Предложението за твърд таван от 100 000 евро на ОСП плащанията влиза в етап на финализиране. Това, което преди година се обсъждаше абстрактно, в момента се пише като архитектура за следващия програмен период. Българската позиция все още не е консолидирана.
Какво се обсъжда в момента в Брюксел
На 18 юни 2026 г. украинският специализиран сайт Latifundist публикува коментар на Олга Авраменко, ръководител на отдела по европейска интеграция в Украинския аграрен бизнес клуб (UCAB). Тя описва текущото състояние на дискусиите в Брюксел за тавана на директните плащания в новата Обща селскостопанска политика и потвърждава: предложението вече не е абстрактно. „Едно от обсъжданите предложения беше да се определи таван на плащанията от 100 000 евро. Ако базовата подкрепа е около 200 евро на хектар, тогава ферма от около 500 хектара ефективно достига тавана“, казва Авраменко.
Това е числено описание на същото, което Европейската комисия предложи в проекта си за ОСП 2028–2034, представен на 16 юли 2025 г. Предложението има две части. Първата — дегресивност, тоест прогресивно намаление на плащанията над определени прагове: 25 на сто намаление за сумите между 20 000 и 50 000 евро, 50 на сто за сумите между 50 000 и 75 000 евро, 75 на сто за сумите между 75 000 и 100 000 евро. Втората — абсолютен таван при 100 000 евро. Над тази сума плащане не се полага, независимо от структурата на стопанството.
Едно техническо уточнение, което е същината на дебата. В сегашното предложение на Комисията таванът се прилага без предварително приспадане на разходите за заплати и осигуровки на работниците. Това е разликата с действащата у нас уредба, и това е централната точка, по която българската администрация ще води преговорите.
Какво се прилага в България сега
Действащата уредба за Кампания 2026 — обявена в наръчника на Министерството на земеделието и храните — задава таван от 100 000 евро на основното подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ), но преди прилагането му се приспадат разходите за заплати и осигуровки на персонала, ангажиран в селскостопанската дейност. Сумата над 100 000 евро след това приспадане се намалява със 100 на сто — тоест не се изплаща.
В практиката това означава, че едно зърнопроизводствено стопанство, което поддържа стабилен брой работници и плаща съответните осигуровки, може да получи значително повече от номиналния таван. Стопанство с заплати и осигуровки за 200 000 евро годишно ще получи до 300 000 евро ОПДУ преди да удари тавана. Това е инструмент, който компромисно балансира европейския принцип за капинг и националния интерес от запазване на трудовата заетост в българския аграрен сектор.
Кратка ретроспекция: българският път към тавана
Идеята за таван на директните плащания се появява в архитектурата на ОСП с реформата на Дачиан Чолош от 2013 г. Първоначалните варианти, обсъждани в Съвета през 2013 г., предвиждаха горна граница от 150 000 евро с минимум 5 на сто намаление за сумите над нея. По-късно се обсъждаха варианти от 80 000 до 300 000 евро, със и без приспадане на трудови разходи. България — заедно с няколко други държави членки — се позиционира за вариант с приспадане. Аргументът беше прост: при българската структура на сектора (значителна консолидация на обработваемите площи) твърд таван без приспадане би имал диспропорционален ефект и би създал стимули за разделяне на стопанствата на по-малки юридически лица — нещо, което се случва системно в Чехия, Словакия, Унгария и в самата България.
Капингът влезе в сила в България с Кампания 2016 г. — една от първите държави в Съюза, които приложиха инструмента. Според председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов, страната ни е „първата, която още от 2016 година прилага таваните на плащане по линия на първия стълб“. В сегашния програмен период 2023–2027 г. правилото е продължено в почти същата форма: 100 000 евро таван със 100 на сто намаление над него, след приспадане на трудовите разходи.
Българската позиция в преговорите
На презентация на директора в DG AGRI Марио Милушев пред бранша, проведена в София в края на 2025 г., беше представено детайлното предложение на Комисията. Председателят на Българската аграрна камара и на НАЗ Илия Проданов постави въпроса защо не се запазва приспадането на трудовите разходи. Същата позиция изрази и зам.-министърът на земеделието Янислав Янчев, в чийто ресор са директните плащания тогава: „Предложеното дегресивно плащане от ЕК е твърде амбициозно — с твърде ниски нива на таваните, ние сме по-скоро за запазване на сегашните правила“, коментира Янчев. Българската позиция в Съвета ще отстоява и запазването на намалението на крайните суми с разходите за заплати и осигуровки.
Защо това е важно за българския фермер
По данни на Европейската комисия за финансовата 2019 г., около 44 на сто от директните плащания в България отиват при стопанства, които получават над 100 000 евро годишно подпомагане. Тези стопанства са под 3 на сто от всички бенефициенти. Това е една от най-високите концентрации в Европейския съюз — българската позиция в това разпределение е след Чехия и Словакия. Историческият контекст е известен: реституция на парцели в малки наследствени дялове след 1989 г., консолидация на обработването в дългосрочни аренди, поток на ОСП плащания към обработващия (не към собственика) след 2007 г.
Това означава, че именно българската структура на сектора е тази, която най-силно ще усети промяната, ако твърдият таван от 100 000 евро влезе без приспадане. Около 3 на сто от стопанствата ще видят рязко намаление в подпомагането. Около 44 на сто от общия национален пакет ще се пренасочи към останалите 97 на сто. Това е значимо преразпределение — и то се случва не в резултат на национално политическо решение, а като страничен ефект от европейска реформа, която Брюксел подготвя в контекста на украинското разширяване.
Какво следва
Графикът е плътен. На 1 юли 2026 г. кипърското председателство приключва мандата си; Ирландия поема ротацията. Финалните тристранни преговори между Съвета, Парламента и Комисията са планирани от септември до декември 2026 г. Целта, обявена от германския канцлер Фридрих Мерц в Берлин през май, е финално споразумение до края на годината. Критичният прозорец за консолидиране на българската позиция е септември–октомври 2026 г. — преди финалните разговори.
Българската позиция в преговорите за тавана се преплита с други въпроси, по които страната също води битка — външната конвергенция на директните плащания, базовата ставка от 130 до 240 евро на хектар, въвеждането на минимума за активен фермер. Но тавана е единственият от тези въпроси, в който България има едновременно техническа защита (модел с приспадане, който е работещ от 2016 г.), исторически прецедент (първа в ЕС с прилагането) и съсредоточен национален интерес. Това прави позицията по тавана по-силна от тази по другите въпроси. Дали тя ще се изиграе като преговорен капитал — е въпрос, на който отговор ще има до есента.
Източници
Latifundist Media, „EU considers limiting farm subsidies for large holdings ahead of Ukraine’s accession“, 18 юни 2026 г. — коментар на Олга Авраменко, ръководител на отдела по европейска интеграция в UCAB.
Министерство на земеделието и храните на Република България, Наръчник за директни плащания за Кампания 2026 — раздел за основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ).
Европейска комисия, Предложение за регламент за ОСП 2028–2034, COM(2025) 565 от 16 юли 2025 г. — членове за дегресивност и таван на плащанията.
Презентация на Марио Милушев, директор в Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК, конференция в София, края на 2025 г.
Изявления на зам.-министъра на земеделието Янислав Янчев по бюджета и архитектурата на ОСП 2028+ — пролет 2026 г.
Анализ на проф. Алан Матюс, Trinity College Dublin (capreform.eu): „How big will the CAP budget be in the next MFF?“; „Reflections on the future governance of the CAP“ — есен 2025–пролет 2026 г.
Данни на DG AGRI за финансовата 2019 г. — отчет за разпределението на директните плащания по размер на получената сума.
Понятия
ОПДУ (Основно подпомагане на доходите за устойчивост) — основното плащане на хектар обработваема земя в ОСП 2023–2027 г. (наследник на старата СЕПП — Схема за единно плащане на площ). Изчислява се по единна за страната ставка.
Капинг (таван на плащанията) — горна граница на сумата, която едно стопанство може да получи като директни плащания. Въведен с реформата на Чолош от 2013 г. Прилага се по различен начин в отделните държави членки — със или без приспадане на разходите за заплати и осигуровки.
Дегресивност — прогресивно намаление на плащанията над определени прагове, преди достигането на абсолютния таван. В предложението на ЕК за ОСП 2028–2034 г.: 25 на сто намаление за сумите между 20 000 и 50 000 евро; 50 на сто за сумите между 50 000 и 75 000 евро; 75 на сто за сумите между 75 000 и 100 000 евро; абсолютен таван 100 000 евро.
Външна конвергенция — механизъм, който приближава нивото на директните плащания на хектар в по-нископлащащите държави членки към европейското средно. Прилага се частично от Чолош 2013 г. насам; в новата ОСП е продължен, но темпото е силно намалено.
Активен фермер — дефиниция, която изключва от подпомагане лица, които не извършват реална земеделска дейност. Различните държави членки прилагат различни критерии. В предложението на ЕК за ОСП 2028+ дефиницията е затегната.
