10 юни 2026 г.: министър Пламен Абровски обявява пред БНР разработване на „нови национални стандарти за производство на храни, които да бъдат изцяло от 100% българска суровина“. Същият ден влиза в сила Заповед №РД11-1497 на БАБХ за лабораторен анализ на всяка пратка вносна млечна суровина. Действащият европейски Регламент (ЕС) 2023/1531 — за ЗНП „Българско кисело мляко“ — и Регламент (ЕС) 2023/1571 — за ЗНП „Българско бяло саламурено сирене“ — от юли 2023 г. определят точно това: 100% мляко от страната, 80% фуражи годишно от страната, 9 етапа на територията на България.
Какво каза министърът на 10 юни 2026 г.
В интервю за БНР на 10 юни 2026 г. министърът на земеделието и храните Пламен Абровски обяви три неща за млякото и млечните продукти.
Първо, за самозадоволяването със суровина: „Има достатъчно мляко, плодове и месо за производството на продукти само с български суровини… В момента разработваме и нови национални стандарти за производство на храни, които да бъдат изцяло от 100% българска суровина. Само!“
Второ, за етикетирането: „Предстои промяна и на Наредбата за млечните продукти, за да може българският потребител да бъде информиран на етикета каква част от млякото е българска и каква част от млякото е вносна.“
Трето, за кашкавала: „В новата наредба ще бъде изрично записано, че производството на кашкавал е при непрекъснат процес и за него се използва сурово мляко. С това ще се избегне употребата на вносна суровина, останала след производството на протеини на прах.“
В деня на интервюто влиза в сила и Заповед №РД11-1497 на Българската агенция по безопасност на храните от 8 юни 2026 г. С нея акредитираните лаборатории на БАБХ в София, Шумен и Хасково подлагат на задължителен лабораторен анализ всяка пратка сурово мляко, млечен концентрат, мляко на прах, суроватка на прах и масло с произход от ЕС и трети държави. Тестове: общ брой микроорганизми, общ брой соматични клетки, инхибитори и афлатоксини за млякото; салмонела и листерия моноцитогенес за маслото. Цистерните чакат на входящите пунктове до получаване на резултатите. Мотивът на агенцията: 24% от пробите през май 2026 г. с несъответстващи резултати.
В същото интервю министърът добави: „Контрол ще има, той ще бъде възможно най-засиленият и тепърва ще има още повече контрол.“
ЗНП „Българско кисело мляко“ — какво определя действащият Регламент (ЕС) 2023/1531
На 27 юли 2023 г. Европейската комисия публикува Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1531 за вписване на наименованието „Българско кисело мляко / Bulgarsko kiselo mlyako“ в европейския Регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания. Номер на досието: PDO-BG-02657. Заявление на Република България от 4 февруари 2021 г.
Спецификацията на ЗНП „Българско кисело мляко“ е публикувана от Министерството на земеделието и храните и публикувана като Единен документ в Официален вестник на Европейския съюз, брой C 123 от 5 април 2023 г. Тя определя следните задължителни условия за всеки производител, който иска да обозначи продукта си с този знак.
Произход на суровото мляко. Цитат от спецификацията: „Суровите млека, предназначени за производство на ‚Българско кисело мляко / Bulgarsko kiselo mlyako‘, произхождат от Република България.“ Допустими видове: краве, овче, биволско, козе или смес.
Произход на фуражите. Цитат: „Фуражите за млекодайните животни следва да са 80% на годишна основа, произведени в Р България. Фуражите с произход извън географския район са до 20% на годишна основа. Дохранването се налага при неблагоприятни климатични условия в географския район.“
Пасища и период на пашуване. Цитат: „Пасищата са на територията на цялата страна. Периодът на пашуване продължава от март чак до ноември.“
Произход и характер на закваската. Цитат: „Симбиотичните закваски не са подлагани на генетична модификация и трябва да са произведени в Република България.“ Бактериите Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и Streptococcus thermophilus са изолирани от различни краища на България.
Етапи на производство на територията на България. Цитат от спецификацията: „Всички етапи от производствения процес на продукта се осъществяват на територията на Република България.“ Спецификацията изброява 9 етапа: 1) приемане, окачествяване, очистване и съхранение на сурово мляко; 2) стандартизиране на млякото; 3) хомогенизация; 4) пастьоризация; 5) охлаждане; 6) заквасване; 7) разфасоване и опаковане; 8) ферментация; 9) охлаждане.
Опаковане. Опаковането е специфично включено в защитения географски район. Цитат: „Опаковането на продукта трябва да е в географския район, защото ферментацията се извършва в самата опаковка. Опаковането е част от производствения процес и следва да се извършва в млекопреработвателното предприятие в Република България, в което продуктът е произведен.“
Контрол. Министерството на земеделието и храните поддържа публичен регистър на производителите на ЗНП „Българско кисело мляко“ (актуализиран на 11 май 2026 г.) и регистър на контролиращите лица. Лицата, оторизирани от министъра да упражняват контрол за съответствие със спецификацията, са „Нутрамед“ ЕООД (Заповед №РД 09-588 от 19 юни 2025 г.) и „Био Сертификейшън“ ЕООД (Заповед №РД 09-1228 от 29 ноември 2024 г.).
ЗНП „Българско бяло саламурено сирене“ — Регламент (ЕС) 2023/1571
На 31 юли 2023 г. Европейската комисия публикува Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1571 за вписване на наименованието „Българско бяло саламурено сирене / Bulgarsko byalo salamureno sirene“ в Регистъра на ЗНП. Публикацията в Официален вестник на ЕС е в брой L 192 от 31 юли 2023 г.
Спецификацията следва същата рамкова логика като при киселото мляко. Географският район на производство е територията на Република България. Суровината е мляко само от този район — краве, овче, биволско, козе или смесено. Към симбиотичната закваска от Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и Streptococcus thermophilus се прибавя и закваска от Lactococcus lactis subsp. lactis и Lactobacillus casei. Всички етапи от производствения процес — на територията на страната.
„Българско бяло саламурено сирене“ е третият регистриран български продукт със защитено наименование за произход на европейско ниво — след „Странджански манов мед“ и „Българско кисело мляко“.
БДС и ЗНП — две различни системи в едно и също министерство
До юли 2023 г. в България функционираха национални стандарти БДС 12:2010 „Българско кисело мляко“ и БДС 15:2010 „Българско бяло саламурено сирене“. Двата стандарта изискваха само закваската да е от щамове, изолирани и произведени в България. Суровото мляко можеше да бъде и от друга държава членка на ЕС.
Вписването на ЗНП „Българско кисело мляко“ и ЗНП „Българско бяло саламурено сирене“ в европейския Регистър през юли 2023 г. постави въпрос на правна несъвместимост. По инициатива на Министерството на земеделието и храните в Българския институт за стандартизация се проведе процедура по изменение на двата БДС. Мотивът: „паралелната употреба на защитено наименование за произход и национален стандарт БДС с идентично наименование е в пряко противоречие и нарушава разпоредбата на Регламент (ЕС) 1151/2012“. На 20 септември 2024 г. бяха издадени БДС 12:2024 „Кисело мляко по БДС“ и БДС 15:2024 „Бяло саламурено сирене по БДС“. От заглавията и текстовете на двата стандарта думата „българско“ отпадна.
Разликата между двата режима днес е следната. БДС изисква само българска закваска. Суровото мляко може да бъде с произход от друга държава на ЕС. ЗНП изисква 100% сурово мляко от България, 80% фуражи годишно от страната, всички 9 етапа на територията на страната. БДС е национален технологичен стандарт. ЗНП е европейска защита на произход.
По брой производители към януари 2025 г. (данни на специализираната преса): по БДС за кисело мляко — 52, по ЗНП — 20 (някои още в процедура); по БДС за бяло саламурено сирене — 46, по ЗНП — 19 (някои още в процедура).
Тоест: ЗНП системата работи. Тя има стопани, които я прилагат, лаборатории, които я сертифицират, и контролиращи лица, които я следят. Тя дефинира — със закона на Европейския съюз — какво технически означава „100% българска суровина“ за тези два продукта. Тя е институционализирана от същото министерство, чийто министър обявява на 10 юни 2026 г. разработване на „нови национални стандарти за 100% българска суровина“.
Числата на собствения сектор. Капацитетен въпрос
Изявлението на министъра — „има достатъчно мляко… за производството на продукти само с български суровини“ — се вписва в конкретен числов контекст, който е публично документиран.
От междинния секторен анализ на Комисията за защита на конкуренцията (представен на 2 декември 2025 г.) за периода 2020–2024 г.:
Производство на сурово краве мляко: –25%. Производство на прясно мляко: –8%. Производство на сирене: –9%. Производство на кашкавал: –14%. Внос на мляко и млечни продукти: +43%. (Източник на числата: междинен секторен анализ на КЗК, декември 2025 г.)
От доклади на Министерството на земеделието и храните и Националния статистически институт: преработката в страната е около 690–700 млн. литра годишно. Към 2025 г. преработвателите ежемесечно работят с над 39 хил. тона внесени млека и млечни концентрати — повече от два месеца от годината млечната индустрия се движи на чужда суровина. Самозадоволяване: около 53% при прясно пакетирано мляко, около 36% при сирене и кашкавал, около 89% при кисело мляко.
Двете различни картини стоят една до друга. Тази на министъра: достатъчно суровина за продукти само от българско мляко. Тази на собствените данни: над един от всеки пет литра в преработката е внос, при кашкавала и сиренето българското производство покрива около една трета от потреблението, и тенденцията на петгодишна база е към свиване, не към разширяване.
Това разминаване има оперативно значение. ЗНП изисква 100% сурово мляко от България и 80% фуражи. Колко преработватели в страната могат реално да преминат на този режим, при сегашната структура на доставките и сегашния национален добив, е въпрос за капацитет, не за желание. Числата на сектора отговарят на този въпрос косвено: при сегашен внос от 39 хил. тона месечно и спадащо производство, преходът към 100% българско не е въпрос на наредба, а на възстановен първичен сектор.
Какво остава открито
Изявлението на министъра от 10 юни 2026 г. отваря четири въпроса, на които публично към момента няма отговор.
Първи въпрос — каква е разликата между предлаганото и съществуващото. ЗНП „Българско кисело мляко“ и ЗНП „Българско бяло саламурено сирене“ вече дефинират 100% българска суровина — с публикувана спецификация, действащ европейски регламент, регистър на производителите и контролиращи лица. Дали „новите национални стандарти“ ще повтарят тази дефиниция, ще я разширят на други продукти (кашкавал, прясно мляко), или ще въведат различна логика — не е публично обявено.
Втори въпрос — как „новите стандарти“ ще съществуват редом с европейския регламент за ЗНП. Опитът с БДС 12:2010 показа, че паралелна употреба на национален стандарт и ЗНП с подобно наименование е в противоречие с Регламент (ЕС) 1151/2012. Затова на 20 септември 2024 г. думата „българско“ отпадна от БДС. Дали новата наредба за млечните продукти ще се вписва в тази правна рамка, или ще предизвика нова процедура по съгласуване с Брюксел — е технически въпрос, който се решава предварително.
Трети въпрос — как ще се проверява произходът. Молекулярно проследяване на географски произход на млякото е технически възможно (стабилни изотопи, минерален профил, ДНК на закваската), но е скъпо и не дава точност на ниво държава. Реалното проследяване в ЗНП системата минава през одит на стопанството, регистър на стадото, дневник на изкупвача, сертификат на закваската и одит на преработвателя по 9 етапа. Това е документен, не молекулярен механизъм, и изисква капацитет за одит на цялата верига. Дали новата наредба ще ползва съществуващите контролиращи лица по ЗНП, ще възложи задачата на БАБХ, или ще създаде нов контролен орган — е въпрос за дизайн на системата.
Четвърти въпрос — какво ще означава етикетирането „каква част от млякото е българска“ за продукт с ЗНП. ЗНП продуктът по дефиниция е със 100% мляко от страната. Етикетът „X% българско / Y% вносно“ е приложим към продукти, които не са със ЗНП. Дали наредбата ще задължи или ще даде право, дали ще изисква проследимост по партиди, или ще е базирана на годишна декларация на преработвателя — ще зависи от текста, който още не е публикуван.
Тези четири въпроса не са технически детайли. Те определят дали обявените стандарти ще се прилагат паралелно на работещата ЗНП система, ще се вписват в нея, или ще я заменят с друга. От отговорите ще зависи и кой ще ги използва на пазара — настоящите 20 производители на ЗНП кисело мляко и 19 на ЗНП сирене, или по-широк кръг.
Институционалната рамка за „100% българска суровина“ съществува от юли 2023 г. Тя има спецификация, регистър, контрол и одобрение от Брюксел. Обявените стандарти ще се впишат в нея или ще съществуват редом с нея. Това решение ще се вижда в текста на наредбата, когато тя излезе за обществено обсъждане.
Източници
Интервю на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски за БНР, 10 юни 2026 г., публикувано на сайта на МЗХ под заглавие „Министър Абровски: Контрол, контрол, контрол и санкции, санкции, санкции“. Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1531 на Комисията от 24 юли 2023 г. за вписване на наименование в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания („Българско кисело мляко / Bulgarsko kiselo mlyako“ (ЗНП)). Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1571 на Комисията за вписване на „Българско бяло саламурено сирене / Bulgarsko byalo salamureno sirene“ (ЗНП), Официален вестник на ЕС, брой L 192 от 31 юли 2023 г. Единен документ на ЗНП „Българско кисело мляко / Bulgarsko kiselo mlyako“, ЕС № PDO-BG-02657, публикуван в Официален вестник на ЕС, брой C 123 от 5 април 2023 г. — източник на цитатите за фуражи 80%, пасища, период на пашуване, симбиотични закваски, 9 етапа на производство, опаковане в географския район. Министерство на земеделието и храните — Регистър на производителите на ЗНП „Българско кисело мляко“ (актуализиран 11 май 2026 г.); Регистър на контролиращите лица; Заповеди на министъра №РД 09-588 от 19 юни 2025 г. за „Нутрамед“ ЕООД и №РД 09-1228 от 29 ноември 2024 г. за „Био Сертификейшън“ ЕООД. Български институт за стандартизация — БДС 12:2024 „Кисело мляко по БДС“ и БДС 15:2024 „Бяло саламурено сирене по БДС“, издадени на 20 септември 2024 г., и обяснителна публикация на БИС за мотивите. Заповед №РД11-1497 на Българската агенция по безопасност на храните от 8 юни 2026 г., в сила от 10 юни 2026 г. — задължителен лабораторен анализ на входящите млечни суровини от ЕС и трети държави. Междинен секторен анализ на Комисията за защита на конкуренцията на пазара на хранителни продукти, представен на 2 декември 2025 г. — данни за свиване на първичното производство и нарастване на вноса. Министерство на земеделието и храните — доклад „Дейност на млекопреработвателните предприятия в България през 2024 г.“ (юли 2025 г.); доклад „Ситуация на пазара на мляко и млечни продукти“ (септември 2024 г.). Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни. Архив на zemedeleca.bg — „Имаме ли достатъчно мляко, плодове и месо за 100% българско производство“ (юни 2026 г.); „130% надценка — какво всъщност казва секторният анализ на КЗК“ (анализ на числата на КЗК).
Понятия
ЗНП (PDO) — Защитено наименование за произход. Европейска схема за качество по Регламент (ЕС) 1151/2012. Защитава наименование на продукт, чието производство, преработка и приготвяне се извършват в определен географски район по утвърдена методика, със суровина от същия район. Регистрира се от Европейската комисия в общ Регистър на ЗНП и ЗГУ.
ЗГУ (PGI) — Защитено географско указание. По-облекчена схема от ЗНП — изисква поне един етап на производство в географския район (производство, преработка или приготвяне), но не всички.
ХТСХ (TSG) — Храна с традиционно специфичен характер. Схема за защита на продукт с традиционна рецепта или метод на производство, без задължителна връзка с определен географски район.
БДС — Български държавен стандарт. Национален технологичен стандарт, разработен от Българския институт за стандартизация. За млечните продукти БДС 12:2024 определя технологията и закваската; не изисква суровото мляко да е от България.
Регламент (ЕС) 1151/2012 — Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни. Установява общата правна рамка на ЗНП, ЗГУ и ХТСХ. Забранява паралелната употреба на национални наименования, които се припокриват със защитени европейски наименования за произход.
Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus — Млечнокисела бактерия, открита през 1905 г. от д-р Стамен Григоров от проби кисело мляко от България. Заедно със Streptococcus thermophilus формира симбиотичната закваска за българското кисело мляко. Според литература, цитирана в спецификацията на ЗНП, бактерията се възпроизвежда основно на територията на съвременна България; в други райони мутира и спира размножаването си след 1–2 ферментации.
Самозадоволяване (self-sufficiency ratio) — Отношението между националното производство и националното потребление на даден продукт, в проценти. Над 100% означава нетен износ; под 100% — нетен внос.
БАБХ — Българска агенция по безопасност на храните. Второстепенен разпоредител с бюджет към Министерството на земеделието и храните. Извършва официален контрол по агрохранителната верига, включително лабораторни анализи на млечни суровини и продукти.
