JRC прогнозира близо до рекордни добиви в България. Същото казва и за Турция, Магреб и Украйна

Юнският бюлетин на Joint Research Centre дава една от най-силните прогнози за българското реколта от зърнени и маслодайни култури от последните пет години — мека пшеница 5,97 т/ха, ечемик 5,70 т/ха, слънчоглед 2,24 т/ха. Същият бюлетин обаче описва изобилен сезон в почти целия регион Черно море–Средиземно море. Това поставя въпроса за цената, не за добива.

На 22 юни 2026 г. Joint Research Centre на Европейската комисия публикува юнското издание на своя бюлетин за мониторинг на културите в Европа — MARS Bulletin Vol. 34 No. 5. Покрит е периодът от 1 май до 13 юни 2026 г.

Общата оценка за ЕС е сдържано положителна — прогнозираните добиви са с около 2 на сто над петгодишното средно за зимните култури, при леки корекции спрямо предходния месец. Сухата пролет и горещата вълна през май обаче са свили перспективите за зимните култури в части от Западна, Централна и Източна Европа — Франция, Чехия, Словакия, по-голяма част от Унгария, западна Румъния, Западна Украйна. Едновременно с това има региони, в които оценките се движат към горната граница на петгодишния диапазон. България е в тази група и  не е сама.

Какво казва JRC за България

В българския раздел докладът е изненадващо категоричен. Заглавието на параграфа: „Очакват се близо до рекордни добиви за зимните култури“.

Според доклада, зимните култури в България — наближаващи зрялост в края на отчетния период — са се възползвали от отсъствие на топлинен стрес и устойчива почвена влага над средните стойности благодарение на добре разпределените валежи. Тази влага е подпомогнала натрупването на биомаса и формирането на зърното, като едновременно е повишила и натиска от вредители. Сателитните изображения потвърждават над средната фотосинтетична активност — особено в източните и северните региони на страната, тоест Добруджа и Източна България.

Прогнозите за добивите на зимни култури са преразгледани отново нагоре спрямо майското издание и сега са в близост до историческите рекорди.

За пролетниците — царевица за зърно и слънчоглед — JRC отчита силна полза от достатъчната почвена влага. Симулациите от модела показват „динамично разширяване на листната площ“ и обещаващо натрупване на биомаса, въпреки забавеното развитие заради късната сеитба. Прогнозите за пролетниците в България са значително подобрени спрямо предишния месец, „значително над петгодишното средно“.

Едно предупреждение в българския параграф — „високи температури са прогнозирани за втората половина на юни, които  се надяваме да не компрометират специфичното тегло на зърното или да не намалят качеството“. Тоест добивът е заключен почти изцяло, но качеството още не е.

Прогнози за България (т/ха), юни 2026

Източник: JRC MARS Bulletin Vol. 34 No. 5, 22 юни 2026 г., таблици по държави.

Тризначните проценти при царевицата и слънчогледа заслужават уговорка. Те не означават удвояване на сектора — те отразяват, че 2025 г. беше изключително слаба година за пролетните култури в България. Точно затова сравнението с петгодишното средно е по-показателно: царевица с +23 на сто и слънчоглед с +11 на сто. Те описват добра, но не изключителна година. Изключителното е възстановяването, не нивото.

Същият бюлетин — за региона

Тук започва втората, но не по-малко важна част от историята.

Турция — JRC използва точно същата формулировка като за България: „рекордно високи очаквания за зимните култури“. Меката пшеница се очаква да даде +15 на сто над петгодишното средно. Твърдата пшеница — +22 на сто. Ечемикът — +39 на сто. Това са изключителни цифри. Есенниците в по-голямата част от страната са се възползвали от хладно и влажно начало на сезона, късно цъфтене и забавено наливане на зърното при много висока почвена влага. Турция е вторият по големина производител на зърно в региона след Русия и един от основните търговски партньори на България в по-широкия Средиземноморски басейн.

Магреб (Мароко, Алжир, Тунис) — подзаглавието на раздела в JRC е „Към изключителна реколта“. Тунис се очертава да отбележи втория най-добър добив за последните 10 години. Изключителни добиви се очакват и в Мароко и Алжир. Засятите площи в Алжир — особено в южните региони — са се разширили чувствително. Жътвата вече тече. За българския фермер този ред е важен по една проста причина: Магреб е традиционен импортьор на европейска и черноморска пшеница. При висока собствена реколта импортът намалява.

Украйна — прогнозата е положителна, с изключение на западните области, които страдат от пролетен воден дефицит. На национално ниво украинският добив се очаква над средното. Централните, южните и източните региони са получили обилни валежи през май. Това има пряко значение — Украйна остава ключов експортьор в Черноморския басейн, въпреки войната.

Европейският съюз (общо) — прогнозата за меката пшеница е 6,00 т/ха, тоест +2 на сто над петгодишното средно. Това звучи скромно, но при общи засети площи от порядъка на 22 милиона хектара за ЕС, дори малък относителен ръст се превръща в голям абсолютен обем зърно на пазара.

Прогнози за мека пшеница в региона (т/ха), 2026

Източник: JRC MARS Bulletin Vol. 34 No. 5, 22 юни 2026 г. * Турция не е в страна-членка на ЕС и не е включена в подробните таблици на JRC; средните стойности са от международни статистически източници, използвани за сравнение.

Една рядка констелация

Това, което таблицата показва, е по-важно от всяко отделно число в нея. Едновременно високи или рекордни прогнози за: България, Румъния, Италия, Германия, Турция, и за Магреб. Едновременно положителни прогнози за Украйна (без западните области) и за Русия. Това е необичайна констелация. През последните пет години — особено в периода 2022–2024 г. — почти винаги има поне един голям производител в басейна Черно море–Средиземно море, който има проблем: суша в Източна Европа, дъжд в жътвения период в Западна Европа, преран горещ период в Магреб.

Тази година такъв голям губещ практически липсва в нашия регион. Най-чувствително засегнатите държави са Чехия и Словакия, които ще завършат под петгодишното си средно. Но те не са доминиращи играчи в експортните потоци, които интересуват българския фермер.

Какво означава това в практически план? Зърното, което излиза от полето през юли и август, ще се движи на пазар, на който: българската пшеница се конкурира с турската пшеница, ечемика с турския ечемик, царевицата с румънската и украинската царевица. И всички — при изобилно предлагане едновременно.

На страната на потребителите едновременно — Магреб, един от основните импортьори на европейска и черноморска пшеница, очаква почти двойно по-голяма собствена реколта спрямо предходния сезон и може да намали вноса си на пшеница с около 40 на сто. Това е огромна цифра. Тя означава десетки милиони тона зърно, които ще трябва да намерят други купувачи. Тоест в момент, в който предлагането нараства, основното търсене се свива.

Пазарът вече реагира

Тази констелация вече се вижда в цените, преди да е започнала жътвата на новата реколта в България.

Към 22 юни 2026 г. фючърсът на меката пшеница на Euronext (Paris) е в диапазона 190–205 евро/тон, при недостатъчна физическа търговия и сезонно дъно. Цената на хлебната пшеница на ДАП Варна/Бургас е около 177 евро/тон. Маслодайният слънчоглед — около 525 евро/тон, високоолеиновият — около 545 евро/тон. Царевицата — около 185 евро/тон.

Това вече не са цените от 2022 г. — върха на енергийната и зърнената криза, когато тонът хлебна пшеница достигаше нива от 615 лева (около 315 евро). Това не са дори цените от началото на 2025 г. Това са цени на пазар с натрупан експортен излишък, слаб износ от Черноморския регион и комфортно предлагане.

Българският износ на зърно вече показва натиск, преди да настъпи новата реколта. Според официални данни, приходите от износ на зърно през сезона 2025/26 г. показват спад с 17,7 на сто спрямо предходния сезон, поради по-ниските обеми при пшеница и царевица. Една от най-обсъжданите тенденции в бранша е, че експортът на царевица към Китай е практически нулев — от над 600 000 тона преди три години до близо нула. Гръцките покупки спасиха експорта на царевица от тотална катастрофа.

Тоест дори преди да започне жътвата на новата реколта, износът от България е под натиск. Сега към тази картина се добавят: рекордна турска жътва, добри добиви в Украйна, изобилна реколта в Магреб, добра реколта в ЕС. Тази нова реколта не идва на празен пазар — тя идва на пазар, който вече е претоварен.

Слънчогледът — отделен случай

Слънчогледът заслужава отделно внимание, защото неговата цена в момента е относително стабилна — около 525 евро/тон, доста над съответната цена на пшеницата. Това отразява две неща: глобалното търсене на масло остава силно, а руските и украинските доставки в момента са разпределени по логистични и геополитически причини.

Има обаче един фактор, специфичен за българския пазар. От ноември 2025 г. насам в България са пристигнали 13 кораба с аржентински слънчоглед — общо около 400 000 тона, със Свободна митническа зона. Решение № P-492/05.06.2026 на Агенция „Митници“ документира 32 декларации с код 40, в противоречие с декларираното предназначение. БАБХ установи превишени нива на пестициди и във втория аржентински кораб със слънчоглед.

Това означава, че когато започне жътвата на българския слънчоглед — очаквано в края на август и септември — стопанинът ще се изправи едновременно с: добра собствена реколта (2,24 т/ха е добро ниво), и вече присъстващо в страната количество евтин внесен слънчоглед, чиято преработка вече е започнала. Цената може да се движи в неудобна посока за производителя.

Какво описва това за стопанина

Бюлетинът на JRC прави една конкретна, силна и положителна прогноза за българското поле. Тя описва агроклиматична реалност, при която вегетацията е минала в благоприятен режим. Това е добра новина, и тя е истинска.

Но същото поле дава реколта в същия пазар, в който едновременно се случват рекордна реколта в Турция, изключителна реколта в Магреб, добра реколта в Украйна, добра реколта в ЕС, и нулев експорт на царевица към Китай. Това не са независими събития — те се случват в една и съща пазарна система. И тя ще се намери в позиция на излишък, не на дефицит.

За стопанин с разходно-приходна структура, формирана в условията на 2022–2026 г. — гориво, торове, наеми за земя, лизинги, заплати — добивът от 5,97 т/ха пшеница не дава автоматично положителен резултат. Той го дава при една определена цена. При цена 177 евро/тон, прибраната стойност на хектар е около 1 057 евро. От нея трябва да се извадят разходи, които в българския модел се движат в границите 850–1 100 евро/ха за конвенционално зърнопроизводство (горивото, торове, средства за защита, амортизации, заплати, наеми за земя). Маржът — позитивен или отрицателен — се измества с десетки евро на хектар във всяка посока в зависимост от региона, размера и структурата на разходите.

Това не е катастрофичен сценарий. Това е сценарий на изтриване на маржа. И при разлика от 100 евро/тон между пиковите цени отпреди три години и сегашните — на стопанство с 1 000 хектара пшеница, това означава 600–700 хиляди евро по-малък оборот при същия физически добив.

Какво следва

Юнските цифри на JRC закотвят добивните очаквания. Юлските и августовските цифри ще закотвят оперативната реалност след жътвата — точните физически количества, изкупни цени, експортни договори. Първите ще се видят чрез седмичните анализи на МЗХ за прибраните количества и средните добиви. Вторите — чрез седмичните котировки на ДАП Варна/Бургас и обявените сделки.

За стопанина има два въпроса, които си струва да формулира сега, преди жътвата:

Първо — каква е минималната цена, при която операцията е точката на себестойност, при реалните добиви, които очаква от собственото си поле, не от средните данни? Този праг не зависи от пазара — той зависи от структурата на собствените разходи. Той се изчислява предварително, не след това.

Второ — ако пазарната цена остане под този праг през цялата експортна година, какви са възможностите за съхранение, отсрочено реализиране, частична продажба, форуърдни договори? Тоест: пазарната година, на която предстои да тръгне, не започва на полето. Тя започва в електронната таблица със собствените разходи.

JRC прогнозира едни от най-силните физически добиви за българското зърнопроизводство от последните пет години. Едновременно описва близка картина в целия регион — рекордна реколта в Турция, изключителна в Магреб, добра в Украйна и в ЕС. Тези две реалности не се събират автоматично в добра година за стопанина. Те се събират в добра година само ако между добива и пазара застане трета реалност — управлението на разходите. Защото когато пазарната цена е на или под себестойност, единственото, което остава в ръцете на стопанина, е разходната страна.

Добрата реколта е условие за добра година. Не е гаранция.

Източници

Joint Research Centre of the European Commission: JRC MARS Bulletin – Crop monitoring in Europe, Vol. 34 No. 5, 22 юни 2026 г. Покрит период: 1 май – 13 юни 2026 г. Включва специален анализ на ориза.

Прогнозни таблици по държави и култури в основната част на бюлетина — мека пшеница, твърда пшеница, ечемик (общо, зимен, пролетен), тритикале, ръж, рапица, царевица за зърно, слънчоглед, соя, картофи, захарно цвекло, ориз.

Държавен фонд „Земеделие“ — седмични анализи на изкупни цени за зърнени и маслодайни култури, юни 2026 г.

Министерство на земеделието и храните — седмични бюлетини за изкупни цени и експортни обеми на основните култури.

Euronext (Paris) — фючърсни котировки за мека пшеница, царевица, рапица; справки към 22 юни 2026 г.

Български търговски бюлетини за пазара на зърно и маслодайни култури — седмични анализи, юни 2026 г.

Агенция „Митници“ — Решение № P-492/05.06.2026 г. за внос на аржентински слънчоглед в зоната на Свободна митническа зона.

Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) — съобщения от май и юни 2026 г. за установени превишения на нивата на пестициди в аржентински слънчоглед.

Архив на zemedeleca.bg — материали за разходно-приходна структура на българското зърнопроизводство, износ на зърнени култури и пазарна позиция спрямо Магреб и Турция.

Понятия

JRC MARS Bulletin — Месечен бюлетин на Joint Research Centre на Европейската комисия (програма MARS — Monitoring Agricultural ResourceS), който публикува прогнози за добивите на основните култури в ЕС, базирани на дистанционно наблюдение, метеорологични данни и агроклиматични модели. Считан е за един от най-авторитетните публични източници на прогнози за европейското земеделие.

Петгодишно средно — Средно ниво на добивите за съответната култура и държава за последните пет завършени реколтни сезона. Стандартна сравнителна база в международните анализи, която изглажда годишните колебания.

ДАП Варна/Бургас — Доставено до пристанище — стандартен срок за изкупни цени в България, при който зърното се доставя в порта. Цените ДАП Варна или ДАП Бургас са референтни за вътрешния пазар.

Фючърс MATIF — Фючърсен контракт на Euronext (Париж), бившия Marché à Terme International de France (MATIF). Референтна европейска цена за пшеница, царевица и рапица.

Експортен излишък — Натрупване на стоки на пазара, които не намират купувач при текущите цени. При зърнени култури това може да доведе до спад на цените или до съхранение в очакване на по-добри условия.

Магреб — Регионът на Северозападна Африка — Мароко, Алжир, Тунис, и понякога Либия. Един от основните импортьори на европейска и черноморска пшеница; колебанията в собствената им реколта оказват осезаемо влияние върху световните пазари.