Тричасова работна среща на 13 юни 2026 г. на ръководството на Сдружение „Обединени земеделски производители“ с министър Пламен Абровски и заместник-министър проф. д-р Крум Неделков. Сред представените теми се откроява вече разработената дигитална платформа на сдружението, която скъсява пътя от производителя до магазинния щанд. Останалите включват изтегляне на сроковете за косене в зоните на Натура 2000 заради превенция на летни пожари, специализирани селскостопански паралелки в професионалните гимназии, сезонно застраховане на земеделската техника, облекчени процедури за сондажи в планинските и полупланинските райони, интегриран софтуер в МЗХ, правна сигурност за арендните договори за земя и проблем с вноса на компост за гъбопроизводството.
На 13 юни 2026 г. в Министерството на земеделието и храните се проведе работна среща между Управителния съвет на Сдружение „Обединени земеделски производители“ (ОЗП) и министър Пламен Абровски, придружен от заместник-министър проф. д-р Крум Неделков. Срещата продължи близо три часа. По данни на сдружението в нея бяха обсъдени осем тематични посоки, обединяващи както общи регулаторни проблеми на сектора, така и специфични въпроси за отделни производствени направления.
От осемте теми, които ОЗП внесе в МЗХ, една е напълно подготвен и работещ инструмент — дигиталната платформа на сдружението за къси вериги на доставка.
Платформата за къси вериги на доставка
Дигиталната платформа на ОЗП е информационна, не контролна — концепция, която председателят на сдружението Венцислав Митков очерта в подробен разговор пред zemedeleca.bg през май 2026 г. Тя свързва производители, търговци и транспортни фирми в едно пространство, в което всеки участник вижда какво се предлага, какво се търси, какъв транспорт е наличен и при какви ценови нива се търгуват сходни продукции в различни области на страната. Участието е доброволно. Платформата не санкционира, не задължава, не определя цени. Тя предоставя информация, на базата на която участниците сами вземат решения.
В концепцията, представена на министерството, основният механизъм за намаляване на разпределителната надценка минава през директна видимост на пазара. Когато производителят на картофи от Брезнишко знае на каква цена се търгува сходна продукция в Пловдивско, а търговецът в София знае колко количество е налично в Сливенско и какъв транспорт може да го донесе — пътят от полето до щанда се скъсява със стъпки, които иначе минават през няколко допълнителни посредника. Намаляването на броя на стъпките намалява и натрупаната по веригата надценка.
Платформата беше анонсирана в края на пролетта на 2026 г. като инфраструктурен проект на ОЗП, финансиран със собствени средства на сдружението, и към момента на срещата вече работи.
Натура 2000 и сроковете за косене на ливадите
ОЗП постави въпроса за корекция на сроковете за косене в зони от европейската екологична мрежа Натура 2000. По действащата интервенция „Плащания за земеделски земи в зони от Натура 2000“ от Стратегическия план 2023–2027 г. — основана на Наредба № 6 от 2023 г. и обнародваното допълнение от 10 май 2024 г. — стопаните, които получават подпомагане за тези площи, са задължени да не косят ливадите преди 1 юли. Алтернативни варианти на забраната включват косене от периферията към центъра, с бързодвижеща се техника и преди 15 юли, или преди 15 юни също от периферията към центъра.
Аргументът на ОЗП за изтегляне на тези срокове е свързан с противопожарната превенция. По данни на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, около 95 на сто от горските и полските пожари в страната са с човешка причина — небрежност, изхвърлен фас, умишлен палеж за подчистване на площи, искра от селскостопанска техника. Лесно възпламенимата суха растителност, която не е окосена до началото на горещия сезон, увеличава както вероятността пожарът да се запали, така и обхвата му след това.
Летният сезон 2024 г. показа какъв е реалният мащаб. По данни на свободни европейски източници и БДЗП, в страната избухнаха около 600 пожара през календарната година, с особено тежки засягания в Сакар, Странджа, Източните Родопи и Пирин. Сакар беше засегнат и през 2021 г., и през 2024 г., и през лятото 2025 г. На два пъти горяха същите борови насаждения, които междувременно бяха възстановени с дъбови залесявания по проекта „Зеленият пояс на Югоизточна България“. Косенето в открити терени и пасища, при което се отстранява лесно възпламенимата биомаса преди критичния сезон, е една от стандартните превантивни мерки в средиземноморските страни с подобен климат.
Сондажи в планински и полупланински райони, достъп до реки и езера
Темата за напояването е поставена в специфичен ракурс за ОЗП — облекчени процедури за изграждане на сондажи в планинските и полупланинските райони, заедно с осигуряване на реален достъп до реки и езера за напояване в национален мащаб. Тук вниманието е към стопанства, които поради географското си разположение не могат да разчитат на големите хидромелиоративни системи в равнините. Текущата процедура за изграждане и узаконяване на сондаж за поливна вода в България отнема между няколко месеца и една година, с обща цена между 8 и 15 хиляди лева, по професионална справка на zemedeleca.bg от октомври 2024 г. За малки и средни стопанства в планински региони този разход и този срок често правят проекта неосъществим.
Достъпът до повърхностни води — реки и езера — е регулиран по Закона за водите чрез разрешения за водовземане, чиято процедура е по-сложна за гранични или международни реки като Дунав. ОЗП постави въпроса за уеднаквяване на режима в национален мащаб, без подробности за конкретни законодателни предложения.
Интегриран софтуер в МЗХ
Сред административните теми ОЗП поставиха искането за изграждане на общ, интегриран софтуер между всички подразделения на Министерството на земеделието и храните — с цел бърз обмен на данни между Държавен фонд „Земеделие“, областните дирекции, Българската агенция по безопасност на храните и другите структури в системата. Това е тема, която периодично се повдига от различни браншови организации и беше посочена в подобна формулировка и в пакета на Националната асоциация на зърнопроизводителите от началото на същата седмица. Реализацията зависи от административна и техническа воля, не от законодателство.
Едногодишни и арендни договори за земя
ОЗП постави въпроса за правната сигурност при сключването на едногодишните и арендните договори за земя. Към момента около 95 на сто от договорите за ползване на земеделска земя в страната са едногодишни. Това е структурно ограничение върху дългосрочните инвестиции в стопанствата — никой производител не вкарва значителна сума в подобряване на почвата, в изграждане на поливна система или в насаждение с многогодишен цикъл, ако няма сигурност, че следващата година ще обработва същата площ. Конкретни законодателни решения, които ОЗП обсъдиха на срещата, не са огласени публично.
Селскостопански паралелки в професионалните гимназии
Темата за кадрите беше представена като инициатива за създаване на специализирани селскостопански паралелки в професионалните гимназии. Това е въпрос с дългосрочно значение — само 3,7 на сто от завършилите аграрни училища в България отиват реално да работят в селскостопанския сектор по данни на Института за пазарна икономика, обработени в материал на zemedeleca.bg през май 2026 г. Останалите се поемат от фирми около земеделието — за вход за машини, торове, химически препарати, ветеринарни средства — които плащат повече от фермера. Връщането на кадровия поток към реалното производство изисква, освен паралелки, и икономически условия в самите стопанства — които в момента не са благоприятни.
Сезонно застраховане на земеделската техника
ОЗП предложи въвеждане на сезонно, едномесечно застраховане на земеделската техника, което да облекчи финансовия товар върху стопаните извън активния сезон. В момента основните застрахователни продукти за селскостопанска техника са годишни. За техника, която реално работи само през няколко месеца от годината — комбайни, балирачки, специфични инструменти за прибиране на реколтата — годишната застраховка натоварва баланса несъразмерно с реалното използване. Сезонният продукт е въпрос за самия застрахователен пазар, не за регулатор, но активна позиция на министерството в диалог със застрахователните дружества може да ускори появата му.
Внос на компост за гъбопроизводителите
Последната тема е специфична за тесен сектор, но със значителен ефект върху него. Българските гъбопроизводители зависят от внос на компост — основната среда, в която се развиват културните гъби. Проблемите с този внос — режими, проверки, срокове — за този сектор имат същия мащаб, какъвто за зърнопроизводителите имат проблемите с импорта на семена или препарати. Конкретните параметри на проблема, които ОЗП изложиха пред министерството, не са оповестени публично, но самият факт, че темата влиза в дневния ред на работна среща с министъра, дава видимост на сектор, който обичайно остава встрани от широката политическа дискусия за земеделието.
Какво следва
По данни на сдружението, министерството е приело да разгледа представените теми в работен порядък. Конкретни срокове и ангажименти от страна на МЗХ не са огласени публично. Дигиталната платформа на ОЗП продължава да работи независимо от хода на политическите решения. Останалите седем теми изискват действия от различен порядък — от поправки в наредби (Натура 2000, сондажи), през законодателни промени (арендните договори), до образователни политики (паралелките) и междуведомствена координация (интегрираният софтуер).
