На 29 юни 2026 г. Комисията по земеделие и развитие на селските райони на Европейския парламент започва обсъждането на черновата на доклада си за ОСП. В навечерието на това заседание мозъчен тръст със седалище в Берлин и Брюксел публикува четири конкретни корекции и една по-широка теза — постепенно премахване на площозависимите директни плащания. Това е позицията на нетните донори. Тя е огледално противоположна на българската преговорна линия.
В понеделник, 29 юни 2026 г., Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) на Европейския парламент започва първото обсъждане на черновата на парламентарния доклад за Общата селскостопанска политика за периода 2028–2034 г. Около двадесет и четири часа преди това заседание, в неделя вечерта на 28 юни, на блога capreform.eu — водеща дискусионна платформа за европейска аграрна политика, поддържана от ирландския икономист Алан Матюс — се появява материал със заглавие „A CAP built to last: four adjustments towards a durable farm budget” („ОСП, построена да издържи: четири корекции за устойчив селскостопански бюджет”). Автори: Кора Петрик и Николай Пушкарев, изследователи в Agora Agriculture — мозъчен тръст със седалище в Берлин и брюкселски офис.
Авторите предлагат четири конкретни изменения на предложението на Европейската комисия за ОСП 2028–2034 г. Под тях, в края на материала, поставят и по-широка теза, която рамкира всичко останало: постепенно премахване на площозависимите директни плащания — централната, най-голямата по обем интервенция на ОСП от 1992 г. насам.
Тази публикация не е изолирана и не е академична. Тя е позиция на нетните донори в общия европейски бюджет — групата, в която влизат Германия, Нидерландия, Швеция, Дания, Финландия и Австрия. Тя е огледално противоположна на българската преговорна линия. И тя е аргументирана.
Четирите корекции на предложението на Европейската комисия
Първата корекция — намаляване на ставките за национално съфинансиране за интервенциите за обществени блага в гарантирания бюджет на ОСП. В сегашната рамка екосхемите се финансират сто на сто от европейския бюджет, а част от агроекологичните мерки от Втори стълб държавите могат да финансират изцяло чрез средства от Първи стълб без национално участие. Предложението на ЕК за 2028–2034 г. въвежда по-високи прагове на национално съфинансиране — за агроекологичните мерки те се повишават с приблизително десет процентни пункта. В държави с фискално по-натоварени бюджети този ръст ще намали интереса на националните администрации към програмиране на тези мерки. Agora предлага корекцията да бъде отменена в преговорите.
Втората корекция — въвеждане на минимален задължителен дял на разходите за агроекология, климат и хуманно отношение към животните в ringfenced бюджета. В сегашната ОСП такъв минимум съществува — около 35 на сто от Втори стълб. Предложението на ЕК за 2028–2034 г. не го запазва изрично. Agora аргументира връщането му на основание „предотвратяване на надпревара към дъното” — без задължителен минимум държавите ще преразпределят средствата към политически по-лесни интервенции, и това ще постави в неравностойно положение онези, които поддържат високо ниво на агроекологични плащания.
Третата корекция — премахване на минималната ставка на хектар при дегресивните площозависими плащания. В предложението на ЕК минимумът на хектар при дегресията е заковaн; авторите искат той да отпадне, така че държавите да имат повече свобода да преразпределят средствата от площозависимото подпомагане към плащания за обществени блага.
Четвъртата корекция — превръщане на някои сегашно задължителни инструменти в опционални. Конкретно — дегресивната площозависима подкрепа, обвързаното подпомагане, плащанията за необлагодетелствани райони, инструментите за управление на риска. Държавите, които не виждат необходимост от тези интервенции, да не са длъжни да ги програмират.
Под четирите корекции — една по-широка теза
Под четирите технически изменения стои по-голямо предложение. В заключителната част на материала авторите формулират ясно: „необходим е твърд ангажимент за постепенно премахване на чисто площозависимите плащания за подкрепа на доходите в полза на ОСП, фокусирана върху стимулиране на обществени блага — включително климатична и екологична защита, хуманно отношение към животните и, където е приложимо, социална кохезия”.
Първа стъпка в тази посока, според тях — въвеждане на национално съфинансиране и за директните площозависими плащания, които в сегашната ОСП се финансират сто на сто от европейския бюджет. Това би създало финансов натиск върху националните администрации да преразпределят средствата от площозависими към плащания за обществени блага, защото първите ще струват и на националния бюджет, а вторите — не.
Сегашната година е 2026. Под Стълб 1 на ОСП — директните плащания на хектар, които включват базовата субсидия, плащането за климат и околна среда, плащането за млад фермер и преразпределителното плащане — се намират приблизително 70 на сто от целия бюджет на ОСП на ниво ЕС, или около 30 милиарда евро годишно. Това е „централната, най-голямата по обем интервенция”, за която Agora предлага фазиране.
Графиката, която поддържа аргумента
Към материала е приложена графика, която показва, че бюджетът на ОСП на хектар обработваема земя, коригиран за инфлация, е намалял с приблизително 40 на сто за последните двадесет и пет години. От около 750 евро на хектар през 2000 г. — до приблизително 450 евро на хектар през 2025 г. (по постоянни цени 2024). Под предложението на ЕК за 2028–2034 г. ставката на хектар би стигнала до около 380 евро, или приблизително половината от нивото през 2000 г.
Графиката е технически защитима. Числителят (бюджет на ОСП в реални евро) и знаменателят (обработваема земя в ЕС, която нараства с разширяванията от 2004, 2007 и 2013 г.) са публични. Аргументът, че тенденцията е дългосрочно низходяща, не може да бъде оспорен с цифри. Може да бъде нюансиран от различни методологически избори (коя година се приема за база, как се отчитат разширяванията, как се коригира за инфлация), но самата тенденция не подлежи на спор.
И това е политически важно. Графиката не е реторическо средство; тя е числово твърдение, което преговарящите ще видят и в други позиционни документи през следващите месеци.
Каква школа стои зад това
Agora Agriculture не работи в политически вакуум. Тя е продължение на Agora Energiewende — мозъчен тръст, който изигра ключова роля в подготовката на немската енергийна трансформация. Финансира се основно от немски частни фондации (Stiftung Mercator, European Climate Foundation), но има и публично финансиране. Експертната ѝ мрежа е в близък диалог с DG CLIMA, DG ENV и DG SANTE в Брюксел, и с немското Министерство на околната среда (BMUV) и Министерство на земеделието (BMEL).
Школата, в която работи Agora, може да бъде наречена ordoliberal-екологична — комбинация от пазарна икономика с твърди екологични правила, финансово изражение чрез плащания за обществени блага, и недоверие към чисти трансфери (като площозависимите плащания, които според школата изкривяват пазара и не носят добавена стойност). Тази школа е представена и в работата на Strategic Dialogue on the Future of EU Agriculture, чийто финален доклад от септември 2024 г. съдържа близки до позицията на Agora препоръки за постепенен преход от площозависими към таргетирани плащания.
Иначе казано — публикацията не е изолирано мнение от Берлин. Тя е добре свързано звено от позиционна мрежа, която включва част от Европейската комисия (главно DG ENV, DG CLIMA, частично DG AGRI), мнозинството от германските университетски икономисти, и стратегическата позиция на нетните донори в Съвета на ЕС.
Българската преговорна линия — огледално противоположна
България е нетен бенефициент на европейския бюджет. През 2024 г. постъпленията от Европейския съюз надхвърлят с около 1,8 милиарда евро вноските; в селскостопанския сектор Стълб 1 (директни плащания) формира значителна част от стабилния доход на около 50 000 земеделски стопанства, които заявяват подпомагане всяка година.
Българската преговорна линия по ОСП 2028–2034 г., изразена многократно от министър Пламен Абровски и заместник-министър Янислав Янчев, се движи в обратна посока на това, което иска Agora. Тя включва: външна конвергенция (ставките на хектар да се изравнят между държавите-членки, защото в България базовата субсидия е около 175 евро/ха, докато в Нидерландия и Гърция тя е над 280 евро/ха, а в Малта и Кипър — над 400); по-високи тавани на индивидуалното плащане; запазване на площозависимите плащания и обвързаното подпомагане; запазване на ringfenced бюджета на ОСП.
В четирите от петте основни точки на българската позиция Agora иска точно обратното. Изравняването на ставките не е тема на немския тръст — той дори не я обсъжда. Таваните — Agora не споменава. Площозависимите плащания — Agora иска фазиране. Обвързаното подпомагане — Agora иска да стане опционално, а Германия не го програмира към момента.
Какво биха означавали тези предложения за конкретни сектори в България
Ако четирите корекции на Agora преминат в преговорите, а към тях се добави и национално съфинансиране за директните плащания (стъпка едно към фазирането), ефектите за конкретни сегменти на българското земеделие са измерими.
Зърнопроизводство. Това е най-засегнатият сегмент. Средното българско зърнопроизводствено стопанство в момента получава около 250 евро/ха пакетна площозависима подкрепа — базова субсидия, екосхеми, плащане за млад фермер (където е приложимо), преразпределително плащане. За стопанство от 260 ха това са около 65 000 евро годишно, или 15–20 на сто от приходите при текущи изкупни цени на хлебна пшеница 175–185 евро/тон. При фазиране на площозависимите плащания тази стабилност изчезва и се заменя с плащания за обществени блага, които изискват изпълнени конкретни действия (агроекология, почвени мерки, биодиверситетни мерки). Не всички стопанства имат възможност или ресурс да преминат към такива схеми; селекцията ще бъде остра.
Месодайно животновъдство. Губи плащанията за необлагодетелствани райони, ако те станат опционални. България няма да може да ги поддържа на сегашното ниво без европейска подкрепа. Това бие силно по сектор, който вече е под двойна стресова крива — шарка по преживните животни и чума по дребните животни.
Млекопроизводство. Губи обвързаното подпомагане при същия сценарий. След промяната в Наредба №3 от 15 май 2026 г., с която отпадна изискването за реализация на мляко, броят на заявленията за обвързано подпомагане за дребен рогат добитък се удвои в средата на Кампания 2026 — от 3 181 на 6 976 заявления, броят на животните от 385 269 на 805 774. Ако обвързаното подпомагане стане опционално и държавата не го програмира в новия Партньорски план, тази удвоена база остава без подкрепа.
Биологично производство. Относително печели от четирите корекции, при условие че държавата има фискален капацитет да поеме повишеното национално съфинансиране за агроекологичните мерки и че се запази минималният задължителен дял за обществени блага. Българското биологично производство е в момента извън държавните помощи и в критична фаза на отношенията си с администрацията на Държавен фонд „Земеделие”.
Дребни стопанства (под 10 ха). Зависят от това какво се случи със социалните плащания, които Agora споменава като „where appropriate”. Това е по-слаба формулировка от тази в предложението на ЕК, която ги третира като задължителен елемент на новата ОСП. Ако позицията на Agora мине, дребните стопанства губят онова, което в сегашната рамка наричаме преразпределително плащане.
Графикът на решаването
Между публикацията на материала на Agora (28 юни 2026 г.) и финалното гласуване по ОСП 2028–2034 г. в Съвета на ЕС стоят следните точки: 29 юни 2026 г. — AGRI комитет на Европейския парламент започва обсъждането на черновата на доклада за ОСП; 1 юли 2026 г. — председателството на Съвета преминава от Кипър към Дания, която е нетен донор и в близост до позицията на Agora; септември 2026 г. — формален Съвет по земеделие, в който може да се очаква първи преговорен ход по ОСП 2028–2034 г.; октомври-декември 2026 г. — гласуване в AGRI комитета по доклада на парламента и в пленарна сесия; първо тримесечие 2027 г. — трилог между Парламент, Съвет и Комисия; втора половина 2027 г. — финално гласуване в Съвета.
Българската преговорна линия има прозорец до края на 2026 г., за да набере подкрепа от съюзници — основно Полша, Унгария, Румъния, Чехия. Тоест от държави, чиито позиции в други аспекти на европейската политика (върховенство на закона, миграция, климатичен пакт) са далеч от българската. Това прави преговорната ѝ архитектура чувствителна.
Финална бележка
Публикацията на Agora е една позиция от много. Тя е техническа, аргументирана, политически свързана и идва в подходящия момент за брюкселския календар. Българската преговорна линия има право да съществува; европейският преговорен процес е именно за това — да съчетава противоположни позиции и да търси баланс. Но за читателя на zemedeleca.bg е важно да знае, че много други държави на масата искат точно обратното на това, което иска България. И че техните аргументи не са слаби — зад тях стоят икономисти, изследователски тръстове, академична школа, и финансовата логика на нетните донори, които плащат сметката на ОСП.
Източници
Cora Petrick and Nikolai Pushkarev, „A CAP built to last: four adjustments towards a durable farm budget”, capreform.eu, 28 юни 2026 г.
Agora Agriculture, проучване „Die Zukunft von Landnutzung und Ernährung in Deutschland”, Берлин, 2025 г. — източник на графиката за -40% на хектар.
Strategic Dialogue on the Future of EU Agriculture — финален доклад от септември 2024 г.
Предложение на Европейската комисия за ОСП 2028–2034 г., COM(2025) 565, 16 юли 2025 г.; регламент за условията за изпълнение на подкрепата по ОСП за периода 2028–2034 г.
Прес-съобщения на Министерството на земеделието и храните от 21 май 2026 г. (Абровски), 18 юни 2026 г. (Чакъров) и 26 май 2026 г. (заседание на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел).
Архив на zemedeleca.bg — „Седем дни ОСП 2028”, „Три кохезии и една дума”, „МФР: Брюксел, Варшава, Капитан Андреево”, „1,41 милиарда евро и една нова дефиниция: правилата за селските райони в бюджета на ЕС 2028–2034”.
Понятия
Agora Agriculture — мозъчен тръст със седалище в Берлин и брюкселски офис. Продължение на Agora Energiewende, който изигра ключова роля в подготовката на немската енергийна трансформация. Финансира се основно от Stiftung Mercator и European Climate Foundation.
Ringfenced бюджет — гарантиран минимум, който държавата задължително получава за конкретна политика и който не може да бъде преразпределен към други цели. В сегашната ОСП ringfenced е целият бюджет на политиката; в новата архитектура за 2028–2034 г. ringfenced остава само Стълб 1 (директни плащания и пазарни мерки).
Площозависими директни плащания — централната, най-голямата по обем интервенция на ОСП от 1992 г. Включва базовата субсидия (БИСС), плащането за климат и околна среда (екосхемите), плащането за млад фермер, преразпределителното плащане. Около 70 на сто от бюджета на ОСП на ниво ЕС. В България — около 175 евро/ха базова субсидия.
Дегресивни плащания — намаление на ставката на хектар над определен праг. Инструмент за ограничаване на свръхконцентрацията на подкрепа в най-големите стопанства. Минималната ставка на хектар при дегресията — точката, която Agora иска да отпадне.
Обвързано подпомагане — плащания, обвързани с производството на конкретен продукт (плодове, зеленчуци, мляко, дребни преживни животни, протеинови култури). В сегашната ОСП — задължителен елемент с определени проценти от Стълб 1. Agora иска да стане опционален.
Външна конвергенция — изравняване на ставките на хектар между държавите-членки. Българска приоритетна тема; немска неприоритетна тема.
Нетен донор / нетен бенефициент — държава, която внася в общия европейски бюджет повече, отколкото получава (донор), или обратното (бенефициент). България — нетен бенефициент. Германия, Нидерландия, Швеция, Дания, Финландия, Австрия — нетни донори.
Strategic Dialogue on the Future of EU Agriculture — консултативна инициатива на ЕК (септември 2023 – септември 2024 г.), резултирала във финален доклад с препоръки за реформа на ОСП. Документ, в който се вписват и позициите на Agora.
Capreform.eu — блог за европейска аграрна политика, поддържан от Алан Матюс, ирландски икономист и бивш президент на European Association of Agricultural Economists. Една от водещите дискусионни платформи за ОСП в Европа.
