През последните години устойчивото развитие се превърна от доброволна инициатива в ключов елемент от бизнес стратегията на все повече компании. Европейският съюз ускорява този процес чрез въвеждането на нови изисквания за корпоративно отчитане на устойчивостта, които имат за цел да осигурят по-голяма прозрачност и сравнимост на информацията, свързана с въздействието върху околната среда, обществото и управлението на организациите.
В основата на тези промени стоят Директивата за корпоративно отчитане на устойчивостта (CSRD) и Европейските стандарти за отчитане на устойчивостта (ESRS). Те постепенно обхващат все по-голям брой компании и поставят нови изисквания за докладване на климатичните рискове, емисиите на парникови газове, използването на природни ресурси и мерките за постигане на климатична неутралност.
Един от най-важните стандарти в тази рамка е ESRS E1 – „Изменение на климата“. Той изисква компаниите да предоставят подробна информация за своите преки и непреки емисии на парникови газове, климатичните рискове, пред които са изправени, както и за действията, които предприемат за тяхното намаляване. На практика това означава, че организациите трябва все по-точно да измерват своя въглероден отпечатък и да могат да доказват постигнатия напредък.
Важно е да се отбележи, че изискванията на CSRD не се отнасят единствено до най-големите международни корпорации. В обхвата на директивата постепенно попадат големи предприятия, които отговарят на поне два от следните критерии: над 250 служители, над 50 млн. евро годишен оборот или над 25 млн. евро обща стойност на активите. Изискванията обхващат също публично търгувани дружества, банки, застрахователни компании и други организации от обществен интерес. Макар много малки и средни предприятия да не са пряко задължени да изготвят такива отчети, те все по-често са засегнати косвено, тъй като техни клиенти, доставчици или финансови партньори изискват информация за емисиите, използваните ресурси и устойчивите практики по цялата верига на доставки.
Тази промяна има значение не само за големите компании, но и за секторите, които могат да предложат решения за намаляване или отстраняване на въглеродни емисии. Сред тях все по-важно място заема земеделието. Европейските политики все по-често разглеждат земеделските стопанства като част от решението на климатичните предизвикателства чрез практики, които подпомагат натрупването на органичен въглерод в почвата и подобряват устойчивостта на производството.
В резултат на това нараства интересът към въглеродното земеделие и към проекти, които могат да генерират надеждни въглеродни кредити. Компаниите, задължени да отчитат своето въздействие върху климата, все по-често търсят решения с доказуем ефект, основани на прозрачни методологии и реални данни. Това поставя във фокуса качеството на измерванията, проследимостта на резултатите и независимото потвърждение на постигнатите ефекти.
За земеделските производители тези процеси откриват нови възможности. Освен че устойчивите практики могат да подобрят почвеното здраве, водния режим и дългосрочната продуктивност на стопанствата, те могат да създадат и нови възможности за допълнителни приходи чрез участие във въглеродни програми и други механизми, свързани с опазването на природните ресурси.
В този контекст надеждните данни придобиват все по-голямо значение. Почвените анализи, мониторингът на промените във времето и независимата верификация се превръщат в основни инструменти за доказване на реалния климатичен ефект. Именно затова подходите, основани на измерими резултати, постепенно се утвърждават като стандарт както на пазара на въглеродни кредити, така и в бъдещата европейска регулаторна рамка.
В България темата също става все по-актуална. Развитието на въглеродното земеделие и въвеждането на европейската рамка за сертифициране на въглеродни поглъщания и въглеродно земеделие (CRCF) създават условия за по-тясна връзка между земеделието, климатичните политики и корпоративните цели за устойчивост.
С въвеждането на CSRD и ESRS устойчивостта вече не е въпрос единствено на корпоративна политика или добра практика. Тя се превръща в част от начина, по който компаниите измерват, управляват и отчитат своето въздействие. А това означава, че земеделието и управлението на почвите ще имат все по-важна роля в изграждането на една по-устойчива и нисковъглеродна икономика.
