Във втората статия от серията поглеждаме под повърхността на декларациите. Какъв ресурс всъщност отиде в земеделието и биоикономиката между 2024 и 2025 г.? През кои канали? За какво? Колко от тези пари са поименно проследими — и колко се изливат в общи фондове, разпределяни от посреднически банки? И как се сравняват тези обеми с парите, които ЕИБ разпредели в други сектори през същия период?
Междинният доклад на Европейската инвестиционна банка от май 2026 г. съдържа едно изречение, което заслужава внимателно четене: „Общото групово финансиране на ЕИБ за земеделие и биоикономика през 2024 и 2025 г. достига близо 15 милиарда евро.“ Това число е централно за нашата аудитория и заслужава да бъде разглобено на съставните си части. Защото 15 милиарда евро в декларация и 15 милиарда евро в реални проекти на терен са две различни неща.
В тази статия проследяваме къде точно отидоха парите, през кои канали, за какви категории дейности, и колко от тях са документирани като конкретни проекти срещу колко се движат през общи разпределителни рамки.
Какво включват 15-те милиарда
Определението в доклада е широко. Под „земеделие и биоикономика“ попадат седем категории дейности: фермери в тесен смисъл, земеделски предприятия, малки селски фирми, инвестиции в хранителна преработка, биоенергия, дървопреработваща промишленост и кръгови био-дейности.
Тоест 15-те милиарда не са „за фермери“. Те са за цялата верига на агрохранителния и био-секторите — от полето до фабриката за алтернативни горива. Това разширение е смислено: добавената стойност на земеделието не се произвежда само от стопанина с трактор. Но е важно за интерпретацията. Когато гражданинът чете „15 милиарда за земеделие“, той си представя плащане на фермери. Когато ЕИБ публикува „15 милиарда за земеделие и биоикономика“, тя включва и рафинерия за устойчиви авиационни горива. Думите не лъжат — но категориите имат значение.
Като пропорция на общата дейност на ЕИБ за двете години (приблизително 200 милиарда евро финансиране — 89 милиарда през 2024 г. и 100 милиарда през 2025 г.), 15-те милиарда за земеделие и биоикономика представляват около 7,5 на сто от общия обем. За контекст: климатичното и устойчивото финансиране в общия си обем достига 60 на сто от дейността през 2025 г.; кохезията заема около 43 на сто. Земеделието е значително под тези показатели.
Преките поименни проекти: около 4 милиарда от 15
Анексът на междинния доклад изброява поименно флагманските проекти, финансирани между януари 2024 г. и май 2026 г. В категория „Земеделие и биоикономика“ присъстват следните:
Pan-European Agriculture Programme — 3 милиарда евро. Това е рамкова многогодишна програма за малки и средни земеделски предприятия и стопанства със среден размер (mid-caps) в ЕС. Приоритет имат младите и новите фермери, както и стопанствата, водени от жени. Каналът на разпределение е посреднически — през националните банки в държавите членки. Това означава, че реалните решения за конкретните бенефициенти не се вземат в Люксембург, а в София, Варшава, Атина, Букурещ.
Сананцарo, Италия — 500 милиона евро. Конверсия на бивша петролна рафинерия в съоръжение за устойчиви горива на биологична основа. Производството на устойчиви авиационни горива (SAF) ще започне през 2028 г. Това е флагман на новата концепция за биоикономика — но е важно да се отбележи, че това е индустриален проект, не земеделски. Чисто счетоводно той влиза в графа „биоикономика“, но реалният бенефициент е енергийна компания, не фермер.
Полша — 500 милиона евро за развитие на земеделие и селски райони. Това е рамков заем към полското правителство или към публична банка за финансиране на множество по-малки инициативи. Конкретното разпределение се решава на национално ниво.
Ирландия, Дания, Финландия и Испания — 140 милиона евро общо, за развитие на биогаз и биометан. Това са четири отделни проекта за производство на биогаз и биометан в посочените държави. Биогазът е особено интересен сегмент — той използва селскостопански отпадъци (тор, растителни остатъци, отпадъци от хранителната промишленост) и ги превръща в енергия. Това е модел, който има потенциал и в България, но засега не получава поименно подкрепено финансиране.
Калабрия, Италия — 50 милиона евро. Това е интересен проект, защото комбинира четири цели: подкрепа на устойчивите фермерски практики, насърчаване на младите предприемачи в сектора, обучение, конверсия на земеделска земя към биологично производство и превенция на хидрогеологическата нестабилност. Това е модел на регионален интегриран проект — много по-сложен и амбициозен от типичното земеделско кредитиране. Калабрия е един от най-бедните региони в ЕС и проектът има изричен компонент за кохезия.
Испания — 35 милиона евро за GreenLight Biosciences. Това е инвестиция в изследване и производство на биоконтролни решения на базата на РНК (рибонуклеинова киселина). Идеята е нова: вместо широкоспектърни химически пестициди, които убиват и полезни, и вредни организми, се използват РНК-молекули, които изключват точно специфичен ген на точно специфичен вредител, без да засягат други видове. Технологията е в ранен етап на комерсиализация.
Германия — 30 милиона евро за Oyster Bay Venture Capital. Това е специализиран венчърен фонд в агрифуд сектора. Финансирането минава през Европейския инвестиционен фонд (EIF) — дъщерната организация на ЕИБ за рисково финансиране. Бенефициентите ще са стартъп компании в агрифуд.
Испания — 30 милиона евро за Impact Bridge Sustainable. Подобна структура — специализиран фонд за устойчив агрифуд, разпределен през EIF.
Сборът на тези поименно изброени проекти е около 4,3 милиарда евро. Това е по-малко от една трета от обявените 15 милиарда.
Къде са останалите близо 11 милиарда
Разликата между 15-те милиарда обявено финансиране и 4,3 милиарда поименно изброени проекти не е грешка. Тя отразява структурата на разпределителните канали на ЕИБ.
ЕИБ работи по три различни механизма. Прякото кредитиране (direct lending) се прилага за големи проекти — над определен праг, обикновено над 25-50 милиона евро. Това са проектите от поименния списък — Сананцарo, GreenLight Biosciences, националните програми. Посредническото финансиране (intermediated lending) минава през националните банки. ЕИБ дава общ заем към търговска банка с условие тази банка да го разпредели в по-малки кредити към земеделски предприятия с обем под 25 милиона евро. Гаранционните и фондовите инструменти на EIF дават гаранции на търговските банки или инвестират в специализирани фондове, които на свой ред финансират компании.
По-голямата част от 11-те милиарда евро, които не намират място в поименния списък на флагмани, отиват през втория и третия канал. Това е важно за разбирането на динамиката: ЕИБ дава общи рамки, а реалните решения кой фермер ще получи кредит се вземат в офиси на търговски банки в Будапеща, Варшава, Букурещ.
Това има две следствия. Първото — за бенефициентите. Един български фермер, който получи кредит от Райфайзенбанк или ОББ под лихва, по-ниска от средната за пазара, най-вероятно ползва линия от ЕИБ. Той никога няма да види името на банката в проекта. Тя ще е в общия сборен показател „посредническо финансиране в България“. Това не намалява стойността на финансирането — но прави възможността за политическа репрезентация по-малка. Никой министър на земеделието не може да обяви „това спечелих за земеделците ни“, защото не той го е спечелил. Сделката е между две търговски банки.
Второто следствие — за оценката на ефективността. Когато ЕИБ казва „15 милиарда за земеделие и биоикономика“, тя включва всички тези канали. Но проследяемостта на крайния бенефициент е силно неравномерна. За поименните проекти знаем точно: Сананцаро ще произвежда SAF от 2028 г. За посредническото финансиране знаем общия обем, но почти нищо за конкретното разпределение по типове ферми, региони или приоритети.
Сравнение с другите сектори в самия ЕИБ
За да оценим обема, нека сравним земеделието с другите сектори в дейността на банката през 2025 г. — годината, за която имаме пълни данни.
Енергетика: 37 милиарда евро. Рекордна година. ЕИБ е финансирала половината от всички инвестиции в електропреносна и съхранителна инфраструктура в ЕС, една пета от новата соларна мощност, една трета от новите наземни ветрови проекти и почти всички офшорни ветрови проекти. Програмата REPowerEU+ е достигнала тавана от 45 милиарда евро две години преди срока.
Кохезионна политика: 43 милиарда евро. Тоест близо половината от общата дейност на банката в рамките на ЕС е насочена към кохезионни региони. От тези пари обаче трябва да се извадят онези, които вече сме отчели в други категории — енергийни проекти в кохезионни региони, транспортни проекти в кохезионни региони. „Кохезия“ е хоризонтален показател, не отделна продуктова линия.
Социална инфраструктура: 10,3 милиарда евро (само за 2025 г.). От тях — 5,2 милиарда за жилища, 2 милиарда за здравеопазване, 3 милиарда за образование и изследователски обекти.
Транспорт: не е изведен като отделна категория в доклада, но поименните флагмани показват мащаба. Само пет проекта надхвърлят 7 милиарда евро: 2,1 милиарда за високоскоростна линия Палермо–Катания, 1,7 милиарда за линия Бургос–Витория, 1,8 милиарда за полски пътища, 1 милиард за магистралата Сибиу–Питещ, 1 милиард за унгарска жп.
Сигурност и отбрана: 4 милиарда евро (2025 г.). Сравнима по обем със земеделието на годишна база — но при четирикратен ръст спрямо 2024 г., докато земеделието нараства по-плавно.
Земеделие и биоикономика: около 7,5 милиарда евро за 2025 г. (половината от двугодишния обем). Това е под половината на енергетиката, под социалната инфраструктура, по-малко от половината на сравним хоризонтален показател „кохезия“, и почти двойно повече от отбраната.
Земеделието не е пренебрегнато. Но не е и сред водещите приоритети по мащаб на финансирането. Сектор, който в ЕС произвежда около 1,4 на сто от БВП, получава 7-8 на сто от финансирането на ЕИБ. Това е положителна диспропорция в полза на сектора, но в относителни числа далеч под претенциите на риториката за продоволствена сигурност и стратегическа автономия.
Какво не виждаме в поименния списък
Поименният списък на флагманските земеделски и биоикономически проекти в анекса включва осем позиции — Пан-европейска програма, Сананцаро, Полша, четирите държави с биогаз, Калабрия, GreenLight, два венчърни фонда през EIF.
Държавите, които присъстват: Полша, Италия (трикратно), Испания (трикратно), Ирландия, Дания, Финландия, Германия.
Държавите, които не присъстват в поименния списък на земеделски проекти: всички останали — включително България, Румъния, Гърция, Чехия, Словакия, Унгария, Хърватия, страните от Балтийско море, Кипър, Малта, Австрия, Холандия, Белгия, Швеция, Португалия.
Това не означава, че тези държави не получават нищо от ЕИБ за земеделие. Получават — през посредническото финансиране, през Pan-European Agriculture Programme, през националните банки. Но фактът, че никой проект в тях не е достигнал прага на поименната флагманска инвестиция, е сигнал.
Какво означава флагмански проект? Обикновено става дума за обем над 50 милиона евро, за висока стратегическа стойност (показва пътя), за висока публична видимост (споменава се от ЕИБ в комуникацията). За да достигнеш до този праг, ти трябват три елемента: голям проект с достатъчно техническа подготовка, силна институционално участие (национална или регионална), и политическо позициониране, което да оправдае ангажирането на ЕИБ.
За българския фермер тази констатация е важна — но е и въведение към друга статия от серията, специално посветена на отсъствието на България от инвестиционната карта на ЕИБ.
Какво остава от тази статия
15 милиарда евро за земеделие и биоикономика за две години е сериозен обем — но и сериозно тълкуван. Сектор, който включва фермери, преработка, биоенергия, дървопреработка и кръгови дейности получава около 7,5 на сто от общия обем на ЕИБ — повече от своя дял в БВП, но значително по-малко от енергетиката, кохезията и социалната инфраструктура.
От обявените 15 милиарда около една трета (4,3 милиарда) е документирана като поименни флагмански проекти. Останалите две трети се движат през посредническо банково финансиране и през специализирани фондове на Европейския инвестиционен фонд. Това има предимства (по-бърза реакция, по-голяма гъвкавост, по-достъпно за малки бенефициенти), но има и недостатъци (по-малка проследяемост, по-слаба политическа репрезентация на бенефициентите).
Държавите, които доминират в поименния списък на земеделски и био-проекти, са Италия и Испания. Полша получава най-голямата поименна сума за развитие на земеделие и селски райони (500 милиона). България — както ще видим в четвъртата статия от серията — не присъства поименно в нито един земеделски проект на ЕИБ за двете години.
В следващата статия от серията поглеждаме един конкретен инструмент в декларативна фаза от две години — Pan-European agricultural insurance facility. Какво представлява, как би трябвало да работи, защо все още не работи, и какво би означавал за български фермер.
Ася Василева
Източници
European Investment Bank — „Mid-term report: EIB Group Strategic Roadmap 2024/2027″, май 2026 г. (документ 2026-0163). Анекс „Flagship Projects 2024 to May 2026″ — раздел „Agriculture and Bioeconomy“ и сродни раздели. European Investment Bank — Годишен финансов доклад 2024 г. и 2025 г. Данни за обем на финансирането, кохезия, климат, енергетика, социална инфраструктура, отбрана. EIF (European Investment Fund) — публична информация за инвестиции в Oyster Bay VC, Impact Bridge Sustainable. Eni — публично съобщение за конверсия на рафинерията в Сананцаро. GreenLight Biosciences — публична информация за РНК-биоконтрол. Pan-European Agriculture Programme — публикувана документация на ЕИБ.
Понятия
Пряко (direct) срещу посредническо (intermediated) кредитиране — пряко кредитиране се прилага за големи проекти (обикновено над 25–50 милиона евро) с пряка договорна връзка между ЕИБ и бенефициента. Посредническото кредитиране минава през търговска или промоционална банка, която поема първото ниво на риск и разпределя средствата в по-малки кредити към крайните бенефициенти.
EIF — Европейски инвестиционен фонд, дъщерна организация на ЕИБ, специализирана в рисково финансиране за стартъпи, средни предприятия и фондове за рисков капитал. Управлява гаранции, инвестиции в дялов капитал, секюритизации.
Биоикономика (bioeconomy) — съвкупност от стопански дейности, основани на ползване на биологични ресурси: земеделие, горско стопанство, рибарство, преработка на хранителни продукти, био-базирана промишленост (текстил, материали, енергия). Концепцията на ЕС за биоикономика е приета през 2018 г. и обновена през 2022 г.
Устойчиви авиационни горива (SAF — Sustainable Aviation Fuels) — горива на базата на биологични или отпадни суровини, които заместват изкопаемия керосин в авиацията. ЕС поставя задължителна квота: до 2030 г. — 6 на сто SAF в авиационното гориво в ЕС, до 2050 г. — 70 на сто.
РНК-биоконтрол — биотехнология за защита на културите от вредители чрез използване на РНК-молекули, които изключват специфичен ген в специфичен вредител (т.нар. RNA interference). За разлика от химическите пестициди, които действат върху широк спектър от организми, РНК-биоконтролът е селективен — засяга само таргетния вид. Технологията е в ранен етап на комерсиализация.
Биогаз и биометан — биогазът е смес от метан и въглероден диоксид, получена при анаеробна ферментация на органични отпадъци (тор, растителни остатъци, отпадъци от хранителната промишленост). При пречистване до висока чистота на метан се получава биометан, който е по същество природен газ от възобновяем източник. Биометанът може да се впръсква в газовата мрежа или да се ползва като транспортно гориво.
