Проект № 52-602-01-7, внесен в 52-ото Народно събрание на 5 май 2026 г. от Министерския съвет с Решение № 361 на служебния кабинет на Андрей Гюров. Текстът включва 20 параграфа и реализира част от исканията, които НАЗ формулира в писмо до министъра на земеделието и министъра на околната среда и водите от май 2026 г. Други остават без отговор.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за водите е внесен в 52-ото Народно събрание на 5 май 2026 г. от Министерския съвет с Решение № 361 на служебния кабинет на Андрей Гюров. Текстът съдържа 20 параграфа и обхваща няколко тематични линии: облекчаване на разрешителните режими за водовземане, разширени правомощия на местната власт, мониторинг на водите като част от националната система за мониторинг на околната среда, режим на минералните води като общинска собственост.
За напояването в законопроекта има две структурни промени и един пакет от процедурни облекчения. Извън кадъра остават искания, които земеделският бранш формулира многократно през последните години — санкции за чиновниците при забавяне на сроковете, целогодишно управление на язовирите със забрана за зимни ВЕЦ-ове, актуализирани норми за водопотребление, статут на „Напоителни системи” ЕАД.
Две структурни промени за достъпа до вода
Уведомителен режим за р. Дунав. С § 7 от законопроекта в чл. 58, ал. 1 от Закона за водите се създава нова точка 10 — водовземане от р. Дунав за напояване от регистрирани земеделски стопани. Това е преход от разрешителен към уведомителен режим. Заявителят подава уведомление, към което прилага шест документа: справка от регистъра на земеделските стопани, издадена от Областна дирекция „Земеделие”; данни за напояваните площи; обосновка за необходимите водни количества по норми за водопотребление по чл. 117а, ал. 2; документ за съгласие на собственика на съоръженията при ползване на съществуващи такива; схема на пътя на водата от мястото на водовземане до ползването, включително технически параметри на водовземните съоръжения, помпеното оборудване и място за монтиране на измервателното устройство, изготвена от правоспособни лица по чл. 2а, ал. 2 от Закона за водите.
Водовземането се осъществява само след положителна преценка от директора на басейновата дирекция. Срокът за преценка е един месец от подаване на уведомлението. Директорът води публичен регистър на одобрените уведомления. За водовземането се дължат такси по чл. 194, ал. 1, т. 1, които ежегодно до 31 януари се декларират по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите.
Общинските язовири под кмета. С § 2 от законопроекта се създава нов чл. 41а. Земеделски стопани получават право на водовземане от язовири — публична общинска собственост — за напояване, след издадено разрешително от кмета на общината въз основа на решение на общинския съвет. Условията и редът се определят с наредба на общинския съвет, по начин, който гарантира опазването на живота и здравето на населението, на околната среда и на експлоатационната годност и конструктивната цялост на язовирната стена и съоръженията към нея.
Разрешителното се издава при спазване на изискванията на Глава четвърта от Закона за водите. Контролът — на кмета на общината. Това е институционално прехвърляне: за общинските язовири се появява паралелен режим, в който решението е на местната власт, а не на басейновата дирекция.
Процедурни облекчения
С § 8 от законопроекта в чл. 60 на Закона за водите се правят редица технически промени, които касаят набора от документи, изискван при подаване на заявление за разрешително. Информация, която може да бъде получена по служебен ред от съответния административен орган, отпада от изискванията към заявителя. Думите „и факс” се заличават от изискваните данни за контакт. Въвежда се възможност за подаване на заявления по електронен път по реда на Закона за електронното управление.
Към ал. 13 на чл. 60 се добавят две нови точки: становище от ВиК оператора, обслужващ съответната територия, относно невъзможността за присъединяване на водоснабдявания обект, когато целта е самостоятелно питейно-битово водоснабдяване; и становище от „Напоителни системи” ЕАД относно невъзможността за включване към напоителната система, когато целта е самостоятелно напояване. Становищата се издават в 7-дневен срок от получаването на искането, по служебен ред от страна на басейновата дирекция или министерството, а не от страна на заявителя.
В чл. 50, ал. 4, т. 3 целите в селското стопанство получават изричен запис: напояване; аквакултури и животновъдство; други.
Параграф 19 от законопроекта променя процедурата за регистрация на стари водовземни съоръжения за подземни води. Тук има подробност, която заслужава внимание, защото лесно се чете погрешно. Текстът на новата редакция на § 41, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда споменава дата 28 ноември 2039 г. Това не е удължаване, въведено от настоящия законопроект. Срокът беше удължен от 28 ноември 2025 г. до 28 ноември 2039 г. с отделен Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, обнародван в Държавен вестник, бр. 104 от 5 декември 2025 г. Към момента на внасяне на сегашния законопроект срокът вече беше валиден.
Това, което § 19 променя, е процедурата по вписване. Добавя „използвани за стопански цели” в ал. 1 — стеснява обхвата до стопанските съоръжения. Опростява списъка с прилаганите документи в ал. 2 — шест точки: документ за собственост на имота, географски или геодезически координати, информация за дълбочината и конструкцията, декларация за годината на изграждане, копие от платена такса, декларация за намеренията на собственика за ползване или консервиране. Въвежда 2-месечен срок за директора на басейновата дирекция да извърши проверката и да впише съоръжението. Описва процедурата след вписване с 1-месечен срок за писмена преценка дали съоръжението разкрива само едно водно тяло, дали конструкцията не позволява смесване на води от няколко водни тела и дали е годно за експлоатация. След преценката директорът уведомява собственика дали може да подаде заявление за разрешително за водовземане, или дава предписание за реконструкция или ликвидация.
Какво искаше НАЗ
През май 2026 г. Националната асоциация на зърнопроизводителите формулира писмен пакет от 11 искания към Министерството на земеделието и храните и Министерството на околната среда и водите. Исканията се групират в няколко тематични гнезда. Административна дисциплина и оптимизация: стриктно спазване на сроковете по Закона за водите със санкции за чиновниците, които ги бавят; служебен обмен на хидроложки данни; едно гише и дигитализация; ежегодно актуализиране на нормите за водопотребление според климатичните условия. Законодателен синхрон: между Закона за устройство на територията и Закона за водите за напоителната инфраструктура в стопанствата; статут на общинските, държавните и частните водоизточници. Замяна на разрешителни режими с уведомителни: 14-дневен уведомителен режим вместо оценка на въздействието върху околната среда за открити водоизточници; отворен достъп до Дунав и Марица за земеделски стопани; целогодишно управление на язовирите със забрана зимно ползване от водноелектрически централи. Узаконяване на съществуващото: регистрация на сондажи и кладенци, изградени до настоящия момент, със срок 2029 г.
Подбраните искания носят един общ профил. Никое не предполага бюджетен ресурс над оперативна стойност — никое не иска държавна инвестиция в публичната хидромелиоративна инфраструктура. Работещата пътека, която НАЗ имплицитно припознава, е индивидуалното напояване на стопанско ниво — със собствени сондажи, мобилни помпи, индивидуални поливни системи, финансирани от инвестиционни мерки по Общата селскостопанска политика. Реалното ограничение пред използването на този канал не е финансово — финансирането по ОСП за инвестиции в напояване е достъпно — а административно. Стопанин с одобрено финансиране за поливна система често не може да я реализира, защото чака разрешение с месеци, не може да регистрира сондаж, не може да премине ОВОС.
Сравнение точка по точка
| Искане на НАЗ | Какво предлага законопроектът |
| 1. Спазване на сроковете със санкции за чиновниците | Срокове — задължителни (7 дни за становище от ВиК и „Напоителни системи”; 1 месец за уведомление по Дунав; 2 месеца за регистрация на сондажи; 1 месец за преценка на годност на сондаж). Санкции — не. |
| 2. Уведомителен режим вместо ОВОС за открити водоизточници | Уведомителен режим — само за р. Дунав за регистрирани земеделски стопани. ОВОС за защитени територии (Натура 2000) — запазва се. |
| 3. Регистрация на стари сондажи и кладенци със срок 2029 г. | Срокът вече е удължен до 28 ноември 2039 г. с отделен ЗИД на ЗООС, обн. ДВ, бр. 104 от 2025 г. Настоящият законопроект опростява процедурата за вписване на стопанските съоръжения. |
| 4. Достъп до Дунав и Марица | За Дунав — уведомителен режим. За Марица — не. |
| 5. Служебен обмен на хидроложки данни | Служебно изискване на справки от Областна дирекция „Земеделие”, ВиК и „Напоителни системи”. Специално за хидроложки данни — не. |
| 6. Регистрация на съоръжения, изградени до настоящия момент | Срокът обхваща съоръжения, изградени до 23 декември 2016 г. — не „до настоящия момент”. |
| 7. Целогодишно управление на язовирите със забрана за зимно ползване от ВЕЦ | Не. |
| 8. Едно гише и дигитализация | Електронно подаване на заявления, премахване на „и факс”, служебно събиране на документи. Едно гише като структурно решение — не. |
| 9. Синхрон между Закона за устройство на територията и Закона за водите за напоителна инфраструктура | Не. |
| 10. Актуализирани норми за водопотребление | Не. |
| 11. Статут на общинските, държавните и частните водоизточници | Общинските язовири получават нова регулация за земеделско водовземане. Държавните и частните водоизточници — не. |
Други промени в законопроекта
Минерални води. В чл. 21 от Закона за водите се прецизира редът, по който минералните води по чл. 19, ал. 1, т. 3 се актуват като публична общинска собственост — изисква се заповед за утвърждаване на експлоатационните ресурси и балнеологична оценка. С § 17 от законопроекта се изменя § 133 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на ЗВ (ДВ, бр. 61 от 2010 г.) и се създава възможност срокът за безвъзмездно управление и ползване на находищата на минерални води — изключителна държавна собственост — да бъде удължен с до 25 години с решение на министъра на околната среда и водите при мотивирано искане от кмета на общината въз основа на решение на общинския съвет. Националното сдружение на общините в Република България в становище от 15 юни 2026 г. подкрепя удължаването, но настоява да отпадне условието „и при спазване на приоритетите по чл. 50, ал. 4 от ЗВ”, въведено в късен етап без обществени консултации.
Мониторинг на морските води. С § 11 в чл. 171 се прави институционално прехвърляне. Мониторингът на екологичното и химичното състояние на морските води, който досега се осъществяваше от Института по океанология към Българската академия на науките по споразумение с Министерството на околната среда и водите, преминава към Изпълнителната агенция по околна среда. До 1 януари 2031 г. дейностите се възлагат по реда на Закона за обществените поръчки, докато ИАОС изгради собствен капацитет — щатът на Регионална лаборатория във Варна се увеличава с до 9 нови бройки. Първичните данни от мониторинга се публикуват в машинночетим отворен формат.
Ценоразпис на лабораторни услуги. С § 18 в Закона за опазване на околната среда се въвежда възможност изпълнителният директор на ИАОС да утвърждава ценоразпис за услугите, предоставяни от лабораториите на агенцията на физически и юридически лица.
Какво следва
Законопроектът е разпределен в няколко парламентарни комисии — Регионална политика, благоустройство и местно самоуправление; Околната среда и водите; Земеделието, храните и горите; Здравеопазването; Бюджет и финанси. На 15 юни 2026 г. Националното сдружение на общините в Република България внесе становище до петимата председатели на тези комисии със серия предложения за изменения между първо и второ четене. Сред тях — допълнителна регламентация на механизма за упражняване на контрол от кметовете върху общинските водовземания (§ 12); отпадане на условието „приоритетите по чл. 50, ал. 4 ЗВ” в редакцията на § 17; въвеждане на правомощие на кметовете на общини, чието население ползва вода от комплексните и значими язовири по Приложение № 1 към Закона за водите (52 на брой), да правят писмено предложение за месечните режимни графици.
Първо четене в пленарната зала към 21 юни 2026 г. не е насрочено публично.
Законопроектът, в редакцията, в която е внесен, влиза в сила от 1 януари 2027 г. Изключение е § 11, т. 2 относно публикуването на първични данни от мониторинга в машинночетим отворен формат, който влиза в сила в деня на обнародване в „Държавен вестник”.
Източници
— Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, № 52-602-01-7, внесен в 52-ото Народно събрание на 5 май 2026 г. от Министерския съвет.
— Решение № 361 на Министерския съвет от 5 май 2026 г. за одобряване на законопроекта.
— Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, приложени към внасянето в Народното събрание.
— Становище на Националното сдружение на общините в Република България, изх. № И-1113(2) от 15 юни 2026 г., адресирано до председателите на пет парламентарни комисии в 52-ото Народно събрание.
— Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, обн. „Държавен вестник”, бр. 104 от 5 декември 2025 г. — удължаване на срока за регистрация на водовземни съоръжения за подземни води до 28 ноември 2039 г.
— Закон за водите, обн. „Държавен вестник”, бр. 67 от 1999 г., с последващи изменения и допълнения.
— Архив на zemedeleca.bg — анализ на исканията на Националната асоциация на зърнопроизводителите по Закона за водите, юни 2026 г.
Понятия
Уведомителен режим — Регулаторен режим, при който заявителят подава уведомление с документи, а компетентният орган в определен срок прави преценка за съответствие. За разлика от разрешителния режим, в който действието не може да започне без изрично издаден акт.
Басейнова дирекция — Регионален орган в структурата на Министерството на околната среда и водите, който управлява водите на територията на един от четирите речни басейна — Дунавски, Източнобеломорски, Западнобеломорски, Черноморски.
Чл. 118г от Закона за водите — Урежда регистрацията на водовземните съоръжения за подземни води в публичните регистри на басейновите дирекции.
Комплексни и значими язовири — Категория язовири с национално значение, определени с Приложение № 1 към Закона за водите. 52 на брой. Водоснабдяват голяма част от населените места в страната.
ОВОС — Оценка на въздействието върху околната среда. Процедура по Закона за опазване на околната среда и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Изисквана за инвестиционни предложения в защитени територии или зони с особено екологично значение, главно по Натура 2000.
ИАОС — Изпълнителна агенция по околна среда. Изпълнителна агенция към министъра на околната среда и водите, която осъществява националния мониторинг на околната среда, включително на водите.
