Проектобюджетът за 2026 г. отделя 20 милиона евро еднократно за „възстановяване и модернизация на обекти от съществуващия държавен хидромелиоративен фонд“. През 2022 г. в Плана за възстановяване беше заложен проект за 847 милиона лева — той беше изваден. През 2025 г. министерството говореше за 350 милиона лева капитализация — те се превърнаха в 20 милиона. Държавната помощ за цената на водата за фермерите беше въведена с правна рамка през 2025 г., но не беше изплатена и през април 2026 г. указанията още липсват. Числата в бюджета не описват инвестиционна програма. Те описват ритуал.
Числото
В раздел „Придобиване на дялове, акции и съучастия“ от Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2026–2028 г. за „Напоителни системи“ ЕАД е предвидено увеличение на капитала с 20 милиона евро, еднократно, в рамките на 2026 г. Цел: „възстановяване и модернизация на обекти от съществуващия държавен хидромелиоративен фонд с оглед ефикасно и устойчиво използване на водните ресурси в страната“.
Описанието свършва тук. Няма приложен списък с обекти. Няма разпределение по канали, помпени станции, язовири или райони. Няма график на изпълнение. Няма обвързване с резултатни показатели — колко хектара ще се възстановят като поливни, каква пропускателна способност, какво намаление на загубите във водопреносната мрежа. Държавата дава 20 милиона евро на дружеството си и оставя на него да реши какво да правят с тях, в общата рамка на „възстановяване и модернизация“.
За контекст, държавният хидромелиоративен фонд на България включва около 17 хиляди километра главни и второстепенни напоителни канали, около 100 действащи и още около 100 неработещи помпени станции, микроязовири и водохранилища за напояване, отводнителни канали и помпени станции, защитни диги по реки, колекторни системи. Възстановяването на една средна помпена станция струва между 1 и 3 милиона евро. Реконструкцията на един километър бетониран канал — около 100-200 хиляди евро. Изграждането на нов поливен ред с модерна тръбна разпределителна мрежа — от 1500 до 3000 евро на хектар.
Грубата сметка показва, че реалистичната инвестиционна нужда за пълно възстановяване на функционалния хидромелиоративен фонд е в порядъка 2-4 милиарда евро в многогодишен хоризонт. 20 милиона евро еднократно са под един процент от това число. Това не е техническа поддръжка — поддръжката се финансира от друг ред в бюджета. Това е инвестиционна позиция, в която инвестицията е твърде малка, за да даде системен ефект.
Тук започва същинският въпрос. Не е, че 20 милиона евро са малко — те са. Въпросът е защо изобщо е написано това число. Какво се случва, когато държава отделя ритуална сума за приоритет, който публично нарича стратегически.
Контрастът с обещанията — какво беше казано
За последните пет години напояването беше публично определяно като стратегически приоритет от петима последователни министри на земеделието. Три различни стратегии за хидромелиорациите бяха разработени — само за подготовка на тези документи са изразходвани значителни ресурси. Министър Кирил Вътев заяви през 2023 г., че „са изготвени три стратегии за хидромелиорации, нито една не е стартирала за реализация“. Това признание остана без последствия.
Конкретните обещания, които могат да бъдат проследени числово, са три.
Първо, в първоначалния проект на Националния план за възстановяване и устойчивост от 2022 г. беше заложен проект за реконструкция на хидромелиоративните системи на стойност 847 милиона лева — около 433 милиона евро. Проектът беше критикуван от природозащитни организации заради нерешени въпроси с екологичните разрешителни и беше изваден от ПВУ при следващата актуализация на плана. Парите бяха пренасочени към други приоритети. Не беше намерен заместващ инструмент за същата сума.
Второ, през 2024 и 2025 г. в публичното пространство нееднократно беше обявявана поетапна капитализация на „Напоителни системи“ ЕАД за четиригодишен период със средства от националния бюджет. Очакваният размер беше 350 милиона лева — около 179 милиона евро. През ноември 2025 г. в медиите беше публикуван текст с изричната формулировка: „В аграрното министерство се надяват до края на годината да постъпят поне част от обещаните 350 млн. лева за капитализация на Напоителни системи“. Бюджет 2026 г. дава 20 милиона евро. Над девет десети от обещаната капитализация се изпари без публично обяснение защо.
Трето, държавната помощ за намаляване на цената на водата за напояване — на която ще се спрем отделно — беше въведена с нова правна рамка през 2025 г., но не беше изплатена. През април 2026 г. указанията за нейното прилагане още липсваха. Тя съществува като механизъм, но не като плащане.
Сумарната траектория: 847 милиона лева в ПВУ → 350 милиона лева обещана капитализация → 20 милиона евро в Бюджет 2026 г. Това не е намаляване на амбициите при променящи се фискални условия. Това е систематично изпаряване на ангажимента, при което всеки следващ инструмент е по-малък от предходния, без публично обяснение защо.
Трите паралелни инструмента сега
В момента финансирането на хидромелиоративния фонд се осъществява по три паралелни линии, които заедно дават по-голяма сума, но не покриват реалните нужди.
Първият инструмент е интервенция II.Г.5 „Инвестиции в инфраструктура за напояване“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. Общ бюджет: 90 милиона евро. Единственият допустим кандидат е „Напоителни системи“ ЕАД. По данни от началото на 2026 г. са одобрени 35 проекта на дружеството на обща стойност малко над 122 милиона евро. Целта на дейностите е възстановяване на инфраструктура, която ще обслужва около 400 хиляди декара (40 хиляди хектара) с над 30 на сто икономия на вода. Срок за завършване: края на 2027 г.
Вторият инструмент е подмярка 4.3 от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., по която „Напоителни системи“ изпълни 24 проекта за рехабилитация на напоителна инфраструктура за над 112 милиона лева. Тези проекти бяха отчетени пред Държавен фонд „Земеделие“ в края на 2025 г.
Третият инструмент е националната капитализация — 20 милиона евро в Бюджет 2026 г. — която е централната тема на този анализ.
Сборът на трите инструмента, в номинал, е около 190 милиона евро в многогодишен хоризонт. Това не е малка сума. Това обаче е по-малко от 5 на сто от това, което беше първоначално заложено в ПВУ за един-единствен инструмент. И покрива 40 хиляди хектара при общо 3,2 милиона хектара обработваема земя в България. Тоест поливното покритие, което се финансира с тези три инструмента, е под 1,3 на сто от обработваемата земя в страната.
За сравнение: в Италия делът на напояваните площи спрямо обработваемата земя е 17 на сто, в Испания — 22 на сто, във Франция — 12 на сто. В България в момента се напояват около 6 на сто от потенциалните поливни площи. Не от обработваемата земя — от площите, които биха могли да се напояват при възстановена инфраструктура. Дори при пълно изпълнение на трите паралелни инструмента този дял ще се увеличи минимално.
Държавната помощ за водата — парадоксът
Тук историята става още по-показателна.
Старата държавна помощ за намаляване на цената на водата за фермерите беше нотифицирана от Европейската комисия по Временната рамка във връзка с кризата в Украйна. Тя покриваше част от разходите за напояване и изтече в края на 2024 г.
За периода 2025-2029 г. държавата намери нова правна рамка. Помощта вече не се предоставя пряко към фермера, а през механизма на „услуга от общ икономически интерес“ (УОИИ), предоставяна от „Напоителни системи“ ЕАД към земеделските стопани. Новата уредба е публикувана в Държавен вестник, брой 54 от 2025 г. Методът на изчисление на помощта е определен с Постановление на Министерския съвет № 270 от 28 ноември 2025 г.
Конструкцията е следната. Държавата компенсира „Напоителни системи“ за предоставянето на услугата „доставяне на вода за напояване“ при цена под пълните разходи на дружеството. Фермерът получава вода по цена, по-ниска от себестойността. Разликата покрива държавата чрез УОИИ. Това е формално допустима форма на държавна помощ по правилата на ЕС, и в Брюксел тази конструкция работи в няколко страни-членки.
Проблемите обаче са три, и всичките са в българското приложение.
Първо, бюджетът за 2025 г. не беше предвидил тази помощ. До края на 2025 г. фермерите не получиха никаква компенсация за цената на водата, която бяха платили през поливния сезон, въпреки многократните им запитвания към министерството. Правната рамка съществуваше, но без финансов ред в бюджета.
Второ, през април 2026 г. ДФЗ публикува указанията за всички видове държавни помощи за земеделието, с изключение на тази за цената на водата. Тоест на пета година от съществуването на новата правна рамка и през втората година на нейното номинално прилагане, ДФЗ още няма публикувани указания за това как фермерите да я ползват.
Трето, в калкулацията на разходите на „Напоителни системи“, по които се изчислява помощта, не са включени разходите към Министерството на околната среда и водите за иззетите водни маси. Дружеството плаща такси на МОСВ за правото да ползва водата, която след това разпределя на фермерите. Тези такси не са в основата на компенсацията. Тоест помощта по дизайн не покрива пълните разходи на дружеството за услугата — което означава, че самата УОИИ-конструкция е недофинансирана от самото начало.
Резултатът е, че държавната помощ за вода е формално въведена, фискално неосигурена, оперативно непусната и методологично недостатъчна. Тя съществува като механизъм за отчет пред Европейската комисия, но не работи като плащане към сектора.
За контекст — старата помощ по Временната рамка работеше. За 2023 г. ДФЗ изплати близо 10 милиона лева на 911 фермери, при бюджет от 16 милиона лева. За 2024 г. — 10,6 милиона лева на 1 147 фермери, изплатени през декември 2024 г. Тоест механизмът за плащане към фермера съществуваше и беше функционален до края на 2024 г. Новият механизъм след 2025 г. — този, който отива през „Напоителни системи“ като услуга от общ икономически интерес — не е достигнал нито един фермер до момента. Към 24 юни 2026 г. помощта за 2025 г. не е изплатена, а ДФЗ още не е публикувал указания за нейното прилагане. От смяната на правната рамка от началото на 2025 г. са изминали 17 месеца без плащане.
Същевременно, и това е същината — помощта вече не отива при фермера. Тя отива при „Напоителни системи“. Структурата на УОИИ означава, че парите влизат в счетоводството на дружеството като компенсация за предоставена услуга, а фермерът получава „по-евтина вода“ — не пряк трансфер. На счетоводна основа това е допълнителна капитализация на държавното дружество, маскирана като помощ за сектора. Когато капитализацията от 350 милиона лева се изпари до 20 милиона евро, УОИИ-помощта остава като скрит канал за финансиране на „Напоителни системи“. Просто под друго правно основание.
И тук идва най-силната илюстрация на това как новият механизъм работи срещу фермера, а не за него. През пролетта на 2026 г. Европейският съюз отпусна на България 7,4 милиона евро спешна финансова помощ за компенсация на сушевите щети по слънчогледа и царевицата от 2025 г. Помощта се регулира от Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/847. И в неговия текст изрично е записано: от приложното поле на помощта се изключват площите, които са имали сключени договори с „Напоителни системи“ ЕАД за доставка на вода за поливен сезон 2025 г.
Това означава следното. Ако един български фермер през пролетта на 2025 г. е сключил договор с „Напоителни системи“ за напояване на полето си — тоест е направил правилното, за което държавата го призовава с цялата си политика — той е попаднал в системно изключване. Платил е пълната цена на водата на „Напоителни системи“ през сезона. Не е получил компенсация по новата УОИИ-помощ, защото тя не беше изплатена и до настоящия момент не е изплатена. И сега не може да получи и спешната ЕС-помощ за суша, защото е имал договор с „Напоителни системи“. Тоест колкото повече е инвестирал в напояване, толкова по-малко получава от държавната подкрепа. А фермерът, който не е сключил договор за напояване — който е оставил реколтата си на дъжда — получава спешната помощ по ЕС-регламента без проблем.
Това не е грешка в дизайна. Това е структурен резултат от начина, по който държавата прехвърли помощта от фермера към „Напоителни системи“. Когато помощта вече не идва при фермера директно, всички паралелни механизми за компенсация започват да работят като ако фермерът, който си е осигурил напояване, вече е защитен — и съответно не се нуждае от друга подкрепа. Реалността е, че той не е защитен, защото обещаната подкрепа не пристига. И в същото време е изключен от другите подкрепи, защото формално я има. Това е капанът на новия механизъм.
Реалистичните инвестиционни нужди
В България няма публикуван официален разчет на пълните инвестиционни нужди на хидромелиоративния сектор. Световната банка, в съдействие с МЗХ, разработи „Обща стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите“, която предлага структурна реформа на сектора, но без точна обща сума. Това може да се реконструира от компонентите.
Главна напоителна мрежа: 17 хиляди километра канали. При средна стойност за реконструкция 100-200 хиляди евро на километър (зависи от типа на канала и от това дали се запазва бетонното покритие или се полагат тръбни системи), пълното възстановяване струва между 1,7 и 3,4 милиарда евро. Това е инвестиция в многогодишен хоризонт — реално изпълнение е възможно за 10-15 години.
Помпени станции: около 100 действащи и около 100 неработещи. Възстановяване на една средна станция струва 1-3 милиона евро. Пълно възстановяване — около 200-300 милиона евро.
Микроязовири и водохранилища за напояване: около 2000 язовира с обем под 5 милиона кубически метра. Голяма част от тях са в незадоволително техническо състояние. Възстановяване и обезопасяване на стените, реконструкция на изпускателите, почистване от наноси — около 100-200 хиляди евро на средно съоръжение в средни условия. За 2000 язовира това е порядъка 200-400 милиона евро.
Защитни диги, отводнителни системи, колекторни мрежи: трудно остойностимо без специализиран преглед, но в порядъка стотици милиони евро.
Грубо обобщено, реалистичната оценка за пълно възстановяване на функционалния хидромелиоративен фонд е в порядъка 2-4 милиарда евро, разпределени в многогодишен хоризонт от 10-15 години. 20 милиона евро еднократно в Бюджет 2026 г. са под един процент от долната граница на тази оценка.
Системният прочит
Числото 20 милиона евро в Бюджет 2026 г. не е резултат от лошо планиране. Държавата има информация за реалните нужди. Министерството на земеделието разполага с проектните разчети по интервенция II.Г.5, по подмярка 4.3, по предходните стратегии. Финансовото министерство има данните за обхвата на хидромелиоративния фонд. Никой от тези документи не води до заключение, че 20 милиона евро могат да възстановят какъвто и да е значим обем от инфраструктурата.
Това означава, че 20 милиона евро не са инвестиционен разчет. Те са политическо число — възможно най-малката сума, която може да бъде сложена в раздел „възстановяване и модернизация на хидромелиоративния фонд“, без държавата да признае публично, че е приела решение да не възстановява напояването. Да напише нула е невъзможно. Да напише 200 милиона е фискално невъзможно при дефицит 5,7 на сто от БВП. Да напише 20 милиона е възможно — и в същото време позволява да се запази формата на ангажимента, без съдържанието да го следва.
Това е валидно за целия раздел за „Напоителни системи“ ЕАД в проектобюджета. 20-те милиона капитализация. 14,98 милиона субсидия за защита от вредното въздействие на водите. 9,7 милиона за Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“. Държавна помощ за цена на вода, която съществува правно, но не фискално. Това не е инвестиционна програма за възстановяване на напояването в България. Това е счетоводна архитектура, която позволява на държавата да запази формата на политика, която по същество е прекратена.
В по-широк план: в последните пет години не само че напояването не беше възстановено, а самият механизъм на държавна помощ за вода беше деформиран. Преди 2024 г. помощта отиваше към фермера и компенсираше част от цената на водата, която той плащаше. От 2025 г. насам помощта отива към „Напоителни системи“ като компенсация за услугата. Фермерът получава „по-евтина вода“, дружеството получава финансиране за оперативна дейност, и в това няма пряко плащане към земеделския стопанин. Това е стилистична промяна на инструмента — но с реално последствие за това кой носи риска от недостатъчно финансиране.
Когато бюджетът за тази помощ не постъпи навреме — както се случи през 2025 г., — фермерът, който вече е платил водата на „Напоителни системи“ по пълна цена, няма механизъм за обезщетение. Държавата не му дължи нищо пряко. Тя дължи на „Напоителни системи“ — и ще плати, когато може. През това време фермерът понася пълните разходи.
Климатичният контекст, който числото в бюджета не отчита
Прогнозите за климатичните условия в Югоизточна Европа сочат засилване на сушавите епизоди през летния сезон, скъсяване на вегетационния период за някои култури, повишаване на средните летни температури с 1,5-2 градуса до 2050 г. в сценарий на умерено затопляне. България е една от страните в ЕС с най-високо очаквано въздействие на климатичните промени върху земеделието.
Загубите от сушата в българското земеделие през последните пет години са оценявани в стотици милиони евро. През 2024 г. ЕС предостави спешна финансова помощ от 7,4 милиона евро за компенсация на щетите по слънчогледа и царевицата от сушата през 2025 г. — част от площите изрично изключени от помощта, тъй като са имали сключени договори с „Напоителни системи“ за напояване, тоест са били защитени. Това е директно потвърждение, че напояването работи там, където го има.
При тази климатична траектория, напояването не е лукс, а основен инструмент за поддържане на земеделско производство в основните производствени райони — Тракийската низина, Дунавската равнина, Добруджа. Без него системата от добиви, която е изградена през последните десетилетия, се поставя под натиск, който няма да се преодолее с други инструменти. Селекционната работа върху сухоустойчиви сортове помага частично. Прецизното земеделие — частично. Застраховането — частично. Напояването е единственото средство, което решава проблема в неговата същност.
В тази рамка, 20 милиона евро еднократно в Бюджет 2026 г. не е политика. Това е символично число. Реалното решение, което държавата взима, е да остави напояването на собствената му съдба — и съответно да остави сектора да адаптира себе си към климатичните условия с инструменти, които не работят достатъчно.
Какво следва
При продължаваща траектория — национална капитализация от порядъка 20-30 милиона евро годишно, частично усвояване на ЕС-средствата по интервенция II.Г.5, недостатъчно финансиране на УОИИ-помощта — хидромелиоративният фонд ще продължи да се демонтира. По данни от самото дружество, около половината от помпените станции вече не работят. Каналната мрежа е с високи загуби — оценявани в различни доклади между 30 и 50 на сто на дължина. Микроязовирите остаряват без сериозен ремонт. Това е процес, който се ускорява с всяка следваща година без значителна инвестиция.
Сценарият на демонтиране не е алармистка прогноза. Той е инерция, която се вижда в самите числа на бюджета. Когато инвестицията в дадена инфраструктура е по-малка от амортизацията, фондът намалява. Когато това продължи в продължение на десетилетие, фондът се разпада. България е в средата на това десетилетие, не в неговото начало.
На фона на това следващата Обща селскостопанска политика 2028-2034 г. ще предложи нови инструменти за подкрепа на напояването — особено в рамките на климатичната адаптация. България ще има възможност да получи европейско съфинансиране за хидромелиоративни инвестиции в значителен размер. Но усвояването на тези средства изисква работещ национален партньор — дружество с финансов капацитет, технически екип, проектна готовност, прозрачни обществени поръчки. Без национална подкрепа за изграждането на този капацитет, ЕС-парите няма да могат да бъдат усвоени.
Тоест 20-те милиона евро в Бюджет 2026 г. не са просто символично малки за решаването на сегашния проблем. Те са символично малки и за подготовката на капацитета, който ще е нужен за усвояване на бъдещите европейски средства. В това отношение бюджет 2026 г. не само не възстановява напояването. Той не подготвя и възстановяването му в следващия програмен период.
Това е цената на ритуала. Когато формата на политика се запазва, но съдържанието се изпарява, постепенно се изпарява и капацитетът за изпълнение. Тогава, ако някога в бъдещ момент политическата воля се появи, инструментите за нейното реализиране вече няма да съществуват. И решението — което беше възможно — става невъзможно.
Числото 20 милиона евро в Бюджет 2026 г. за хидромелиоративния фонд не казва това директно. Но го казва.
Източници
Министерство на финансите, Проектозакон за държавния бюджет на Република България за 2026 г., 24 юни 2026 г.
Министерство на финансите, Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. Мотиви към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г., юни 2026 г.
Министерство на земеделието и храните, Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г., интервенция II.Г.5 „Инвестиции в инфраструктура за напояване“, 2025 г.
Министерство на земеделието и храните и Световна банка, Обща стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и предпазване от вредното въздействие на водите, 2016 г. с последваща актуализация.
Държавен вестник, брой 54 от 2025 г. — нова правна рамка за услуга от общ икономически интерес, предоставяна от „Напоителни системи“ ЕАД.
Постановление на Министерския съвет № 270 от 28 ноември 2025 г. — метод на изчисление на компенсацията за УОИИ.
Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/847 — спешна финансова помощ за компенсация на щетите от суша 2025 г. за слънчогледа и царевицата; изключва площи с договори с „Напоителни системи“ ЕАД за поливен сезон 2025 г.
Министерство на земеделието и храните, отчет за изпълнените 24 проекта по подмярка 4.3 от ПРСР 2014-2020 г., октомври 2025 г.
Понятия
Хидромелиоративен фонд: съоръжения за напояване и отводняване, които представляват публична държавна собственост — канали, помпени станции, язовири, диги, обваловки; стопанисва се от „Напоителни системи“ ЕАД и от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“.
Капитализация на дружество: увеличение на собствения капитал на държавно търговско дружество чрез придобиване на дялове от страна на държавата; счетоводно е инвестиционен трансфер.
Услуга от общ икономически интерес (УОИИ): правна категория в правото на ЕС, която позволява държавна намеса в полза на определен сектор чрез компенсация за предоставяне на услуга, когато пазарът не я предоставя в достатъчен обем или качество; в българския случай — компенсация за „Напоителни системи“ за разпределянето на вода за напояване.
Интервенция II.Г.5: инструмент по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. за инвестиции в инфраструктура за напояване с единствен бенефициент „Напоителни системи“ ЕАД; общ бюджет 90 милиона евро.
Подмярка 4.3 от ПРСР: инструмент от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за инвестиции в инфраструктура за развитие на селското и горското стопанство; по нея „Напоителни системи“ изпълни 24 проекта за над 112 милиона лева.
