Българската агенция по безопасност на храните отговори на писменото запитване на zemedeleca.bg по вноса на аржентински слънчоглед. Публикуваме отговора в цялост, без съкращения

На 12 юни 2026 г. zemedeleca.bg публикува материал по вноса на семена и шрот от слънчоглед с произход Аржентина за периода 1 януари – 26 май 2026 г., в който се позоваваше на Решение № P-492/05.06.2026 г. на Агенция „Митници“, получено по реда на Закона за достъп до обществена информация. В предходния материал редакцията се ангажира писмено получените отговори от страна на отправените по реда на правото на отговор писмени запитвания да бъдат публикувани в цялост и без съкращения. На 19 юни 2026 г. в редакцията постъпи писмен отговор от Българската агенция по безопасност на храните, който публикуваме по-долу в изпълнение на това задължение.

Отговорът е получен в посочения от редакцията срок — на 19 юни 2026 г. В него се съдържа конкретно правно основание за допускането на пратките с установени превишения по реда на Регламент (ЕС) 2017/625, оповестяване на изпратени през април 2026 г. писма от БАБХ до компетентните органи на Република Индия и Арабска република Египет, както и нови данни за приложения от Република Румъния режим спрямо аналогични пратки аржентински слънчоглед. По-долу — какво прави впечатление при първи прочит на отговора и пълният му текст без съкращения.

Получаване на отговора

На 8 юни 2026 г. редакцията на zemedeleca.bg отправи писмено запитване до проф. д-р Светла Янчева, изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните, с копие до министъра на земеделието и храните Пламен Абровски. Запитването съдържаше шест въпроса с конкретно позоваване на приложимите европейски регламенти и беше с посочен срок за писмен отговор — 20 юни 2026 г. На 19 юни 2026 г. в редакцията постъпи писмен отговор от Българската агенция по безопасност на храните. Отговорът се публикува по-долу в цялост, без съкращения и без редакторска намеса, в съответствие с поетото от редакцията обещание в предходния материал по темата.

Какво прави впечатление при първи прочит на отговора

1. Правно основание за допускането — за първи път конкретно посочено. В отговора Българската агенция по безопасност на храните посочва конкретни членове и параграфи от европейските регламенти, на които се основава допускането на пратките с установени превишения на максимално допустимите количества пестицидни остатъци: чл. 66, пар. 3, буква „в“ и чл. 71, пар. 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2017/625 относно официалния контрол; чл. 2, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 396/2005 относно максимално допустимите граници; чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002 относно изискванията към изнасяните от Съюза храни и фуражи. Това е първото публично оповестяване на конкретни членове и параграфи, на които санитарният орган се позовава по този казус.
2. Уведомяване на компетентните органи на Република Индия и Арабска република Египет — за първи път оповестено. В отговора БАБХ съобщава, че на 28 април 2026 г. е изпратила официални писма до компетентните власти на Индия и Египет, в които ги е уведомила, че към тях се експортира сурово нерафинирано слънчогледово масло, произведено от слънчогледово семе с произход Аржентина, показало наднормено съдържание на пестицидни остатъци от malathion и deltamethrin спрямо изискванията на Регламент (ЕО) № 396/2005. Това е първото публично оповестяване на тези писма.
3. Декларация на оператора за съответствие с Codex Alimentarius. По данни от отговора, по представени от бизнес оператора документи, произведеното нерафинирано слънчогледово масло отговаря на изискванията на Codex Alimentarius относно съдържанието на замърсители и пестициди. Това е първото публично оповестяване на този факт.
4. Срещи с Посолството на Република Аржентина. В отговора се посочва, че са проведени срещи с представители на Посолството на Аржентина, на които е обсъждан проблемът с установеното наднормено съдържание на пестициди. Страната изпращач на слънчогледовото семе е запозната с изискванията на българските власти и организацията на официалния контрол спрямо неотговарящите на българското законодателство пратки. Това е първото публично оповестяване на тези срещи.
5. Информация за приложения от Република Румъния режим спрямо аналогични пратки. В отговора се съобщава, че по официално получен отговор от румънските компетентни органи към 11 май 2026 г. Република Румъния е била нотифицирана за пет пратки слънчоглед с произход Аржентина — една в насипно състояние и четири в контейнери. Пратката в насипно състояние не е била представена за контрол на безопасността на храните пред румънските компетентни органи и е била разтоварена в склад в свободната зона на пристанище Констанца, като цялото количество ще се транспортира под митнически надзор и ще се насочи към трета държава. Две от пратките в контейнери са допуснати за свободно обращение на територията на Румъния. Останалите контейнери не са представени за контрол на безопасността на храните на ниво граничен контролно-пропускателен пункт и съответно не са внесени на територията на Европейския съюз.
6. Декларирано от оператора предназначение — обединена формулировка. В отговора декларираното от оператора предназначение е представено в обединена формулировка: „цялото количество се преработва на територията на Република България в сурово слънчогледово масло, предназначено за износ към трети държави, както и за производство на биодизел и технически цели“. Тази формулировка обединява двете публично представяни от агенцията през 2026 г. версии — суровината е за биодизел и/или технически цели; и суровината е за сурово олио за износ към трети държави — в една.
7. Статут на слънчогледовия шрот, получен от преработката. По отношение на около 47 150 тона слънчогледов шрот, съхраняван на територията на страната, в отговора се посочва, че шротът е под постоянен официален контрол на Българската агенция по безопасност на храните и се експортира към трети държави извън Европейския съюз при спазване на чл. 12 от Регламент (ЕО) № 178/2002. В отговора се добавя следната формулировка: „към този момент операторът не е извършвал търговия със слънчогледов шрот, получен от преработката на аржентинска суровина, на територията на ЕС“.
8. Допускане под официален контрол спрямо процедурата за свободно обращение. В отговора БАБХ посочва: „внесеният слънчоглед е допуснат за съхранение под официален контрол до приключване на лабораторните анализи и не е пускан за свободно обращение на пазара в Европейския съюз преди установяване на съответствие с приложимите нормативни изисквания“. Тази формулировка описва санитарния режим на допускане, основан на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2017/625. Тя стои редом с информацията, предоставена от Агенция „Митници“ с Решение № P-492/05.06.2026 г. по реда на ЗДОИ, според която всичките 32 митнически декларации за внос на аржентински слънчоглед и шрот за периода 1 януари – 26 май 2026 г. са оформени по процедурен код 40 — за свободно обращение и потребление в ЕС. Двете информации описват двата паралелни режима по една и съща пратка — санитарния по Регламент (ЕС) 2017/625 и митническия по Регламент (ЕС) № 952/2013.
9. Координационен механизъм между БАБХ, Агенция „Митници“ и Министерството на земеделието и храните. В отговора координацията между трите институции е описана с позоваване на общите разпоредби на Регламент (ЕС) 2017/625 и на Митническия кодекс на Съюза, чрез обмен на информация, официални уведомления и съвместен граничен контрол. Конкретен вътрешен акт, заповед или съвместна процедура между трите институции за случаите, при които декларираното пред санитарния орган предназначение на вносна суровина се разминава с реалния митнически режим, в отговора не е посочена.

Какво в отговора не се съдържа

По въпрос № 3 от писменото запитване — относно подавани от БАБХ нотификации в Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF) във връзка с установените превишения на пестицидни остатъци, с искане за конкретни дати, регистрационни номера и съответно — мотиви за неподаване, ако такива не са били подавани — в отговора не се съдържа конкретна информация. Описана е действащата организация на засилен официален контрол по цялата верига и е оповестено уведомяването на компетентните власти на Република Индия и Арабска република Египет с писма от 28 април 2026 г.

По въпрос № 2 от писменото запитване — относно хипотезата по чл. 18 от Регламент (ЕО) № 396/2005, на която санитарният орган се позовава при допускането на пратките — в отговора се цитира чл. 2, пар. 3 от същия регламент. Чл. 2, пар. 3 урежда продуктите, за които регламентът не се прилага; чл. 18 урежда хипотезите, при които изискванията към максимално допустимите граници на остатъци не се прилагат. Това са две различни разпоредби от един и същи регламент.

В отговора не е приложен и не е цитиран дословно текстът на писмената декларация на бизнес оператора пред БАБХ, на която агенцията се позовава при допускането на пратките. Не е посочена и датата на тази декларация, нито е оповестен документ, който да описва прехода от първоначално публично представяното предназначение на суровината — за биодизел и технически цели — към актуалното — сурово олио за износ към трети държави.

Въпросът относно избора на митническа процедура с код 40, а не процедура за активно усъвършенстване (код 51), при положение че предназначението на готовия продукт е било и остава износ към трети държави, е поставен с отделно писмо от 12 юни 2026 г. до „Олива“ АД. Към 20 юни 2026 г. в редакцията на zemedeleca.bg писмен отговор от страна на „Олива“ АД не е постъпил. Ако такъв постъпи, ще бъде публикуван в цялост и без съкращения.

Пълният текст на отговора, без съкращения

По-долу следва пълният текст на писмения отговор на Българската агенция по безопасност на храните до редакцията на zemedeleca.bg, постъпил на 19 юни 2026 г., публикуван в цялост, без съкращения и без редакторска намеса.

Отговори до Zemedeleca.bg относно санитарния и регулаторен режим на вноса на слънчоглед и слънчогледов шрот с произход Аржентина през 2026 г.:

1. На какво юридическо основание – с конкретно позоваване на разпоредба от Регламент (ЕО) № 396/2005, Регламент (ЕС) 2017/625 или Регламент (ЕО) № 178/2002 – е била допусната всяка от пратките аржентински слънчоглед с установени по официални проби на БАБХ превишения на максимално допустимите количества пестицидни остатъци?

Съгласно предоставената от бизнес оператора декларация, внасяното слънчогледово семе няма да бъде пускано на пазара на Европейския съюз. Цялото количество се преработва на територията на Република България в сурово слънчогледово масло, предназначено за износ към трети държави, както и за производство на биодизел и технически цели.

Пратките слънчоглед от Аржентина, за които при официалния контрол са установени несъответствия по отношение на остатъци от пестициди, са допуснати на територията на Република България при прилагане на възможностите по чл. 66, параграф 3, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2017/625, след деклариране от страна на оператора, че получените след преработка продукти няма да бъдат пускани на пазара в Европейския съюз, а ще бъдат предназначени за износ към трети държави и/или за разрешени технически цели, под контрола на компетентния орган.

Преработката и последващото третиране на пратките е извършено съгласно чл. 71, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2017/625, като полученото сурово слънчогледово масло е предназначено за износ и следва да отговаря на изискванията на съответната трета държава по местоназначение.

На основание чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002 БАБХ е уведомила третата държава по местоназначение за експортирането на сурово нерафинирано слънчогледово масло, произведено от слънчогледово семе с произход Аржентина, показало наднормено съдържание на пестицидни остатъци.

2. При положение, че по митнически данни 100% от вноса е по процедура за свободно обращение и потребление в ЕС, а не по режим за активно усъвършенстване с реекспорт, на коя от хипотезите по чл. 18 от Регламент (ЕО) № 396/2005 (нехранителна употреба, преработка с гарантирано спазване на MRL в крайния продукт, или износ към трета страна) се позовава БАБХ при допускането?

Внесеният слънчоглед е допуснат за съхранение под официален контрол до приключване на лабораторните анализи и не е пускан за свободно обращение на пазара в Европейския съюз преди установяване на съответствие с приложимите нормативни изисквания.

Съгласно чл. 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 396/2005, максимално допустимите нива на остатъци от пестициди не се прилагат за продукти, предназначени за износ към трети държави, при условие че са изпълнени изискванията на съответното законодателство на държавата на местоназначение и е осигурена проследимост и контрол върху предназначението на продукта.

Прилагането на конкретната хипотеза се основава на декларираното от оператора предназначение на получените след преработка продукти, подлежащо на контрол от компетентния орган.

3. Подавала ли е БАБХ нотификация в Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF) във връзка с установените превишения на пестицидни остатъци в проверените пратки през 2026 г.? Ако да – моля посочете датите и регистрационните номера; ако не – моля посочете мотивите.

Засиленият официален контрол на всяка пратка слънчоглед с произход Аржентина обхваща целия път на суровината от разтоварването от корабите, транспортирането, съхранението, преработката и реализацията на производните продукти до трети държави. Това е гаранция, че нито суровина, нито преработени продукти ще бъдат разпространени на българския пазар или на пазарите на останалите държави членки.

Уведомяването на засегнатите по казуса страни беше един от основните приоритети на БАБХ.

В тази връзка още на 28 април 2026 г. БАБХ изпрати официални писма до компетентните власти на Индия и Египет и ги уведоми, че към тях се експортира сурово нерафинирано слънчогледово масло, произведено от слънчогледово семе с произход Аржентина, показало наднормено съдържание на пестицидни остатъци от Malathion и Deltamethrin съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 396/2005. По представени от бизнес оператора документи, произведеното нерафинирано слънчогледово масло отговаря на изискванията на Codex Alimentarius по отношение на съдържанието на замърсители и пестициди.

Проведени са и срещи с представители на Посолството на Аржентина, на които е обсъждан проблемът с установеното наднормено съдържание на пестициди. Страната изпращач на слънчогледовото семе е запозната с изискванията на българските власти и организацията на официалния контрол спрямо неотговарящите на българското законодателство пратки.

4. Получен ли е отговор от компетентните органи на Република Румъния на запитването на Министерството на земеделието и храните от 5 април 2026 г. относно правните основания, на които съседната държава е отклонила аналогични пратки аржентински слънчоглед? Ако да – моля да бъде предоставен или резюмиран; ако не – моля посочете предприетите от българската страна последващи стъпки.

От получен официален отговор от Румънските компетентни органи става ясно, че към 11.05.2026 г. страната е нотифицирана за пристигането на пет пратки слънчоглед с произход Аржентина – една в насипно състояние и четири в контейнери.

Пратката в насипно състояние не е представена за контрол на безопасността на храните пред румънските компетентни органи и е разтоварена в склад в свободната зона на пристанище Констанца. Съгласно писмото е заявено, че цялото количество ще бъде транспортирано под митнически надзор  и насочено към трета държава.

Две от пратките в контейнери са допуснати за свободно обращение на територията на Румъния. Останалите контейнери  не са представени за контрол на безопасността на храните на ниво ГКП и следователно не са внесени на територията на ЕС.

5. Какъв е официалният институционален план за разпореждане със съхраняваните на територията на страната около 47 150 тона слънчогледов шрот, получен от преработката на аржентинска суровина – реекспорт извън ЕС, унищожаване, използване във фуражната верига, друго? На какво основание и при какъв режим на проследяване?

Слънчогледовият шрот, получен от преработката на аржентинска суровина, е под постоянен официален контрол на Българската агенция по безопасност на храните. Същият се експортира към трети държави извън ЕС при спазване на разпоредбата на чл. 12 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните.

Към този момент операторът не е извършвал търговия със слънчогледов шрот, получен от преработката на аржентинска суровина, на територията на ЕС.

6. Какъв е координационният механизъм между БАБХ, Агенция „Митници“ и Министерството на земеделието и храните за случаите, при които декларираното пред санитарния орган предназначение на вносна суровина се разминава с реалния митнически режим, по който тя е допусната в страната?

 Координацията между БАБХ, Агенция „Митници“ и Министерството на земеделието и храните се осъществява чрез прилагането на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2017/625 и Митническия кодекс на Съюза, включително чрез обмен на информация, официални уведомления и съвместен граничен контрол.

БАБХ упражнява официален санитарен и фитосанитарен контрол върху вносните пратки, докато митническите органи прилагат съответния митнически режим въз основа на декларирания от икономическия оператор статут на стоката.

При установяване на несъответствие се прилагат мерките по Регламент (ЕС) 2017/625, като компетентният орган разпорежда действия по отношение на пратката, които подлежат на изпълнение в рамките на митническия контрол.

Източници

Писмен отговор на Българската агенция по безопасност на храните до редакцията на zemedeleca.bg от 19 юни 2026 г. във връзка с писмено запитване от 8 юни 2026 г. — в разположение на редакцията.

Решение № P-492/05.06.2026 г., рег. № 32-172427/05.06.2026 г. на заместник-директора на Агенция „Митници“, издадено по реда на Закона за достъп до обществена информация — в разположение на редакцията.

Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита. Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход. Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните. Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Codex Alimentarius — съвместен стандарт на ФАО и СЗО.

Закон за достъп до обществена информация — чл. 24, ал. 2 и чл. 28, ал. 2.

Понятия

Чл. 66, пар. 3, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2017/625 — разпоредба, която определя действията на компетентния орган в случаите на подозирано или установено несъответствие на пратка с приложимото законодателство в областта на храните и фуражите. Включва възможност за специално третиране на пратката под официален контрол.

Чл. 71, пар. 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2017/625 — разпоредба относно третирането на пратки, които не отговарят на изискванията на правото на Съюза. Възможни мерки включват специална обработка или преработка на пратката.

Чл. 12 от Регламент (ЕО) № 178/2002 — разпоредба относно храните и фуражите, изнасяни от Европейския съюз. Изисква те да отговарят на изискванията на законодателството на третата държава по местоназначение или на изискванията на правото на Съюза.

Чл. 2, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 396/2005 — разпоредба, която определя случаите, в които регламентът относно максимално допустимите граници на остатъци от пестициди не се прилага.

Чл. 18 от Регламент (ЕО) № 396/2005 — разпоредба относно случаите, в които изискванията към максимално допустимите граници на остатъци от пестициди не се прилагат, включително при продукти, предназначени за износ към трета държава.

RASFF (Rapid Alert System for Food and Feed) — европейска система за бързо предупреждение за храни и фуражи. Чрез нея националните контролни органи на държавите членки нотифицират установени рискове за безопасността на храните.

Codex Alimentarius — съвместен стандарт на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) и Световната здравна организация (СЗО) за безопасност на храните, в който са определени стандарти, кодекси, насоки и препоръки.

Процедурен код 40 — митническа процедура по чл. 201 от Регламент (ЕС) № 952/2013 (Митнически кодекс на Съюза) и по Приложение Б към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при която стоката се освобождава едновременно за свободно обращение и за освобождаване за потребление в Съюза.

Процедурен код 51 — митническа процедура за активно усъвършенстване по чл. 256 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Суровина се внася без мита, преработва се на територията на Съюза и готовият продукт се изнася към трета държава.