1,41 милиарда евро и нова дефиниция: правилата за селските райони в бюджета на ЕС 2028–2034

Европейската комисия публикува методиката за целевия разход за селските райони в общия Партньорски план. Числото за България изглежда стабилно — но идва от друг бюджетен ред, под друга управленска архитектура и в рамките на дефиниция, която замества националната с европейска статистическа категория.

През юни 2026 г., успоредно с първото обсъждане на Европейския съвет върху преговорната рамка за следващата Многогодишна финансова рамка, Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” на Европейската комисия публикува осемстраничен фактшийт, в който за първи път се конкретизира как ще се финансират селските райони в общия Партньорски план след 2028 г. Документът — „Europe’s Budget: Building stronger, connected, resilient and prosperous rural communities” — въвежда нов инструмент, наречен на езика на регламентите „rural target”, или целеви разход за селските райони. За България числото в приложената към него таблица е 1,41 милиарда евро.

Каква е логиката на целевия разход

Целевият разход за селските райони е дефиниран като минимум десет на сто от националния и регионален Партньорски план на всяка държава членка, изчислен извън гарантираните ringfenced (гарантирани) средства за подкрепа на доходите по Общата селскостопанска и Общата рибарска политика. Тоест ringfenced частта за директни плащания към земеделски стопани и риболовци не влиза в основата, върху която се изчислява процентът — целевият разход се разпределя от останалата, незащитена част на Партньорския план, в която обикновено влизат средствата за кохезия, развитие на селските райони, рибарство, миграция, сигурност и гражданска защита.

На ниво ЕС общата сума, която този минимум би осигурил, е поне 48,72 милиарда евро. Чрез използването на инструмента „Catalyst Europe loans” — заеми за инвестиции в стратегически проекти — сумата може да нарасне до 63,7 милиарда евро. Към това се добавят 218 милиарда евро, които остават резервирани за по-слабо развитите региони и от които селските райони в тези региони също могат да се ползват. България попада в категорията на по-слабо развитите региони и за нея този общ пул е достъпен.

Документът въвежда и втора цифра — гъвкавост за програмиране от началото на периода (на английски „flexibility frontloading”). Тя позволява до две трети от средствата, които иначе биха били освободени едва след средносрочния преглед през 2031 г., да бъдат заявени още в началото на периода. За ЕС това дава около 45 милиарда евро, които стават достъпни от 2028 г. За България — 1,32 милиарда евро.

Бележките към таблицата на Комисията поясняват една ключова тънкост, която реторично се пропуска в основния текст: целевият разход за селските райони и гъвкавостта за програмиране черпят от един и същ неразпределен ресурс в Партньорския план и могат да се припокриват. Тоест двете суми — 1,41 и 1,32 милиарда евро за България — не се сумират. Те описват в две различни мерки един и същ финансов прозорец.

Разпределение по държави членки

Таблицата по-долу е извадка от приложението на документа на Европейската комисия. Числата са в милиарди евро по цени 2025 г. Държавите са подредени по азбучен ред на български. България (потъмнено) се намира по абсолютна сума на девето място — след Полша, Италия, Испания, Румъния, Франция, Гърция, Германия и Унгария, което съответства на големината на страната и на нейния селски потенциал.

Източник: Европейска комисия, ГД „Земеделие и развитие на селските райони”, комуникация юни 2026 г.

Какво стои зад числото 1,41 милиарда евро

В сегашната архитектура България получава от Европейския фонд за развитие на селските райони — Стълб 2 на Общата селскостопанска политика — около 1,4 милиарда евро за периода 2023–2027 г. Тази сума е разпределена по интервенции на Стратегическия план: екосхеми, инвестиции в стопанства, ВОМР и LEADER, мерки за млади фермери, напояване, обвързана подкрепа, инфраструктура в селските райони, мерки за горите.

В новата архитектура Стълб 2 като самостоятелна категория изчезва. Развитието на селските райони влиза в общия Партньорски план, в който се конкурира с други политики на национално разпределение. Като компенсация за тази загуба на гарантирана категория Комисията въвежда целевия разход — минимум десет на сто от плана, върху който държавата няма свобода да преразпределя в полза на други цели.

Числото 1,41 милиарда евро е приблизително равно на сегашния бюджет на Стълб 2 за България. Това е намерението на Комисията — номиналната сума за развитие на селските райони да не намалее. Промените са другаде: в правната рамка (от регламент с гарантиран бюджет към минимум в национален план), в управленската архитектура (от отделен Управляващ орган с пряк канал към ЕК към единна структура за целия Партньорски план) и в дефиницията на това, какво се счита за „селски район” — а последното заслужава отделно внимание, защото за пръв път преминава от националния към европейския метод на определяне.

Дефиницията — кой е селски район

В сегашната българска практика дефиницията на „селски район” се определя от Закона за регионалното развитие и обхваща 232 от 265 общини в страната, или близо 87 на сто от територията. По тази национална дефиниция работи и сегашната интервенция II.Г.6 от Стратегическия план — „Инвестиции в основни услуги и дребни по мащаби инфраструктура в селските райони”, по която общините имат гарантирани бюджети и за която на 2 септември 2025 г. стартира третият прием.

Документът на Комисията препоръчва различна дефиниция. За целите на Партньорските планове Комисията предлага използване на статистическата класификация „degree of urbanisation” на Евростат — методология, която групира местните административни единици по гъстота на населението и големина на населените места в три категории: градове, градове и предградия, селски райони. По тази класификация селските райони обхващат около 75 на сто от територията на ЕС и в тях живее около 25 на сто от населението на Съюза.

Разликата между двете дефиниции е съществена. Българската национална дефиниция е по-широка — тя включва всички общини с изключение на 28-те областни центъра и още няколко града. Европейската статистическа дефиниция е по-стегната — тя изключва не само градовете, но и средната категория „градове и предградия”, в която според Евростат влизат значителен брой български общини, попадащи в момента в обхвата на националната дефиниция.

Документът оставя на държавите членки една гъвкавост, която обаче е тясно ограничена. Те могат да включат и местни единици от категория „градове и предградия”, но само при обективни обстоятелства — много висока гъстота на населението в сравнение със средната за ЕС, много голяма площ на местната единица, остров или най-отдалечен регион, при условие че тези единици са „най-нефаворизирани” в сравнение с останалата територия на държавата. Последните две условия не са релевантни за България. Първите две биха могли да оправдаят включването на отделни общини, но всяко такова решение ще трябва да се обоснове в Партньорския план и да издържи на одит на Комисията.

Какво следва от това на практика. Ако България приеме европейската статистическа дефиниция изцяло, обхватът на „селските райони” за целите на целевия разход се стеснява спрямо сегашния — минималната сума от 1,41 милиарда евро трябва да се изразходва за по-малък брой общини, което е добре за концентрацията на ресурси и не толкова добре за широчината на покритието. Ако България ползва максимално гъвкавостта и включи и общини от „градове и предградия” с обективни обстоятелства, обхватът може да се доближи до сегашния — но всяко включване ще изисква аргумент пред Комисията и ще бъде подложено на проверка.

И в двата случая дефиницията се измества от националния към европейския метод. Решението кои общини влизат в обхвата на целевия разход за селските райони ще се взема, в крайна сметка, в Брюксел, не в София.

Сегашна архитектура спрямо нова

Сравнението по-долу обобщава ключовите разлики между двете рамки. То показва, че номиналната сума за развитие на селските райони се запазва, докато правната, управленската и териториалната рамка се променят съществено.

LEADER, ВОМР и Smart Villages: какво се запазва

LEADER и подходът ВОМР се запазват като инструмент в новата архитектура. Според документа LEADER е „задължителен за програмиране във всяка държава членка, поне за селските райони, изправени пред конкретни недостатъци”. Това е по-силна формулировка от очакваната — в по-ранните чернови на регламентите задължителният характер беше под въпрос. В сегашната практика България има 97 одобрени местни инициативни групи с общ бюджет около 350 милиона евро (684 милиона лева, по цени отпреди влизането в еврозоната), обявени от Министерството на земеделието и храните на 12 май 2025 г.

Нов елемент е възможността ВОМР да се разшири в „мултисекторно водено от общностите местно развитие” — подход, който позволява на една и съща местна инициативна група да съчетава финансиране от различни европейски политики (земеделска, социална, заетост, рибарство) в една обща стратегия. Документът дава за пример Полша, която вече прилага този подход в 190 местни развойни стратегии. Запазват се и Smart Villages — концепцията за иновационни цифрови решения в малки селища; подкрепата за стартиращи селски бизнеси; мерките за знания, консултантски услуги и иновации; подкрепата за земеделие в най-отдалечените региони.

Четирите отворени въпроса за България

Първи — кой национален орган ще управлява компонента за селските райони в българския Партньорски план. Сегашната практика, в която Управляващ орган е Министерството на земеделието, а Разплащателна агенция — Държавен фонд „Земеделие”, е обвързана с отделните регламенти на ОСП и не може да се пренесе механично към единен план. Дали единната структура ще е в Министерството на земеделието, в Министерството на регионалното развитие, във вицепремиерството по европейските средства, или ще бъде новосъздадена, не е публично обявено.

Втори — каква дефиниция на „селски район” ще приеме България. Изборът между националната дефиниция (по-широк обхват, 232 общини) и европейската (по-тесен обхват) ще определи кои общини получават достъп до средствата от целевия разход. Този избор не е чисто технически — той решава кои общински кметове ще имат „гарантиран бюджет” в новия програмен период и кои ще трябва да се конкурират на общи основания.

Трети — запазва ли се ВОМР като инструмент с гарантиран бюджет за 97-те местни инициативни групи. Документът на Комисията потвърждава задължителния характер на LEADER, но конкретният размер на гарантирания бюджет се определя в Партньорския план. Дали България ще даде на ВОМР сегашния порядък от около 350 милиона евро, ще зависи от вътрешното разпределение на средствата между ВОМР, инфраструктурата по II.Г.6, Smart Villages и инвестициите в основни услуги.

Четвърти — прякият достъп на общините до Комисията. В сегашната структура Управляващите органи на оперативните програми имат пряк канал към съответните Главни дирекции на ЕК. В новата архитектура с единен Партньорски план целият план се представя от държавата като цяло, а контролът на изпълнението минава през централно ниво — което означава, че общинският кмет губи възможността да се обърне директно към Брюксел при спор по конкретен проект.

Тези четири въпроса не са повдигнати от българското правителство в публичното пространство. Изявленията на министър Пламен Абровски от 21 май 2026 г. и на заместник-министър Красимир Чакъров от 18 юни 2026 г. се отнасят до оперативното изпълнение на сегашния програмен период, в който е установена загуба от 193,5 милиона евро по ПРСР 2014–2022 г., още 47,5 милиона евро вече изгубени по Стратегическия план 2023–2027, 117 милиона евро в риск и до 200 милиона евро допълнителна потенциална загуба. Архитектурата на следващия период се преговаря в момента — паралелно, в Брюксел, без публична българска позиция по конкретните методологически въпроси.

Графикът

Кипърският преговорен документ за МФР 2028–2034 г. беше представен на 11 юни 2026 г.; на 14 юни се проведе първото обсъждане в Комитета на постоянните представители (COREPER); на 18–19 юни Европейският съвет в Брюксел разгледа документа за първи път. От 1 юли 2026 г. председателството на Съвета преминава към Дания. Финалното решение по Многогодишната финансова рамка се очаква до края на 2026 г. или началото на 2027 г. Българският Партньорски план трябва да бъде готов в началото на 2028 г.

Срокът за подготовка на българския план — около година и половина от сегашната дата. В това време трябва да се решат и четирите въпроса по-горе, и въпросът за дефиницията, и въпросът за вътрешното разпределение на сумата от 1,41 милиарда евро между ВОМР, инфраструктура в селските райони, Smart Villages, мерки за услуги и иновации, инвестиции в основни услуги.

Документът на Европейската комисия от юни 2026 г. показва, че Комисията вече има готовност за оперативните детайли — методика за изчисляване на целевия разход, дефиниция на селски район, гъвкавост по програмирането, задължителен характер на LEADER. На българската страна тези детайли още не са обсъждани в публичното пространство. Числото 1,41 милиарда евро е известно. Какво ще се случи с тези пари — още не.

Източници

Европейска комисия, ГД „Земеделие и развитие на селските райони” — фактшийт „Europe’s Budget: Building stronger, connected, resilient and prosperous rural communities”, юни 2026 г. (KF-01-26-026, ISBN 978-92-68-38832-7, DOI 10.2762/5255953).

Предложение на Европейската комисия за Многогодишна финансова рамка 2028–2034 г., COM(2025) 565, 16 юли 2025 г. Регламенти на ЕК за установяване на Европейския фонд за икономическо, социално и териториално сближаване, земеделие, рибарство и сигурност (NRPP) и за условията за изпълнение на подкрепата по ОСП за периода 2028–2034 г.

Резолюция на Европейския парламент по МФР 2028–2034 г. от 29 април 2026 г.

Кипърски преговорен документ за МФР 2028–2034 г. от 11 юни 2026 г.; COREPER 14 юни 2026 г.; Европейски съвет 18–19 юни 2026 г.

Прес-съобщения на Министерството на земеделието и храните от 21 май 2026 г., 18 юни 2026 г., 2 септември 2025 г. и 12 май 2025 г.

Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони на Република България 2023–2027 г., одобрен с Решение на ЕК C(2026) 1272 final от 27 февруари 2026 г.

Архив на zemedeleca.bg — „Европа сменя посока”, „Три кохезии и една дума”, „Бюджетът на ЕС за 2027”, „МФР: Брюксел, Варшава, Капитан Андреево”, „Седем дни ОСП 2028”, „Чакъров: 18 юни — NRPP”.

Понятия

Партньорски план (NRPP) — National and Regional Partnership Plan. Национален и регионален партньорски план. Архитектурата, предложена от Европейската комисия за следващата Многогодишна финансова рамка, която обединява в общ инструмент за всяка държава членка средствата от кохезионната политика, Стълб 2 на ОСП, рибарството, миграцията, сигурността и гражданската защита. Общ обем на национално ниво в предложението — около 865 милиарда евро за ЕС.

Целеви разход за селските райони (rural target) — минимум 10 на сто от Партньорския план, изчислен извън ringfenced средствата за подкрепа на доходите по ОСП и Общата рибарска политика, задължителни за изразходване в селските райони. За ЕС минимумът е 48,72 милиарда евро.

Гъвкавост за програмиране от началото на периода (flexibility frontloading) — възможност държавите членки да заявят до две трети от средствата, които иначе биха се освободили след средносрочния преглед през 2031 г., още в началото на периода — от 2028 г. За ЕС това дава около 45 милиарда евро. Сумата се извлича от един и същ неразпределен ресурс с целевия разход и може да се припокрива с него.

Ringfenced средства — гарантиран минимум, който държавата задължително получава за конкретна политика и който не може да бъде преразпределен към други цели в общия национален план. В новата архитектура за ОСП ringfenced е Стълб 1 — директни плащания и пазарни мерки.

Стълб 1 на ОСП — директни плащания на хектар плюс пазарни мерки. В новата архитектура остава обособен и защитен бюджет на европейско ниво (около 300 милиарда евро за 2028–2034 г.).

Стълб 2 на ОСП — развитие на селските райони, екосхеми, инвестиции, LEADER и ВОМР, мерки за млади фермери, напояване. В новата архитектура влиза в Партньорските планове, в които се конкурира с други политики за национално разпределение.

Degree of urbanisation — европейска статистическа класификация на Евростат, която групира местните административни единици в три категории — градове, градове и предградия, селски райони — по гъстота на населението и големина на населените места. Препоръчвана от Европейската комисия дефиниция за „селски район” в Партньорските планове.

LEADER — европейска методология за развитие на селските райони чрез местни инициативни групи. На български се прилага под името „Водено от общностите местно развитие” (ВОМР). В новата архитектура — задължителен инструмент поне за селските райони с конкретни недостатъци.

ВОМР — Водено от общностите местно развитие. Подход за териториално развитие, при който местни инициативни групи разработват и изпълняват стратегии в собствените си общности. В България — 97 одобрени МИГ-а с общ бюджет около 350 милиона евро по сегашния период.

Многогодишна финансова рамка (МФР) — седемгодишният бюджет на Европейския съюз. Текущата рамка обхваща 2021–2027 г.; следващата — 2028–2034 г. — се преговаря в момента.

Catalyst Europe loans — нов инструмент в предложението на ЕК за следващата МФР: заеми за инвестиции в стратегически проекти. Чрез този инструмент общата сума за селските райони на ниво ЕС може да нарасне от 48,72 до 63,7 милиарда евро.