На първия дебат в COREPER в неделя нетните вносители отхвърлиха кипърските 2 процента орязвания като малки. България има три различни формулировки в рамките на месец — на премиера в Берлин и в Брюксел, на министъра на земеделието на Green Transition Forum и на зам.-министъра на регионалното развитие в съвместна декларация с Полша.
В Брюксел на 14 юни 2026 г. се проведе първият дебат в COREPER — заседанието на постоянните представители на държавите членки в Европейския съюз — по новия преговорен документ на Кипърското председателство за Многогодишната финансова рамка 2028–2034 г. Документът, който се появи миналата седмица, предлага 2 процента общи орязвания спрямо първоначалното предложение на Европейската комисия от 16 юли 2025 г.
Резултатът от първия рунд — без движение. Нетните вносители — Германия, Холандия, Швеция, Дания, Австрия, Финландия — отхвърлиха 2-процентната рамка като недостатъчна. Нетните бенефициенти подкрепиха подхода на Кипър. Франция критикува, но не за общия размер, а за вътрешното разпределение. От българска страна — три различни формулировки от трима представителя в рамките на месец.
В преговори, в които всяка държава говори с едно число, държави с три различни числа нямат институционална тежест, нито ясно формулиран национален интерес, който да бъде отчетен.
Първи рунд без движение
Преговорите за следващата Многогодишна финансова рамка не започнаха в неделя. Те текат от 16 юли 2025 г., когато Европейската комисия представи предложението си — общ бюджет от около 1,8 трилиона евро в постоянни цени 2025 г. На 29 април 2026 г. Европейският парламент гласува междинния си доклад, в който настоява за по-висок общ обем — 1,932 трилиона евро — и за отделни обособени бюджети за основните политики: 385,12 милиарда евро за Общата селскостопанска политика и 274,34 милиарда евро за кохезията. Между двете позиции от началото на годината тече най-сложната бюджетна преговорка от въвеждането на еврото.
Това, което се случи в неделя, е поредният етап. Кипърското председателство, което приключва мандата си на 30 юни, представи миналата седмица своя преговорен документ — компромисна рамка, която предлага 2 процента общи орязвания спрямо първоначалното предложение на Комисията. 27-те посланици в COREPER се събраха в неделя, за да реагират.
Politico Brussels Playbook цитира дипломат на държава членка: „никой не помръдва по Многогодишната финансова рамка, всички държат твърдо позициите си“. Това е първият COREPER по кипърския документ. Той приключи без видимо движение.
Северните държави — Германия, Холандия, Швеция, Дания, Австрия, Финландия — определиха 2-процентното орязване като недостатъчно. С каква стойност биха се съгласили — не е публично оповестено. Сигналът обаче е ясен: дори намалението от 2 процента не отговаря на това, което нетните вносители смятат за необходимо.
Южните и източните държави членки — сред които и България, Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Румъния, Хърватия, Гърция, Прибалтика — подкрепиха подхода на Кипър. За тях 2 процента е приемлива тежест. Повече не приемат.
Френското положение е трето. Париж не атакува общия размер, а вътрешното разпределение в кипърския документ. Според дипломатическите източници на Politico, Франция е недоволна, че Кипър е намалил перата за конкурентоспособност и е увеличил тези за регионалните програми. Тоест Франция иска повече за индустрия и иновации, по-малко за региони — позиция, която отделя страната от и нетните вносители, и от нетните бенефициенти.
Какво искат донорите
Позицията на нетните вносители за следващия бюджет е документирана и стабилна. Германският канцлер Фридрих Мерц я формулира на 18 май 2026 г. в Берлин по време на първото официално задгранично посещение на новия български премиер Румен Радев. „Нужна ни е суверенна и икономически силна Европа с реформирана многогодишна рамка“, каза Мерц. Ключовата дума беше „реформирана“ — не запазена, не разширена.
Аргументацията на нетните вносители се изгражда върху три тези. Първа — новите европейски приоритети (отбрана, конкурентоспособност, стратегическа автономия) изискват значителни средства, които не могат да дойдат само от увеличени национални вноски. Германия, Холандия, Скандинавските държави в момента са в собствена бюджетна затегнатост — публичният дълг расте, фискалните пространства се свиват. Втора — традиционните пера (ОСП и кохезия), които общо взимат над половината от сегашната Многогодишна финансова рамка, са с по-нисък политически приоритет от новите цели. Свиването им е логичното решение. Трета — европейският бюджет като дял от брутния национален доход на Съюза не може да расте безкрайно. Сегашните 1,26 на сто от БНД са близо до политическия таван за нетните вносители.
Тази позиция е подкрепена от German Economic Institute (IW Köln) в публикации от октомври 2025 г., от German Council of Economic Experts, и присъства в коалиционното споразумение на правителството на Мерц. Холандия и Скандинавските държави имат сходни анализи.
В контекста на сегашния COREPER тази позиция означава, че кипърските 2 процента орязвания не са компромис, който нетните вносители са готови да приемат. Те искат повече. Колко повече — не е оповестено. Но всяко вдигане на тази стойност означава автоматично по-малко пари за ОСП и кохезия — пера, които при сегашната архитектура заемат най-голям дял.
Какво защити Кипър
Документът на Кипърското председателство не е публично достъпен в неговата цялост. Това е стандартна практика — преговорните документи се споделят между държавите членки и изтичат по части в дипломатическата преса. Известно е следното.
Първо — общата рамка е 2 процента орязвания спрямо първоначалното предложение на Европейската комисия от 16 юли 2025 г. Това е компромисна стойност, която Кипър предлага като начална позиция за преговорите. Второ — кипърският документ запазва бюджетите за регионалните програми и за кохезионната политика близо до първоначалното предложение на Комисията. Това е защитна позиция за нетните бенефициенти, в това число и за самия Кипър като малка южноевропейска държава, която сама е бенефициент. Трето — кипърският документ намалява перата за конкурентоспособност спрямо първоначалното предложение. Това е точно това, на което реагира Франция — Париж иска повече за Европейския фонд за конкурентоспособност, заложен в предложението на Комисията с обем около 410 милиарда евро. Четвърто — точните стойности за ОСП в кипърския документ не са оповестени. Знае се, че Стълб 1 (директни плащания и пазарни мерки) остава обособен бюджет, отделен от Партньорските планове — както в предложението на Комисията. Стълб 2 (развитие на селските райони, екосхеми, инвестиции, LEADER) остава част от Партньорските планове.
Кипърското председателство приключва на 30 юни. От 1 юли поема Ирландия. Това има значение, защото Ирландия има различен профил от Кипър. Тя е голям нетен бенефициент по ОСП, но по кохезия е вече близо до средното за ЕС — Ирландия от 2024 г. насам излезе от категорията на най-бедните държави и получава по-малко по кохезионните фондове. Ирландското председателство може да наследи кипърския документ, но има свобода да го пренапише в подробности. Профилът на Дъблин клони повече към защита на ОСП и към насочване към конкурентоспособност, отколкото към защита на кохезионните средства.
ОСП в новата архитектура
За читателя на zemedeleca темата за вътрешното разпределение на бюджета става конкретна на ниво Обща селскостопанска политика. В предложението на Европейската комисия от 16 юли 2025 г., актуализирано на 17 септември 2025 г. и 10 ноември 2025 г., ОСП е разделена на две различни структури.
Стълб 1 — директни плащания и пазарни мерки — е обособен бюджет от поне 300 милиарда евро (293,7 милиарда за подкрепа на доходите плюс 6,3 милиарда за пазарни мерки чрез Unity Safety Net). Този бюджет е защитен — той не влиза в Партньорските планове и не може да се преразпределя към други политики. Поне така е по предложението на Комисията.
Стълб 2 — развитие на селските райони, екосхеми, инвестиции, LEADER, мерки за млади фермери — влиза в националните и регионалните Партньорски планове. Тук той се конкурира със средствата от Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Европейския социален фонд+, Фонда за справедлив преход, рибарството. Общата сума на Партньорските планове в предложението на Комисията е 453 милиарда евро. Точният дял на Стълб 2 на ОСП в тези 453 милиарда евро не е оповестен — той ще зависи от националните решения.
Това е разликата спрямо сегашната ОСП. Досега Стълб 1 и Стълб 2 имаха своя обща бюджетна линия, която гарантираше дял за земеделието като цяло. Сега Стълб 1 е защитен отделно, а Стълб 2 трябва да се защитава на национално ниво — в София, не в Брюксел.
Позицията на Европейския парламент, гласувана на 29 април 2026 г., е срещу това разделяне. Парламентът иска ОСП да остане единна политика с гарантиран обособен общ бюджет от 385,12 милиарда евро — над предложението на Комисията. Това е по-благоприятна позиция за нетните бенефициенти, в това число за България. Но Парламентът е един от трите играча в трилога (преговорите между Комисията, Съвета и Парламента). Окончателното решение ще е компромис между Комисията (за разделяне), Съвета (за намалени общи стойности) и Парламента (за единна и по-голяма ОСП).
За българския фермер това означава следното: директните плащания са защитени на европейско ниво, в обособения бюджет от 300 милиарда евро. Инвестициите в селските райони, екосхемите, мерките за напояване, подкрепата за млади фермери — те зависят от това какво националното правителство ще включи в българския Партньорски план и в какъв дял ще го защити срещу другите национални приоритети.
София — три позиции
В рамките на месец трима български представителя направиха публично три различни заявления за позицията на страната по следващата Многогодишна финансова рамка. Числата им не съвпадат. Координацията не е публично известна.
Премиерът Румен Радев в Берлин на 18 май 2026 г., по време на първото си задгранично посещение, каза пред канцлера Фридрих Мерц: „За България въпросът за бъдещата Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз и необходимостта от постигане на устойчив баланс между политиките за сигурност, конкурентоспособност и кохезия. Споделих и нашата загриженост, че новият механизъм за планиране на многогодишната финансова рамка поставя България в ситуация да има два пъти по-голяма вноска, и то на фона на допълнителни разходи за адаптиране по въвеждане на еврото.“
Това е първото публично изявление на български премиер, в което вноската е квантифицирана. Конкретно число обаче няма — само сравнение („два пъти по-голяма“). Финансовото министерство не е публикувало разчет за тази стойност. Числото не може да се провери самостоятелно. Радев добави: „Да не забравяме и кохезионната политика и селскостопанската политика. Вярвам, че ще намерим верния път с баланс.“
На 28 май 2026 г. в Брюксел, след среща с председателя на Европейския съвет Антониу Коща, Радев заяви: „Ще подкрепим амбициозния европейски бюджет, но при условие, че не забравяме какво ни обединява. За България е жизненоважно да бъдат запазени политиката на сближаване и Общата селскостопанска политика.“ Тук премиерът въведе нов термин — „индустриална кохезия“ — и поиска новият Фонд за конкурентоспособност (410 милиарда евро в предложението на Комисията) да не оставя страни като България и Португалия в периферията.
Зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Чакъров в края на май, в съвместна декларация с Полша, формулира позиция от друг ъгъл: „За България е важно ОСП да остане самостоятелна политика, изградена от два стълба, със собствен бюджет и със запазване поне на сегашните нива на подпомагане.“ Освен това Чакъров поиска пълна външна конвергенция на директните плащания, гарантирано финансиране за развитието на селските райони и запазване на правилото N+3 през следващия програмен период. Това е позиция, която съвпада с тази на Полша — единственото публично заявено българско съюзничество в преговорите.
Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски в началото на юни 2026 г. на форума Green Transition Forum 6.0 каза, че на следващото заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Люксембург (края на юни) ще предложи част от 10 до 25 процента от общия европейски бюджет да бъде насочена към земеделието. „Не е честно и не е редно да бъдат изключвани преработвателната промишленост и напояването. Климатичните промени вече са факт“, добави Абровски.
Числата от трите изявления не съвпадат. Радев няма конкретно число за ОСП. Чакъров иска „поне сегашните нива на подпомагане“ — тоест около 32 процента от общия европейски бюджет, колкото е сегашната ОСП. Абровски декларира диапазон от 10 до 25 процента. Горната граница на диапазона на Абровски (25 процента) е под минималното изискване на Чакъров (около 32 процента). Долната граница на диапазона на Абровски (10 процента) е под предложението на самата Европейска комисия (около 15 процента от MFF, ако се изчисли минималният обособен бюджет от 295,7 милиарда евро спрямо предложения общ MFF от 1,8 трилиона евро).
Министерство на финансите не е публикувало позиция за разчетите на „удвоената вноска“. Министерство на регионалното развитие — има публична позиция чрез Чакъров, но не и чрез министъра. Министерство на земеделието — има публична позиция чрез Абровски.
В преговорен смисъл това означава, че когато председателството — кипърско до 30 юни и ирландско от 1 юли — задава на всяка държава „какъв е твоят приоритет“, държава, която отговаря с три различни числа, не получава тежестта на държава, която отговаря с едно. Полша, Унгария, Чехия, Гърция, Румъния — естествените съюзници на България в лагера на нетните бенефициенти — публично заявяват по-консолидирани позиции. Полското правителство към края на 2025 г. публично е декларирало позиция срещу намаление на ОСП под 30 процента (премиерът Туск пред Sejm, декември 2025 г.). Унгария настоява за запазване на сегашната ОСП-кошница. Чехия публично е за традиционен подход.
Във вторник, 16 юни, на General Affairs Council министрите по европейски въпроси ще одобрят архитектурата на трите стълба на следващата Многогодишна финансова рамка — национални и регионални Партньорски планове, Европейски фонд за конкурентоспособност, Global Europe. Това е процедурно решение, което фиксира контейнерите, в които парите ще се движат. Сумите остават отворени.
В края на юни в Люксембург на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство министър Абровски ще представи българското предложение за 10 до 25 процента от европейския бюджет за земеделие. На 30 юни кипърското председателство приключва мандата си. От 1 юли поема Ирландия, която ще наследи кипърския документ, но има свобода да го пренапише в подробности. Профилът на Дъблин клони повече към защита на ОСП и към насочване към конкурентоспособност, отколкото към защита на кохезионните средства.
Германия в Берлин на 18 май постави крайния срок — краят на 2026 г., без преходен период. Първият COREPER в неделя обаче показа, че никой не отстъпва от позицията си. Срокът е амбициозен, в условията, в които всяка държава вече е заявила своята.
Зад процедурата вече се вижда какво ще се решава. Преговорите ще се развиват около вътрешното разпределение на бюджета, не само около общата му сума. Нетните вносители ще искат повече орязвания на традиционните пера. Това е публично заявено след първия COREPER.
В новата архитектура директните плащания на българския фермер са защитени на европейско ниво от обособения бюджет от поне 300 милиарда евро. Инвестициите в селските райони, екосхемите, мерките за млади фермери, напояването минават през националния Партньорски план. Тяхната защита става работа на София.
И точно там е въпросът. Българската позиция е разпиляна между трима представителя в рамките на месец. Три различни числа от трима представителя на правителство, което има 133-мандатно мнозинство в парламента. Координацията между министерствата по такава приоритетна тема не е въпрос на пълномощия.
Срокът за консолидиране на българската позиция е тесен. Ако тя не получи единна формулировка до септември-октомври 2026 г., решенията ще се вземат от държави, които вече я имат — последните месеци от преговорите обикновено се решават от тях.
Ася Василева
Използвани източници
— Politico Brussels Playbook, 16 юни 2026 г., секция SUNDAY BLUES.
— COM(2025) 565 и COM(2025) 570 — предложение на Европейската комисия за Многогодишната финансова рамка 2028–2034 г., 16 юли 2025 г.; актуализации от 17 септември 2025 г. и 10 ноември 2025 г.
— Резолюция на Европейския парламент по Многогодишната финансова рамка 2028–2034 г., 29 април 2026 г.
— Анализи на проф. Алан Матюс, Trinity College Dublin, capreform.eu — публикации за обособения бюджет за ОСП, за разпределителната формула, за flexibility amount-а.
— Изявления на премиера Румен Радев — Берлин (18 май 2026 г.), Брюксел (28 май 2026 г.).
— Изявление на зам.-министър Чакъров в съвместна декларация с Полша, края на май 2026 г.
— Изявление на министър Пламен Абровски, Green Transition Forum 6.0, началото на юни 2026 г.
— Списък на председателствата на Съвета на Европейския съюз 2025–2027 г., consilium.europa.eu.
— German Economic Institute (IW Köln) — публикации от октомври 2025 г. за позицията на Германия по следващата Многогодишна финансова рамка.
Понятия
Многогодишна финансова рамка (МФР). Седемгодишният бюджет на Европейския съюз. Текущата е за 2021–2027 г., следващата — за 2028–2034 г.
COREPER. Комитет на постоянните представители на държавите членки в Европейския съюз. Подготвителен орган на Съвета на Европейския съюз. Заседава ежеседмично и съгласува позиции преди формалните заседания на министрите.
Преговорен документ (negotiating box). Документ на ротиращото се председателство на Съвета на ЕС, в който се предлагат конкретни числа и компромиси за обсъждане. Не е официално предложение на Комисията — той е работна рамка на председателството.
Ротиращо се председателство. Шестмесечно председателство на Съвета на Европейския съюз. Сменя се на 1 януари и 1 юли всяка година. Кипър — януари–юни 2026 г. Ирландия — юли–декември 2026 г.
Нетен вносител (донор) / нетен бенефициент. Държава членка, която внася в общия европейски бюджет повече, отколкото получава (нетен вносител), или обратното (нетен бенефициент). България е нетен бенефициент от присъединяването си.
Обособен бюджет (ring-fenced). Част от европейския бюджет, която е защитена от пренасочване към други политики. Не може да се преразпределя в национални планове.
Партньорски планове (National and Regional Partnership Plans, NRPP). Нов инструмент в предложението на Европейската комисия за Многогодишната финансова рамка 2028–2034 г. Един национален план на държава, който обединява средствата от различни политики, включително Стълб 2 на ОСП, Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Европейския социален фонд+, Фонда за справедлив преход.
Стълб 1 на ОСП. Директни плащания на земеделски стопани и пазарни мерки.
Стълб 2 на ОСП. Развитие на селските райони, екосхеми, инвестиции, LEADER, мерки за млади фермери.
General Affairs Council (GAC). Съвет на министрите на ЕС за европейските въпроси. Координира хоризонталните политики и подготвя заседанията на Европейския съвет.
Трилог. Неформални преговори между Европейската комисия, Съвета на ЕС и Европейския парламент за съгласуване на законодателен текст преди формалното гласуване.
