Производството в кланиците падна с 59 на сто за две години, изкупната цена за фермера остана непроменена, цените на едро и на дребно растат с над 10 на сто годишно. Двата прецедента на спасени съдебно стопанства държат износа към трети страни затворен, а ограничителния режим — удължен. Нова Зеландия е най-големият доставчик на пазара ни.
Числата от информационното табло
В последното информационно табло на Министерството на земеделието и храните за агнешкото месо, актуализирано към 22 юни 2026 г., три числа стоят едно до друго на първата страница без коментар. Изкупната цена на агнета живо тегло към 17 юни е 5,88 евро за килограм, непроменена на седмична, месечна и годишна база — с минус 0,5 на сто за годината. Цената на едро на агнешко месо е 14,83 евро за килограм, с растеж от 11,7 на сто за година. Цената на дребно е 16,40 евро за килограм, с растеж от 10,4 на сто. Едни и същи килограми, изкарани от едни и същи стопанства, поскъпват с над 10 на сто на едно и на друго ниво на веригата, докато фермерът получава за тях същото, което е получавал преди година.
Това би било достатъчно за самостоятелен материал, ако зад тези числа не стоеше друга, по-сериозна история. Тя се вижда няколко страници по-нататък в същото табло, в графиката за производството в кланиците. През 2023 г. в българските кланици преминават 213,7 хиляди овце и кози, с добив на месо 2 031 тона кланично тегло. През 2024 г. — 150,6 хиляди животни, 1 518 тона. През 2025 г. — 87,3 хиляди животни, 1 079 тона. Спадът е минус 59 на сто по брой и минус 47 на сто по тегло за две години. Първото тримесечие на 2026 г. показва, че процесът не спира — минус 23,2 на сто по брой и минус 8,9 на сто по тегло спрямо същия период 2025 г.
Едновременно с това общото производство на овче месо в България — преброено и в стопанствата, и в кланиците — е сравнително стабилно: 7 038 тона от стопанствата плюс 1 927 от кланиците през 2022 г., 6 114 плюс 2 018 през 2023 г., 6 837 плюс 1 505 през 2024 г. Тоест животните ги има, и те се колят. Колят се обаче все по-малко през официалната верига и все повече в стопанствата за директна продажба или собствена консумация. През 2024 г. около 18 на сто от общото производство преминава през кланиците. През 2025 г. — около 12 на сто. Това е страна, която произвежда овче месо, но не през официалната индустриална верига.
Трета картина допълва двете предишни. Вносът на овче месо за първото тримесечие на 2026 г. е 1 093 тона — ръст от 39,6 на сто спрямо същия период година по-рано. От Европейския съюз вносът е 648 тона (плюс 69,8 на сто), от трети страни — 445 тона (плюс 10,9 на сто). Най-големият доставчик е Нова Зеландия с 387,7 тона за тримесечие. На годишна база за 2025 г. Нова Зеландия осигурява 23,9 на сто от целия внос на овче месо в България, последвана от Румъния (18,2 на сто) и Северна Македония (16,4 на сто). Замразено агнешко, превозено на разстояние от близо двадесет хиляди километра, се оказва по-конкурентоспособно на българския пазар от агнешкото, отглеждано в собствените овчарници.
Износът за същия период е 19,4 тона. Това е третата стъпка в трите различни посоки, по които се движи българското овче месо: производството в стопанствата остава стабилно, производството през кланиците се срива, вносът се увеличава с близо 40 на сто, износът практически вече не съществува.
Българското поскъпване в европейски контекст
Информационното табло предлага и друга гледна точка към същата картина — европейския контекст. Общото производство на овче месо в ЕС-27 пада от 494 хиляди тона кланично тегло през 2023 г. на 462 хиляди през 2024 г. и 411 хиляди през 2025 г. — спад с 17 на сто за две години. Тоест свиването е общоевропейски тренд, не само български. В българския случай обаче спадът е почти три пъти по-стръмен — 47 на сто срещу 17 на сто за същия период. Делът на България в това общо европейско производство е 2 на сто. Първите шест държави членки — Испания (25 на сто), Румъния (20 на сто), Гърция (14 на сто), Франция (11 на сто), Ирландия (8 на сто), Италия (7 на сто) — формират над 85 на сто от европейското производство.
България стои в долната половина по брой животни, но в горната половина по цена на килограм. По данни на Европейската комисия за класифицирано месо от леки агнета (до 13 килограма) през май 2026 г. България е четвъртата държава с най-висока средна цена в съюза — 1 115 евро за 100 килограма, при средно за ЕС-27 1 005 евро. Над България са Хърватия, Унгария и Испания. Под нея — Португалия, Полша, Гърция, Словения, Румъния, Италия, Латвия. Това е икономическа конфигурация, която може да бъде разбрана само през друг наблюдаем факт: цените на фуражните смески за телета и агнета в България са стабилни в последните осемнадесет месеца на ниво около 474 евро на тон с ДДС, а тези за крави и овце — около 442 евро на тон. Тоест разходната страна на производството не е тази, която изтласква стопанствата от пазара. И поскъпването на едро и на дребно отразява обща инфлация в храните и логистиката, а не извличане на специфичен марж от някоя една брънка на веригата. Изтласква стопанствата нещо друго — нещо, което информационното табло също описва, но в раздел, който не е икономически.
Какво държи износа затворен
Високата ценова позиция на България в ЕС е добра новина на хартия. Тогава защо при тази ценова сила износът е 19,4 тона за тримесечие, а вносът — 1 093.
Отговорът не е икономически. Не е и ценови. Той е санитарен — и носи две имена.
Болярово, 2018–2020
През юли 2018 г. Българската агенция по безопасност на храните обявява първични огнища на чума по дребните преживни животни в селата Крайново, Странджа и Шарково, община Болярово, Ямболска област. В близките стопанства са умъртвени 3 900 животни в съответствие с европейския санитарен протокол, който при потвърден случай на ЧДПЖ изисква пълна евтаназия на засегнатото стадо и създаване на буферна зона. Само едно стопанство в района не позволи евтаназията: фермата на Ана Петрова от село Болярово. Тя отказа достъп на ветеринарите, организира физическа защита на кошарите с доброволци, оспори пробите, постигна медийна разгласа.
През октомври 2018 г. директорът на Областна дирекция по безопасност на храните в Ямбол издава заповед за заличаване на фермата като животновъден обект. Петрова обжалва. Делото минава през Административен съд — Сливен, и стига до Върховен административен съд. През юни 2020 г. ВАС отменя окончателно решението на първата инстанция и заповедта на ОДБХ — със заключение, че заразата не е доказана. Стадото оцелява.
Това беше първото доказано в съда оспорване на санитарна заповед в животновъдството в България. Прецедентът беше политически, не само правен. Той показа, че гражданско неподчинение, организирано локално и подкрепено медийно, може да отмени европейски санитарен протокол. Това стана модел.
Едновременно с правната победа на Петрова обаче България остана със статут „не свободна от ЧДПЖ“. В прессъобщение до медиите ветеринарните власти по-късно обявиха: „български стопани получават откази за износ на живи дребни преживни животни към трети страни. Затруднена е свободната търговия и износ на продукти, добити от ДПЖ. Това се дължи единствено на настоящия статут на страна не свободна от ЧДПЖ заради единственото огнище на болестта в страната — регистрирания животновъден обект на Ана Петрова в село Болярово.“ Едно стопанство, държащо целия експортен статут на държава.
Резултатът беше известен на всички в сектора, но рядко формулиран ясно. Овцевъдството в Странджанския регион — традиционно, екстензивно, базирано на местни породи и пасищно отглеждане — започна да умира. Стопани разпродаваха стада, защото живееха под постоянна заплаха от ново ликвидиране и от затворен пазар. Към 2024 г., когато се появи следващото голямо огнище, числото на регистрираните овцевъди в Ямболско, Сливенско и съседните райони беше съществено по-ниско от това през 2017 г.
Велинград, ноември 2024 — и до днес
В края на ноември 2024 г. БАБХ обяви огнище на чума по дребните преживни животни в стопанството на Георги Илиев — известен повече с прякора си бай Рибан — във Велинградско. Стадото е около две хиляди овце. Сценарият повтори този от Болярово, но в по-голям мащаб и при по-различна политическа конюнктура.
Стопанинът отказа достъп на ветеринарите. Започна физическа защита на кошарите — местното население от Велинград и съседните селища организира смени, носи храна, дарява бали слама, кръщава се „Непримирими“. Партии и политически дейци се качиха на влака — лидерът на „Величие“ Ивелин Михайлов поздрави „българите, които спасили овцете и победили“, партията „Морал, единство, чест“ предложи и Народното събрание прие създаване на временна парламентарна комисия, депутати от различни политически семейства започнаха да правят посещения и заявления. Делото срещу заповедта за евтаназия се проточи в съда — съдията направи отвод, заседанията се отлагаха, експертизите се обжалваха.
Към юни 2026 г. стадото на бай Рибан все още е във Велинград. Според негови собствени думи от началото на 2026 г.: „Вече една година никой не обръща внимание на нашия проблем. Всеки ден се чудим как да осигурим изхранването на близо 2 000 животни. Пашата е забранена, а средствата за фураж не достигат. Не получихме достъп до пазара нито за Великден, нито за Гергьовден. Продукцията остава непродадена.“ Държавният фонд „Земеделие“ изплати през 2025 г. компенсации в размер на 2,25 милиона лева на 737 стопани, оказали се в ограничителни зони около огнища на шарка по ДПЖ — Подсхема 2.4 на годишния пакет минимални помощи. Това е средна компенсация под 3 000 лева на стопанин — далеч под пазарната стойност на стадо със селекционна работа от години.
Резултатът е идентичен с този от Болярово, но мащабиран през по-широк регион. Велинградско, Карнобатско, селата около Сливен и Ямбол, отделни огнища във Великотърновско — всички те или вече са под ограничителен режим, или периодично попадат под такъв. Европейската комисия, чрез Постоянния комитет по растения, животни, храни и фуражи, не може да обяви България за свободна от болестта, докато съществуващите огнища не са ликвидирани. Европейската комисия удължи режима на санитарните ограничения за България до края на 2026 г., с регламент за прилагане, приет от Постоянния комитет по растения, животни, храни и фуражи. Това означава, че за поне още шест месеца износът на живи дребни преживни животни и на продукти от тях към трети страни остава блокиран, а вътрешноевропейската търговия — обусловена от регионални санитарни сертификати, които стопаните от ограничителните зони не могат да получат. Затова режимът на ограниченията се удължава отново до края на годината. Износът към трети страни остава блокиран. Кланиците, които зависеха от регионалното овцевъдство, работят на половин или на една трета капацитет. Стопани извън ограничителните зони разпродават стада, защото не виждат как ще оцелеят при този режим.
Защо стопаните не вярват на БАБХ
Това е реалната икономическа цена на двата прецедента. Тя обаче не може да бъде разбрана без втория компонент: липсата на доверие в самата Българска агенция по безопасност на храните.
Стопаните гледат и виждат следното. През 2018 г. БАБХ обявява огнища в Странджа и извършва масови евтаназии; ВАС по-късно отменя най-видимия от случаите със заключение, че заразата не е доказана. Между 2021 и 2024 г. — относително затихване, без големи огнища. Ноември 2024 г., в средата на служебно правителство — нов изблик, нов „случай-Илиев“. Февруари 2026 г., при служебния министър Иван Христанов — назначен е нов директор на БАБХ, д-р Ангел Мавровски. Май 2026 г., при новия редовен министър Пламен Абровски — Мавровски е освободен, на негово място идва проф. Светла Янчева. И — наблюдение, което прави всеки животновъд в страната — нови сигнали за шарка по дребните преживни животни се появяват веднага след това, в нови региони, с продължаване на ограничителните мерки. През 2025 г. само в област Стара Загора са регистрирани единадесет огнища; в края на юни 2026 г. ново огнище е свикало извънредна областна епизоотична комисия в Братя Даскалови.
Дали тази последователност носи каузална връзка между смените на ръководства и появата на огнища, или просто отразява нормален епидемиологичен цикъл, който съвпада със смените на правителства, не може да се установи от наличните публични данни. Възможно е новото ръководство да е по-агресивно в инспекциите. Възможно е предишното да е било по-снизходително към сигнали. Възможно е и да съществуват вътрешни институционални интереси, които да правят обявяването или необявяването на огнища от значение за разпределянето на компенсаторни средства, за контрола върху регионалното овцевъдство, или за политическата проекция на отделни актьори. Какъвто и да е истинският механизъм, важното е, че стопанинът, който гледа отстрани и сам ще плати цената, прави свое заключение: огнищата се появяват, когато БАБХ има интерес да ги намери.
Към тази структурна нестабилност се добавя и нещо друго — възвръщане на хора с минала противоречива репутация на ключови позиции. На зам.-изпълнителни директорски постове в БАБХ при новото ръководство е върнат д-р Иван Шиков, който беше изпълнителен директор на агенцията през 2022–2023 г. при служебния кабинет на Гълъб Донев и беше отстранен от поста през юни 2023 г. На негова страна е и д-р Георги Чакъров — преди това директор на Областната дирекция по безопасност на храните в Пазарджик. Бившият министър Иван Христанов в публично изявление на 27 юни 2026 г. посочи, че именно с Чакъров като ръководител на ОДБХ-Пазарджик се свързва началото на случая бай Рибан. Тези назначения може и да представляват компетентни кадри, които ще си вършат работата правилно. Но всяко тяхно решение по огнище ще се чете през призмата на миналото им — а в български контекст всеки нов санитарен сигнал, идващ от хора с предишно участие в спорни случаи, ще се натъква на същата съпротива като през 2018 и 2024 г.
Подобно подозрение се натрупва около мобилните инсенератори, на които от закриването на класическите екарисажи насам е възложено изгарянето на умъртвените при ликвидиране животни. По данни на Държавен фонд „Земеделие“, през 2025 г. по Подсхема 1.2 от годишния пакет минимални помощи са изплатени 30 003 013 лева на двама оператори за дейност по екарисаж и инсинерация. Темата носи багаж от години — още през 2019 г. „Медиапул“ публикува материал, в който се поставят под въпрос както капацитетът, така и отчетността на тази дейност. На 25 май 2026 г. вътрешен одит в БАБХ разкрива съмнения за злоупотреба от 922 хиляди лева при дезинфекцията на ферми след епидемия от шарка по овцете в селата Дълбок извор, Садово, Скутаре и Ръжево Конаре, Пловдивско; договорът е сключен от директора на ОДБХ-Пловдив с частна фирма, и случаят е сезиран до главния прокурор. И в двата случая стопанинът, който трябва да даде своето стадо за ликвидиране, знае, че сметката за съсипване на животните му ще постъпи към едни и същи няколко оператора — и това е достатъчно, за да отказва.
Това заключение е разбираемо, дори ако в конкретен случай е неточно. БАБХ многократно е сменяла позиция, директори и методики, в по-кратък период от типичната дължина на епидемиологичен цикъл. Българската лаборатория е била оспорвана срещу гръцка, френска и срещу референтната лаборатория на Европейския съюз; самите международни лаборатории не винаги са били единодушни. Заповедите за ликвидиране минават през областни дирекции, чиито директори се сменят с правителствата. Експертната позиция изглежда нестабилна, защото институцията е нестабилна. Когато регулаторът няма авторитет, всяка нова заповед се чете не като санитарна мярка, а като поредно политическо движение.
И затова всеки нов случай, дори формално оправдан, се натъква на същата съпротива.
Между непроменената изкупна цена и растящия внос
Към тази по-голяма картина се връща информационното табло. Изкупната цена на агнетата на ниво ферма стои непроменена: 5,88 евро за килограм живо тегло. Цените на едро и на дребно растат с над 10 на сто за година — движение, което при стабилни цени на фуражите и обща инфлация в храните е обяснимо като част от европейския ценови тренд, не като извличане на марж от един или друг участник в българската верига.
Това, което таблото не показва открито, но което се извежда от данните за вноса, е друго. При свиване на местното производство в кланиците с близо 60 на сто за две години, веригата купува голяма част от своята суровина другаде — Нова Зеландия, Нидерландия, Испания, Румъния. Замразено агнешко, превозено в контейнери, минало през стандартизирани кланици с пълна санитарна документация, доставено по предсказуем график, в предсказуем обем и качество. На фона на затворения български експорт и нестабилното българско предлагане, тази верига е по-конкурентоспособна на пазара на едро.
Стопаните в Югоизточна България, които биха могли да изпращат месото си в Италия (която прие 76,1 тона български износ през 2023 г., 26,5 през 2024 г. и 18,5 през 2025 г., а през първото тримесечие на 2026 г. — внезапни 15,4 тона срещу 0,01 за същия период година по-рано, но това е изключение, не тенденция) или в Хърватия (която прие 339,1 тона през 2023 г., 35,7 през 2024 г., 8 през 2025 г., и 0,1 тона през първото тримесечие на 2026 г.), не могат, защото са в ограничителна зона. Хърватският канал, който беше основен експортен пазар на българското овче месо в Балканите, се срина. Не защото хърватският купувач е намерил по-добра алтернатива. Защото българският доставчик не може да изпрати продукцията с валидни ветеринарни сертификати.
Резултатът е икономическа симетрия, която работи срещу всички участници в българския сектор едновременно. Фермерът губи пазар. Кланицата губи суровина. Износителят губи канали. Потребителят плаща с над 10 на сто повече от преди година. Свободното място на пазара заемат новозеландската кланица и нидерландският или испанският търговец на едро — не защото някой ги предпочита, а защото българската алтернатива е блокирана по санитарни причини.
Какво показва картината
В дебата за животновъдството в България обикновено се говори за подпомагане — обвързано, преходно, национални доплащания, минимални помощи. Сега то расте: заявленията за обвързана подкрепа за дребен рогат добитък през Кампания 2026 г. се удвоиха спрямо предходната година — от 3 181 на 6 976 стопанства, от 385 269 на 805 774 животни. Това е директен резултат от отпадането на изискването за реализация на мляко при дойни овце и кози от 15 май 2026 г. Но подпомагането, колкото и да е, не отговаря на въпроса защо производството в кланиците пада с 59 на сто за две години и защо вносът от Нова Зеландия покрива нарастваща част от вътрешния пазар.
Отговорът е, че два спасени съдебно стопански случая държат целия експортен пазар затворен, а целия сектор — в режим на свиване. Това не е метафора, това е статистика. След случая с Ана Петрова от Болярово овцевъдството в Странджа умря — 3 900 умъртвени животни в съседните стопанства плюс стотици по-късно разпродадени, при едно оцеляло стадо. След случая с бай Рибан овцевъдството във Велинградско и съседните региони е в процес на същото свиване. И двата случая печелят съдебно. Целият регионален отрасъл губи икономически.
Обезщетенията може и да трябва да се коригират. Средна компенсация от три хиляди лева на стопанство далеч не покрива пазарната стойност на стадо със селекционен труд от години. Това е валиден аргумент за реформа на схемата за компенсация — една от точките, по които европейските модели се различават от българския: италианският и испанският механизъм отчитат селекционна стойност, родословни данни и възрастов профил на животните, не само живо тегло. Но обезщетението не е причината, поради която стопаните в двата прецедента не дават ликвидиране. Причината е политическата защита, която ги превръща в символи на съпротива срещу държавата, и общественото подозрение, че самата държавна институция не действа санитарно, а политически.
И това подозрение не е без основа. Когато една и съща институция за десет години сменя десетки директори, методики и позиции; когато всяко ново ръководство носи нови огнища и нови ограничения; когато санитарната заповед често пристига заедно с лобистки натиск за компенсаторни средства и за договори за дезинфекция и инсинерация, разпределяни на малък кръг оператори; когато експертната позиция на самата държава се оспорва от собствените ѝ доказани в съда заповеди — тогава стопанинът, който трябва да се раздели със стадо, изградено от поколения труд, не вярва.
Цената на това недоверие е документирана в графиките на едно официално министерско табло. Не е скрита. Просто рядко се чете така — като последователен резултат от поредица популистки победи, които никой досега не е сумирал.
Източници
Министерство на земеделието и храните, Информационно табло „Агнешко месо“, актуализация от 22 юни 2026 г. Включва данни от САПИ (изкупни цени, цени на едро и на дребно), от Европейската комисия (докладвани данни от кланиците за класифицирано месо от леки агнета до 13 кг по държави членки), от Агростатистика на МЗХ (производство в кланици и стопанства, предварителни данни от месечните анкети), и от НСИ (внос и износ на овче месо по страни).
Държавен фонд „Земеделие“ — Разплащателна агенция. Годишен пакет минимални помощи (de minimis) за 2025 г.: Подсхема 1.2 — екарисажи и инсинератори, изплатени 30 003 013,34 лв. на двама оператори; Подсхема 2.4 — компенсации за стопани в ограничителни зони около огнища на шарка по дребните преживни животни, изплатени 2 253 840,00 лв. на 737 стопани.
Върховен административен съд на Република България. Решение от юни 2020 г., с което окончателно се отменя заповед №372/10.10.2018 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните в Ямбол за заличаване на животновъдния обект на Ана Петрова в село Болярово и за умъртвяване на животните.
Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове по Общата селскостопанска политика, член 32 (обвързано подпомагане на доходите) и член 33 (обхват на секторите).
Наредба №3 от 10 март 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, изменена в Държавен вестник, бр. 28 от 15 май 2026 г. — отпадане на изискването за доказване на реализирана продукция при обвързаното подпомагане за дойни крави, биволи, дойни овце и кози.
Областна епизоотична комисия — Стара Загора, доклад на областния управител доц. д-р Калоян Дамянов от 25 юни 2026 г. — единадесет огнища на шарка по дребните преживни животни в област Стара Загора през 2025 г.; ново огнище в близост до община Братя Даскалови, юни 2026 г.
Публикации в българския печат за хронологията на двата случая Болярово и Велинград, и за свързаните институционални процеси около БАБХ: Медиапул, Свободна Европа, Свободно слово, News.bg, Inews.bg, NivaBG, Webcafe, Дойче Веле, BlackSeaNews, Safenews, BNR Пловдив, фокус, Епохални времена.
Европейска комисия, Регламент за прилагане (ЕС) 2024/249 и последващи актове за поддържане на санитарни ограничения, свързани с шарка по дребните преживни животни и чума по дребните преживни животни. Постоянен комитет по растения, животни, храни и фуражи (PAFF), заседания през 2025–2026 г.
Понятия
Шарка по дребните преживни животни (sheep pox and goat pox) — остро вирусно заболяване по овце и кози, причинявано от вируси от семейство Poxviridae. Висока заразност, умерена до висока смъртност при млади животни. Лекуемо с поддържаща терапия, но изисква ваксинация за профилактика. Включено в списъка на болестите, изискващи задължително уведомяване, на Световната организация за здравето на животните (WOAH). Не е опасно за хора.
Чума по дребните преживни животни (peste des petits ruminants, PPR, ЧДПЖ) — остро вирусно заболяване по овце и кози, причинявано от морбили вирус. Висока смъртност (20–90 на сто в зависимост от породата и възрастта). Зооничество с икономически последици — не опасно за хора. Включено в глобалната програма на ФАО и WOAH за ликвидиране до 2030 г. При потвърден случай европейският протокол изисква пълна евтаназия на стадото и създаване на буферна зона.
Ограничителна зона (restricted zone) — буферна зона около огнище на болест, наложена от санитарния орган в радиус от 3, 10 или 50 километра в зависимост от естеството на патогена. В зоната са ограничени пашата, придвижването, търговията и износът на засегнатите видове животни. Запазва се до обявяване на свободен от болестта статус.
Подсхема 1.2 на ДФЗ (екарисажи и инсинератори) — позиция от годишния пакет минимални помощи на Държавен фонд „Земеделие“, финансираща дейността по екарисаж и инсинерация на странични животински продукти и трупове на животни, включително тези от ликвидиране на огнища. За 2025 г. — 30 003 013,34 лв. на двама оператори.
Подсхема 2.4 на ДФЗ (шарка по ДПЖ) — компенсаторна позиция за стопани, оказали се в ограничителни зони около обявени огнища на шарка по дребните преживни животни. За 2025 г. — 2 253 840 лв. на 737 стопани.
Класифицирано месо от леки агнета — категория агнешко месо до 13 килограма кланично тегло, използвана от Европейската комисия за стандартизирано отчитане на цените по държави членки. Седмични данни се събират и публикуват в системата на ЕК за наблюдение на пазара на месо от овце и кози.
Свободен от болестта статус (disease-free status) — официално обявление от Европейската комисия (или съответната международна организация), че дадена държава или регион не отчита активни огнища на конкретна болест. Статутът отваря свободната търговия и износа за определен вид животни и продукти. Загубата му затваря пазари както в ЕС, така и към трети страни.
Обвързано подпомагане на доходите (Coupled Income Support) — форма на директно плащане по Общата селскостопанска политика за конкретни сектори, включително животновъдство. По член 32 от Регламент 2021/2115 целта е подобряване на конкурентоспособност, устойчивост или качество. След промяна в Наредба №3, обнародвана в Държавен вестник на 15 май 2026 г., в България отпадат количествените изисквания за реализирана продукция при дойни крави, биволи, дойни овце и кози.
WOAH (World Organisation for Animal Health) — Световна организация за здравето на животните със седалище в Париж. Основана като Office International des Epizooties (OIE) през 1924 г., преименувана през 2022 г. Поддържа международните стандарти и регистър на огнищата на болести по животните.
