Информацията е предоставена по реда на Закона за достъп до обществена информация и обхваща всичките 32 митнически декларации за внос на семена и шрот от слънчоглед с произход Аржентина за периода 1 януари – 26 май 2026 г. Българската агенция по безопасност на храните публично е представяла предназначението на същата суровина първоначално като биодизел, по-късно — като сурово олио за износ към Египет и Индия. За какво точно е декларирана суровината пред санитарния орган, публично оповестен документ няма. Писмените запитвания на zemedeleca.bg от 8 и 12 юни 2026 г. до „Олива“ АД и до Българската агенция по безопасност на храните (с копие до министъра на земеделието и храните) към 19 юни 2026 г. са без отговор.
Какво показва документът
Редакцията на zemedeleca.bg разполага с Решение № P-492/05.06.2026 г., рег. № 32-172427/05.06.2026 г., издадено от заместник-директора на Агенция „Митници“ Георги Александров. Решението е по реда на чл. 28, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация и е постановено по заявление с рег. № 32-157912/22.05.2026 г.
Заявлението е било първоначално депозирано пред Българската агенция по безопасност на храните и впоследствие е препратено по компетентност до Агенция „Митници“ в частта по т. 1 (деклариран митнически режим/процедура при вноса) и т. 3 (стоков код по Комбинираната номенклатура и описание на стоката). Митническите данни не се водят в БАБХ — те се водят в справочната система на Агенция „Митници“. Препращането по компетентност е стандартна процедура по чл. 32 от ЗДОИ.
Справката е извършена по два критерия: код „AR“ (Аржентина), деклариран в ЕД 1608 („Държава на произход“), и тарифните кодове, декларирани в ЕД 1809 („Тарифен код“). Покрити са четирите релевантни кода по Комбинираната номенклатура на ЕС за подпозиция 1206 00 „Семена от слънчоглед, дори натрошени“ и за слънчогледовия шрот:
— 1206 00 10 — семена от слънчоглед, предназначени „За посев“;
— 1206 00 91 — „Обелен; необелен шарен слънчоглед“;
— 1206 00 99 — „Други“ семена от слънчоглед, различни от горепосочените;
— 2306 30 00 — кюспета и други твърди остатъци, дори смлени или агломерирани под формата на гранули, получени при извличането на масло от семена от слънчоглед (слънчогледов шрот).
Заключителният абзац от приложението към Решението — буквално, без съкращение:
„След извършена справка в справочната система на Агенция „Митници“, за периода 01.01.2026 г. до 26.05.2026 г. със следните зададени критерии: код „AR“, деклариран в ЕД 1608 „Държава на произход“ и кодове по КН „1206 00 10″; „1206 00 91″; „1206 00 99″ и „2306 30 00″, декларирани в ЕД 1809 „Тарифен код“, се установиха 32 бр. стандартни, опростени и допълнителни митнически декларации с процедурен код 40 „Едновременно допускане на стоки за свободно обращение и освобождаване за потребление“.
Това е съдържателният извод от справката. Документът съдържа брой декларации и процедурен код. Не съдържа разбивка по тарифен код, количества в тонове, стойност в евро или имена на декларатори.
Какво означава процедурен код 40
Процедурен код 40 е определен в Приложение Б към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и в чл. 201 от Регламент (ЕС) № 952/2013 (Митнически кодекс на Съюза). Това е процедурата, при която внесената стока се освобождава едновременно за свободно обращение и за освобождаване за потребление в Съюза. При нея вносителят е заплатил митата и данъка върху добавената стойност, а стоката юридически се намира на вътрешния пазар на Съюза и може да бъде реализирана във всяка държава членка.
Кодът не съответства на режимите за поставяне на стоката под друг митнически режим без освобождаване за потребление в Съюза:
— процедурен код 51 — активно усъвършенстване (по чл. 256 от Регламент (ЕС) № 952/2013), при който суровина се внася без мита, преработва се на територията на Съюза и готовият продукт се изнася към трети страни;
— процедурен код 71 — поставяне под режим митническо складиране;
— процедурен код 80 — транзит през територията на Съюза.
По данни на същата справка за същия период и при същите зададени критерии декларации по такива режими за внос на аржентински слънчоглед и шрот не са установени. Всички 32 декларации са с код 40.
Какво БАБХ представяше пред обществото
От февруари 2026 г. насам Българската агенция по безопасност на храните, заедно с двамата ресорни министри в този период — служебния Иван Христанов и Пламен Абровски — публично представяха пред медиите вноса на аржентински слънчоглед като предназначен за технически цели. В съобщенията до медиите по първите кораби и в брифингите на пристанище Варна се посочваше, че суровината ще се преработва за биодизел или за други нехранителни цели и че готовият продукт няма да попадне на българския или на европейския пазар.
Формулировките се преповтаряха при всяка нова пратка. В съобщение на агенцията, цитирано от медиите по повод третия кораб, се посочва, че „вносителят на аржентинския слънчоглед е предоставил писмена декларация, че преработеният продукт ще бъде изнесен за страни извън Европейския съюз, където тези стойности на пестицидите са допустими, или ще бъде използван за технически цели или за производство на биодизел“. Това е формулировката на агенцията — не самият текст на писмената декларация на вносителя. Декларацията не е публично оповестена.
През април 2026 г. публичната версия на агенцията се промени. На работна среща между БАБХ, „Олива“ АД и Националната асоциация на зърнопроизводителите бяха оповестени други числа. От доставените към края на май 363 400 тона суровина (по първите девет кораба) 121 557 тона вече бяха преработени. Полученото сурово слънчогледово олио — 30 610 тона — беше изнесено за Египет; други 19 250 тона — за Индия. В страната останаха 47 150 тона слънчогледов шрот, за чието разпореждане не беше оповестен план.
Между двете публични версии — суровината е за биодизел; суровината е за сурово олио към трети страни — публично оповестен документ, който да обяснява прехода, няма. Кога е настъпил, на какво правно основание, при какъв вътрешен акт на санитарния орган, остава неясно. В публичното пространство и на интернет страницата на БАБХ към датата на излизане на настоящия материал редакцията не открива публикувано съобщение, посветено на смяната на предназначението; писмена декларация на вносителя, приложена като самостоятелен публичен документ; писмо или протокол от посочената работна среща.
Изявлението от 11 май: продуктите от тази суровина са забранени за употреба в ЕС
На 11 май 2026 г., по повод 10-ия кораб, Българската агенция по безопасност на храните разпространи официално съобщение, цитирано от Българската телеграфна агенция и преповторено от Agro.bg, Manager.bg, Agrozona.bg, БНТ и други медии:
„Според лабораторните анализи в по-голямата част от суровината има остатъци от пестициди, които многократно надвишават максимално разрешените количества. Ето защо продуктите от този слънчоглед са забранени за употреба в Европейския съюз.“
Изявлението на БАБХ от 11 май и съдържанието на справката на Агенция „Митници“ от 5 юни описват една и съща суровина по два различни начина. От една страна — продукт, забранен за употреба в ЕС. От друга — внос, деклариран пред митническия орган като предназначен за свободно обращение и потребление в Съюза. Двете не са взаимно изключващи се по закон: режим 40 може да бъде последван от насочване на готовия продукт извън вътрешния пазар (например чрез отделна декларация за износ). Но връзката между двете не е публично документирана.
Тринайсетата пратка
На 17 юни 2026 г. БАБХ съобщи, че пробите от тринайсетата пратка аржентински слънчоглед — превозваща 34 439,940 тона суровина — показват наличие на същите три активни вещества пестициди, регистрирани и при предходните пратки: пиримифос-метил, малатион и делтаметрин.
По данни на агенцията, за активното вещество делтаметрин е установена стойност приблизително пет пъти над максимално допустимите количества за остатъци от пестициди по Регламент (ЕО) № 396/2005; при малатиона — приблизително три пъти над нормата; при пиримифос-метила пробата е под максимално допустимата стойност. Олово, кадмий и никел са установени в количества под пределно допустимите концентрации по Регламент (ЕС) 2023/915.
Това е тринайсетата поредна пратка със същия профил на отклонения. 24-часовият режим на физическо проследяване, въведен от министър Абровски на 27 май 2026 г. на пристанище Варна, касае контрола върху движението на суровината и нейната проследимост. Той не отнема констатираните в лабораторните анализи отклонения в самата суровина.
Писмените запитвания на zemedeleca.bg
На 8 юни 2026 г. редакцията на zemedeleca.bg отправи писмено запитване до проф. д-р Светла Янчева, изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните, с копие до Пламен Абровски, министър на земеделието и храните. Запитването съдържа шест въпроса с конкретно позоваване на приложимите европейски регламенти.
Накратко: на какво юридическо основание — по разпоредба от Регламент (ЕО) № 396/2005, Регламент (ЕС) 2017/625 или Регламент (ЕО) № 178/2002 — е била допусната всяка от пратките с установени превишения на максимално допустимите количества пестицидни остатъци; на коя от хипотезите по чл. 18 от Регламент (ЕО) № 396/2005 (нехранителна употреба; преработка с гарантирано спазване на МДГ в крайния продукт; износ към трета страна) се позовава агенцията при допускането; подавала ли е БАБХ нотификации в Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF) и ако да — с какви регистрационни номера и дати; получен ли е отговор на запитването на министерството от 5 април 2026 г. до Република Румъния за правните основания, на които съседната държава е отклонила аналогични пратки; какъв е официалният институционален план за разпореждане с 47 150 тона шрот, съхранявани на територията на страната; и какъв е координационният механизъм между БАБХ, Агенция „Митници“ и министерството за случаите, при които декларираното пред санитарния орган предназначение се разминава с реалния митнически режим.
На 12 юни 2026 г. редакцията отправи писмено запитване и до „Олива“ АД, в качеството на дружество — вносител на аржентинската суровина. Запитването съдържа пет въпроса. Сред тях: на какво юридическо и икономическо основание е била избрана митническа процедура с код 40, а не процедура за активно усъвършенстване (код 51), при положение че публичното деклариране от февруари 2026 г. — потвърдено от БАБХ пред медиите — е било за индустриална преработка и износ; какъв е реалният път на суровината по 32-те декларации — какъв обем е предназначен за преработка с реекспорт извън ЕС и какъв за реализация в рамките на вътрешния пазар; на какво основание и по какъв митнически режим се съхранява и евентуално разпорежда слънчогледовият шрот; както и каква е разликата, ако такава е налице, между първоначално декларираното пред БАБХ предназначение на суровината и реалния пазар на готовите продукти.
И двете писма са с посочен срок за писмен отговор — 20 юни 2026 г.. Към 19 юни 2026 г. в редакцията на zemedeleca.bg писмен отговор от посочените адресати не е постъпил.
Какво остава без публичен отговор
На равнището на документите към днешна дата стои следната картина. Пред Агенция „Митници“ аржентинският слънчоглед е деклариран по режим за свободно обращение и потребление в Европейския съюз — това е документ. Пред Българската агенция по безопасност на храните вносителят е представил писмена декларация за предназначение на суровината — съдържанието на тази декларация е цитирано от агенцията пред медиите, но самият документ публично не е приложен. На 11 май 2026 г. същата агенция е заявила, че продуктите от тази суровина са забранени за употреба в ЕС. Извън пристанището и лабораторията продуктите са изпратени към Египет и Индия — съобщено е на работна среща през април–май 2026 г., но конкретното митническо оформяне на износа не е оповестено публично.
Въпроси, които произтичат от това положение и до момента на излизане на настоящия материал не са получили писмен отговор от компетентните органи:
— Какво точно съдържа писмената декларация на „Олива“ АД пред БАБХ — текстуално, с дата и приложения?
— Как и кога първоначалното деклариране на суровината (за технически цели и биодизел) се е превърнало в производство на сурово хранително олио за износ към трети страни?
— На коя от хипотезите по чл. 18 от Регламент (ЕО) № 396/2005 се позовава санитарният орган при допускане на партиди с установени превишения на МДГ?
— Подавани ли са нотификации в RASFF във връзка с тези превишения?
— Какъв е официалният институционален план за разпореждане с 47 150 тона слънчогледов шрот, съхранявани на територията на страната?
— Какъв е координационният механизъм между БАБХ, Агенция „Митници“ и Министерството на земеделието и храните в случаите, при които декларираното пред санитарния орган предназначение се разминава с реалния митнически режим?
— Какво конкретно правно основание е използвала Република Румъния, за да отклони аналогични пратки, и защо запитване на българската страна от 5 април 2026 г. до момента остава без публично оповестен отговор?
Тези въпроси са поставени писмено пред адресатите по реда на журналистическия стандарт за право на отговор. Срокът за писмен отговор изтича на 20 юни 2026 г. Ако такива отговори постъпят, те ще бъдат публикувани изцяло и без съкращения.
Пояснение за класификацията на документа
На приложението към Решение № P-492/05.06.2026 г. — самата справка с резултата по т. 1 и т. 3 — е поставена класификация TLP:AMBER. Това е указание по протокола „Traffic Light Protocol“ — стандарт за вътрешноведомствено боравене с информация, разработен от мрежите за киберсигурност и възприет от редица държавни администрации. TLP:AMBER означава ограничено разпространение в рамките на организацията получател.
Класификацията не представлява правно ограничение върху публикация на информация, предоставена по реда на Закона за достъп до обществена информация. Информацията, разрешена за предоставяне с решение по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, е публична по своя характер. Класификацията TLP:AMBER няма законово основание в българския правен ред като ограничителен режим за публикуване и не е сред основанията по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Самото писмо и Решението на Агенция „Митници“ са класифицирани TLP:GREEN, което съответства на свободно вътрешно разпространение.
Източници
Решение № P-492/05.06.2026 г., рег. № 32-172427/05.06.2026 г. на заместник-директора на Агенция „Митници“, издадено по реда на Закона за достъп до обществена информация — в разположение на редакцията. Заявление с рег. № 32-157912/22.05.2026 г.
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст). Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013. Регламент за изпълнение на Комисията (ЕС) 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013.
Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 г. относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход. Регламент (ЕС) 2017/625 относно официалния контрол и другите официални дейности. Регламент (ЕО) № 178/2002 за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните. Регламент (ЕС) 2023/915 относно максимално допустимите количества на някои замърсители в храните.
Българска агенция по безопасност на храните — официално съобщение от 11 май 2026 г., разпространено от Българската телеграфна агенция; официално съобщение от 17 юни 2026 г. за тринайсетата пратка, разпространено от БНТ, Manager.bg, БТА. Публикации на Agri.bg, Agro.bg, Agrozona.bg, Standartnews.com по същата тема — март–юни 2026 г.
Министерство на земеделието и храните — съобщение от 5 април 2026 г. за изпратено запитване до Република Румъния, оповестено от служебния министър Иван Христанов; брифинг на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски и изпълнителния директор на БАБХ проф. д-р Светла Янчева на пристанище Варна от 27 май 2026 г.
Закон за достъп до обществена информация — чл. 24, ал. 2, чл. 25, ал. 1, чл. 28, ал. 2 и чл. 32.
Понятия
Процедурен код 40 — митническа процедура по Приложение Б към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при която стоката се освобождава едновременно за свободно обращение в Европейския съюз и за потребление в него. Уредена в чл. 201 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Процедурен код 51 — активно усъвършенстване (по чл. 256 от Регламент (ЕС) № 952/2013). Суровина се внася без мита, преработва се на територията на Съюза и готовият продукт се изнася към трета страна.
ЕД 1608 — елемент от данни в митническата декларация, в който се декларира държавата на произход на стоката, в съответствие с Приложение Б към Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446.
ЕД 1809 — елемент от данни в митническата декларация, в който се декларира тарифният код (стоковият код по Комбинираната номенклатура).
Комбинирана номенклатура (КН) — система за тарифно класиране на стоките в ЕС, основана върху Хармонизираната система на Световната митническа организация. Кодовете в подпозиция 1206 00 покриват семената от слънчоглед; код 2306 30 00 покрива слънчогледовия шрот.
Максимално допустима граница (МДГ, MRL) — определена в Регламент (ЕО) № 396/2005 граница за съдържание на остатъци от пестициди в храни и фуражи. Превишение на МДГ означава, че продуктът не може да бъде пуснат на пазара на ЕС за консумация без съответната хипотеза по чл. 18.
RASFF (Rapid Alert System for Food and Feed) — европейска система за бързо предупреждение за храни и фуражи. Чрез нея националните контролни органи нотифицират установени рискове.
TLP (Traffic Light Protocol) — международен протокол с четири нива (Red, Amber, Green, Clear), указващ доколко информацията може да се споделя. Указание за вътрешноведомствено боравене, не правен режим за публикуване.
