Сто години цени на пшеницата: какво показват числата за миналото и какво — за бъдещето

Данни от USDA от 1910 г. насам, от пшеничните фючърси на чикагската борса CME, от Международния валутен фонд и от ФАО — всички дават една и съща картина. Фермерът днес получава в реално изражение значително по-малко за тон пшеница, отколкото фермерът преди едно столетие. Зад този основен факт обаче се крият няколко закономерности, които си струва да се видят отделно — защото от тях зависи какво ще се случи в следващите десетилетия.

Една кратка бележка преди числата: единицата мярка в международната зърнена търговия е бушелът, а в континентална Европа — метричният тон. Един бушел пшеница тежи 27,2 килограма (по стандарта на USDA). Един тон е приблизително 36,7 бушела. В скобите след всяка цена в долари за бушел е сложен и приблизителен еквивалент в долари за тон, за да се чете по-лесно.

Цените във ферма, 1910–1990 г.

Това са цените, които фермерите в САЩ реално получават за пшеницата си. Серията е поддържана от Министерството на земеделието на САЩ (USDA) чрез Националната служба по селскостопанска статистика (NASS) — една от най-дългите непрекъснати серии за реални цени на стокова култура в света. Данните по-долу са за щата Вашингтон, който е сред основните пшеничарски райони на САЩ. Доларите са номинални — тоест каквито са били в съответната година, без корекция за инфлация.

Тук вече се очертават първите ясни моменти. Цените на пшеницата се движат не на плавен тренд, а на дълги цикли с резки пикове и продължителни дъна. Пиковете идват в кризи — Първа световна война, Втора световна война, петролна криза, съветски покупки през 1972–73 г. Дъната идват след тях и продължават десетилетия — низходящият тренд след 1920 г. трае до Голямата депресия; след Втората световна война цените се успокояват, но низходящият тренд от 70-те години отнема почти три десетилетия за пълно осъществяване.

Между 1920 г. и 1931 г. — за единадесет години — цената във ферма пада от 2,40 долара за бушел (около 88 долара за тон) до 0,37 долара за бушел (около 14 долара за тон). Това е спад от близо 85 на сто. Земеделската депресия и Dust Bowl в САЩ през 30-те години, които доведоха до масовата миграция на фермери към Калифорния, описана от Стайнбек в „Гроздовете на гнева“, имат като свое икономическо ядро именно този ценови срив.

Пшеничните фючърси на чикагската борса, 2000–2023 г.

От 70-те години на XX в. насам международните референтни цени все по-силно се определят от фючърсните борси, преди всичко от Чикагската стокова борса (CBOT, сега част от CME Group). Това са цените, които виждаме днес във всеки агро-икономически материал, във всяка прогноза, във всеки журналистически анализ. Данните по-долу са за годишната средна цена на пшеничния фючърс. В скобите — пикът в годината, когато е значителен.

И тук се вижда същият модел. Дълги периоди на ниски цени (началото на 2000-те, 2014–2017), прекъснати от остри пикове, всеки от които има  обяснение извън земеделието — глобална хранителна и финансова криза през 2007–2008 г., засушаване и експортни забрани в Русия през 2010 г., засушаване в САЩ през 2012 г., войната в Украйна през 2022 г.

Към юни 2026 г. международната референтна цена (по данни на Международния валутен фонд, в публикация на Федералния резерв на Сейнт Луис) е около 221 долара за тон. Това е значително под пиковете от 2022 г. (близо 470 долара за тон), но над дъната от 2016 г. (около 160 долара за тон).

Реалните цени — низходящият тренд на едно столетие

Това е централната находка от данните, и тя не е спорна.

Според Economic Research Service на USDA — отделът за икономически изследвания, който публикува редовни прегледи на тенденциите при стоковите култури — реалните цени на пшеницата, царевицата и соята показват ясен дългосрочен спад през последното столетие. „Реални“ означава адаптирани за инфлация — тоест каква покупателна способност има цената днес спрямо тогава.

Когато се направи тази корекция, картината се променя кардинално. Цената от 2,60 долара за бушел през 1920 г., адаптирана за инфлацията до 2025 г., се равнява на около 41 долара днес. Тоест 1,12 долара за килограм пшеница в покупателна способност от 2025 г. — десетократно повече от това, което реално получава фермерът сега. Дори рекордните пикове на 2008 г. и 2022 г., адаптирани за инфлацията, остават под пиковете от 1920 г. и 1973–74 г.

В реално изражение пшеницата днес е значително по-евтина, отколкото в началото на XX век. Това е документиран факт от USDA, не интерпретация.

Причината е растежът на производителността. През 1910 г. среден добив от пшеница в САЩ е около 14 бушела на акър (около 0,95 тона на хектар). Към 2020 г. е над 50 бушела на акър (около 3,4 тона на хектар). Производителността се е увеличила близо четири пъти. Когато една и съща площ дава четири пъти повече зърно, цената за единица — в реално изражение — пада. Това е „cost-price squeeze“ или „agricultural treadmill“ в действие. Понятието е въведено от американския икономист Уилърд Кокрейн през 1958 г. в книгата му „Farm Prices: Myth and Reality“.

Какви закономерности се виждат

Извън главния факт за низходящия тренд на реалните цени, числата за сто години показват и няколко по-фини, но устойчиви тенденции.

Първо, ценовите шокове идват извън земеделието. Всеки от трите големи пика на XX и XXI век — 1920 г., 1973–74 г., 2007–08 г., 2022 г. — се случва на фона на война, петролна криза, финансова дестабилизация или геополитически конфликт. Самите селскостопански фактори (засушавания, реколти) причиняват вариации в порядъка на 10–20 на сто. Мегашоковете идват от макроикономиката и геополитиката, не от полето.

Второ, циклите се скъсяват. Между пика от 1920 г. и пика от 1973–74 г. има 53 години. Между 1973–74 г. и 2007–08 г. — 34 години. Между 2007–08 г. и 2022 г. — 14 години. Това говори за нарастваща волатилност на пазара. Възможните причини са няколко: финансирането на стоковите фючърси с по-голям капитал, по-силно навлизане на спекулативни играчи, по-висока свързаност с енергийните пазари, нарастващата честота на геополитическите шокове.

Трето, пиковете са кратки, дъната — дълги. Острата фаза на всеки пик трае 1–2 години. След това цените се връщат към нивата отпреди шока за следващите 5–10 години. Това е важно за бизнес планиране. Стопанство, което инвестира при високи цени, се сблъсква с дълъг период на относително ниски цени след това.

Четвърто, нови структурни фактори се добавят. През последните 20 години към класическите фактори (реколта, време, война) се добавиха биогоривата (етанол, биодизел) и натрупването на финансов капитал в стоковите пазари. Биогоривата структурно вдигат търсенето на царевица, рапица и соево масло — а оттам индиректно и на пшеницата, защото фуражните потоци се пренареждат. Финансовият капитал прави цените по-чувствителни към макроикономически новини.

Пето, географската концентрация на производството нараства. През 1960 г. големите производители на пшеница бяха над двадесет страни, всяка с дял около 3–7 на сто. Днес осем страни (Китай, Индия, Русия, САЩ, Канада, Австралия, Аржентина, Украйна) дават над 75 на сто от глобалното производство. Шок в една от тях вече има пропорционално по-голям ефект на международните цени. Особено явно това стана през 2010 г. (засушаване в Русия) и 2022 г. (война в Украйна).

Шесто, енергийната свързаност се задълбочава. Цената на пшеницата е свързана с цената на природния газ (през торовете), с цената на петрола (през дизела и биогоривата), с цената на електроенергията (през напояването и съхранението). Всяка енергийна криза е и продоволствена криза. Тази връзка беше относително слаба до 80-те години — днес тя е структурна.

Какво може да се очаква нататък — условно

Прогнози за стокови цени са рискована работа. Никой не предвиди войната в Украйна, никой не предвиди ковид-19. Но върху сто години данни могат да се видят някои тенденции, които биха продължили — освен ако нещо голямо не ги прекъсне.

Реалните цени вероятно ще се стабилизират, няма да продължат да падат. Спадът на реалните цени през XX век беше движен от растежа на производителността с близо 1–2 на сто на година. Този растеж се забавя. Биотехнологичните технологии (CRISPR/Cas9, нови генетични техники) могат да дадат нов скок, но не толкова голям, колкото първоначалния — лесните печалби вече са направени. В същото време климатичните промени ограничават продуктивността в редица региони. Резултатът — реалните цени вероятно ще се изравнят на ниво по-високо от това през 90-те години, но по-ниско от пиковите.

Волатилността ще нараства. По всички индикатори — енергийни шокове, климатични екстремни събития, геополитически конфликти, концентрация на производство — амплитудата на годишните вариации в цените ще се увеличава. Това е лоша новина за фермер, който планира с десетгодишен хоризонт. Стопанства без хеджираща стратегия или без капиталова буферна позиция ще бъдат под нарастващ натиск.

Бягащата пътека на Кокрейн продължава, но с нови играчи. Концентрацията на стопанства ще продължи. Малките излизат от сектора, средните и големите се мащабират. Това вече е документирано в данните на Eurostat и USDA за последните три десетилетия. В България ще се види същият процес — само че няколко десетилетия по-късно от Запада. Това не е политическо решение; то е структура на пазара.

Геополитиката става структурен фактор, не временен шум. Войната в Украйна продължава вече четвърта година. Червено море остава нестабилно. Близкият изток продължава да генерира енергийни шокове. Експортни забрани се налагат от Русия, Индия, други страни. Глобалният пазар на зърно се фрагментира на регионални блокове — нещо, което не сме виждали от 50-те години. Това означава по-високи логистични премии, по-нееднородни цени, и по-голяма роля на двустранни търговски споразумения.

Демографският пейзаж се преориентира към Африка и Южна Азия. В следващите 25 години световното население ще нарасне с близо 2 милиарда — почти изцяло в Африка и Азия. Това е новото търсене. Европа и Северна Америка ще намаляват по население и потребление. Това означава, че експортните стратегии на големите производители — включително тези в ЕС — ще се преориентират от вътрешноевропейски пазар към пазарите на Африка и Близкия изток. Това е възможност, която българското земеделие на този етап не оползотворява.

Биогоривата вероятно ще отслабнат като фактор. Електромобилите изместват биодизела и етанола в развитите страни. Това отслабва структурното търсене на царевица, рапица и соево масло през следващите 10–15 години. Това е добра новина за фуражната верига и за месното производство; може да задържи и цените на пшеницата.

Какво остава за фермера

Главното, което показват сто години данни, не е нещо ново — но е нещо, което си струва да се види ясно.

Първо, в реално изражение фермерът днес получава по-малко за тон пшеница, отколкото фермерът преди едно столетие. Цикличните пикове създават кратки моменти на еуфория, които често водят до неразумни инвестиции. Дъната са по-дълги от очакваното. Стопанството, което планира поне едно десетилетие напред, трябва да очаква връщане към нивата под средните по-често, отколкото пробив над тях.

Второ, шоковете идват извън земеделието. Война, петрол, валута, инфлация. Фермер, който следи само своя сектор, не вижда какво се готви. Един час седмично четена на Politico Agriculture, FT Commodities, USDA WASDE и валутните курсове дава повече прогнозна сила от цял ден на агро-форуми.

Трето, концентрацията продължава. Това не е въпрос на политическа воля. Това е структура на пазара. Стратегията не е да се противопоставяш на нея, а да се намери реалистична позиция в нея — или мащаб, или ниша, или излизане навреме при добри условия.

И четвърто, най-важно: цената, която фермерът вижда днес на екрана, е резултат от верига от решения, повечето от които нямат нищо общо с него. Това не е заговор. Това е глобалният пазар. Който го разбира, има инструмент да живее с него. Който го мрази — има само емоция.

Ася Василева

Източници

USDA National Agricultural Statistics Service (NASS) — Historic Data, „Prices Received: All Wheat, Washington“ и национални серии. Достъпно от data.nass.usda.gov; серията за щата Вашингтон започва от 1910 г.

USDA Economic Research Service (ERS) — „Inflation Adjusted price indices for corn, wheat, and soybeans show long-term declines“. Анализ за дългосрочните тенденции в реалните цени на основните стокови култури в САЩ.

Federal Reserve Bank of St. Louis (FRED) — серии PWHEAMTUSDA и PWHEAMTUSDM (Global price of Wheat) от 1992 г. насам; първичен източник: International Monetary Fund, International Financial Statistics.

Macrotrends — годишни цени на пшеничния фючърс на Chicago Board of Trade (CBOT, CME Group) от 1975 г. до 2023 г. — отворен за документиране срещу първичните борсови данни.

World Bank Commodity Price Data („PinkSheet“) — месечни и годишни цени на основни стокови групи от 1960 г. насам.

FAO Food Price Index, FAO Cereal Price Index — глобален индекс на цените на основните хранителни групи, с базова 2014–2016 = 100.

Federal Reserve Bank of St. Louis (FRASER архив) — оригинални документи от 20-те години на XX в. с цени във ферма.

Cochrane, W.W. (1958) „Farm Prices: Myth and Reality“. University of Minnesota Press — въвеждане на понятията „cost-price squeeze“ и „agricultural treadmill“.

Понятия

Бушел — единица за обем, утвърдена в англоезичните търговски стандарти. Бушелът за пшеница тежи 60 паунда, или 27,2 килограма. Един метричен тон пшеница се равнява на около 36,7 бушела.

Цена във ферма (farm gate price) — цената, която фермерът реално получава за продукцията си в момента на напускане на стопанството. Не включва разходите за транспорт до пристанище, за съхранение, за маркетинг.

Фючърсна цена — цената на стандартизиран договор за бъдеща доставка на стоката, търгуван на борса. Това е „референтната“ цена, която движи международните пазари.

Реална цена (real price) — цена, адаптирана за инфлацията — тоест каква покупателна способност има цената днес спрямо тогава. Реалните цени дават по-добра представа за дългосрочните тенденции от номиналните.

Cost-price squeeze / Agricultural treadmill — теоретична рамка, описваща структурната динамика в селскостопанското производство, при която растежът на производителността води до падане на реалните цени, а оттам — до постоянен натиск върху маржа на фермера. Първи описан от Уилърд Кокрейн през 1958 г.

USDA NASS — National Agricultural Statistics Service на Министерството на земеделието на САЩ. Една от най-старите и най-надеждните институции за селскостопанска статистика в света.

FRED — Federal Reserve Economic Data, база данни на Федералния резерв на Сейнт Луис. Една от най-широко използваните икономически бази данни в света; за стоковите цени публикува данни от Международния валутен фонд и Световната банка.