Бюджет 2026: МЗХ получава 200,3 милиона евро с намаление за 2027–2028, ДФ „Земеделие“ — 300,9 милиона. За напояване — 20 милиона еднократно, за селскостопанската наука — 43,2 милиона

Проектобюджетът, представен от вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев на 24 юни 2026 г., предвижда касов дефицит 5,7 на сто от БВП и активиране на процедура за прекомерен дефицит от Европейската комисия. В тази рамка земеделието не е приоритет: бюджетът на Министерството на земеделието и храните е под един процент от държавния разход, заедно с Държавен фонд „Земеделие“ — два процента. Министерството на отбраната получава 12,8 пъти повече от МЗХ, Министерството на вътрешните работи — 10,6 пъти. Сравнените числа показват йерархията на приоритетите, не икономическия принос на сектора.

Общата рамка

Касовият дефицит за 2026 г. е заложен на 5,7 на сто от БВП, по методологията на сектор „Държавно управление“ (ESA) — 5,4 на сто. Реалният растеж е прогнозиран на 2,6 на сто (растежът от първото тримесечие беше 2,9 на сто, тоест прогнозата приема леко забавяне до края на годината). Средногодишната инфлация по ХИПЦ е заложена на 4,3 на сто. Държавният дълг достига 30,1 на сто от БВП, или 37,7 милиарда евро. Новият дълг, който правителството ще поеме, е 2,2 милиарда евро. Брутният вътрешен продукт за 2026 г. е разчетен на 125,2 милиарда евро.

Текстът на мотивите изрично казва, че при удължителен закон за 2026 г. без новите мерки дефицитът би бил 7,4 на сто от БВП, тоест значително над лимита от 3 на сто. Натрупаните структурни дисбаланси през 2024 и 2025 г. са оценени на около 2,2 милиарда евро или 1,8 на сто от БВП — главно поети инвестиционни ангажименти и еднократни мерки. Заявено е, че Европейската комисия ще активира процедура за прекомерен дефицит спрямо България по член 126 от Договора за функционирането на ЕС. Прогнозираната траектория е към 3,8 на сто през 2027 г. и 3,0 на сто през 2028 г.

Сравнението с дефицита на правителството на Жан Виденов от 1996–1997 г. работи политически, но не и икономически. Тогавашният дефицит беше между 10 и 13 на сто от БВП, при инфлация над 1000 на сто, банкова криза и фактически фалит на държавата. Сегашната ситуация е друга: дефицит 5,7 на сто, инфлация 4,3 на сто, нисък дълг по европейски стандарт, положителен растеж, защита на еврозоната от януари 2026 г. По-точното сравнение е с 2009–2010 г. — следфинансовокризисната корекция. Тогавашният дефицит беше между 4 и 5 на сто. Сегашният е малко над онова ниво и е най-високият от 2010 г. насам.

Мерките за покриване на разликата са консервативни — повишаване на приходи и икономии, не структурни реформи. Максималният осигурителен доход се вдига до 2300 евро от 1 август 2026 г. (90 милиона евро). Винетките поскъпват с 30 на сто, тол системата се разширява (53 милиона евро). Печалбите на хазартните компании се облагат с 10 на сто данък (100 милиона евро). Възнагражденията на ръководствата на държавните дружества се ограничават до президентската заплата (564 милиона евро икономия). От 1 август държавните служители и работещите в съдебната система поемат 20 на сто от собствените си осигуровки; от 1 януари 2027 г. съотношението става 40 на 60 както в частния сектор. От 2027 г. в схемата влизат МВР и въоръжените сили.

Пенсиите, здравеопазването и сигурността остават най-големите разходни пера. Националният осигурителен институт е разчетен на 15,3 милиарда евро (от които пенсии 13,5 милиарда), Националната здравноосигурителна каса — на 5,3 милиарда. Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи заедно — на 4,7 милиарда. Това са структурните разходи, които правителството не докосва. Земеделието не е сред тях.

Министерство на земеделието и храните: 200,3 милиона евро с тренд надолу

Бюджетът на Министерството на земеделието и храните за 2026 г. е 200 331 600 евро. За 2027 и 2028 г. таванът е свален на 186 170 600 евро — намаление от 14,2 милиона евро или 7 на сто в номинално изражение, без да се отчита инфлацията. При прогнозирана средногодишна инфлация 4,3 на сто през 2026 г. и около 3 на сто през 2027 и 2028 г., реалното намаление е по-голямо.

Разпределението по политики:

Структурата на разходите показва, че бюджетът на МЗХ е преди всичко заплати. Персоналът поема 136,2 милиона евро — над две трети от целия министерски бюджет. Капиталовите разходи са 1,7 милиона евро, или под 1 на сто.

В МЗХ-бюджета влизат и три специфични пера, които се разпределят отделно: трансфер за Селскостопанската академия в размер на 43 231 600 евро; субсидия за „Напоителни системи“ ЕАД за защита от вредното въздействие на водите — 14 980 900 евро (този ред не може да бъде пренасочван за други цели); и трансфер за Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“ — 1 937 000 евро.

Тоест от 200,3 милиона евро на МЗХ, около 196 милиона са „задължени“ — заплати, трансфери към ССА, „Напоителни системи“, сертификационен одит. Свободният оперативен ресурс е под 5 милиона евро.

Държавен фонд „Земеделие“: 300,9 милиона евро с тренд надолу

Бюджетът на ДФ „Земеделие“ за 2026 г. е 300 917 500 евро. За 2027 и 2028 г. таванът пада на 274 338 500 евро — намаление от 26,6 милиона евро или 9 на сто в номинално изражение. Това е допълнителен сигнал, че националното финансиране на земеделието не само не нараства, а губи позиции.

Структурата на разходите на ДФЗ:

По политики разпределението е силно концентрирано: 281,9 милиона евро за земеделие и селските райони, 18,5 милиона за администрация и по-малко от половин милион (456 хиляди евро) за рибарство и аквакултури. Това последно перо е под равнището на статистическа грешка за такъв сектор.

Към текущия бюджет се добавя инструментът на лихвените заеми към земеделски стопани: предоставени средства до 61,4 милиона евро за 2026 г., при очаквано възстановяване на главници 40,9 милиона. Нетното отлагане за следваща година е 20,5 милиона евро.

ДФ „Земеделие“ е разплащателната агенция за директните плащания и пазарните мерки по линия на Европейския съюз — тези средства влизат в отделна сметка за средства от ЕС и не са част от националния бюджет на фонда. Националното финансиране, което току-що описахме, е „собственото“ участие на държавата — национални доплащания, държавни помощи, преходна национална помощ, де минимис, ДДС и оперативни разходи на администрацията.

Държавни помощи в земеделието: какви точно са заложени

Текстът на мотивите изброява инструментите за подпомагане през 2026 г., а Законопроектът за държавния бюджет фиксира конкретните суми. Основните пера:

Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство — общо до 72,6 милиона евро. В тази сума е включена и еднократна допълнителна отстъпка за 2026 г. в размер на 21,5 милиона евро, одобрена с Решение № 305 на Министерския съвет от 2026 г. Това е най-голямата държавна помощ за сектора и стъпва върху член 47б от Закона за подпомагане на земеделските производители.

Преходна национална помощ за тютюн и преходна национална помощ за животни — продължава по схемите, нотифицирани пред Европейската комисия. Конкретните суми се определят с акт на министъра на земеделието и храните в рамките на бюджета на ДФЗ.

Интервенции за подпомагане на лозаро-винарския сектор — преструктуриране и конверсия на лозя, промоции в трети страни, популяризиране на пазарите на трети държави. Интервенции в сектора на пчеларството. Схеми „Училищен плод“ и „Училищно мляко“. Тези пера се финансират смесено — част от ЕС, част от националния бюджет на ДФЗ.

Помощ де минимис — резервно подпомагане за земеделски стопани при извънредни случаи или ситуации, за които не се прилагат регулярни схеми. Прилага се по Регламент (ЕС) 2023/2831 за минимална помощ, в сила от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2030 г.

Нова схема за държавна помощ за инвестиции в земеделски стопанства, одобрена от Европейската комисия на 16 януари 2024 г. под номер SA.111877. Тя се прилага по Регламент (ЕС) 2022/2472 за групово освобождаване в земеделието, валиден до 31 декември 2029 г.

Данъчно облекчение по член 189б от ЗКПО и член 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за земеделски стопани — продължава като минимална помощ де минимис. Това е изразено като намаление на данъчните приходи, не като пряка плащане. Според мотивите ефектът от прилагането му е намаление на приходите от акциз с 21,5 милиона евро — същата сума като еднократната допълнителна отстъпка за акциза на газьола.

Общото количество държавни помощи за земеделието през 2026 г. е разпръснато между десетки схеми с различни правни основания. Това разпръскване е следствие на самата природа на инструмента — всяка схема трябва да отговаря на конкретен европейски регламент за допустимост — но има и оперативна цена: бенефициентите трябва да навигират през сложна административна архитектура, а ефектът от подкрепата трудно се измерва агрегирано.

Напояването: 20 милиона евро еднократна капитализация

Финансирането на напоителната инфраструктура през 2026 г. е концентрирано в два инструмента, които заедно дават около 35 милиона евро.

Първият е еднократна капитализация на „Напоителни системи“ ЕАД в размер на 20 милиона евро, разчетена в раздела за придобиване на дялове, акции и съучастия. Целта по официална формулировка е „възстановяване и модернизация на обекти от съществуващия държавен хидромелиоративен фонд с оглед ефикасно и устойчиво използване на водните ресурси в страната“. Това е единственото инвестиционно перо за напояване в целия бюджет.

Вторият е текуща субсидия от 14 980 900 евро в бюджета на МЗХ, утвърдена с изричен текст в Законопроекта за държавния бюджет. Тази сума е обвързана с конкретна функция — защита от вредното въздействие на водите — и не може да бъде пренасочвана за други цели. На практика финансира поддръжката на дигите, обваловките и съоръженията за отвеждане на повърхностни води, а не напоителната дейност в нейния активен смисъл.

Извън тези две пера, в бюджета на МЗХ за 2026 г. се появява и Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ с разходи 9,7 милиона евро. Това е дейност по сигурност на хидротехническите съоръжения, не по напояване.

Тоест общо за хидромелиоративната и водната инфраструктура в земеделието през 2026 г. са разчетени около 44–45 милиона евро — от които 20 милиона еднократно за инвестиции, 25 милиона текущо за безопасност и експлоатация. За страна с над 3,2 милиона хектара обработваема земя, от които активно поливните площи са под 5 на сто, тази сума е символична. Реалните нужди на „Напоителни системи“ за възстановяване на загубите във водопреносната мрежа, реконструкция на каналните мрежи и възстановяване на напомпващите станции са оценявани в различни доклади на стотици милиони евро в многогодишен хоризонт.

Това перо не е политика. Това е жест.

Селскостопанска наука: 43,2 милиона евро трансфер за Селскостопанската академия

Селскостопанската академия (ССА) е научно-приложна институция в системата на МЗХ. Тя обхваща институтите по растениевъдство, животновъдство, агроекология, почвознание, лозарство и винарство, плодарство, зеленчуци, зърнено-фуражни култури, царевица, тютюн, фуражни култури и редица други, плюс мрежата от опитни станции в страната.

Трансферът от държавата към Селскостопанската академия за 2026 г. е 43 231 600 евро. Същата сума е заложена и за 2027 и 2028 г. — без увеличение, без отчитане на инфлацията. Към трансфера се добавят собствени приходи на ССА (нето) в размер на около 9,2 милиона евро годишно, така че общите разходи са 52,4 милиона евро на година.

За сравнение, трансферът от държавата към Българската академия на науките е 131,6 милиона евро за 2026 г. — три пъти повече от трансфера за Селскостопанската академия. БАН покрива целия спектър на фундаменталните науки и хуманитаристиката; ССА обслужва приложната научна подкрепа на цял сектор от националната икономика, който произвежда хранителната сигурност на страната.

Селскостопанската наука е дългосрочен инструмент. Селекционните програми за пшеница, царевица или слънчоглед изискват десет до петнайсет години работа върху едно ново сортово линейно изграждане. Опитните полета изискват системно отглеждане в няколко агроклиматични зони. Лабораториите за анализ на почви и води изискват модерна апаратура. Ветеринарните институти изискват биосигурност на ниво BSL-3. Всичко това е инвестиция с висока първоначална тежест и дълъг период на възвръщаемост — точно такава инвестиция, която частният сектор не прави, а държавата трябва.

В мотивите към проектобюджета хранителната сигурност е спомената като една от целите на политиката за земеделието и селските райони. Никъде в текста обаче няма обяснение как тази цел се постига при трансфер за научната институция, който запазва номиналната си стойност при инфлация и не предвижда инвестиционна програма за апаратура.

За контекст: Институтът по земеделие към ИНРАЕ във Франция (бившето INRA) има годишен бюджет около 1 милиард евро. Холандският университет „Вагенинген“ за земеделски науки — около 750 милиона. Австралийската CSIRO в нейния агрохранителен сектор — около 200 милиона. България е страна с традиционно силна селекционна школа в зърнените култури — Института по царевица в Кнежа, Института по пшеница и слънчоглед в Генерал Тошево, ИЗС „Образцов чифлик“. Тази школа е изградена с десетилетия и я губим във времето на най-голяма нужда от нея.

Сравнението с другите министерства

Бюджет 2026 фиксира таваните на разходите по първостепенни разпоредители с бюджет. Класирането на МЗХ в тази йерархия:

Министерството на отбраната получава 12,8 пъти повече от Министерството на земеделието и храните. Министерството на вътрешните работи — 10,6 пъти повече. Министерството на труда и социалната политика — 10,5 пъти повече.

МЗХ и ДФ „Земеделие“ заедно са 501,2 милиона евро — около 4 на сто от общия размер на разходите по първостепенни разпоредители. Това е националното финансиране на сектор, който произвежда около 5 на сто от брутната добавена стойност в страната и осигурява заетостта на около 6 на сто от работещите.

При сравнение с други министерства, които пряко произвеждат публични услуги, картината е следната. Образованието получава 3,8 пъти повече от МЗХ, здравеопазването — 3,2 пъти. Това са секторите, които правителството определя като приоритетни за инвестиции през 2026 г. Земеделието не е в този списък.

ЕС-парите по Общата селскостопанска политика остават основна осова рамка

Извън националния бюджет на МЗХ и ДФЗ, основният финансов поток към земеделието минава през сметката за средства от Европейския съюз. Прогнозата за общите средства за селскостопанска политика през периода 2026–2028 г., съгласно мотивите към проектобюджета:

От тези 1 604,2 милиона евро за 2026 г. директните плащания са 841,5 милиона, пазарните мерки — 87,1 милиона, развитието на селските райони — 837,6 милиона. ЕС-парите са в номинален ръст през тригодишния период, но при отчитане на инфлацията реално стойностно остават под равнището от началото на програмния период.

Същевременно вноската на България в общия бюджет на ЕС нараства бързо: 1 282,2 милиона евро за 2026 г., 1 386,5 милиона за 2027 г. и 1 789,4 милиона за 2028 г. Тоест България внася в общия бюджет на ЕС суми, които са съпоставими или дори надхвърлят сумите, които получава по Общата селскостопанска политика. Това е счетоводно — реалната оценка на „кой какво получава“ е сложна и включва и кохезионните фондове и други програми.

Какво остава за земеделието след бюджет 2026

Бюджет 2026 е консервативно управление на рисков период, не реформа. Дефицитът е 5,7 на сто, процедурата за прекомерен дефицит ще се активира, мерките за консолидация са насочени към приходна страна и икономии в държавните дружества. Структурните разходни пера — пенсии, здравеопазване, сигурност — остават недокоснати.

В тази рамка земеделието получава статуквото минус. МЗХ — 200,3 милиона евро с тренд надолу за 2027–2028. ДФЗ — 300,9 милиона евро с тренд надолу. Капиталови разходи в двата бюджета общо — 3,5 милиона евро на 200,3 + 300,9 = 501,2 милиона. Тоест по-малко от един на сто от бюджета на министерството и фонда отива за инвестиции в дълготрайни активи.

За напояване — 20 милиона евро еднократна капитализация и 15 милиона текуща субсидия за безопасност на водите. Това не е възстановяване на напоителната инфраструктура. Това е минимална поддръжка на безопасността на хидротехническите съоръжения и символична капитализация на държавното дружество.

За селскостопанска наука — 43,2 милиона евро трансфер от държавата за Селскостопанската академия, при общи разходи 52,4 милиона. Една трета от това, което получава Българската академия на науките. Без инвестиционна програма за апаратура. Без обявена стратегия за възстановяване на опитната мрежа.

ЕС-парите по Общата селскостопанска политика се запазват номинално около 1,6 милиарда евро годишно, но в реални стойности са под предходния период. Вноската на България в общия бюджет на ЕС нараства до 1,79 милиарда евро през 2028 г.

Хранителната сигурност на държава, чието земеделие е изправено пред климатична нестабилност, поскъпване на входовете, демографски натиск в селските райони и геополитическа несигурност в Черноморския регион, не може да се поддържа с национален бюджет, в който напояването получава жест, а науката получава една трета от необходимото. Това не е спор за приоритети, а за функционалност на сектора.

Бюджет 2026 не предлага отговор на този въпрос.

Ася Василева

Източници

Министерство на финансите, Проектозакон за държавния бюджет на Република България за 2026 г., внесен на 24 юни 2026 г.

Министерство на финансите, Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026–2028 г. Мотиви към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г., юни 2026 г.

Закон за подпомагане на земеделските производители, член 47б.

Решение № 305 на Министерския съвет от 2026 г. за одобряване на Програма за еднократна допълнителна отстъпка от стойността на акциза, използван в селското стопанство.

Регламент (ЕС) 2022/2472 на Комисията от 14 декември 2022 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство.

Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от ДФЕС към помощта де минимис.

Решение на ЕК по схема за държавна помощ SA.111877 от 16 януари 2024 г.

Договор за функционирането на Европейския съюз, член 126 — процедура за прекомерен дефицит.

Понятия

МЗХ: Министерство на земеделието и храните; първостепенен разпоредител с бюджет.

ДФ „Земеделие“ (ДФЗ): Държавен фонд „Земеделие“; разплащателна агенция и администратор на държавни помощи в сектора; първостепенен разпоредител с бюджет.

ССА: Селскостопанска академия; научно-приложна институция в системата на МЗХ, обхваща институтите по растениевъдство, животновъдство, агроекология и опитните станции.

ХИПЦ: Хармонизиран индекс на потребителските цени; основен показател за инфлация по методологията на Евростат.

ESA: Европейска система от сметки; методология за статистическо отчитане на дефицита и дълга по сектор „Държавно управление“ (по-широк обхват от касовата основа).

Касова основа: Методология за отчитане на дефицита по реалните парични потоци, без отчитане на начислените, но неплатени задължения; различава се от ESA-методологията.

Процедура за прекомерен дефицит (EDP): Процедура по член 126 от ДФЕС, която ЕК активира спрямо държава членка, надхвърлила лимита от 3 на сто дефицит или 60 на сто дълг от БВП.

De minimis помощ: Държавна помощ под определен праг (за земеделие — 25 000 евро на стопанство за три години по Регламент 2023/2831), която не подлежи на нотификация пред ЕК.

Преходна национална помощ: Национална подкрепа за определени сектори (тютюн, животновъдство), нотифицирана пред ЕК като преходна мярка след присъединяването.

Хидромелиоративен фонд: Държавен фонд от съоръжения за напояване и отводняване — канали, помпени станции, язовири, диги, обваловки; стопанисва се главно от „Напоителни системи“ ЕАД.