На заседанието на Съвета по земеделие в Люксембург на 23 юни европейският комисар Кристоф Хансен открито изрази недоволство от държавите членки заради нежеланието им да приемат реформата на ОСП. Българската позиция, представена от министър Пламен Абровски, повтори двете ни стандартни искания. На фона — компромисният текст на Кипърското председателство от 9 юни и утрешният глас в Европейския парламент.
Между 9 юни и 24 юни 2026 г. в три различни институции на Европейския съюз се случват пет събития, които заедно очертават рамката на бъдещата Обща селскостопанска политика — тази, която ще действа от 1 януари 2028 г. до 31 декември 2034 г. Първото събитие — компромисен текст на Кипърското председателство по основния Регламент за ОСП. Второто — отслабване от Съвета по общи въпроси на условията, свързани с върховенството на закона, в Регламента за националните и регионални планове за партньорство. Третото — заседание на Съвета по земеделие и рибарство в Люксембург, проведено днес, на което министрите потвърждават посоката. Четвъртото — публично изразено недоволство от страна на европейския комисар по земеделието. Петото предстои утре — гласуване в Комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент по съвместен доклад с три други комисии, който се опитва да върне условията обратно.
Седмицата е важна, защото слага рамка на това, което ще се преговаря през втората половина на 2026 г. под ирландско председателство и през първата половина на 2027 г. под литовско. Многогодишната финансова рамка 2028–2034 г. трябва да бъде договорена до края на 2026 г. — в краен случай до февруари 2027 г. — за да може новата ОСП да действа от 1 януари 2028 г. Времето е малко.
И тъй като това е сложна материя, всеки от петте момента заслужава отделно описание.
9 юни: Кипърският компромис
Кипърското председателство приключва на 30 юни 2026 г. Това беше неговото последно заседание по земеделие във вторник в Люксембург. Преди да предаде ръководството на Ирландия, Кипър подготви компромисен текст, който беше представен на Работната група по хоризонтални земеделски въпроси на 9 юни и оформен като официален документ на Съвета — ST-10721/26 от 17 юни 2026 г. Текстът обхваща тринадесет конкретни промени в проекта на Регламент за ОСП 2028+, който Комисията представи на 16 юли 2025 г.
Първата и най-значителна промяна — прехвърляне на специфичните за ОСП разпоредби от рамката на националните и регионални планове за партньорство (НРПП) обратно в самия Регламент за ОСП. Включва ключови дефиниции — активен фермер, Система за земеделски знания и иновации, биологично земеделие, малките острови в Егейско море. Включва и оперативни разпоредби — кризисни плащания, държавна помощ, поддръжка на стопанството, Интегрираната система за управление и контрол. Това е частична победа за делегациите, които искаха ОСП да остане очертана като отделна политика, а не да бъде разтворена в по-широката архитектура на НРПП.
Втора промяна — дефиницията на „активен фермер“. Кипърският текст предлага формулировка, която обхваща групи от физически или юридически лица, с изискване за извършване на земеделска дейност. Понятието „активен фермер“ — въведено от Комисията като инструмент за насочване на подпомагането към тези, които наистина произвеждат — остава с празно място. Окончателното решение се отлага. Това е отстъпка към държавите, които искаха гъвкавост.
Трета промяна — премахване на социалните условия от рамката на ОСП. Това е инструментът, с който плащанията се обвързваха със спазване на трудовоправни стандарти за заетите в стопанствата. Кипърският текст го изтрива от ОСП Регламента с обяснението, че тези въпроси са покрити от социалните и трудовите политики на Съюза.
Четвърта промяна — прогресивното намаление на плащанията и таваните. Системата за подкрепа на доходите, базирана на хектари с прогресивно намаление, остава, но задължителната диференциация се запазва само за младите фермери. За другите групи — включително пенсионираните фермери, които по първоначалното предложение губеха достъп до подпомагане до 2032 г. — държавите получават гъвкавост сами да решат.
Останалите промени са в същата посока — повече избор за държавите членки в това как да приложат екологичните мерки, по-малко задължителни критерии (например премахва се задължителната максимална гъстота на животни в нитратно уязвимите зони), повече гъвкавост за управление на риска и за инвестициите.
Общата посока на компромиса е ясна. Той прехвърля повече власт към държавите членки и оставя по-малко неща, които ще се определят на европейско ниво. В дискусиите за бъдещата ОСП това се нарича „засилена субсидиарност“. В езика на онези, които я критикуват — частична ренационализация на политика, която по дефиниция е обща.
16 юни: Съветът по общи въпроси и условията за върховенство на закона
Седем дни преди заседанието по земеделие, на 16 юни в Люксембург заседаваше Съветът по общи въпроси — формацията, в която министрите по европейските въпроси на държавите членки подготвят основните решения по Многогодишната финансова рамка. Точка от дневния ред — частично общо разбирателство по Регламента за НРПП.
Националните и регионални планове за партньорство са основната новост в архитектурата на бюджета 2028–2034 г. По предложение на Комисията всяка държава членка ще представи един обединен план, който ще покрива политики, които сега се финансират през отделни фондове — кохезионна политика, ОСП, рибарство, морска политика. Идеята — синергия между политиките, опростяване, по-добра ориентация към приоритетите. Това повдигна сериозни въпроси още при представянето на пакета на 16 юли 2025 г., защото означава, че ОСП губи самостоятелния си характер.
Компромисът от 16 юни прави няколко изменения. Първо — дава на държавите по-голяма свобода в дизайна и работата на бъдещите НРПП. „Държавите членки сами трябва да решат кои етапи и цели да бъдат представени във всяка заявка за плащане на базата на собствения им темп на изпълнение“, гласи компромисният текст, цитиран в публикацията на „Agence Europe“ от 16 юни. Второ — отслабва механизма за условия, свързани с върховенството на закона, който беше първоначално предвиден.
Това е важно. Механизмът за условия, свързани с върховенството на закона, беше въведен с Регламент 2020/2092 — известен като „кондиционалност“ — като инструмент за защита на бюджета на Съюза от системни нарушения. Той беше използван срещу Унгария — €6,3 милиарда от европейските фондове бяха замразени, после поетапно отблокирани при изпълнение на определени условия. В предложението на Комисията за следващия програмен период този инструмент трябваше да бъде интегриран в Регламента за НРПП — тоест директно в архитектурата на бъдещите национални планове, които ще покриват и ОСП.
Решението от 16 юни го отслабва. Не го премахва — но смекчава обвързаността и оставя повече дискретност на държавите. Това е отстъпка към делегациите, които предпочитаха инструментът да бъде по-малко силен.
23 юни: Съветът по земеделие в Люксембург
Заседанието на Съвета по земеделие и рибарство във вторник, 23 юни, имаше две централни теми — бъдещата ОСП и пазарната ситуация. Кипърският компромис от 9 юни беше представен като информационна точка под „други въпроси“. Това означава, че формално не се вземаше решение — просто се отбелязва напредъкът. На практика обаче това е финалният отчет на Кипърското председателство и стартовата позиция за ирландското, което поема от 1 юли.
Друго събитие — виртуалното участие на Тарас Качка, заместник министър-председател на Украйна по европейската и евроатлантическа интеграция. Той беше включен в първата част на дискусията за пазарите. Това следва Втората конференция за присъединяване с Украйна, която се проведе на 15 юни в Брюксел и отвори първия преговорен клъстер. Темите, които засягат пряко земеделието — конкуренция между украинските производители и фермерите от държавите членки, последиците от свободната търговия за пазарите на зърно, протеинови култури, слънчоглед, мляко — се разглеждат в детайли, но окончателните решения за датата на присъединяване и за преходните режими не бяха взети.
Българската позиция беше представена от министъра на земеделието и храните Пламен Абровски. Според официалното прессъобщение на Министерството на земеделието, министърът заяви, че България продължава да настоява за справедливо остойностяване на външната конвергенция и за добавянето на тези средства към запазения бюджет за ОСП. Това е стандартната позиция на новите държави членки — българските фермери получават по-ниски директни плащания на хектар от средното за Съюза, и страната настоява за изравняване, без това да отслабва общия бюджет на политиката.
Министър Абровски заяви също, че праговете за намаляване на плащанията са твърде ниски и че това би засегнало производители, които допринасят за продоволствената сигурност. Това е позиция на средните и големи производители, които в България са основната производствена структура — особено в зърнопроизводството. По същата линия се позиционират Германия (за източните си провинции), Чехия, Словакия, Унгария.
Министърът се позова и на личен опит — за първи път е участвал в заседание на Съвета през 2010 г. като експерт — и направи коментар за административната тежест, която според него е нараствала, въпреки декларациите за нейното намаляване. След това призова за специфично подпомагане на розопроизводството в рамките на бъдещата ОСП, като подчерта традицията от над триста години и уникалното положение на сектора в Съюза. Накратко представи и пазарната ситуация у нас — намаляване на изкупните цени на млякото, леко поскъпване на зърнените и маслодайните култури през май, нарастващи производствени разходи.
Във вторник министър Абровски е провел и двустранна среща с Мартин Хейдън, министър на земеделието на Ирландия — следващото председателство на Съвета на ЕС от 1 юли. Според прессъобщението двамата са обсъдили запазването на общия характер на ОСП и приоритета по розопроизводството.
Какво каза европейският комисар
На пресконференцията след заседанието европейският комисар по земеделието Кристоф Хансен ясно изрази недоволство от позицията на държавите членки. Според заглавието на „Euractiv“ от 23 юни, Хансен е укорил държавите за тяхното нежелание да се отдалечат от „традиционния“ режим на работа и да възприемат духа на реформата.
Това е важно, защото описва напрежение, което се натрупваше през последните месеци. Комисията представи реформата на 16 юли 2025 г. с три централни логики — насочване на подпомагането към активните производители, обединяване на двата стълба в един обединен инструмент, и обвързване на плащанията с цели и резултати. Делегациите на държавите членки през следващите единадесет месеца постепенно размиха всяка от трите. Кипърският компромис го демонстрира — повече гъвкавост, по-малко задължителни критерии, отлагане на сложните решения.
Хансен е защитавал реформаторския подход с няколко аргумента, повтаряни от април насам. Първо — таваните на плащанията ще засегнат само около 4 на сто от бенефициентите; 96 на сто остават неповлияни. Второ — средствата, които се „освобождават“ от тавани и прогресивно намаление, не отиват в общ кюп, а остават в държавата членка и могат да се пренасочат към обвързано подпомагане, природни ограничения или инвестиции. Трето — реформата на ОСП е необходима, за да оправдае значителния си бюджет. „Трудно е да се обоснове запазване на статуквото, или дори стъпка назад, в момент, в който всички политики трябва да бъдат реформирани и опростени, за да получат финансиране“, заяви Хансен на предишно заседание на Съвета по земеделие, на 27 април.
На днешната пресконференция, според късното заглавие на „Euractiv“, Хансен е повторил същата позиция — но в по-остра форма. Държавите членки не приемат реформата. Това има значение за по-нататъшните преговори, защото между Комисията — която внесе предложението — и Съвета — който го преразглежда — разликата вече се вижда в позиции, не само в технически детайли.
24 юни: Гласуването в Европейския парламент
Утре, 24 юни, в Брюксел Комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент ще гласува становище по съвместна процедура. Тя обединява три комисии — Бюджет (BUDG), Регионално развитие (REGI) и Земеделие (AGRI) — във формата, означен като CJ71. Това е необичайна тристранна процедура. Тя сигнализира, че Парламентът третира Регламента за НРПП като акт с равно бюджетно, регионално и земеделско тегло.
Проектът на становището съдържа 12 компромисни поправки, надстроени над 442 внесени поправки от членовете на трите комисии. Фокусът — рамката за увереност и отчетност в бъдещия Регламент. Конкретно, докладчикът се концентрира върху три хоризонтални условия:
— върховенството на закона — Парламентът иска да върне обратно силата на инструмента, който Съветът отслаби на 16 юни;
— Хартата на основните права на ЕС — изричен ангажимент към прилагането ѝ в бъдещите НРПП;
— защитата на финансовия интерес на Съюза — известна в специализираната практика като PIF, от „Protection of Financial Interests“ — която включва защита срещу измами, корупция и нецелево разходване на европейски средства.
Компромисните поправки се насочват и към друг ключов въпрос — преходът към плащания, базирани на изпълнени етапи и постигнати цели („performance-based payments“). Според проекта на становището, този преход изисква от националните управленски и одитни органи да адаптират фундаментално своите практики. Това е технически въпрос, но има практическо измерение — той определя на каква проверка и контрол ще бъдат подложени бъдещите изпълнения на НРПП.
Това гласуване е важен сигнал за позицията на Парламента като цяло. Очаква се сходна линия да бъде потвърдена и в самите водещи комисии по същите въпроси — БЮДЖ, РЕГИ, АГРИ — а след това и на пленарно заседание.
Какво остава неуредено
На фона на трите институционални събития — компромисът на Кипър от 9 юни, отслабването на условията от Съвета по общи въпроси на 16 юни, заседанието на Съвета по земеделие на 23 юни, и предстоящото гласуване в Парламента на 24 юни — три хоризонтални условия се очертават като централен пункт на спора през следващите месеци.
Първото — доколко силна ще бъде обвързаността на бъдещите НРПП с върховенството на закона. Това е въпрос с пряко значение за всички държави членки, които са под наблюдение по тази тема — а наблюдението на Комисията по върховенството на закона включва годишен доклад за всяка държава, в който се изследват състоянието на съдебната власт, антикорупционната рамка, медийния плурализъм, балансът между институциите.
Второто — доколко защитата на финансовия интерес на ЕС ще има практическо измерение в архитектурата на НРПП. PIF Директивата от 2017 г. установи общи правила за защита на бюджета на Съюза срещу измами. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и Европейската прокуратура (EPPO, активна от юни 2021 г.) са инструментите за нейното прилагане. Активни производства има в няколко държави членки, включително България, и сред разследваните теми често попадат и земеделски схеми. Въпросът — дали обвързаността на НРПП с резултатите от тези производства ще бъде формална, или ще има тежест в самата архитектура на плащанията.
Третото — доколко Хартата на основните права ще действа като оперативно изискване, а не като декларативна препратка. Това има отношение към сезонния труд в земеделието, заетостта на чужди работници, условията на труд в преработвателния сектор.
Тези три въпроса не са в компетенцията на едно министерство. Те засягат министерството на земеделието, министерството на правосъдието, министерството на вътрешните работи, министерството на икономиката, постоянното представителство на държавата в Брюксел. Българската позиция по тях ще се формира — ако се формира — в координирана работа между тези институции, чрез позиции, представяни в Съвета по общи въпроси и в други форуми.
В сегашния етап на преговорите това още не е публично заявено като приоритет от българската администрация. Това не е критика към министъра на земеделието — тези въпроси не са в неговата компетенция. Но е въпрос, който заслужава да бъде поставен — кой следи тези три условия, кой формулира българската позиция, и кога ще се изрази тя публично.
Какво следва
От 1 юли 2026 г. ирландското председателство поема ръководството на Съвета. Литва ще го последва от 1 януари 2027 г., Гърция — от 1 юли 2027 г. Трите държави са в председателско трио — те приемат обща програма за 18 месеца. По земеделие, трите държави споделят сравнително близка позиция — Ирландия има силен фермерски сектор и системно защитава общия характер на ОСП; Литва е сред новите държави членки с интерес от външна конвергенция; Гърция има специфични особености на средиземноморското земеделие. Програмата на трите беше одобрена от Съвета по общи въпроси на 16 юни.
През втората половина на 2026 г. трябва да започнат същинските трилози — преговорите между Съвета, Парламента и Комисията по конкретен текст. Времевият хоризонт за финален договор по Многогодишната финансова рамка е краят на 2026 г., а в краен случай — февруари 2027 г. Това оставя само шест месеца за договаряне на сложен текст с тринадесет глави. По всяка от тях има разлики, които ще трябва да бъдат изгладени.
За България ключовите дати са няколко. Първата — септември 2026 г., когато се очаква първото съдържателно гласуване по архитектурата на бъдещия бюджет. Втората — края на 2026 г., когато по плана трябва да има финален договор по МФР. Третата — 2027 г., когато всяка държава трябва да започне писане на своя НРПП за следващия програмен период. Четвъртата — 1 януари 2028 г., когато новата ОСП ще влезе в сила.
До тогава остава да се определи доколко общата политика ще остане наистина обща, и доколко правилата за нея ще обвързват националните плащания с хоризонталните условия, които Парламентът утре ще се опита да укрепи. Седмицата от 9 до 24 юни 2026 г. показва, че по тези въпроси трите институции на Европейския съюз все още не са на едно мнение.
Ася Василева
Източници
— Документ на Съвета на ЕС ST-10721/26 от 17 юни 2026 г., представен на Съвета по земеделие и рибарство на 22-23 юни 2026 г. — Compromise text of the Cyprus Presidency on the post-2027 CAP Regulation, data.consilium.europa.eu
— Предложение на Европейската комисия за Регламент за ОСП 2028+, представено на 16 юли 2025 г. — COM(2025) проект на Регламент за общата селскостопанска политика
— Прессъобщение на Министерството на земеделието и храните на Република България от 23 юни 2026 г. — позиция на министър Пламен Абровски на Съвета на ЕС в Люксембург
— Agence Europe, бюлетин 13888 от 16 юни 2026 г. — частично общо разбирателство по Регламента за НРПП в Съвета по общи въпроси
— Agence Europe, бюлетин 13892 от 20 юни 2026 г. — преглед на дневния ред на Съвета по земеделие на 22-23 юни
— Euractiv, 23 юни 2026 г. — „EU countries face Commission rebuke over CAP reform reluctance — Commissioner warns to move away from ‘traditional’ mode“, автор Maria Simon Arboleas
— Европейски парламент, Комисия по бюджетен контрол — гласуване по съвместна процедура CJ71 (BUDG, REGI, AGRI), 24 юни 2026 г. — становище по проекта на Регламент за НРПП
— Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно общ режим на обвързаност с условие за защита на бюджета на Съюза
— Директива (ЕС) 2017/1371 относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз с инструменти на наказателното право (PIF Директива)
— Хартата на основните права на Европейския съюз
— Документ на Съвета на ЕС от 16 юни 2026 г. — програма на тройното председателство Ирландия–Литва–Гърция за периода 1 юли 2026 г. – 31 декември 2027 г.
Понятия
Обща селскостопанска политика (ОСП) — най-старата обща политика на Европейския съюз, въведена през 1962 г. Финансира се чрез директни плащания на хектар, пазарни мерки и подкрепа за развитието на селските райони. Заема около една трета от текущия бюджет 2021–2027.
Многогодишна финансова рамка 2028–2034 г. (МФР) — следващият седемгодишен бюджет на Европейския съюз. Преговаря се между Съвета и Парламента. Краен срок за окончателен договор — края на 2026 г.
Национални и регионални планове за партньорство (НРПП) — нов инструмент в архитектурата на МФР 2028–2034. Един обединен план на държава, който заменя сегашните отделни планове по кохезионна политика, ОСП, рибарство и други фондове. Идеята е за синергия и опростяване, спорната страна — губенето на самостоятелност на отделните политики.
Тавани на плащанията (capping) — горна граница на сумата, която едно стопанство може да получава годишно от директни плащания на ОСП. Предложение на Комисията — €100 000 на стопанство годишно. Над тавана — нула.
Прогресивно намаление на плащанията (degressivity) — стъпаловидно намаление на директните плащания преди тавана — над определени размери плащанията се режат поетапно. Целта — преразпределение към малки и средни стопанства.
Активен фермер — понятие в проекта на Регламент за ОСП 2028+, въведено от Комисията с цел насочване на подпомагането към тези, които наистина произвеждат — а не към земевладелци, които само поддържат земя в добро земеделско състояние. По кипърския компромис понятието остава с празно място, без задължително въвеждане.
Условия за върховенство на закона — механизъм, установен с Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092, който позволява на ЕС да замразява плащания към държава членка при системни нарушения на принципите на правовата държава. Прилаган е срещу Унгария от декември 2022 г. насам. В предложението на Комисията за следващата МФР е интегриран в Регламента за НРПП.
Защита на финансовия интерес на ЕС (PIF) — обща рамка за защита на бюджета на Съюза срещу измами, корупция и нецелево разходване. Прилага се чрез OLAF (Европейската служба за борба с измамите) и EPPO (Европейската прокуратура). PIF Директивата от 2017 г. установява общите правила.
Председателско трио — три държави, които поемат последователно председателството на Съвета на ЕС за общо 18 месеца, и приемат обща програма. Сегашното трио — Полша, Дания, Кипър — приключва на 30 юни 2026 г. Следващото — Ирландия, Литва, Гърция — започва на 1 юли 2026 г.
Външна конвергенция — процес на постепенно изравняване на размера на директните плащания на хектар между държавите членки на ЕС. Нови държави членки като България получават по-ниски плащания от средното за Съюза и настояват за по-бързо изравняване.
