Толкова широк е диапазонът на потенциално освободения ресурс в българския пакет на ОСП 2028–2034 г. при предложения от Европейската комисия нов таван от 100 000 евро. Точното число зависи от четири политически и технически неизвестни. zemedeleca.bg отправи искане по Закона за достъп до обществена информация до дирекция „Директни плащания“ с шест конкретни въпроса.
Какво се освобождава и защо това има значение
Предложението на Европейската комисия за ОСП 2028–2034 г., представено на 16 юли 2025 г., въвежда дегресивност и твърд таван от 100 000 евро на директните плащания за едно стопанство. Това означава, че всички суми над определени прагове ще се намаляват прогресивно, а сумите над 100 000 евро ще се отрязват напълно. Финалните преговори по реформата са планирани от септември до декември 2026 г. Българската позиция все още не е консолидирана. Българското общество няма публични числа за това какво конкретно се променя.
Това не е техническа подробност. Сумата, която се освобождава от тавана, остава в националния пакет за пренасочване — към преразпределително плащане, към обвързано подпомагане, към еко-схеми, към подкрепа за млади фермери, към интервенции за малки стопанства. Тоест освободеният ресурс определя кой получава какво в следващия програмен период. Това е централен политически избор, не счетоводен трансфер.
Каква е сегашната уредба
Действащият в България таван на основното подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ) е 100 000 евро на стопанство годишно. Но преди прилагането му от размера на директните плащания се приспадат заплатите и осигуровките на работниците, действително изплатени от стопанството в селскостопанската дейност. Тоест на хартия таванът е 100 000 евро, в практиката стопанство с разходи за заплати от 200 000 евро годишно може да получи до 300 000 евро ОПДУ преди да удари тавана.
По данни на Европейската комисия за финансовата 2019 г. — най-последните публично достъпни в тази разбивка — около 44 на сто от директните плащания в България отиват при стопанства, получаващи над 100 000 евро годишно подпомагане. Тези стопанства са под 3 на сто от всички бенефициенти. По-нови данни в тази разбивка не са публикувани. По принцип в България са налични числата за Кампания 2024 и Кампания 2025 — последните две финализирани — но публичното им оповестяване в подобна детайлна разбивка не е направено.
Какво променя предложението за 2028+
Новата схема има две части. Дегресивност: 25 на сто намаление за сумите между 20 000 и 50 000 евро, 50 на сто за сумите между 50 000 и 75 000 евро, 75 на сто за сумите между 75 000 и 100 000 евро. И абсолютен таван при 100 000 евро. Приспадането на заплатите и осигуровките преди прилагане на тавана отпада.
Това е централната разлика, по която Българската делегация в Брюксел ще води преговорите. Зам.-министърът на земеделието Янислав Янчев, в чийто ресор са директните плащания, вече заяви публично, че България ще отстоява запазването на приспадането. Българската аграрна камара и Националната асоциация на зърнопроизводителите подкрепят тази позиция. Тоест два сценария стоят пред нас — със запазено приспадане и без приспадане. Сумата, която се освобождава при двата сценария, е значително различна.
Грубата сметка
Общият национален пакет за директни плащания на България в текущия програмен период е около 1,12 милиарда евро годишно (Стълб I на ОСП без обвързаното подпомагане, което в новата схема остава извън тавана). От това върху калкулацията на дегресивността и тавана попадат ОПДУ, допълнителното преразпределително плащане, еко-схемите и плащанията за млади фермери — около 940 милиона евро годишно.
Сценарий 1: със запазено приспадане. При запазване на сегашния модел плюс добавена дегресивна скала, потенциално освободеният ресурс е в порядъка на 50 до 100 милиона евро годишно. Това е 5 до 10 на сто от националния пакет за директни плащания.
Сценарий 2: без приспадане, с пълна дегресивност, със силна анти-разделителна клауза. При прилагане на пълния модел на Комисията, потенциално освободеният ресурс е в порядъка на 120 до 200 милиона евро годишно — 10 до 18 на сто от националния пакет. Това е значително над средното за ЕС, защото българското разпределение е сред по-концентрираните в горните интервали на плащанията.
Двата сценария дават коренно различни ресурси за политическо разпределение. Разликата между 50 и 200 милиона евро е разликата между скромно преразпределение и системна промяна на структурата на българското земеделско подпомагане.
Какво остава неизвестно
- Дали приспадането на заплати и осигуровки ще се запази в крайния регламент. Това е централната точка на българската преговорна позиция. Финалното решение се очаква да бъде взето в последния месец от тристранните преговори между Съвета, Комисията и Парламента — вероятно ноември–декември 2026 г.
- Дали еко-схемите ще влязат в обхвата на тавана или ще се изключат. Сегашното предложение е да влязат. Има натиск от някои държави членки за изключване — мотивиран с аргумента, че еко-схемите финансират обществено благо (околна среда), а не доходи на стопанството. Ако се изключат, потенциалното пренасочване пада с допълнително 30 до 50 на сто.
- Дали ще има здрава клауза за свързани предприятия („linked enterprises approach“). Таван от 100 000 евро е силен стимул за разделяне на големите стопанства на по-малки юридически лица. В Чехия и Словакия през миналия програмен период такова разделяне се направи системно. Без здрава анти-разделителна клауза, реалното пренасочване ще е значително по-малко от теоретичното.
- Дали освободеният ресурс остава в българския национален пакет или се връща към общия бюджет на ЕС. В предложението от юли 2025 г. се запазва националното пренасочване, но в някои варианти от есента 2025 г. — особено в контекста на дискусиите за финансиране на украинското разширяване — се обсъжда централизация. Това е въпрос, на който отговор ще има в самата архитектура на МФР 2028–2034, не в регламента за ОСП.
Защо мълчанието има цена
Министерството на земеделието има тези калкулации. Дирекция „Директни плащания“ с директор Аделина Стоянова вече цитира публично числа за тавана пред бранша — на семинар на Съюза на зърнопроизводителите в Пловдив през януари 2026 г. тя обяви, че „базовата ставка може да бъде 130 евро на хектар, с прилагане на таван на плащанията“. Това е намек, че калкулации съществуват и се ползват в експертната работа на министерството.
Тези калкулации обаче не се публикуват. Не са приложени към никой национален стратегически документ. Не са представени пред парламентарната Комисия по земеделие. Не са включени в публичните консултации по позицията на България за ОСП 2028+. Това оставя обществения дебат, бранша и политическите партии без числовата база, върху която се прави най-съществения избор за следващия програмен период — кой получава освободения ресурс.
Това не е техническа пропуск. Това е политическо решение — да се води преговорна позиция при информационна асиметрия, при която министерството знае числата, но решенията се обсъждат публично без тях. Между другите неща, това означава, че когато финалните разпределителни решения се вземат — какъв процент към преразпределително, какъв към малки стопанства, какъв към обвързано подпомагане — общественото обсъждане ще става без знание за общата маса, която се преразпределя.
Какво питаме
На 22 юни 2026 г. zemedeleca.bg отправи писмено искане до дирекция „Директни плащания“ в Министерството на земеделието и храните, на основание Закона за достъп до обществена информация, със следните шест въпроса:
- Какво е разпределението на бенефициентите на директни плащания в България по интервали на получената обща сума за Кампания 2025 (последна финализирана) и Кампания 2024 — в установените европейски разбивки: под 1250, 1250–5000, 5000–10000, 10000–20000, 20000–50000, 50000–100000, 100000–150000, 150000–300000, над 300000 евро?
- Каква е общата сума на приспадните разходи за заплати и осигуровки в стопанствата, които са преминали номиналния таван от 100 000 евро в Кампания 2025 г.? Какъв е средният размер на тези приспадания и какъв е техният диапазон?
- Какъв е резултатът от вътрешна симулация на министерството за ефекта от премахване на приспадането на разходи за заплати и осигуровки върху общия национален пакет за директни плащания?
- Какъв е резултатът от вътрешна симулация на министерството за ефекта от прилагане на предложената от Европейската комисия дегресивна скала (25 на сто над 20 000 евро; 50 на сто над 50 000 евро; 75 на сто над 75 000 евро; 100 на сто над 100 000 евро) върху общия национален пакет?
- Каква е оценката на министерството за общата сума, която би се освободила от прилагане на новия таван и дегресивна скала — по двата сценария (със запазено приспадане и без приспадане), и при допускания за анти-разделителна клауза?
- Какви са предложенията на министерството за пренасочване на освободения ресурс в българския стратегически план за ОСП 2028–2034 г. — в какви интервенции и в какво приблизително разпределение?
Срокът за отговор по ЗДОИ е 14 дни от регистрирането на искането. Очакваме отговорите до 6 юли 2026 г. Ако такива не бъдат предоставени, ще обявим това публично.
Защо това е важно сега
Кампания 2026 тече. Заявленията са подадени през пролетта. Очакванията за плащане са по сегашната уредба — 100 000 евро таван плюс приспадане. Но същевременно България трябва да консолидира националната си позиция за ОСП 2028+ преди финалните тристранни преговори в Брюксел. Критичният прозорец е септември–октомври 2026 г., което означава около три месеца от сега.
За тези три месеца общественият разговор за тавана се води при отсъствие на основни числа. Брюксел подготвя архитектура, чийто ефект върху България е в порядъка на до петнадесет на сто от националния пакет. Българското общество няма достъп до оценка на този ефект. Министерството знае. Не споделя.
Зад този технически въпрос стои един по-голям. Решенията в новата ОСП ще се вземат не само от Брюксел, а и от София — за това как България ще преразпредели освободения ресурс във вътрешния си стратегически план. Без обществен достъп до числата, това преразпределение ще се направи в експертна тишина, без обсъждане. Резултатът ще се обяви като фактически. И тогава ще се чудим защо едни стопанства печелят, а други губят.
Числата биха стеснили този диапазон. Те съществуват. Питаме за тях.
Източници
Европейска комисия, COM(2025) 565 от 16 юли 2025 г. — Предложение за регламент за ОСП 2028–2034 г., членове за дегресивност и таван на плащанията.
Министерство на земеделието и храните, Наръчник за директни плащания за Кампания 2026 — раздел за основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ).
Данни на DG AGRI за финансовата 2019 г. — отчет за разпределението на директните плащания по размер на получената сума, България.
Изявления на зам.-министъра на земеделието Янислав Янчев и на директора на дирекция „Директни плащания“ Аделина Стоянова — пред бранша, януари–февруари 2026 г.
Анализи на проф. Алан Матюс, Trinity College Dublin (capreform.eu) — поредица за дегресивността и тавана в новата ОСП, есен 2025–пролет 2026 г.
EU CAP Network, „CAP Strategic Plans: distribution and concentration of direct payments“ — март 2026 г.
Понятия
ОПДУ (Основно подпомагане на доходите за устойчивост) — основното плащане на хектар обработваема земя в ОСП 2023–2027 г. Изчислява се по единна за страната ставка.
Капинг (таван на плащанията) — горна граница на сумата, която едно стопанство може да получи като директни плащания. В сегашната уредба у нас — 100 000 евро след приспадане на заплатите и осигуровките.
Дегресивност — прогресивно намаление на плащанията над определени прагове, преди достигането на абсолютния таван. В предложението на ЕК за ОСП 2028–2034: 25 на сто намаление между 20 000 и 50 000 евро; 50 на сто между 50 000 и 75 000 евро; 75 на сто между 75 000 и 100 000 евро; абсолютен таван 100 000 евро.
Клауза за свързани предприятия (linked enterprises) — правило, което обединява за целите на тавана юридически отделни, но финансово или управленски свързани стопанства. Прилага се за предотвратяване на разделянето на стопанствата на по-малки юридически лица с цел избягване на ограниченията. Силата на тази клауза в новата ОСП е една от ключовите неизвестни.
Кампания — едногодишният цикъл на ОСП в България. Кампания 2026 започва с подаването на заявленията през март–юни 2026 г. и завършва с окончателните плащания в началото на 2027 г.
ЗДОИ — Закон за достъп до обществена информация, приет 2000 г., изменен многократно. Регулира правото на гражданите да получават обществена информация от публичните органи. Срокът за отговор по писмено искане е 14 дни.
МФР (Многогодишна финансова рамка) — седемгодишният бюджет на ЕС. Текущата рамка обхваща 2021–2027 г. Следващата — 2028–2034 г. — се преговаря в момента.
