваше. През 2023 г. България е била с около 5 евро на 100 килограма под средното. През 2024 г. — с около 4 евро по-ниско. В края на 2025 г. — с около 6 евро по-ниско. През пролетта на 2026 г. двете криви се сближават до почти едно и също ниво.

Изравняването идва от паралелен спад. Между ноември 2024 г. и май 2026 г. средната изкупна цена на ЕС-27 спада от около 53 евро на 100 килограма на около 42,5. Българската цена пада от около 48 на около 42. Двете криви падат, и ЕС-средната пада по-бързо.

По класация за май 2026 г. в евро на 100 килограма: Кипър води с около 67, следван от Малта (около 64) и Гърция (около 54). Финландия (51), Хърватия (48), Испания (47), Австрия (46), Италия (45), Португалия (44) са над средното. Около средното са Швеция, Полша, Франция (43). България (42) е малко под средното, в група с Дания (41), Белгия (41), Нидерландия (41), Германия (40), Ирландия (39), Чехия (39). По-ниско стоят Румъния, Унгария, Словения, Естония (38), Латвия (37), Словакия (37), Литва (35).

Износ на сирене и извара по дестинации — пренареждане на пазарите

Износът на сирена и извара от България за първите два месеца на 2026 г. е 2 248 тона — почти на нивото на същия период година по-рано (2 275 тона, или -1,2 на сто). Зад тази обща стабилност обаче стои сериозно пренареждане на дестинациите.

Към ЕС-27 износът е 958 тона срещу 1 034 година по-рано — спад с 7,3 на сто. Германия остава водещата дестинация с 504 тона (+19,8 на сто), Румъния е втора с 155 тона (+5,4 на сто), Дания — с 29 тона (+10,3 на сто). На обратната страна: Нидерландия пада до 65 тона (-46,2 на сто), Швеция — до 38 тона (-76 на сто), Австрия — до 27 тона (-14,8 на сто), Белгия — до 21 тона (-13,4 на сто), Испания — до 28 тона (-6,2 на сто). Гърция расте с 61 на сто, но при много малки абсолютни числа (10 срещу 6 тона).

Към трети страни износът е 1 290 тона срещу 1 241 — увеличение от 3,9 на сто. И тук пренареждането е голямо. Обединено кралство расте най-силно — 394 тона срещу 272 (+45,1 на сто) — нова водеща дестинация извън ЕС. Ливан расте с 24,2 на сто (208 тона). Канада — с 11,4 на сто (115 тона). От другата страна: САЩ пада до 237 тона (-18,9 на сто), Австралия — до 163 (-21 на сто), Обединените арабски емирства — до 19 тона (-53,2 на сто), Саудитска Арабия — до 10 тона (-60,6 на сто), Нова Зеландия — до 15 (-37,8 на сто).

Тоест за първите два месеца на 2026 г.: пазарите в Залива и Океания за българско сирене се свиват сериозно, докато британският и ливанският растат. В ЕС: Германия и Румъния задържат позицията си, докато скандинавските и западните пазари — Нидерландия, Швеция, Австрия, Белгия — намаляват. Бюлетинът дава абсолютните числа; обяснението за пренареждането остава извън него.

Износ на сирена и извара по основни страни, януари–февруари 2026 спрямо 2025, тона

Контекст — три събития в три дни

На същата дата, на която МЗХ публикува информационното табло за млякото — 8 юни 2026 г. — Българската агенция по безопасност на храните публикува Заповед №РД11-1497. Заповедта въвежда задължителен лабораторен анализ на всяка партида млечна суровина, постъпваща в страната от ЕС и от трети държави. Мотивът в заповедта — 24 на сто от пробите на внесена млечна суровина през май 2026 г. са с несъответстващи резултати. Заповедта влиза в сила два дни по-късно, на 10 юни 2026 г.

На 10 юни 2026 г., в интервю за БНР, министърът на земеделието и храните Пламен Абровски заявява дословно: Има достатъчно мляко, плодове и месо за производството на продукти само с български суровини… В момента разработваме и нови национални стандарти за производство на храни, които да бъдат изцяло от 100% българска суровина. Само!

Контекстът на изявлението е промяна на Наредбата за млечните продукти — с цел потребителят да бъде информиран на етикета каква част от млякото е българска и каква вносна — и нови стандарти за производство на кашкавал при непрекъснат процес от сурово мляко.

Информационното табло на МЗХ от 8 юни 2026 г. дава числата за същата млечна верига два дни преди това изявление. Те са преразказани в предходните шест раздела на този материал.

Бюлетинът на МЗХ показва какво се случва в млечната верига към началото на юни 2026 г. — производство, преработка, цени, внос, износ. Не показва защо производството спада за трета поредна година, защо преработката расте, защо изкупната цена пада, защо вносът на сурово мляко скача с 69 на сто, защо износът към Обединено кралство расте, защо този към Саудитска Арабия се свива. Тези въпроси изискват друг тип материал — с конкретни източници, не с предположения.

Източници: Министерство на земеделието и храните, Информационно табло Мляко и млечни продукти, актуализация 8 юни 2026 г. САПИ ЕООД — седмични цени за изкупна (без ДДС), цени на едро и на дребно (с ДДС). Eвростат — преработено мляко и млечни продукти за ЕС-27. НСИ — данни за внос и износ на млечни продукти, предварителни данни за януари–февруари 2026 г. Българска агенция по безопасност на храните — Заповед №РД11-1497 от 8 юни 2026 г. Интервю на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски за БНР, 10 юни 2026 г.

Понятия

Изкупна цена на краве мляко — цената, на която фермерът предава суровото мляко на млекопреработвателно предприятие; обявява се от САПИ ЕООД средно седмично, без ДДС.

Цена на едро — цената, на която преработвателят продава готовия млечен продукт на търговските вериги или на едрите дистрибутори; с ДДС.

Цена на дребно — цената, на която продуктът достига до потребителя в магазина; с ДДС.

Преработено мляко — количеството сурово мляко, влязло в българските преработвателни предприятия, по предварителни данни от месечните анкети на МЗХ.

Неконцентрирано мляко и сметана — митническа категория, която включва сурово мляко в цистерни и UHT мляко в потребителски опаковки.

Имитиращи млечни продукти — продукти, при които част от млечната мазнина е заместена с растителна. Според Регламент (ЕС) 1308/2013 не могат да се обозначават като сирене или кашкавал в чистата им форма.

Фуражни смески за преживни животни — индустриално приготвени смески от зърнени култури, протеинови суровини и добавки; основен външен разход за животновъдното стопанство. Данните се събират от САПИ ЕООД.

САПИ ЕООД — Система за агропазарна информация ЕООД, дъщерно дружество на Министерство на земеделието и храните, което събира и публикува седмични цени на земеделски продукти