На 25 юни 2026 г. ОИСР и ФАО публикуваха съвместния си десетгодишен доклад за състоянието на световните аграрни пазари. По двата сектора, които интересуват българското земеделие най-силно — зърнените и маслодайните — двете институции дават конкретни числа за производство, търговия и цени до 2035 г. Ето какво показват те.
Общата картина
Двете институции работят с икономическия модел Aglink-Cosimo, който свързва секторите и държавите, покрити от доклада. Базата на сравненията е тригодишна средна за периода 2023–2025 г., а проекциите достигат до 2035 г. Допусканията включват стабилни политики, нормално време, и текущите търговски споразумения. Конфликтът в Близкия изток от началото на 2026 г. е разгледан като отделен сценарий, не като част от основната прогноза.
И при зърнените, и при маслодайните, общата посока е една — производството продължава да расте основно чрез повишаване на добивите, не чрез разширяване на площите. Реалните международни цени се очаква да останат стабилни или дори леко да намалеят, защото нарастването на производителността изпреварва нарастването на търсенето. Това не означава стабилност в номинални пари — номиналните цени по-скоро ще растат, но коригирани за инфлация, те ще оказват натиск надолу.
Зърнените — производство, основни играчи и цени
Глобалното производство на зърнени се прогнозира да достигне 3,24 млрд. тона до 2035 г. Това е ръст от около 12 на сто спрямо базовата средна 2023–2025 г. Почти целият ръст идва от подобрение в добивите — глобалната средна година ще нараства с около 0,9% годишно срещу 0,1% годишно ръст на засетите площи.
Основните култури имат различни перспективи. Ето подробната картина по производство и цени към 2035 г.:
Таблица 1. Прогноза за зърнените до 2035 г. — производство и цени
| Култура | Производство 2035 г. | Ръст спрямо база | Номинална цена 2035 г. |
| Пшеница | 877 Mt | +74 Mt | 307 USD/t |
| Царевица | 1,43 млрд. т | +171 Mt | 236 USD/t |
| Ориз | 601 Mt | +50 Mt | 473 USD/t |
| Други фуражни (ечемик, сорго и др.) | 331 Mt | +35 Mt | 256 USD/t |
Източник: OECD-FAO Agricultural Outlook 2026-2035. Цените са референтни — пшеница (US No. 2 Hard Red Winter, FOB Gulf), царевица (US No. 2 yellow, FOB Gulf), други фуражни (френски фуражен ечемик, FOB Rouen), ориз (FAO All Rice Price Index).
Кой произвежда пшеницата на света
Към 2035 г. пет държави ще произвеждат над 60 на сто от световната пшеница. Индия е с очакван най-голям прираст — около 29 на сто от глобалния ръст ще дойде от нея, благодарение на ръст в добивите и леко разширяване на площите. Русия, Аржентина и Пакистан заедно ще дадат още около 40 на сто от увеличението. България не присъства в списъка на основните глобални производители, но като част от ЕС-27 (вторият най-голям блок), нейната продукция влиза в общата европейска тежест в световното производство.
Кой изнася зърното — концентрацията остава
При износа концентрацията е по-силна, отколкото при производството. При пшеницата Русия запазва позицията си на най-голям световен износител с около една четвърт от глобалната търговия, докато ЕС-27 е втори. При царевицата четирите най-големи износители — САЩ, Бразилия, Аржентина и Украйна — заедно покриват около 90 на сто от световния износ.
Таблица 2. Износ на пшеница 2035 г. — основни играчи
| Държава / блок | Дял от световен износ | Обем (Mt) |
| Русия | ~26% | около 60 |
| ЕС-27 | ~14% | над 32 |
| Канада | ~13% | — |
| САЩ | ~12% | — |
| Австралия | ~10% | — |
| Аржентина | ~5% | — |
| Световен общ обем | 100% | 235 |
Таблица 3. Износ на царевица 2035 г. — основни играчи
| Държава | Дял от световен износ | Обем (Mt) |
| САЩ | ~29% | — |
| Бразилия | ~26% | — |
| Аржентина | ~16% | — |
| Украйна | ~15% | — |
| ЕС-27 | ~4% | — |
| Световен общ обем | 100% | 218 |
При други фуражни зърнени (ечемик, сорго, ръж, овес, просо) глобалният износ ще достигне около 55 Mt по 2035 г. Тук основните играчи са ЕС, Русия, Канада, Австралия и Аржентина — заедно около 81 на сто от световния износ. Износът на ориз ще нарасне най-бързо — с около 22 Mt, до 81 Mt по 2035 г. — а след отпадането на индийските експортни ограничения от 2022–2023 г., Индия си връща мястото на най-голям световен износител на ориз.
Цените: номинален ръст, реално намаление
ОИСР и ФАО прогнозират, че номиналните цени на зърнените ще продължат възходящия си средносрочен тренд. При пшеницата — към 307 USD/t до 2035 г.; при царевицата — около 236 USD/t; при фуражния ечемик (френски, FOB Rouen) — около 256 USD/t; при ориза — около 473 USD/t. Когато тези цени се коригират за инфлация (тоест в реални пари от 2025 г.), картината се променя — реалните цени намаляват леко, защото производителността расте достатъчно бързо, за да удържи търсенето.
Това е важно за всеки, който прави многогодишни инвестиционни планове. Прогнозата казва, че реалната покупателна способност на тон пшеница или царевица през 2035 г. ще бъде по-малка, отколкото е днес. Тоест, за да се запази същата доходност, добивът от декар или ефективността на стопанството трябва да нарастват — иначе доходът намалява.
Маслодайните — соя, слънчоглед, рапица, палмово
При маслодайните картината е по-сложна, защото секторът има три основни продуктови потока — самите семена за преработка и износ, протеиновите шротове (за фураж) и растителните масла (за храна и биодизел). Около 90 на сто от семената отиват за смилане в шрот и масло; останалите 10 на сто се консумират директно (фъстъци, слънчоглед на семки) или в други форми. Производството на соя през 2025/26 г. е близо до рекордните 430 Mt, главно благодарение на разширяващите се площи в Бразилия.
Соята — забавящ се ръст, Латинска Америка води
Глобалното производство на соя ще нараства с 0,9% годишно през следващото десетилетие — значително по-бавно от 2,3% годишно за предишните десет години. Около 70 на сто от ръста ще дойде от подобрение в добивите, а не от нови площи. Бразилия запазва позицията си на най-голям световен производител и износител (около 61 на сто от глобалния износ на соя по 2035 г.), Аржентина ще достигне 56 Mt годишно производство, Парагвай — 13 Mt. Китай ще продължи слабо да разширява вътрешното си производство (3,9% годишно срещу 4,6% преди), но ще остане най-големият вносител — около 56 на сто от глобалния внос на соя ще влиза в Китай по 2035 г.
Другите маслодайни — слънчоглед и рапица
Тук картината е по-релевантна за българското земеделие. ОИСР и ФАО обединяват слънчогледа, рапицата и фъстъците в категорията „други маслодайни“. Световното производство в тази категория ще нараства с 1,0% годишно до 2035 г. (срещу 2,3% годишно през предишно десетилетие). Кои са основните играчи:
Таблица 4. Други маслодайни (слънчоглед, рапица, фъстъци) — производство 2035 г.
| Държава / блок | Производство 2035 г. (Mt) | Основни култури |
| Китай | 43 | рапица, фъстъци |
| ЕС-27 | 28 | рапица, слънчоглед |
| Русия | 26 | слънчоглед, рапица |
| Канада | 22 | рапица |
| Украйна | 19 | слънчоглед, рапица |
Износът на „други маслодайни“ остава около 12 на сто от световното производство (значително по-ниско от 37-те на сто при соята), защото двата най-големи производители — Китай и ЕС — са нетни вносители. Основните износители са Канада, Австралия и Украйна, които заедно ще покриват около 69 на сто от световния износ по 2035 г.
Растителните масла — за храна расте бавно, биодизелът променя посоката
Растителните масла отиват в две основни направления — храна (52 на сто от количествата) и биодизел (18 на сто). Останалите 30 на сто се разпределят между козметика, индустриални приложения и фуражи. Растежът на хранителното потребление на глава от населението се забавя — на глобално ниво очакваният ръст е едва 0,1 на сто годишно. В страни като Китай (25 кг/човек годишно) и Бразилия (21 кг/човек) потреблението вече доближава нивата на високодоходните страни. Индия остава най-големият вносител и втори най-голям потребител, с ръст от 1,7% годишно до 12 кг/човек по 2035 г.
При биодизела картината е разнопосочна. Глобално, използването на растителни масла за биодизел ще нараства с 2,1% годишно — значително по-бавно от 7,0% годишно през предишното десетилетие, когато започнаха да действат подкрепящите политики. Над 80 на сто от ръста ще дойде от две държави:
Таблица 5. Биодизел 2035 г. — основни играчи и посока
| Страна / блок | Производство 2035 г. | Посока |
| Индонезия | 22 Mt | растеж |
| САЩ | 14 Mt | растеж (renewable diesel) |
| Бразилия | — | растеж |
| ЕС-27 | — | намаление -1,9% годишно |
Тук има конкретна информация, която засяга българския слънчоглед и рапица през биодизелната верига. ЕС е единственият голям регион в света, в който потреблението на растителни масла за биодизел ще намалява през следващото десетилетие — с около 1,9% годишно. Причината е преминаването на европейския биодизелен сектор към отпадъчни мазнини, използвани готварски масла и животински мазнини, които заместват първичните растителни масла. Това е директно следствие от европейските политики за устойчиво гориво (Renewable Energy Directive — RED III) и оказва натиск надолу върху индустриалното търсене на рапично и слънчогледово масло в Съюза.
Протеиновите шротове — Китай определя посоката
Световното търсене на протеинов шрот ще нараства с 1,0% годишно — много по-бавно от 2,3% годишно през предишно десетилетие. Причината е Китай, който отговаря за около една четвърт от глобалното търсене. Китайската индустрия за смесени фуражи ще се развива по-бавно от преди, защото отглеждането на свине след епидемията от Африканска свинска чума (ASF) се възстанови, а допълнително — се повишава ефективността на хранене и се намалява делът на протеините във фуражите.
При износа Аржентина запазва водещата си позиция, следвана от Бразилия и САЩ. Най-големият вносител в света остава Европейският съюз, но неговият внос ще продължава да намалява, защото вътрешното търсене на протеинови шротове в ЕС се свива. Това е свързано и с маркетинговата стратегия на големите вериги за хранителни стоки в Съюза, които все повече предлагат продукти от животни, хранени без ГМО соя — което допълнително ограничава търсенето на соев шрот.
Цените на маслодайните — растителните масла остават по-силни
Прогнозата на ОИСР и ФАО за цените е следната — растителните масла ще запазят относително по-силни цени заради устойчиво нарастващото търсене (включително от биодизелния сектор извън ЕС), докато протеиновите шротове ще бъдат относително по-стабилни заради слабото китайско търсене. Самата соя ще остане под натиск от изобилни доставки. Това е добра новина за производителите на слънчоглед и рапица — техните култури съдържат по-голям дял масло отколкото соята, тоест по-силните цени на растителните масла ще се отразят благоприятно върху цените на самите семена.
Реалните цени обаче (коригирани за инфлация) ще продължат да намаляват, следвайки дългосрочната тенденция на земеделските стокови пазари. И тук, както при зърнените, номиналният ръст не означава реален ръст на покупателната способност.
Какво означава това за българското земеделие
Накратко: ОИСР и ФАО прогнозират стабилно нарастващо световно търсене и производство, концентрация на износа в малък брой страни, и реални цени, които ще оказват натиск надолу през следващото десетилетие. За българската пшеница — пазарът остава отворен и конкурентен, но реалните цени надолу означават, че доходността на декар ще зависи все повече от добивите и от ефективността. За българския слънчоглед — индустриалното търсене в ЕС за биодизел ще намалява, но цените на самите растителни масла ще останат относително по-силни, което подкрепя цените на семената. За рапицата — комбинация от свиващото се европейско биодизелно търсене и канадската конкуренция на световните пазари. Това е общата рамка. Конкретните годишни ефекти ще зависят от климата, геополитиката и националните политики, които моделът на ОИСР и ФАО приема за непроменени.
Източници
OECD/FAO (2026), OECD-FAO Agricultural Outlook 2026–2035, Paris and Rome, https://doi.org/10.1787/47874669-en (публикуван на 25 юни 2026 г.). Глава 2 — Cereals (стр. 49–58) и Глава 3 — Oilseeds and oilseed products (стр. 60–69).
Цените са референтни и се отнасят за пазарни години. Пшеница — US wheat No. 2 Hard Red Winter, FOB Gulf. Царевица — US maize No. 2 yellow, FOB Gulf. Други фуражни — френски фуражен ечемик, FOB Rouen. Ориз — FAO All Rice Price Index, нормализиран към индийски indica high quality 5% broken.
Бел.: 1 Mt = 1 милион тона. Делията на световния износ са приблизителни и закръглени; точните числа подлежат на ревизия при следващи издания на доклада.
Понятия
Aglink-Cosimo — съвместен партиален равновесен модел на ОИСР и ФАО. Симулира поведението на основните аграрни пазари при дадени допускания за политики, климат и макроикономика.
Базова средна 2023–2025 г. — тригодишна средна стойност, използвана като отправна точка за всички проекции в доклада. Намалява влиянието на годишните колебания.
Crush — смилане на маслодайните семена за получаване на масло и протеинов шрот (cake). При соята около 80% от семето е шрот, 20% масло. При слънчогледа и рапицата — обратното (около 40-45% масло, 50-55% шрот).
Stock-to-use ratio — отношение на крайните складови запаси към общото годишно потребление; измерва се в дни покритие. При соята се прогнозира около 15% по 2035 г.
Renewable Energy Directive (RED III) — европейско законодателство, което определя целите за дял на възобновяемите енергии в транспортния сектор и насърчава преминаването от първични растителни масла към отпадъчни мазнини при производството на биодизел.
