Rabobank: маржовете на земеделците в ЕС продължават да се свиват и през 2026 г. — четвърта поредна година след пика от 2022 г.

Маржовете на земеделците са в спад по света от пика през 2022 г. насам. Прогнозата на Rabobank за шестте големи аграрни икономики на ЕС стъпва на три фактора — ниски цени на картофите по договори в Северозападна Европа, скромен очакван ръст на пшеницата едва във втората половина на годината и рязко поскъпване на торове и горива заради геополитиката в Близкия изток.

На 17 юни 2026 г. изследователското поделение на нидерландската банка Rabobank — RaboResearch — публикува доклада European Crop Farming Outlook 2026. Авторите са от европейския екип за земеделие на банката: Barend Bekamp (Senior Specialist Food & Agriculture), Doriana Milenkova (Analyst Farm Inputs and Sugar), Vito Martielli (Senior Analyst Grains & Oilseeds), Frank Donker (Data Scientist) и Cindy van Rijswick (Global Head Crops at RaboResearch), с приноса на Lambert van Horen. Заключението на доклада е едно изречение: маржовете на земеделците в ЕС се очаква да намалят през 2026 г., главно поради нарастващите разходи за суровини — особено торове и горива — които не са съпроводени с увеличения на стоковите цени.

Тежестта на този анализ идва от мястото на самата институция. Rabobank е най-големият финансист на земеделието в Нидерландия и един от водещите в Европа; банката държи голяма част от кредитния портфейл на нидерландските, белгийските и северногерманските стопанства. RaboResearch не е лобистка структура и не работи за браншова организация. Той изчислява кредитния риск на собствените клиенти на банката. Когато аналитичен екип на финансова институция от този ранг публикува прогноза за маржовете в сектора, той описва това, което вижда в портфейлите си — не аргумент в политически дебат. Това е друга гледна точка от тази на земеделските съюзи, които публикуват подобни прогнози.

Какво показва графиката

Графиката, която съпровожда доклада, проследява маржовете в шест големи аграрни икономики на ЕС за периода 2021–2026 г., изразени като индекс със стойност 100 за средното за периода 2021–2025 г. Стойност над 100 означава марж над петгодишната средна, под 100 — марж под нея. Това позволява сравнение в относителни стойности, без разсейване от разликите в абсолютните нива на маржовете в евро на хектар, които се различават значително между Нидерландия и Полша по съвсем други причини — структура на стопанствата, продуктов микс, цена на земята.

Таблица 1. Индекс на брутните маржове на земеделците по държави, 2021–2026 г. (средно 2021–2025 = 100). Източник: Rabobank, European Crop Farming Outlook 2026, по данни на Farm Sustainability Data Network (FSDN), юни 2026 г.

От тази таблица се очертават няколко наблюдения. Първото е, че 2022 г. е пиковата година за петте от шестте държави. Това отразява глобалния скок на цените на хранителните стоки след началото на войната в Украйна — кратък период, в който изкупните цени се вдигнаха по-бързо от входните разходи. Този скок беше компенсация за тревога и логистична несигурност, не структурно подобрение в положението на сектора. Той изчезна, когато пазарът се адаптира.

Второто е, че спадът след 2022 г. не е равномерен. Германия пада най-малко (от пика 105 до 90 за 2026 г.); Нидерландия — най-силно (от 125 до 60). Между двете крайности има два модела. Първият — на Франция и Нидерландия — е модел на устойчив спад от 2023 г. насам. И двете държави са с високотехническа интензивност, висока себестойност на хектар и силна експозиция към енергийния шок. Тяхната графика е плавно низходяща крива. Вторият модел — на Полша, Испания и Румъния — е по-волатилен. Полша има пиков скок до 150 през 2022 г., последван от три години под средата. Испания и Румъния правят резки годишни вариации, които отразяват климатичните условия и колебанията на конкретните им основни култури.

Третото наблюдение е свързано с прогнозата за 2026 г. От шестте държави четири влизат в годината с марж под средното за периода 2021–2025 г. — Германия (90), Франция (70), Нидерландия (60) и Испания (90). Полша остава дълбоко под средата (70), макар да се възстановява от рекордно ниското си ниво от 2025 г. (55). Само Румъния се прогнозира на 100 — точно на средното за петгодишния период. Тоест ако маржовете трябваше да са на петгодишната си средна стойност, само една от шестте държави щеше да я постигне през 2026 г.

Какво стои зад прогнозата

Barend Bekamp описва три фактора, които определят посоката на маржовете през 2026 г.

Първият са картофите. Договорните цени на картофите в Северозападна Европа за 2026 г. са по-ниски от тези през 2025 г. Причината е комбинация от два елемента. Сезонът 2025 г. беше силен — добивите бяха над средните, което натрупа запаси и натисна цените надолу. През 2026 г. площите са намалели като реакция на това, а добивите се очаква да се нормализират. По-малки площи и средни добиви биха подкрепили цените на спот пазара по-късно през годината, но това зависи от това как ще се развият запасите и износът. Договорната цена обаче — която определя приходите на голяма част от производителите — вече е заключена на по-ниско ниво. Това удря преди всичко Нидерландия (един от най-големите производители на картофи в ЕС), Белгия и северна Германия.

Вторият е пшеницата. Цените се очаква да се покачат през втората половина на 2026 г., движени от засушаване в зърнените региони на САЩ и намалено производство в Южното полукълбо. Това четене съвпада с прогнозата на USDA от месечния доклад WASDE, който очаква средната фермерска цена в САЩ за стопанска година 2026/27 да се вдигне от 5,00 на 6,50 долара за бушел — ръст с 30%. Към момента на писане фючърсите на Чикагската борса за декември 2026 г. се търгуват на около 5,28 долара за бушел — тоест пазарът засега не е заложил пълния очакван ръст. В ЕС добивите се очаква да са по-близо до многогодишната средна, отколкото през 2025 г. (която беше необичайно силна). Това означава по-малко тонове × малко по-висока цена — комбинация, която не покрива загубата на маржа от страна на разходите.

Третият са входните разходи. Цените на торовете и горивата са се вдигнали рязко, основно заради геополитическото напрежение в Близкия изток. Натрупаните в България числа потвърждават мащаба. Цената на амониевата селитра в страната се вдигна с около 100% от началото на войната с Иран; средно за всички видове торове — около 50%. Дизелът се повиши с около 0,60 евро/литър за месец и половина — от 1,19 на 1,79 евро/литър. Темпото на ръста на разходите изпреварва шест до осем пъти ръста на пшеницата на Чикагската борса за същия период. Резултатът е дисбаланс, който действа върху фермер навсякъде, където зависи от вносна суровина — а в Европа това са всички шест включени в доклада държави.

Логиката не е нова

Това, което описва Rabobank, не е изолирано наблюдение. То е една и съща структура, която се вижда от няколко независими страни.

USDA описва същата ножица за американското зърнопроизводство — фермерите там работят на маржове под себестойност за втора поредна година, броят на фалитите по Глава 12 расте, ARC и PLC помощите се описват от Farm Bureau като „лепенка“. Bloomberg повтаря картината от страна на печалбата — основните световни зърнотърговци (Bunge, Cargill, ADM, LDC) повишават прогнозите си за печалба точно през пролетта на 2026 г., докато стопанствата, които им продават суровината, работят на отрицателни маржове. Различни европейски земеделски съюзи — френският FNSEA, италианската Coldiretti, германският DBV — формулират подобна теза в различни варианти от есента на 2024 г. насам.

Това, което се променя с доклада на Rabobank, не е тезата, а източникът. До този момент тя идваше или от браншови организации (което винаги може да се прочете като лобиране за подпомагане), или от държавни анализатори (които зависят от политическия избор на собственото си правителство). Сега тя идва от кредитен анализ на финансова институция, която отговаря пред акционерите и фермерите-клиенти, не пред политически избор. Когато точно тази институция казва, че маржовете ще паднат и през 2026 г., това е друг тип сигнал.

Къде попада България

България не е в графиката на Rabobank. Шестте включени държави обхващат основните пазари на банката (Германия, Франция, Нидерландия, Испания) плюс Полша и Румъния като представители на Централна и Източна Европа. Това е методологичен избор на конкретен анализ, не отсъствие на тенденция в българското земеделие.

Българската ситуация споделя основните характеристики на падащите графики в шестте държави, със собствени особености. Зависимостта от внос на торове е пълна — в страната няма значимо местно производство на азотни торове, а един от основните бивши производители работи под капацитет. Енергийната зависимост от вносни горива е същата. Структурата на изходните цени е дори по-неблагоприятна: българското зърно се продава с черноморска отстъпка спрямо парижките котировки на MATIF, която постоянно поглъща част от потенциалния марж.

Числата сочат същата посока, но върху по-крехка база. Себестойността на пшеницата в България за реколта 2025 г. — според разчети на бранша — беше над 200 евро на тон при добив 500 кг от декар. За реколта 2026 г., с отчитане на новите цени на торовете и горивата от пролетта, тя ще се движи в коридора 230–250 евро на тон. През април 2026 г. изкупната цена на хлебната пшеница в страната беше 189 евро на тон, а на фуражната — 170 евро на тон. Това означава, че фермерът вече продава под себестойност, преди новите разходи изобщо да са се отразили в реколтата. Когато се отразят, разликата ще се разшири с още 25–40 евро на тон.

Това е същата ножица, която Rabobank описва за шестте държави в графиката. В българския случай тя работи върху сектор, който за последните пет години вече е загубил между една трета и 35% от стопанствата — без официална статистика, която да го регистрира, но с косвени индикатори (продажби на техника, просрочени плащания към доставчици, неплатени ренти), които всеки в сектора познава.

Какво следва

От гледна точка на Rabobank, обратът не идва през 2026 г. Шестте включени държави показват различни траектории — Германия се стабилизира на по-ниско ниво, Франция и Нидерландия продължават да падат, Полша прави слабо възстановяване от ниската си база, Испания се коригира надолу от силните 2024–2025 г., Румъния се връща към средата. Общата посока е една — продължителен натиск върху финансовото състояние на стопанствата.

За българския фермер, който чете тази картина, въпросите са два. Първият е за реколта 2026. Има ли стопанството капитал да задържи част от реколтата за по-късна продажба, ако пазарът се движи нагоре във втората половина на годината? Или ще се продаде на жътва, под собствената си себестойност? Това разделение между фермерите, които могат да чакат, и тези, които не могат, ще определи кой ще преживее тази стопанска година с по-малко загуба.

Вторият е за есенната сеитба 2026/27. Площите ще се намалят ли, ще се сменят с по-малко изискваща култура, или ще се продължи на надежда, че следващата година ще е по-добра? Френските зърнопроизводители вече намаляват площите с царевица, защото енергийните разходи правят тази култура неконкурентоспособна. Същата логика работи и в България, но статистически още не е документирана.

Маржовете не са политически проблем. Те са счетоводен проблем. Политиката отдавна говори за тях — постоянно, във всеки кабинет, с всяка следваща национална стратегия за хранителна сигурност. Това не променя нищо в баланса на конкретното стопанство. Доклад като този на Rabobank няма да бъде разискван в Народното събрание. Той ще бъде четен в счетоводните отдели на сериозните стопанства в шестте включени държави, които сами си правят сметката за реколта 2027 и за инвестициите след нея. Адресатът в България е същият.

Източници

— Rabobank, RaboResearch: European Crop Farming Outlook 2026, автори Barend Bekamp, Doriana Milenkova, Vito Martielli, Frank Donker, Cindy van Rijswick и Lambert van Horen, публикуван на 17 юни 2026 г. (https://www.rabobank.com/knowledge/q011531025-european-crop-farming-outlook-2026)

— LinkedIn публикации на Barend Bekamp (Senior Specialist Food & Agriculture) и Cindy van Rijswick (Global Head Crops at RaboResearch), 18–19 юни 2026 г. — представяне на трите фактора, върху които стъпва прогнозата.

— USDA, WASDE-671, 12 май 2026 г. — прогноза за средната фермерска цена на пшеницата в САЩ за стопанска година 2026/27, глобално производство и запаси.

— American Farm Bureau Federation, Farm Journal Ag Economists’ Monthly Monitor, януари–февруари 2026 г. — маржове под себестойност в американското зърнопроизводство, ръст на фалитите по Глава 12, оценка за ARC и PLC помощите.

— Bloomberg — повишена прогноза за печалба на Bunge Global SA на фона на търсенето за биогорива и устойчивостта на верижните маржове, пролет 2026 г.

— Чикагска търговска борса (CME) — фючърсна цена на пшеницата за декември 2026 г., данни към юни 2026 г.

— Данни на бранша за себестойност на пшеницата в България 2025–2026 г.; изкупни цени на хлебна и фуражна пшеница в страната, април 2026 г.; данни за цените на амониевата селитра и дизела в страната за периода февруари–юни 2026 г.

— Интервю с Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, за съотношението себестойност / изкупна цена, пролет 2026 г.

Понятия

Маржове в земеделието. Разликата между приходите от продажбата на продукцията и променливите разходи за нейното производство (горива, торове, семена, препарати за растителна защита). Брутният марж — този, който Rabobank изчислява — се прави без отчитане на субсидиите, тоест представя приходите от пазара, не от подпомагането. Това позволява да се види как стои секторът на собствените си крака.

Индекс със средна стойност 100 за 2021–2025 г. Метод на представяне, при който стойностите за всяка година се изразяват като процент от средната за петгодишния период. Това позволява сравнение между държави с много различни абсолютни нива на маржовете — нидерландският марж в евро на хектар е многократно по-висок от българския, но и двата могат да се представят на една и съща скала.

MATIF. Marché à Terme International de France — парижката фючърсна борса за земеделски стоки, ключова европейска референция за цените на пшеницата, царевицата и рапицата. Българските спот цени за зърно се определят като разлика спрямо MATIF, минус черноморската отстъпка.

WASDE (World Agricultural Supply and Demand Estimates). Месечен доклад на щатското министерство на земеделието (USDA) с прогноза за търсенето, предлагането и цените на основните аграрни стоки в света. Един от ключовите ориентири за движение на стоковите пазари.

Северозападна Европа. Географски термин, който в земеделски контекст обхваща Нидерландия, Белгия, северна Германия и северна Франция. Регион с висока интензивност на производството на картофи, зеленчуци и млечни продукти.

Глава 12 от американското законодателство за фалита. Специален раздел в щатския закон за несъстоятелността (Bankruptcy Code), който позволява на семейни ферми и рибовъдни стопанства да реструктурират дълговете си, докато запазват операционен контрол. Числото на регистрациите по Глава 12 е стандартен индикатор за финансовия стрес в американското земеделие.

FSDN (Farm Sustainability Data Network). Европейска мрежа за събиране на финансови и устойчивостни данни от земеделски стопанства, наследник на по-старата FADN (Farm Accountancy Data Network). Една от основните бази данни, върху които стъпват анализите на Комисията и на големите европейски агробанки.