За първи път от петнайсет години браншът се отказва от исканията за инвестиции в общата инфраструктура и за помощ за цената на водата, и се преориентира към облекчаване на индивидуалния достъп до вода. Седем от единайсетте точки не изискват промяна в закон. Четири срещат европейско право, международни договори и енергийна политика. Контекстът е отпадналата субсидия за „Напоителни системи“ ЕАД от бюджета за 2026, откритата от Европейската комисия процедура за свръхдефицит и пълно мнозинство в Народното събрание, каквото последните правителства не са имали.
На 13 юни 2026 г. Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) обяви, че е внесла в Министерството на земеделието и храните пакет от единайсет предложения за реформа в напояването. Списъкът беше публикуван и публично с пълните формулировки. Първото, което прави впечатление при прочита му, е не това, което иска браншът, а това, което не иска. Националната асоциация на зърнопроизводителите формулира за първи път пакет за напояването без бюджетна линия — в момент, в който парламентарната рамка е по-благоприятна за реформи от години, но фискалната среда — по-стегната от всякога.
Какво е внесено
Единайсетте точки могат да се групират в четири тематични посоки.
Първата е административна дисциплина и оптимизация на съществуващите процедури. НАЗ настоява за стриктно спазване на сроковете по Закона за водите със санкции за чиновниците, които ги бавят. Иска служебен обмен на хидроложки данни между Националния институт по метеорология и хидрология, Министерството на околната среда и водите и Басейновите дирекции, така че фермерите да не плащат за доклади с информация, която институциите вече притежават. Иска принцип „едно гише“ и дигитализация на процедурите за изграждане на поливни системи. Тук попада и ежегодното актуализиране на нормите за водопотребление преди поливния сезон според климатичните промени.
Втората посока е дерегулация на достъпа до индивидуални водоизточници. Замяна на оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) с 14-дневен уведомителен режим за открити водоизточници. Ясно право за поставяне на мобилни помпени станции на реките Дунав и Марица, плюс национална стратегия за водите на Дунав. Синхрон на Закона за устройство на територията със Закона за водите чрез специален облекчен режим за напоителна инфраструктура в стопанствата.
Третата посока е узаконяване и регистрация. Реална регистрация на съществуващите сондажи и кладенци със срок до 2029 г., без ликвидация на технически изправните. Регистрация на всички сондажи и кладенци, изградени до приемането на новите промени, не само до 2016 г., която е сегашната граница в Закона за водите. Регламентиране на собствеността на общинските, държавните и частните водоизточници.
Четвъртата посока касае оперативното управление. Спиране на административното източване на язовири извън поливния сезон и забрана за ползване на вода от водноелектрическите централи (ВЕЦ) през зимата за напояване.
Какво не се иска
В целия пакет няма материално искане. Не се искат пари за инфраструктура. Не се иска субсидия за цената на водата. Не се иска инвестиция в „Напоителни системи“ ЕАД. Не се иска програма за рехабилитация на язовирите. Не се иска помощ за изграждане на нова обществена инфраструктура.
Това е промяна спрямо предишните позиции на бранша. В списъка с приоритети, който председателят на НАЗ Илия Проданов формулира пред новия министър на 4 май 2026 г., „бюджетен ресурс“ беше отделна линия, а напояването беше изброено като нужда от капиталови инвестиции в общата инфраструктура. Тогавашната формулировка беше за общата инфраструктура: „достъпът до вода е ограничен и скъп за много производители“, „хидромелиоративната инфраструктура е амортизирана“.
Сегашният пакет се фокусира върху индивидуални водоизточници и узаконяване на съществуващите съоръжения — категории, които не изискват бюджетна линия в националния бюджет, а регулаторни и административни промени.
Бюджетният контекст
Преориентацията се вписва в обстановката, в която правителството на Прогресивна България встъпи. В проектобюджета за 2026 г. субсидията за „Напоителни системи“ ЕАД за доставка на поливна вода липсва. Националните инвестиции в напоителни съоръжения са отложени за 2027 г.
На 3 юни 2026 г. Европейската комисия прие доклад по чл. 126(3) от Договора за функционирането на ЕС, който констатира, че България не отговаря на критерия за дефицит. Девет дни по-късно, на 12 юни в Люксембург, след заседание на ECOFIN, еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис обяви, че Комисията ще предложи откриване на процедура за свръхдефицит за България.
Реалният дефицит за 2025 г. от 3,5% от БВП се оправдава с националната клауза за избягване, активирана от Съвета на 8 юли 2025 г., която позволява допълнителни разходи за отбрана извън общия таван. За 2026 г. прогнозата е 4,1% — и за тази година превишението над 3% вече не може да се обясни изцяло с отбраната. Дори без увеличението на отбранителните разходи, дефицитът за 2026 г. би бил 3,5% по изчисленията на Комисията в самия доклад.
Мерките на финансовия министър Голъб Донев от май 2026 г. — десет процента намаление на разходите за персонал от 1 септември, премахване на автоматичното индексиране на заплатите на висши длъжности, замразяване на неприоритетни капиталови проекти без публикуван списък — поставят натиск върху всички бюджетни линии.
Подмярка 4.3 на Стратегическия план 2023–2027 г., обявена през 2024 г. с общ бюджет около 100 милиона евро (90 милиона за „Напоителни системи“ ЕАД, 10 милиона за сдруженията за напояване), остава финансирана, защото идва по европейска линия. По нея продължава и рехабилитацията на 24 обекта на „Напоителни системи“ ЕАД от предходен прием по Програмата за развитие на селските райони 2014–2020, от които към началото на 2024 г. бяха завършени 11.
Реалният мащаб на нужните инвестиции в българската хидромелиоративна инфраструктура е значително по-голям от наличния ресурс. По различни оценки за пълно възстановяване са нужни между 500 милиона и над един милиард евро еднократно за 5–7 години, плюс между 40 и 60 милиона евро годишно за поддръжка. Текущият ресурс по подмярка 4.3 покрива под десет процента от необходимото. В тази рамка пакетът на НАЗ се вписва като преориентация от исканията за обща инфраструктура към облекчаване на оперативната среда, в която стопанствата могат сами да реализират индивидуални поливни инвестиции.
Какво могат и какво не могат точките
Първата група искания — административната дисциплина, служебният обмен на данни, единното гише и актуализирането на нормите — не изисква промяна в закон. По собствена професионална справка на zemedeleca.bg от октомври 2024 г., самото разрешително за водовземане се издава за 2 до 6 месеца. Цялата процедура за изграждане и узаконяване на сондаж за поливна вода в България отнема от няколко месеца до една година. Тези срокове произтичат не от законодателството, а от административното им изпълнение. Институционалното съпротивление обаче е документирано: всяка институция държи своя процес и своите си такси, междуинституционалният обмен на данни изисква техническа инфраструктура, която години се обещава, но не се изгражда. Принципът „едно гише“ се обещава от петнайсет години от всеки нов министър. Реализацията зависи от административна воля и оперативен капацитет.
Санкциите за чиновници, които НАЗ иска за бавене на сроковете по Закона за водите, попадат в общата рамка на дисциплинарната отговорност в държавната администрация. В тази рамка резултатите са скромни — необходимостта да се доказва вина при условия на обективни обстоятелства (натовареност, липса на капацитет) рядко стига до санкция.
Втората група искания — синхронът между Закона за устройство на територията и Закона за водите за напоителна инфраструктура в стопанствата, и регламентирането на статута на водоизточниците — изисква законодателна промяна. Несъответствията между двата закона са документирани и водят до двойни процедури за едно и също строителство. Юридическата неяснота за статута на водоизточниците е реален проблем, особено след приватизацията и общинската реформа. Тук пречките са законодателен капацитет и междуведомствена координация на Министерството на земеделието и храните, Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Третата група искания срещат сериозни външни ограничения. Замяната на ОВОС с 14-дневен уведомителен режим за открити водоизточници изисква преразглеждане спрямо европейското право. По собствена професионална справка на zemedeleca.bg от октомври 2024 г., ОВОС в България не е универсална — тя се изисква само в защитени територии или зони с особено екологично значение, главно по Натура 2000. Тоест мащабът на пречката е по-малък от реалното. По-сериозен е въпросът дали уведомителният режим е съвместим с Директива 2014/52/ЕС за оценка на въздействието върху околната среда и с Рамковата директива за водите 2000/60/ЕО, която изисква оценка на въздействието върху водните тела. Тези въпроси не се решават едностранно.
Достъпът до Дунав и Марица — мобилните помпени станции и националната стратегия за Дунав — изисква международна координация. България участва в Международната комисия за защита на река Дунав (ICPDR) с още тринайсет държави. Марица е гранична река с Гърция и Турция, по която има исторически спорове за водите. Едностранно решение в национален мащаб трябва да се координира с международните партньори.
Целогодишното управление на водата със забрана за ползване от ВЕЦ през зимата за напояване влиза в директен конфликт с енергийната политика. Националната електрическа компания и операторите на ВЕЦ използват язовирите за производство на електроенергия зимата, когато потреблението е високо и слънчевото производство ниско. Това е политически баланс между земеделие и енергетика, който се решава на ниво правителство.
Четвъртата група — амнистиите за нерегистрираните сондажи и кладенци между 2016 г. и настоящия момент — е политически възможна, но носи риск. Структурният въпрос е, че всяка следваща амнистия създава очакване за по-следваща. Освен това регистрация без оценка на кумулативното въздействие върху подземните водни тела на регионално ниво може да противоречи на Рамковата директива за водите.
Сравнението с други страни
България не е изключителна в сложността на процедурата за изграждане и узаконяване на сондаж за поливна вода. По собствена професионална справка на zemedeleca.bg от октомври 2024 г., общата процедура отнема от няколко месеца до една година. Самото разрешително за водовземане се издава за 2 до 6 месеца. Общата цена за изграждане и узаконяване е между 8 и 15 хиляди лева, или приблизително 4 до 7,5 хиляди евро.
За сравнение, същата процедура в Гърция отнема между 6 и 12 месеца. Цената е между 10 и 20 хиляди евро. В Германия отнема между 6 и 18 месеца, регулирана е по-строго, с по-високи разходи поради задължителните екологични оценки и постоянен мониторинг на водовземането.
Тоест България е процедурно по-бърза и по-евтина и от южноевропейския, и от северноевропейския модел. Това поставя исканията на НАЗ в по-широк контекст. Те адресират реални проблеми, но не такива, които да поставят България в катастрофално положение спрямо европейските стандарти. Подобрението е възможно и желано — не задължително. Това е дискусия за оптимизация, не за догонване.
Парламентарният контекст
След парламентарните избори през април 2026 г. Прогресивна България формира правителство с премиер Румен Радев и разполага със 133 от 240 мандата в Народното събрание. Това е първото истинско мнозинство от години и означава, че законодателните инициативи могат да преминават без коалиционни компромиси.
Този контекст променя анализа на пречките пред исканията на НАЗ. Втората група — законодателните точки за синхрон между Закона за устройство на територията и Закона за водите, и за статута на водоизточниците — губи част от обичайните пречки. Това, което в предишните коалиционни правителства можеше да виси с месеци, в момента има политическа основа да се движи в реалистичен график.
Пречките пред първата група — административна дисциплина, обмен на данни, едно гише, актуализация на нормите — не се променят значимо от парламентарната конфигурация. Те зависят от ведомствена воля и оперативен капацитет, не от законодателство.
Пречките пред третата група — ОВОС, Дунав, Марица, ВЕЦ — остават изцяло. Парламентарното мнозинство в България не променя европейското право, нито международните ангажименти, нито баланса между земеделието и енергетиката.
Пълното мнозинство носи и обратна страна. В коалиционно правителство неуспехите се споделят между партньорите и често се обясняват с коалиционни блокажи. В мажоритарно правителство отговорността е цялостна — няма коалиционен партньор, на който да се прехвърли причината за отложена реформа. Това променя политическата цена на всеки нереализиран ангажимент.
Какво може да тръгне веднага и какво ще се преговаря
Пакетът на НАЗ от единайсет точки разделя естествено на това, което може да тръгне веднага, и това, което изисква преговори.
Веднага могат да тръгнат административната дисциплина, обменът на хидроложки данни между институциите, единното гише, актуализирането на нормите за водопотребление, синхронът между Закона за устройство на територията и Закона за водите, регламентирането на собствеността на водоизточниците. Седем от единайсетте точки. Те зависят от административна и парламентарна воля, и в новата политическа конфигурация и двете са по-достъпни от обичайното.
Дълго ще се преговаря замяната на ОВОС с уведомителен режим — с Европейската комисия. Широкият достъп до водите на Дунав — с международните партньори по Международната комисия за защита на река Дунав. Целогодишното управление на язовирите със забрана за зимно ползване от ВЕЦ — с енергийния сектор. За тези точки еднократно решение няма да има. Необходими са преговори.
Амнистията за нерегистрираните сондажи стои отделно. Тя е политически възможна, но носи риск от европейска процедура, ако не е придружена от оценка на кумулативното въздействие върху подземните водни тела.
Пакетът дава възможност за конкретна, измерима, относително евтина реформа. Това, което не се иска — пари за обща инфраструктура — изваден от уравнението, прави самата реформа постижима за относително кратък хоризонт. Какво ще се случи и в какъв обхват, ще покажат първите шест месеца.
Ася Василева
Източници
Пресъобщение на Националната асоциация на зърнопроизводителите за внесен пакет от единайсет точки за реформа в напояването, 13 юни 2026 г.
Доклад на Европейската комисия по чл. 126(3) от Договора за функционирането на ЕС, COM(2026) 302 final, Брюксел, 3 юни 2026 г.
Изказване на Валдис Домбровскис на пресконференцията на ECOFIN, Люксембург, statement_26_1355, 12 юни 2026 г.
Закон за водите. Закон за опазване на околната среда. Закон за устройство на територията. Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда.
Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за оценка на въздействието върху околната среда. Рамкова директива за водите 2000/60/ЕО. Регламент (ЕС) 2024/1263 за ефективна координация на икономическите политики. Регламент (ЕО) 1467/97 за ускоряване и изясняване прилагането на процедурата при прекомерен дефицит.
Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони на Република България 2023–2027 г., подмярка 4.3 за инвестиции в хидромелиоративна инфраструктура.
Програма за развитие на селските райони 2014–2020 г., рехабилитация на обекти на „Напоителни системи“ ЕАД.
Бюджет на Република България за 2026 г., проектозаконодателство.
Списък с приоритети на новия министър на земеделието, формулиран от председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов, 4 май 2026 г.
Професионална справка на zemedeleca.bg за процедурата за изграждане и узаконяване на сондаж за поливна вода в България, Гърция и Германия, 24 октомври 2024 г.
Понятия и рамки
ОВОС — Оценка на въздействието върху околната среда. Процедура по Закона за опазване на околната среда, която оценява потенциалното влияние на инвестиционно намерение върху околната среда. В България се изисква само за определени категории дейности и в определени територии, главно защитени зони по Натура 2000.
Национална клауза за избягване — механизъм по Регламент (ЕС) 2024/1263, който позволява на държава членка временно да се отклони от максималните темпове на нетните разходи, установени от Съвета, при изключителни обстоятелства. Активирана за България на 8 юли 2025 г. за периода 2025–2028 г. за допълнителни разходи за отбрана до 1,5% от БВП спрямо референтната 2024 г.
Процедура за свръхдефицит — по чл. 126 от Договора за функционирането на ЕС. Открива се за държави членки, чийто дефицит превишава референтната стойност от 3% от БВП и това превишение не може да се обоснове с изключителни обстоятелства. Включва препоръка за коригиране в определен срок и потенциални финансови санкции.
ICPDR — Международна комисия за защита на река Дунав. Координира управлението на водите на Дунав сред четиринадесет държави членки. България е страна по конвенцията.
Рамкова директива за водите 2000/60/ЕО — европейско законодателство, което задължава държавите членки да оценяват въздействието върху водните тела и да поддържат добро екологично и количествено състояние на повърхностните и подземните води.
Подмярка 4.3 — инвестиционна мярка по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. за инвестиции в хидромелиоративна инфраструктура. Финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони с национално съфинансиране.
