Голяма част от болестите по слънчогледа са пряко следствие от съкратен сеитбооборот и се разделят в четири основни групи: листни петнистости, които нарушават фотосинтезата; поражения по стъблата, довеждащи до чупливост и полягане; гниене на кореновата система; гниене на питата. Част от тях могат да бъдат овладени навреме; други се проявяват твърде късно, за да бъдат спасени добивите. За производителя остава да познава биологията на патогените и превантивните мерки. Настоящият материал обобщава основните симптоми, източниците на инфекция и условията, благоприятни за развитие на десетте най-често срещани болести.
Листни петнистости: септориоза и алтернариоза
Кръгли сиви петна по горната страна на листата на слънчогледа, оградени с тъмна ивица, са белег за присъствието на причинителя на септориозата — гъбата Septoria helianthi. По-късно в петната се появяват черни точки — това са пикнидиите на гъбата. Симптомите обикновено се развиват след цъфтежа, но понякога се наблюдават и по пониците. Първичният източник на заразата са растителните остатъци, поради което основната превантивна мярка е дълбока обработка на почвата. Заболяването се проявява по-често във влажни райони — това е обща черта с алтернариозата. Отличителният белег при идентификацията на септориозата обаче е наличието на пикнидии.
Тъмни петна с неравна форма, разположени между жилките на листата, са симптом за алтернариоза. При висока степен на нападение настъпва дефолиация. Освен по листата, алтернариозата поразява и стъблата, по които се появяват тъмни елипсовидни петна с дължина от 1,5 до 3 см. Причинителят Alternaria helianthi — както и този на септориозата — зимува върху растителни остатъци, поради което превантивните мерки са аналогични. Слънчогледът е най-чувствителен към алтернариозата във фазите на цъфтеж и наливане на семената.
Мана по слънчогледа (Plasmopara halstedii)
Хлоротични светлозелени петна по горната страна на листата, с бял брашнест налеп по долната им страна, забавяне на растежните процеси и дори загиване на растенията се причиняват от маната по слънчогледа. В почвата жизнеспособността на патогена Plasmopara halstedii се запазва в продължение на много години; поради това основната превантивна мярка е спазването на дълъг сеитбооборот. Когато пълноценен сеитбооборот не може да бъде осигурен поради технологични причини, алтернативи са третирането на семената и подборът на устойчив хибрид или сорт.
Късна проява на маната при зреене се изразява в хоризонтално разположение на питите. Патогенът може да причини и вторична инфекция, която не се отразява върху формирането на добива, но се съпровожда от поява на хлоротични петна по горната страна на листата.
Брашнеста мана по слънчогледа
Първоначално по горната страна на листната петура се появява бял пухкав налеп, съставен от мицела на патогена, който може да покрие цялата повърхност. По-късно се формират черни плодни тела — клейстотеции. Така се проявява брашнестата мана. До образуването на клейстотеции заболяването на пръв поглед може да бъде объркано с маната. Маната обаче поразява изключително долната страна на листата. Освен това брашнестата мана се проявява по-късно във вегетацията — след настъпване на фазата на цъфтеж. Загубите на добив могат да достигнат 50 на сто.
Поражения по стъблата: склеротиниоза (бяло гниене)
Полягането на големи участъци в посева на слънчоглед — понякога във формата на кръгове — е дело на мицела на склеротиниоза, наречена още бяло гниене. Заболяването, причинявано от гъбата Sclerotinia sclerotiorum, се проявява в три форми: базална, стъблена и питова.
При стъблената форма на склеротиниозата се появяват големи кафяви петна с размер над 15 см. Впоследствие се наблюдава побеляване поради развитието на мицела, а след това — поява на черни склероции във вътрешността на стъблото. Развитието на стъблената форма се съпровожда и от наличие на концентрични кафяви петна по листата. При базалната форма, за разлика от стъблената, покафеняването на стъблото се наблюдава на нивото на почвата. По-нататъшният сценарий е сходен: бял мицел, образуване на склероции и — като последица — полягане на растенията.
Освен различията в проявата има и разлика в пътя на инфекция. При стъблената форма заразяването започва от застаряващите листа (колонизация с аскоспори), а начало на развитието на базалната форма са склероции, които зимуват в почвата и по-късно проникват в корените. В почвата склерециите могат да оцеляват в продължение на много години. Икономическите загуби от заболяването могат да достигнат от 20 до 100 на сто.
Фомопсис (сиви петна) и фомоза: характерни белези и разлики
Още едно заболяване от групата на некротрофите, способно да предизвика чупливост на стъблата и — вследствие — полягане и намалавяване на добива, е фомопсисът (известен на български и като сиви петна по слънчогледа). Поради сходната симптоматика той често бива объркван със склеротиниозата. Типични симптоми са некрозата на листата, появата по стъблото — около черешките на листата — на големи кафяви некротични петна с черни пикнидии, както и кухина в стъблото. Причинители са Diaporthe helianthi и неговата безполова форма Phomopsis helianthi. Източник на инфекцията са растителните остатъци — с пикнидии по стъблата и питите — както и семената. Първо се поразяват листата, след което заболяването преминава към стъблото. Загубите на добив могат да достигат до 50 на сто.
За разлика от фомопсиса, с който често бива объркван, фомозата се характеризира с ясно очертани петна с черен цвят по повърхността на стъблата, значително по-дребни по размер (2,5–5 см) и съсредоточени на местата на прикрепване на черешките на листата към стъблото. По едно и също стъбло могат да се появят няколко петна едновременно, вследствие на което листата отмират. Аналогично на фомопсиса, заразяването с фомоза започва от листата.
Склеротиниоза: питова форма или бяло гниене на питата
Склеротиниозата се проявява и по питите на слънчогледа под формата на бяло гниене на питата. Към края на цъфтежа от задната страна на питата се появяват меки кафяви участъци. От предната страна се формира бял памукообразен налеп (мицел на гъбата), който изпълва пространството между семената, след което се появяват и черни склероции. Вследствие на това питите се разпадат, което нерядко води до тяхното разрушаване или отпадане.
Причинителят Sclerotinia sclerotiorum е гъба полифаг с широк кръг от гостоприемници и освен слънчоглед поразява също соя и рапица. Рискът от заразяване се повишава при висока гъстота на посева, влажност на въздуха над 60 на сто и чести валежи над 30 мм. Ефективни мерки за борба са сеитбооборотът, унищожаването на стърнищата, както и мерките за намаляване на количеството и жизнеспособността на склероциите.
Вертицилийно увяхване
Още една гъба полифаг, способна да поразява над 400 култури — сред които и слънчогледът — е Verticillium dahliae. Вертицилийното увяхване по листата на слънчогледа настъпва по време на цъфтеж вследствие на запушване на проводящите съдове на листата, което води до появата на хлороза и некроза между жилките. Първо отмират листата от долния етаж, впоследствие — от горния. До зреене се наблюдава сбръчкване на сърцевината на стъблото и нейното почерняване. Почерняването на сърцевината нерядко се превръща в основание за погрешна идентификация на пепелното гниене. Подобно на склеротиниозата, вертицилийното увяхване може да причини сериозни щети върху посева.
Пепелно гниене (сухо склероцийно гниене)
Патогенът, който в последните години създава сериозни проблеми в южните райони — Sclerotium bataticola (синоним на Macrophomina phaseolina) — предизвиква пепелно гниене (наричано още сухо склероцийно гниене). Листата некротизират и отмират, по стъблата се появяват кафяви петна, които впоследствие придобиват сив цвят. В основата на стъблото могат да се наблюдават дребни черни склероции, наподобяващи прах. Както при вертицилийното увяхване, се наблюдава запушване на проводящите съдове от мицела на патогена, което води до преждевременно застаряване и загиване на растението.
Патогенът може да поразява също царевицата и соята. Симптомите се проявяват в репродуктивните фази на развитие. Според изследвания заболяването може да намали добива с 18 до 64 на сто. Отличителен белег на пепелното гниене е това, че поразената тъкан на мястото на петната остава суха и не омеква дори под въздействие на влага.
Влияние на метеорологичните условия върху развитието на болестите
Нерядко болестите биват объркани помежду си поради сходната си симптоматика. Така например базалната форма на склеротиниозата може да бъде взета за вертицилийно увяхване или за пепелно гниене; стъблената форма на склеротиниозата — за фомопсис; фомопсисът — за фомоза, и т.н. При идентификацията на заболяванията се вземат под внимание и метеорологичните условия, установили се в различните фази от развитието на културата. Благоприятни фактори за развитието на отделните болести са:
— за септориоза — дъждовно и топло време (15–30 °C), в частност чести намокряния по време на цъфтежа или след него (дъжд, мъгла, обилна роса);
— за алтернариоза — валежи след сеитбата, последвани от топло и влажно време;
— за мана — прохладно дъждовно време (12–14 °C), наличие на капкова влага в периода от 3 до 15 дни след сеитбата;
— за брашнеста мана — редуване на топло и сухо време с умерено овлажнено;
— за фомопсис — чести поройни дъждове;
— за фомоза — чести гръмотевични дъждове, капкова влага, почвена влажност над 60 на сто;
— за склеротиниоза — повишена почвена влажност в периода до цъфтеж, в частност продължителни влажни условия — дъждове, мъгла, роса — при температури 20–30 °C;
— за бяло гниене на питата — влажност и понижени температури на въздуха по време на покълването на семената и покафеняването на питите;
— за вертицилийно увяхване — воден стрес — фактори: песъчлива почва, зной и суша;
— за пепелно гниене — суха и знойна метеорологична обстановка, в частност висока температура на почвата — над 25–30 °C.
Източник на инфекция при голяма част от патогените, причиняващи болести по слънчогледа, са растителните остатъци, върху които презимуват техните плодни тела, спори и мицел. От тяхната жизнеспособност се определя и препоръчителният срок за ротация на културата. Така ооспорите на маната запазват жизнеспособност в почвата 7–8 години; клейстотециите на склеротиниозата — до 8–12 години; перитециите на фомопсиса и склерециите на пепелното гниене — 5–6 години. По тази причина не е желателно слънчогледът да се връща на същата площ по-рано от 6–9 години. В съвременното производство обаче възможността за прилагане на многополен сеитбооборот е ограничена и на разположение остават агротехническите мерки: обработка на почвата, третиране на посевния материал, използване на сидерати.
Източник
Материалът е превод и адаптация на публикация в украинското агрономическо издание SuperAgronom.com от 7 януари 2022 г. Терминологията е приведена в съответствие с установената българска фитопатологична номенклатура. Използвана е и справочна литература от Добруджанския земеделски институт „Генерал Тошево“ на Селскостопанската академия, както и агрономически материали на Corteva Agriscience и Syngenta България.
Понятия
Пикнидии — безполови плодни тела на някои гъби от типа Ascomycota, в които се образуват конидии (спори). Тъмни точки, видими с невъоръжено око в центъра на петна по листа и стъбла.
Клейстотеции — затворени плодни тела на гъби от типа Ascomycota, характерни за причинителите на брашнеста мана. В зряло състояние са черни, кръгли, микроскопични образувания.
Ооспори — полови покойни спори на оомицетите (към които спада маната), с дебела обвивка, устойчиви на неблагоприятни условия. Основен начин на презимуване в почвата.
Склероции — плътни, покойни образувания от мицел, устойчиви на изсъхване, ниски и високи температури. Служат за оцеляване на патогена в почвата в продължение на много години.
Мицел — вегетативно тяло на гъбата, състоящо се от нишковидни клетки — хифи.
Аскоспори — полови спори на гъбите от типа Ascomycota, формиращи се в специализирани клетки (аски). Основен източник на първично заразяване през пролетта.
Некротроф — паразитна гъба, която за развитието си убива клетките на растението гостоприемник и се храни от мъртвата тъкан.
Дефолиация — загуба на листа от растението вследствие на болест, стрес или друго увреждане.
Хлороза — пожълтяване на листата вследствие на нарушено образуване или разграждане на хлорофила.
Некроза — отмиране на растителна тъкан.
Сеитбооборот — научно обоснованото редуване на културите във времето и пространството върху едни и същи площи, включително и оставянето на площта в угар.
Сидерати — растения, отглеждани не за добив, а за заораване като зелено торене, с цел обогатяване на почвата с органично вещество и азот.
