На 1 юни 2026 г. на БАТА АГРО министърът на земеделието и храните каза „не мога да си обясня защо от 2007 г. досега никой не е предприел подобни действия”. На 16 юни 2026 г. в писмен отговор на питане от трима народни представители на ДПС — Халил Летифов, Шендоан Халит и Атидже Алиева-Вели — позицията се описва вече с „проучва се възможността” и „подготвена е информация”. Маслодайната роза не е в списъка на чл. 33 от Регламент 2021/2115 за обвързано подпомагане. Аналогията с памука е техническа — и носи предупреждение.
От пресконференцията до парламента
На 1 юни 2026 г. на откриването на 18-то издание на БАТА АГРО в Стара Загора, министърът на земеделието и храните Пламен Абровски обяви идея, която изненада земеделската аудитория. Министерството ще преследва специален статут за маслодайната роза в Общата селскостопанска политика на ЕС — подобен на този, който има памукът. „Имаме идея маслодайната роза да бъде защитена подобно на памука, който разполага със специален режим и отделен бюджет в европейската политика. Не мога да си обясня защо от 2007 г. досега никой не е предприел подобни действия.” Това беше по-конкретното и по-обвързващо съдържание от пресконференцията — отвъд реториката за конкурентоспособност и пазарна ориентация, която звучеше от трибуната.
Четири дни по-късно, на 5 юни 2026 г., трима народни представители от парламентарната група на „Движение за права и свободи — ДПС” — Халил Летифов, Шендоан Халит и Атидже Алиева-Вели — внасят писмено питане до министъра. Питат: предвижда ли Министерството да предложи и защити включването на розопроизводството сред секторите, които могат да получават обвързана подкрепа в рамките на Общата селскостопанска политика след 2027 г., и какви конкретни действия предприема българската страна за постигането на тази цел. В мотивите към питането се описва секторът — традиционен за България, със световен пазарен дял, със сериозни затруднения от ниски изкупни цени, високи производствени разходи, недостиг на работна ръка, намаляващ интерес.
На 16 юни 2026 г. министър Абровски подписва писмения отговор. Тонът е друг.
В отговора на първо място се описва какво съществува за сектора в действащата ОСП. Земеделските стопани, отглеждащи площи с маслодайна роза, „могат едновременно да кандидатстват и да бъдат подкрепени по основните интервенции, базирани на площ” — Основно подпомагане на доходите за устойчивост (BISS), Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост (CRISS), Допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани, плюс различни екосхеми. Подпомагането се получава кумулативно. Около 20% от производителите са биосертифицирани и ползват допълнителна подкрепа по линия на финансирането по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г.
На второ място, министърът пояснява къде е границата. Маслодайната роза, „в качеството си на етеричномаслена култура, не попада в този регулаторен списък за обвързано с производството подпомагане на доходите”. Списъкът, регулиран по член 33 от Регламент (ЕС) 2021/2115, е, цитат, „строго ограничен от Европейската комисия”.
И на трето място — самата идея за специален статут. Сега вече се описва не с „не мога да си обясня”, а с по-предпазлив език. Министерството „предприема изцяло нов подход на европейско ниво — проучва се възможността за изготвяне на предложение за осигуряване на статут на маслодайната роза в рамките на ОСП, подобно на културата памук, за която се прилага ‘специално плащане за култура памук’ и която се ползва със специален защитен режим”. В отговора се отбелязва, че „бюджетните средства за тази интервенция са заделени и фиксирани и не могат да се използват за други цели”. България ще „отстоява и защитава” позицията. „Подготвена е информация и е направен анализ” — с акцент върху историческите доказателства за уникалните традиции.
Между първото и второто изявление някой е обяснил на министъра защо от 2007 г. досега никой не е предприел подобни действия. Това е разликата между ентусиазма на пресконференцията и предпазливия език на писмения отговор.
Сектор в числа
По данни на Министерството на земеделието и храните, представени на заседание на Консултативния съвет по маслодайна роза през април 2026 г., в Националния електронен регистър са вписани 2 931 розопроизводители, които отглеждат маслодайна роза на обща площ 5 486 хектара в 18 административни области. Преработвателите на розов цвят са 82, дестилериите — 57. Производството е концентрирано в три области — Пловдив, Стара Загора и Пазарджик.
През 2025 г. произведеният розов цвят е 6 607 тона, преработеният — 5 538 тона. България е изнесла 744 кг розово масло за основни пазари — САЩ, Китай, Япония, Индия, Австралия, Обединеното кралство. Експортните цени варират от 9 500 до 16 050 щатски долара за килограм, в зависимост от това дали маслото е конвенционално, или биологично.
На същото заседание заместник-министърът на земеделието и храните Ивана Мурджева отбеляза, че между декларираните и реално идентифицираните площи има разминавания, които „могат да достигнат около 50 процента”. Това е тема, която засяга цялостната достоверност на данните за сектора.
Защо розата не е в списъка на чл. 33
Член 33 от Регламент (ЕС) 2021/2115 определя кои сектори могат да получат обвързано подпомагане на доходите по ОСП. Списъкът обхваща зърнените култури, маслодайните семена (без памучното), протеиновите култури, бобовите, ленената и конопената култура, ориза, ядките, картофите за нишесте, мляко и млечни продукти, семена, овче и козе месо, говеждо и телешко, маслинови масла, свила, хмел, захарно цвекло и тръстика, цикория, плодове и зеленчуци, дървесни култури за кратка ротация и други нехранителни култури.
Етеричномаслените култури не са в този списък. Маслодайната роза, лавандулата, ментата, ароматните и медицински растения остават извън обхвата на обвързаната подкрепа на доходите по ОСП 2023–2027.
Логиката на списъка е извлечена от опита на ОСП до 2014 г. Включени са сектори с продоволствено значение, сектори с традиционна европейска защита и сектори, идентифицирани като чувствителни на пазарни шокове. Списъкът е затворен. Държавите членки не могат сами да добавят сектори към него — това изисква изменение на регламентната база, което се прави с регулярна реформа на ОСП.
В предложението на Европейската комисия за ОСП 2028–2034 г., представено на 16 юли 2025 г., таванът на обвързаното подпомагане се увеличава от сегашните 13% от националния пакет за директни плащания до 20%, с допълнителни 5% за чувствителни сектори, между които животновъдството. Тоест България ще може да даде до 25% от своя Стълб 1 за обвързана подкрепа в новия програмен период. Самият списък на допустимите сектори обаче остава извън обхвата на промените, които страните членки могат самостоятелно да правят. Маслодайната роза остава извън него.
Какво е специалното плащане за памук и защо то не е модел за подражание
Специалното плащане за памук в ОСП е културно-специфичен инструмент с дълга история. Корените му са в навлизането на Гърция (1981 г.) и Испания (1986 г.) в Европейските общности, когато тяхното памукопроизводство е получило защитен статут, отделен от тогавашната обща организация на пазара. С реформата на ОСП от 2003 г. инструментът беше модернизиран в директно плащане на хектар, обвързано с правила за устойчивост. През 2013 г. реформата на ОСП го запази като отделно специално плащане, извън обхвата на единното плащане. В Регламент (ЕС) 2021/2115 памукът има собствен член — член 36 — който определя специалното плащане, отделните бюджетни тавани за всяка от подкрепящите държави, площта, която отговаря на условията за подпомагане, и условията за устойчивост.
Държавите членки, които прилагат специалното плащане, са четири — Гърция, България, Испания и Португалия (последната с пренебрежимо малки количества). Гърция е основният бенефициент с над 250 000 хектара. България има около 6 350 хектара признати площи и съответстваща бюджетна линия в отделния национален пакет за памук.
Това е важно за разбирането на аналогията, която предлага министър Абровски. Специалното плащане за памук не е активно разширявана политика. То е историческо наследство, продължено по инерция и периодично адаптирано в рамките на регулярните реформи на ОСП. Не е инструмент, изграден в наши дни за нов сектор. Това е първият аргумент срещу реалистичността на предложения подход.
Вторият — посоката на ОСП 2028–2034 г. е към консолидация и опростяване на инструментите, не към добавяне на нови специални режими за национални сектори. Комисията открито работи срещу разпокъсаността на инструментите. Целта е по-малко интервенции с по-широк обхват, а не повече с по-тесен. Добавянето на нов специален режим за един национален сектор върви в обратна посока на тенденцията.
Третият — изграждането на нов специален защитен режим изисква изменение на регламентната база на ОСП. Това се случва само с регулярна реформа, не между програмни периоди. Изменението изисква предложение от Комисията, съгласие на 27 държави членки в Съвета (квалифицирано мнозинство по обикновената законодателна процедура) и съгласие на Европейския парламент. Малка държава членка с национален сектор от 5 486 хектара няма политическа тежест да наложи такава промяна в обхвата на отделните преговори за бюджета и архитектурата на новата ОСП. Това не е въпрос на добра воля, а на политическа геометрия.
Четвъртият — за маслодайната роза вече съществува специфичен защитен инструмент. Защитеното географско наименование (ЗГН) „Българско розово масло” е регистрирано в ЕС и осигурява защита на наименованието на ниво единен пазар. Това е различен инструмент с различна цел — той защитава автентичността на продукта, а не финансира производството. Именно той е инструментът, който ЕС признава като подходящ за продукти с тясна териториална връзка и историческо производство. Добавянето на специален режим в ОСП би било дублиране на инструменти с различна философия.
Тези четири аргумента не казват, че защитата на сектора е невъзможна. Те казват, че пътят, предложен на БАТА АГРО, не е реалистичен в рамките на текущите преговори.
Реалистичната пътека
Какво остава от писмения отговор, ако се извади идеята за специален статут като памука? Остава съществуващото — основни плащания на площ, преразпределително, екосхеми, биосертификация. Това е базовата конструкция на подкрепата.
Над нея възможностите за защита на сектора през новата ОСП минават през няколко вече съществуващи инструмента. Първият — целеви екосхеми в Стълб 1, насочени към традиционни култури с екологична и културна стойност. Тук всяка държава членка има свобода да определя архитектурата на собствените си екосхеми в рамките на 25%-ия задължителен дял от националния пакет за директни плащания. България може да включи специализирана екосхема за маслодайна роза в Партньорския план за следващия програмен период.
Вторият — инвестиционни мерки в Стълб 2 за модернизация на производството и преработката. Тук розопроизводството вече има история на участие — има изградени линии в дестилериите, подкрепени по предишните програми.
Третият — преходна национална помощ. Този инструмент е продължен в новата ОСП и позволява на държавите членки да поддържат секторно подпомагане за исторически сектори, които са били защитени в национални схеми преди присъединяването.
Четвъртият — самият ЗГН „Българско розово масло” дава основа за пазарна защита, която може да бъде разширена с инструменти за насърчаване на продажбите, изграждане на търговски марки на ниво ЕС, защита срещу имитации на международния пазар.
Всички тези инструменти са достъпни в рамките на действащата регулаторна база. Те не изискват специален режим, изграден специално за един сектор. И те — за разлика от обещанието за нов статут като памука — могат да бъдат реализирани в Партньорския план, който България трябва да представи преди старта на новата ОСП.
Какво следва
Преговорите за Многогодишната финансова рамка 2028–2034 г. и за бъдещата ОСП минават през горещата си фаза. Кипърското председателство представи преговорна кутия с конкретни числа през юни 2026 г. Партньорските планове на държавите членки трябва да бъдат представени преди старта на новата ОСП в началото на 2028 г.
Реалистичният прозорец за защита на маслодайната роза в новата ОСП е в архитектурата на българския Партньорски план — какви екосхеми ще включи, как ще използва обвързаното подпомагане в рамките на новия по-висок таван от 25%, как ще постави маслодайните и ароматни култури в инвестиционните мерки. Това е работата, която предстои на МЗХ в следващите осемнайсет месеца.
Идеята за специален статут като памука остава като дипломатическа позиция в преговорите. Тя може да бъде поставена. Но шансовете тя да бъде приета са незначителни — поради причините, описани по-горе. Това министърът на земеделието вече знае. Това вероятно е причината между БАТА АГРО и писмения отговор пред парламента тонът да се промени.
Източници
— Парламентарно питане с искане за писмен отговор от народните представители Халил Летифов, Шендоан Халит и Атидже Алиева-Вели (ПГ на ДПС) до министъра на земеделието и храните, № 52-654-06-272 от 5 юни 2026 г.
— Писмен отговор на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски с изх. № 0201-128 от 16 юни 2026 г.
— Изявление на министър Пламен Абровски на откриването на 18-то издание на БАТА АГРО, Стара Загора, 1 юни 2026 г.
— Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за установяване на правила за подпомагане на стратегическите планове по ОСП — членове 32, 33 (обхват на секторите за обвързано подпомагане), 36 (специално плащане за памук); OJ L 435, 6.12.2021 г.
— Предложение на Европейската комисия за Регламент за ОСП 2028–2034 г., представено на 16 юли 2025 г.
— Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони на Република България 2023–2027 г., одобрен от Европейската комисия.
— Заседание на Консултативния съвет по маслодайна роза, Министерство на земеделието и храните, април 2026 г. — официални данни за сектора.
— Архив на zemedeleca.bg — материал за БАТА АГРО 2026, 1 юни 2026 г.
Понятия
Обвързано подпомагане на доходите (Coupled Income Support, CIS) — Форма на директно плащане по ОСП, при което подкрепата е обвързана с конкретен сектор или производство (плащане на животно или на хектар отглеждана култура). Таван за ОСП 2023–2027 г.: 13% от националния пакет за директни плащания, плюс 2% за протеинови култури. Предложен таван за ОСП 2028+: 20%, плюс 5% за чувствителни сектори.
Член 33 от Регламент (ЕС) 2021/2115 — Определя обхвата на секторите, които могат да получат обвързано подпомагане на доходите. Списъкът е затворен и не включва етеричномаслените култури. Изменение на списъка изисква регулярна реформа на ОСП.
Специално плащане за култура памук — Самостоятелен инструмент в ОСП по член 36 от Регламент (ЕС) 2021/2115, с отделен бюджет извън националния пакет за директни плащания. Прилага се в Гърция, България, Испания и Португалия. Историческо наследство от навлизането на Гърция (1981 г.) и Испания (1986 г.) в Европейските общности.
ЗГН (Защитено географско наименование) — Инструмент за защита на качествени селскостопански и хранителни продукти, регистриран в публичен регистър на ЕС. „Българско розово масло” е регистрирано ЗГН. Защитава автентичността на продукта, а не финансира производството.
BISS — Basic Income Support for Sustainability — Основно подпомагане на доходите за устойчивост. Базово плащане на хектар, ядро на директните плащания по новата ОСП. Заменя предишното Единно плащане на площ (СЕПП).
CRISS — Complementary Redistributive Income Support for Sustainability — Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост. Плаща се за първите 30 хектара на стопанство, за да компенсира малките и средните стопанства.
Маслодайна роза (Rosa damascena) — Култивирана разновидност на дамаска роза, с локалното наименование „Казанлъшка маслодайна роза”. Основна сурова за производството на розово масло. За един килограм масло са необходими между 3 000 и 3 700 килограма розов цвят, в зависимост от качеството на реколтата.
