Кипърското председателство не намери мнозинство за компромисния текст на 20 юни. Германия, Италия, Испания го отхвърлят като прекалено протекционистичен; Дания го намира за прекалено либерален. Файлът отива на Ирландия от 1 юли. Пакетът се опитва да направи две неща едновременно — да защити европейските фермери от внос с остатъци от забранени в ЕС вещества, и да удължи одобренията за активните вещества. И в двете посоки среща съпротива.
На 20 юни 2026 г. посланиците на държавите-членки на ЕС не успяха да одобрят компромисния текст на Кипърското председателство по така наречения „Food and Feed Safety Omnibus“ — пакет за опростяване на десет ключови регламента в областта на безопасността на храните и фуражите, известен като Пакет за пестицидите.
Над дузина държави не подкрепиха компромиса. Германия, Италия и Испания го намират за прекалено агресивен в посока на защита срещу вноса. Дания не е съгласна с предложението за удължаване на одобренията за активните вещества. Финландия беше първоначално против, но Кипър я убеди да гласува „за“. Не и другите. Документът се връща на ниво технически преговори в работната група Antici. На 26 юни ще има още един опит за компромис. Ако и той не успее, темата ще остане за ирландското председателство, което започва на 1 юли 2026 г.
За българския фермер тази дискусия не е далечна. Тя засяга три неща, които вече се случват в полето — конкуренцията от внос с по-нисък регулаторен стандарт, достъпността на препаратите за растителна защита, и сроковете, в които стопанинът може да разчита, че продуктът, който купува тази година, ще остане одобрен и догодина.
Какво представлява пакетът
На 16 декември 2025 г. Европейската комисия представи „Food and Feed Safety Omnibus“ — пакет, който променя десет регламента наведнъж, обявен като част от широката програма за опростяване на ЕС законодателството. Един от тях е Регламент 1107/2009 за пускане на пазара на продукти за растителна защита. Друг е Регламент 396/2005 за максимално допустими нива на остатъци от пестициди в храните и фуражите.
Пакетът е сложен. Но три от точките в него са най-спорни и заслужават да бъдат разбрани.
Първо — остатъците от забранени в ЕС пестициди във внесена храна. В момента в ЕС са забранени за употреба около 88 опасни вещества — канцерогени, нарушители на хормоналната система, „вечни химикали“ (PFAS). Едновременно с това, остатъци от тези същите вещества се позволяват в храни, внесени от трети страни. Тоест европейският фермер не може да ги използва, но конкурентът от Аржентина, Бразилия, Украйна, Турция може — и продукцията му влиза свободно на европейския пазар. Комисията предлага това частично да се промени, но критиците казват, че предложението засяга само около 22 на сто от забранените вещества и оставя процедурата зависима от „оценка на въздействието“, в която ще се включат и социално-икономически съображения.
Второ — безсрочните одобрения за активни вещества. В сегашната уредба активното вещество се одобрява за период от 10 години (първоначално одобрение) или 15 години (подновяване), след което се преразглежда. Комисията предложи да въведе безсрочни одобрения като нов модел. Кипърският компромис се опитваше да смекчи това — безсрочни одобрения само за нискорискови вещества, удължаване от 10 на 15 години за първоначалните одобрения и от 15 на 25 години за подновяванията. Тоест дори при отстъплението на Кипър спрямо Комисията, периодичните научни прегледи се отдръпват чувствително.
Трето — по-дълги срокове за изтегляне на забранените вещества от пазара (т.нар. „grace period“). В момента, когато едно вещество се забрани, се дава ограничен срок — обикновено до около 1,5 години — за изчерпване на наличните запаси и преустановяване на употребата му. Пакетът предлага удвояване на този срок. За пестицид, който вече е признат за опасен, това означава, че той ще остане в употреба за около три години след забраната, вместо за година и половина.
Към тези три точки се добавят още — ускорено одобрение за биологичните пестициди (биоконтрол), използване на дронове за пръскане, и облекчени правила за взаимно признаване между държавите-членки. По всяка от тях има отделни спорове, които не са в центъра на провала, но засилват общия скептицизъм.
Кой против какво се бори
Тук започва това, което прави провала на компромиса по-сложен от стандартен спор „за или против“. В Съвета на ЕС се сблъскват две различни линии на противопоставяне, които се пресичат в един и същ текст.
Първата линия е между държавите, които искат повече защита срещу нелоялен внос, и тези, които виждат подобни мерки като прикрита търговска бариера. Франция и Полша са най-силните гласове в първата група. И двете държави вече въведоха национални забрани за внос на хранителни продукти със следи от определени пестициди, забранени в ЕС — Франция за оранжерийни зеленчуци, Полша за плодове и зеленчуци. Тези национални мерки бяха предприети именно за да притиснат Брюксел да се движи в същата посока. Германия и Дания, по-силно зависими от вносна растителна продукция и по-силно интегрирани в глобалните търговски потоци, се притесняват от търговските последствия. Италия и Испания са в по-сложна позиция.
Втората линия е между държавите, които искат по-силна защита на здравето и околната среда (Дания, Холандия, скандинавските държави), и тези, които приветстват улеснения за индустрията и фермерите (Италия, Испания, и в известна степен Германия по тази точка). Дания не подкрепи компромиса именно за това — намира удължаването на одобренията до 25 години и удвояването на сроковете за изтегляне за прекалено либелално.
Кипърският компромис се опитваше да задоволи и двете линии. За първата линия — въведе изискване за оценка на въздействието, вещество по вещество, преди да се забранят остатъците в импорта; това убеди Финландия, но не Германия и Италия. За втората линия — ограничи безсрочните одобрения до нискорискови вещества; но не убеди Дания.
Това е стандартен сценарий за европейска политика — компромис, който се опитва да зарадва всички, и не задоволява никого.
Позиции на основните държави
| Държава | По защитата от внос | По одобренията за вещества |
| Франция | Иска повече защита; въведе национална забрана | По-сдържана позиция |
| Полша | Иска повече защита; въведе национална забрана | По-сдържана позиция |
| Германия | Против повече защита; притеснения за търговията | Сдържана подкрепа за удължаването |
| Италия | Не подкрепи компромиса | За удължаване на одобренията |
| Испания | Не подкрепи компромиса | За удължаване на одобренията |
| Дания | Против повече защита; притеснения за търговията | Против удължаването; иска научни прегледи |
| Финландия | Първоначално против; убедена от компромиса | Подкрепя компромиса |
| България | Позиция не е публично обявена | Позиция не е публично обявена |
Източник: дипломатически източници, цитирани от Euractiv (20 юни 2026 г.) и от PAN Europe (12 юни 2026 г.); официални съобщения на държавите-членки.
Българската позиция — мълчание
Българската позиция по основните спорни точки в пакета не е официално обявена. На фона на това, че Полша — която е в географска, икономическа и аграрна позиция, най-близка до България — е сред най-силните гласове за защита срещу вноса с остатъци, мълчанието на София заслужава отбелязване.
Това е важно, защото в момент, в който в България навлезе аржентински слънчоглед с превишени нива на пестициди — десет кораба от ноември 2025 г. насам, общо около 400 000 тона; БАБХ установи превишения по втория от тях; Агенция „Митници“ документира 32 декларации с код 40 в противоречие с декларираното предназначение, с Решение № P-492/05.06.2026 г. — точно темата за остатъците в импорта от трети страни е директно практическа за българския пазар.
И в момент, в който българското земеделие традиционно се сблъсква с конкуренция от Украйна (където регулаторният стандарт е по-нисък), Турция (с различен регулаторен режим), и подписания през 2024 г. ЕС–Меркосур, който отваря допълнителен внос от Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай — точно тази линия в спора засяга българския фермер пряко.
Какво е значението на Пакета за пестицидите за земеделието
Пакетът се движи в две посоки. Едната — улеснение за фермера. Другата — защита на фермера. Двете не се противоречат сами по себе си, но в конкретния текст са преплетени по начин, който прави цялостната оценка трудна.
В колоната „улеснение“ — удължаването на одобренията от 10 на 15 години за първоначалните и от 15 на 25 години за подновяванията означава по-малко административна несигурност. Стопанин, който днес купи препарат и инвестира в обучение, оборудване и техническа подготовка за неговото правилно прилагане, ще може да разчита, че този препарат ще остане на пазара по-дълго. За зърнопроизводство в България, където голяма част от средствата за защита са произведени от глобални играчи (Bayer, Syngenta, BASF, Corteva) и зависят от европейския одобрителен режим, това има значение.
Едновременно с това, удължените срокове за изтегляне на забранените вещества означават по-малко резки промени в препаратната гама. Когато едно вещество се забрани, стопанинът ще има три години, а не година и половина, да преустрои своята технологична схема. Това е оперативна полза.
Ускоряването на одобренията за биологичните пестициди (биоконтрол) — третата „улесняваща“ линия — е важно за бъдещето. Но критиките за това, че дефиницията на биоконтрол е неясна и позволява да се включат и синтетични вещества (пиретроиди, например, които не са биологичен препарат в общия смисъл), правят тази посока противоречива.
В колоната „защита“ — мерките срещу остатъците от забранени в ЕС вещества във внасяните храни биха имали голямо значение за конкурентноспособността на българското земеделие. Но в кипърския компромис мярката се прилага само за около 20 от 88-те забранени вещества, и решението минава през „оценка на въздействието“, в която ще се включат и социално-икономически съображения. Тоест ефектът е смекчен — и точно за това Полша и Франция, и неправителствените организации, го намират за недостатъчен.
За българския фермер — особено този в слънчогледа, плодовете и зеленчуците, които се конкурират с продукция от Аржентина, Турция, Мароко, Украйна — слабата защита от вноса с остатъци е реален оперативен проблем. Не теоретичен. Той вече се случва в порт Варна.
Научните и здравните притеснения
На другата страна на спора са научните и здравните аргументи. Те не идват от един отделен глас. Те идват от:
— Независима научна оценка, поръчана от холандския парламент (май 2026 г.), която заключава, че пакетът не постига обявените си цели, а същевременно отслабва защитата на здравето и околната среда;
— Научна публикация в списание Science (юни 2026 г.), която предупреждава, че предлаганите промени отслабват ключови предпазни механизми;
— Анализи на 49 синтетични пестицида, които биха получили автоматично безсрочни одобрения от 1 януари 2027 г. при сегашната редакция на текста — включително глифосат, ацетамиприд и някои PFAS пестициди;
— Правно становище, поръчано от PAN Europe, foodwatch и Veblen Institute, което твърди, че сегашната практика на Комисията да позволява остатъци от забранени пестициди във вноса е в нарушение на правото на ЕС.
Тук влиза един аргумент, който е лесно да се пропусне, но е валиден и за българския фермер. Същите тези забранени пестициди, които се връщат в Европа като остатъци в импортирана храна, се изнасят от европейски компании към трети страни — където са по-евтини регулациите и съответно се използват в производството на култури, които после се продават обратно в Европа. Това е практика, която Комисията обеща да прекрати през 2020 г., но не я е прекратила. И тя създава порочен кръг — европейският фермер не може да използва веществото, но е обвиняван за неговите следи на трапезата си.
Какво следва
На 26 юни 2026 г. посланиците ще имат още един опит за компромис под кипърското председателство. Това е последното заседание преди ротацията. Ако и то се провали, файлът отива за ирландското председателство, което започва на 1 юли 2026 г.
Ирландия не е държава с особено силен интерес в дебата за пестициди. Тя няма голям зърнен сектор, който да защитава, и няма голям внос на хранителни продукти от трети страни, които да я тревожат. Това може да я постави в добра позиция за намиране на компромис — или може да я остави без достатъчна тежест, за да движи дискусията напред.
Темата ще се движи паралелно и с Европейския парламент, който отделно ще даде своя позиция. Комисиите ENVI (околна среда) и AGRI (земеделие) вече започнаха дискусиите си през май 2026 г. Гласуването в пленарната зала ще се случи по-късно, вероятно през есента.
За българския фермер — практическият извод е, че пакетът няма да влезе в сила преди 2027 г., и то ако се намери компромис в Съвета и в Парламента. До тогава остава сегашната уредба: 10–15 годишни одобрения за активните вещества, разрешени остатъци в импорта от 88 забранени в ЕС пестицида, ограничен срок за изтегляне на забранените вещества. И — по-важно — продължава сегашната практика, при която българският стопанин и аржентинският му конкурент работят при различни регулаторни стандарти, а продукцията им се среща на един и същ пазар.
Аржентинският слънчоглед в порт Варна не е извънредна ситуация. Той е законен резултат от регулаторна архитектура, която точно сега се обсъжда в Брюксел — и точно сега не успява да се промени.
Източници
Euractiv: „EU countries fail to agree on new pesticide rules“, материал на Alice Bergoënd и Sofia Sanchez Manzanaro, 20 юни 2026 г.
Европейска комисия: „Food and Feed Safety Omnibus“, законодателен пакет, обявен на 16 декември 2025 г.
Съвет на Европейския съюз: програма и приоритети на Кипърското председателство (1 януари – 30 юни 2026 г.); програма на Ирландското председателство (1 юли – 31 декември 2026 г.).
PAN Europe: „New science warning raises alarms over EU pesticide Omnibus“ (юни 2026 г.); „Allowing residues of banned pesticides in imported food may breach EU law, finds new legal opinion“ (април 2026 г.); „Food and Feed Safety Omnibus — Weaker protection“ (анализ, 2026 г.).
foodwatch: „Omnibus on food: safety checks for pesticides under attack“ (2026 г.).
Независима научна оценка, поръчана от холандския парламент (май 2026 г.).
Научна публикация в списание Science (юни 2026 г.) относно последиците от Food and Feed Safety Omnibus за защитата на здравето и околната среда.
CropLife Europe: „Modernising EU Food & Feed Safety Rules — A Chance to Deliver for Farmers and for Europe“ (февруари 2026 г.) — позиция на индустрията.
Copa-Cogeca: публично изявление след заседанието на посланиците от 20 юни 2026 г.
Регламент (ЕО) 1107/2009 за пускане на пазара на продукти за растителна защита; Регламент (ЕО) 396/2005 относно максималните допустими нива на остатъци от пестициди в храните и фуражите.
Агенция „Митници“ — Решение № P-492/05.06.2026 г. за внос на аржентински слънчоглед; съобщения на Българската агенция по безопасност на храните за установени превишения на нивата на пестициди в аржентински слънчоглед.
Понятия
Food and Feed Safety Omnibus — Пакет от изменения в десет регламента на ЕС в областта на безопасността на храните и фуражите, обявен от Европейската комисия на 16 декември 2025 г. Част от широката програма за опростяване на ЕС законодателството. Засяга, между другото, одобренията за активни вещества в продуктите за растителна защита, максималните допустими нива на остатъци, биологичните пестициди (биоконтрол), използването на дронове за пръскане.
Активно вещество (пестицид) — Химически или биологичен компонент в продукта за растителна защита, който осигурява неговото действие. Активните вещества се одобряват за употреба в ЕС от Европейската комисия, въз основа на научна оценка от EFSA (Европейския орган по безопасност на храните), за определен срок — обикновено 10 години първоначално, 15 при подновяване.
Максимално допустимо ниво на остатъци (MRL) — Максимална концентрация на остатъци от пестицид, разрешена в храните и фуражите, определена в Регламент (ЕО) 396/2005. За продукти от трети страни може да се определят отделни „import tolerances“ — нива, при които остатъци от вещества, забранени в ЕС, се позволяват, когато са в рамките на регулираните стойности.
Grace period (срок за изтегляне) — Период от забраната на едно вещество до пълното му изтегляне от пазара. В сегашната уредба — обикновено до 1,5 години; в предложения пакет — до 3 години.
Биоконтрол (биологични пестициди) — Продукти за растителна защита на основата на естествени механизми — микроорганизми, феромони, естествени екстракти. В пакета се предлага ускорено одобрение, но дефиницията на „биоконтрол“ е спорна.
Antici group — Постоянна работна група в Съвета на ЕС, която провежда техническата подготовка за заседанията на постоянните представители на държавите-членки (Comité des représentants permanents, Coreper). При провал на компромис на ниво посланици, файлът се връща тук за допълнителна работа.
Председателство на Съвета на ЕС — Ротационна функция, която се сменя на всеки шест месеца между държавите-членки. Председателството определя дневния ред и води преговорите. През първата половина на 2026 г. — Кипър; през втората половина — Ирландия.
