На заседанието си от 1 юли 2026 г. правителството на Румен Радев одобри проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване, в който за самоосигуряващите се земеделски стопани се предвиждат три конкретни промени — по-висок минимален и по-висок максимален осигурителен доход от август и по-високи пенсии от юли. За стопанин, който се осигурява върху минималния праг през цялата година, разликата в задължителните вноски е около 19 евро на месец и близо 232 евро на година.
Минималният осигурителен доход: от 550,66 на 620,20 евро от 1 август
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, върху който регистрираните земеделски стопани изчисляват дължимите вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО), за универсалните пенсионни фондове (УПФ) при родените след 31 декември 1959 г. и за здравното осигуряване, се увеличава от 550,66 евро на 620,20 евро от 1 август 2026 г. Ръстът е с 69,54 евро, или 12,6 на сто спрямо действащата от началото на 2025 г. база.
Върху този нов праг, при обичайните за самоосигуряващите се лица ставки — 14,8 на сто за фонд „Пенсии“ на ДОО, 5 на сто за универсалния пенсионен фонд и 8 на сто за здравно осигуряване, тоест общо 27,8 на сто задължителни вноски — месечният размер на дължимите осигуровки нараства от 153,08 евро на 172,42 евро. Разликата е около 19,34 евро на месец и близо 232 евро на година, ако земеделецът е избрал (или е задължен по закон) да се осигурява на минимума през всичките дванадесет месеца.
Тук е важно да се припомни разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване, която остава непроменена и която на практика определя защо голяма част от земеделците се осигуряват върху минималния праг. Според нея при определяне на годишния осигурителен доход на регистрираните земеделски стопани, които произвеждат преработена растителна и/или животинска продукция, не се вземат предвид сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и от държавния бюджет. Мотивът на законодателя е, че тези средства са предназначени за подпомагане във връзка с изпълнението на определени национални мерки или на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, а не са възнаграждения за положен труд. В практически смисъл това означава, че осигурителните вноски на земеделците се пресмятат само върху дохода от продукция, но не и върху директните плащания или средствата по Стратегическия план.
Максималният осигурителен доход: до 2 300 евро от 1 август
Максималният месечен осигурителен доход, върху който се изчисляват вноските на всички осигурени лица, се повишава на 2 300 евро от 1 август 2026 г. Промяната засяга по-малка част от самоосигуряващите се земеделски стопани — обикновено онези, които съзнателно избират да плащат осигуровки на по-висок от минималния доход, за да натрупват основа за по-голяма бъдеща пенсия, за по-голямо обезщетение при бременност и раждане или за по-високо обезщетение при временна нетрудоспособност. Върху максималния праг, при 27,8 на сто задължителни ставки, месечните вноски достигат 639,40 евро. Според мотивите на проектобюджета вдигането на максималния доход осигурява около 90 милиона евро допълнителни постъпления в бюджета на държавното обществено осигуряване през 2026 г.
Обезщетение за майчинство: правото не е автоматично
Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, както и обезщетението за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата или осиновителя, се запазва на 398,81 евро месечно през 2026 г. За самоосигуряващите се земеделци обаче правото на парично обезщетение при бременност, раждане и осиновяване не възниква автоматично — за да го придобие, лицето трябва предварително да се е осигурявало доброволно и за фонд „Общо заболяване и майчинство“ (ОЗМ) в продължение поне на 12 месеца преди началото на отпуската.
Вноската за ОЗМ е 3,5 на сто върху осигурителния доход и се плаща над задължителните 27,8 на сто. При новия минимален осигурителен доход от 620,20 евро това означава допълнителни 21,71 евро на месец за ОЗМ, или общо месечно осигуряване в размер на около 194,12 евро при земеделец, който е избрал доброволно да плаща и за ОЗМ. Тъй като размерът на паричното обезщетение при временна нетрудоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане се изчислява като 90 на сто от среднодневния осигурителен доход за последните 24 месеца преди месеца на настъпване на осигурителния случай, земеделките, които планират майчинство, обикновено се осигуряват на доход, по-висок от минималния, поне през тези 24 месеца.
Пенсии: осъвременяване със 7,8 на сто, минимална пенсия 347,51 евро
От 1 юли 2026 г. всички пенсии, отпуснати до края на 2025 г., се осъвременяват със 7,8 на сто по т.нар. швейцарско правило, предвидено в чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване (при него процентът на увеличение се формира като сбор от 50 на сто от изменението на средния осигурителен доход и 50 на сто от изменението на индекса на потребителските цени за предходната календарна година). От същата дата минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж се увеличава от 322,37 евро на 347,51 евро. С процента, определен по швейцарското правило, се вдига и социалната пенсия за старост, както и свързаните с нея пенсии и добавки. Максималният месечен размер на получаваните една или повече пенсии обаче се запазва на нивото от 2025 г. — 1 738,40 евро, тоест таванът остава непроменен.
Прогнозната средна пенсия за 2026 г. е 543,46 евро, при заложен реален ръст на пенсиите от 4,5 на сто и прогнозна средногодишна инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) от 4,3 на сто. Общите разходи за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях, разчетени в проектобюджета за 2026 г., са 13 503,9 милиона евро — 10,8 на сто от прогнозирания брутен вътрешен продукт и с 9,6 на сто повече средства спрямо приетия бюджет за 2025 г.
За земеделците, които предстои да излязат в пенсия през 2026 г., изискванията за трета категория труд са следните: за жени — 62 години и 6 месеца навършена възраст и 36 години и 10 месеца осигурителен стаж; за мъже — 64 години и 9 месеца навършена възраст и 39 години и 10 месеца осигурителен стаж.
Обезщетение за безработица и родителски обезщетения — без промяна
Минималният дневен размер на обезщетението за безработица се запазва на 9,21 евро, а максималният — на 54,78 евро. За самоосигуряващите се земеделци правото на обезщетение за безработица зависи от това дали са се осигурявали доброволно за фонд „Безработица“ и от специфичните изисквания за прекратяване на дейността, установени в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за насърчаване на заетостта.
Другите приходни мерки в проектобюджета
Проектобюджетът за 2026 г. е разработен в условията на касов дефицит от 5,7 на сто от брутния вътрешен продукт и очаквано откриване на процедура за прекомерен дефицит от Европейската комисия. Мерките за задържане на дефицита са предимно приходни, а не структурни. От 1 август 2026 г. държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт, които досега не са плащали лични осигурителни вноски, започват да поемат част от вноските си, като съотношението между осигурителя и осигуреното лице ще бъде 80:20 до края на 2026 г., а от 1 януари 2027 г. — 60:40, тоест същото като в останалата част на осигуряваните лица. От 2027 г. в схемата се включват служителите на Министерството на вътрешните работи и въоръжените сили. Освен това винетките поскъпват с 30 на сто, тол системата се разширява, печалбите на хазартните компании се облагат с 10 на сто данък, а възнагражденията на ръководствата на държавните дружества се ограничават до размера на президентската заплата.
Проектозаконът за бюджета на държавното обществено осигуряване предстои да бъде разгледан в Народното събрание заедно с проектозакона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и проектозакона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. По обичайна практика окончателното приемане на трите бюджетни закона става през ноември или декември, а промените в осигурителните прагове влизат в сила така, както са предвидени — от 1 юли за пенсиите и от 1 август за осигурителните доходи.
Използвани източници
— Проектозакон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г., одобрен от Министерския съвет на заседание от 1 юли 2026 г.
— Проектозакон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. с актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026–2028 г., внесен от Министерския съвет на 24 юни 2026 г.
— Кодекс за социално осигуряване — чл. 6 (осигурителен доход), чл. 100 (осъвременяване на пенсиите), чл. 4а (осигуряване на самоосигуряващи се лица).
— Национална агенция за приходите — действащи ставки на осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица, 2026 г.
— Свързан материал: „Бюджет 2026: МЗХ получава 200,3 милиона евро с намаление за 2027–2028, ДФ „Земеделие“ — 300,9 милиона. За напояване — 20 милиона еднократно, за селскостопанската наука — 43,2 милиона“, zemedeleca.bg, 26 юни 2026 г.
Понятия
ДОО — държавно обществено осигуряване. Обхваща фондовете „Пенсии“, „Трудова злополука и професионална болест“, „Общо заболяване и майчинство“ и „Безработица“, администрирани от Националния осигурителен институт.
УПФ — универсален пенсионен фонд. Втори стълб на пенсионното осигуряване, задължителен за лицата, родени след 31 декември 1959 г. Управлява се от пенсионноосигурителни дружества.
ОЗМ — фонд „Общо заболяване и майчинство“ на ДОО. За самоосигуряващите се лица участието в него е с доброволен характер и изисква предварителен период на осигуряване от 12 месеца преди началото на отпуска за бременност и раждане.
Швейцарско правило — формула за осъвременяване на пенсиите по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, при която процентът на увеличение се изчислява като сбор от 50 на сто от изменението на средния осигурителен доход и 50 на сто от изменението на индекса на потребителските цени за предходната календарна година.
ХИПЦ — хармонизиран индекс на потребителските цени. Инфлационен измерител, използван от Европейската централна банка и от еврозоната.
ЗБДОО — Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване. Приема се от Народното събрание всяка година едновременно със Закона за държавния бюджет и Закона за бюджета на НЗОК.
Самоосигуряващо се лице — според чл. 4, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване това са физически лица, които извършват трудова дейност и се осигуряват изцяло за своя сметка, включително регистрираните земеделски стопани и упражняващите свободни професии.
