Комисията предложи 540 милиона евро за фермерите за торовете, паралелно с иранската помощ. За България — 11,6 милиона

Пакетът, обявен от Европейската комисия на 12 юни и внесен на 1 юли 2026 г. за гласуване в Комитета по обща организация на пазарите, се финансира от бюджета на Европейския съюз и от селскостопанския резерв на Общата селскостопанска политика. Той не заменя националната „иранска помощ“ по временната рамка METSAF, за която министър Пламен Абровски обяви на 26 и 27 юни 2026 г. цифрата 170 милиона евро. Двете помощи вървят паралелно, идват от различни източници и се пресмятат по различни правила. Финалното одобрение на европейския пакет е насрочено за края на юли 2026 г.

Хронология: от Плана за действие до внасянето за гласуване

На 19 май 2026 г. Европейската комисия прие План за действие в областта на торовете (Fertiliser Action Plan) — рамков документ, който съчетава краткосрочни финансови мерки за подпомагане на европейските фермери при рязко покачване на цените на азотните торове с дългосрочни цели за укрепване на европейското производство и намаляване на зависимостта от внос. Планът беше приет след като цените на азотните торове в Европейския съюз се повишиха с над 70 на сто в сравнение със средните нива за 2024 г., след затварянето на Ормузкия пролив вследствие на конфликта в Близкия изток и след прекъсване на веригите за доставка на амоняк и урея.

На 12 юни 2026 г. Комисията представи конкретната финансова обвивка на плана — общ пакет от 540 милиона евро, предназначен за директна подкрепа на земеделските производители, изправени пред високите разходи за торове. Комисията предложи и целеви промени в законодателството на Общата селскостопанска политика (ОСП), които да позволят на държавите членки да осигуряват подкрепа по-бързо и по-гъвкаво.

На 1 юли 2026 г. предложението беше формално внесено за гласуване в Комитета по обща организация на пазарите (Committee on the Common Organisation of the Markets) — техническият комитет, в който държавите членки утвърждават мерки по земеделския пазар. На същата дата бяха публикувани и националните разпределения на средствата — конкретните суми, които всяка от 27-те държави членки ще получи от общия пакет. Финалното одобрение е насрочено за края на юли 2026 г. Ако бъде постигнато в срок, схемите за плащане към фермерите се очаква да заработят в рамките на националните стратегически планове по ОСП преди есенната сеитбена кампания.

Числата за България: 11,6 милиона евро европейска квота

От общия пакет от 540 милиона евро за България е предвидена квота от 11,6 милиона евро европейски принос. Това е 2,15 на сто от целия пакет — дял, сравним с този на Чехия (10,8 милиона евро) и малко над този на Дания (10,4 милиона евро). За сравнение, Румъния получава 29,9 милиона евро, Гърция — 20,7 милиона евро, Унгария — 16,6 милиона евро. Най-големите бенефициенти са Франция (107,1 милиона евро), Полша (66,6 милиона евро), Германия (60,2 милиона евро), Испания (50,1 милиона евро) и Италия (45,5 милиона евро) — пет държави, които заедно получават 60,8 на сто от целия пакет.

Освен европейската квота, всяка държава членка има възможност да добави национално съфинансиране в размер до 200 на сто от полученото европейско финансиране. За България това означава, че към 11,6 милиона евро от Европейския съюз могат да бъдат добавени до 23,2 милиона евро от националния бюджет — при което общата сума за фермерите ще достигне до 34,8 милиона евро. Дали националното съфинансиране ще бъде осигурено и в какъв размер, е политическо решение на Министерския съвет и на Народното събрание, което ще трябва да го разгледа при обсъждане на актуализацията на бюджета за 2026 г. или при приемането на бюджета за 2027 г. Проектобюджетът за 2026 г., внесен на 24 юни 2026 г., е разработен при касов дефицит от 5,7 на сто от брутния вътрешен продукт и в условията на очаквано откриване на процедура за прекомерен дефицит от Европейската комисия — обстоятелство, което поставя допълнителни ограничения върху възможностите за увеличаване на разходите.

Откъде идват парите: селскостопанският резерв и бюджетът на ЕС за 2026 г.

Общата сума от 540 милиона евро се формира от два източника, и двата в рамките на европейския бюджет. Първият е селскостопанският резерв на ОСП (agricultural reserve) — кризисен фонд, който съществува вътре в Общата селскостопанска политика и е предназначен за подпомагане на сектора при кризисни ситуации. Резервът се пълни ежегодно чрез така наречената „финансова дисциплина“ — намаление на директните плащания над определен праг, което всяка година автоматично захранва фонда. Тоест самите европейски фермери, чрез приложената им отстъпка от директните плащания, формират основата на този резерв.

Вторият източник са 300 милиона евро допълнителни средства от бюджета на Европейския съюз за 2026 г., които Комисията предложи по-рано през същата седмица от 12 юни да бъдат насочени към селскостопанския резерв, за да укрепят финансовия капацитет на пакета. Двата източника се сливат в един пакет от 540 милиона евро и се разпределят по националните квоти, посочени в предложението.

Механизмът на плащане към фермерите ще премине през националните стратегически планове по ОСП — тоест през Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) в случая на България. Комисията предвижда подкрепата да бъде изплащана като фиксирана сума на хектар, което позволява бързо разпределяне и минимизиране на административната тежест. Държавите членки ще получат възможност да предоставят и ускорени авансови директни плащания преди 16 октомври 2026 г., с увеличена ставка на аванса — мярка, която подобрява ликвидността на стопанствата преди есенната кампания.

Разграничението от иранската помощ по METSAF

Обявяването на европейския пакет породи объркване в българското информационно пространство, тъй като част от публикациите го отъждествиха с националната „иранска помощ“ — компенсационната схема за поскъпналите горива и торове, за която министър Пламен Абровски обяви на 26 и 27 юни 2026 г. цифрата 170 милиона евро. Двете помощи са различни инструменти, финансират се от различни бюджети и се пресмятат по различни правила. Разликите между тях са структурни, а не редакционни.

Иранската помощ се провежда в рамките на Временната рамка за държавна помощ във връзка с кризата в Близкия изток (Middle East Temporary State Aid Framework, METSAF), приета от Европейската комисия на 29 април 2026 г. и в сила до 31 декември 2026 г. METSAF не е европейско финансиране — тя е разрешение за държавите членки да предоставят държавна помощ в размер, по-голям от обичайно допустимия, без това да се счита за неправомерна намеса в конкуренцията. Средствата идват от националния бюджет на всяка държава, която е решила да въведе схема. Компенсацията е до 70 на сто от разликата между текущите високи цени на горивата и торовете и историческите референтни нива отпреди кризата.

По METSAF Европейската комисия вече е одобрила национални схеми в няколко държави членки. Испания — общ пакет от 554 милиона евро (500 милиона за торове, одобрени на 20 май 2026 г., плюс 54 милиона за дизел). Франция — общ пакет от 227 милиона евро (15 милиона за горива за април, одобрени на 28 май 2026 г., плюс 212 милиона за периода май–август, одобрени на 22 юни 2026 г.). Ирландия — 85 милиона евро за горива, одобрени на 17 юни 2026 г. Тези суми са изцяло национални бюджетни разходи — не идват от европейския бюджет.

България към момента няма одобрена национална схема по METSAF. В проектобюджета за 2026 г., внесен на 24 юни 2026 г., не е заложен отделен бюджетен ред със сума и срок за такава схема. На 26 и 27 юни министърът на земеделието и храните Пламен Абровски заяви пред журналисти, че средствата са „осигурени“ и назова цифрата 170 милиона евро. Изявлението обаче не съдържа три ключови оперативни елемента — конкретен бюджетен ред, конкретна методология за изчисляване (обсъждат се два варианта: на база реални разходи или на база технологични карти) и конкретен срок на плащане. Прием на заявления е обявен за края на август 2026 г., разплащане — за началото на есента.

Отделно, на 29 май 2026 г., ДФЗ изплати 21,4 милиона евро акцизна компенсация за газьол на 14 835 регистрирани земеделски стопани. Тази мярка е национална, извън METSAF и извън европейския пакет за торовете — тя се основава на българското законодателство за акцизното облагане и не е обвързана с близкоизточната криза като такава. Изплатена е авансово преди приемането на актуализиран бюджет.

Трите инструмента за българския фермер през 2026 г.

Пътят до фермера: ДФЗ и Стратегическият план по ОСП

След финалното одобрение на европейския пакет в края на юли 2026 г. Министерството на земеделието и храните ще трябва да разработи схема за разпределение на 11,6-те милиона евро в рамките на националния стратегически план по ОСП. Комисията препоръчва плащането да бъде под формата на фиксирана сума на хектар, без обвързаност с реални разходи — подход, който намалява административната тежест и позволява бързо изплащане. Кои култури и стопанства ще бъдат допустими, ще се уточни в наредба на Министерството. Разплащането ще премине през ДФЗ.

На същия ДФЗ обаче предстоят и други задачи — обработка на националната схема по METSAF (за която министерството обсъжда методологията), изплащане на текущите директни плащания и на разсрочените проекти по Стратегическия план 2023–2027 г. Към края на юни 2026 г. фондът имаше между 7 и 8 хиляди нерешени проекта по Програмата за развитие на селските райони — обстоятелство, което поставя въпрос за административния му капацитет да обслужи трите паралелни линии на подкрепа в рамките на 2026 г.

Какво остава неясно

Първо, размерът на националното съфинансиране за европейската квота. Ако правителството не осигури допълнителни средства, българската квота ще остане 11,6 милиона евро — за сравнение с полските стопанства, които могат да получат до 200 милиона евро при пълно съфинансиране, или с френските, за които съответната горна граница е около 321 милиона евро.

Второ, методологията и срокът на иранската помощ. Изявлението на министър Абровски от 26 и 27 юни назова цифрата 170 милиона евро, но не и бюджетния ред. Обсъждат се два варианта на разпределение — на база реални разходи, изисквани от фермерите с фактури, или на база технологични карти, което позволява стандартизирано плащане на хектар. Изборът между двата варианта определя както скоростта на изплащане, така и обхвата на бенефициентите. Този избор все още не е публично оповестен.

Трето, координацията между трите линии на подкрепа. Европейският пакет за торовете, националната „иранска помощ“ по METSAF и вече изплатената акцизна компенсация се отнасят до припокриващи се, но не идентични целеви групи. Едно и също стопанство може да е допустимо и по трите — или само по някои от тях, в зависимост от структурата на разходите му. Как ще се комуникира на фермерите, къде да подават заявления, за какво и в какви срокове, е задача, която стои пред администрацията през есента на 2026 г.

Използвани източници

— Предложение на Европейската комисия от 12 юни 2026 г. за мобилизиране на 540 милиона евро от селскостопанския резерв на ОСП и от бюджета на ЕС за 2026 г. в подкрепа на земеделските производители, изправени пред високите цени на торовете; съобщение за медиите на ЕК от 12 юни 2026 г.

— Съобщение на Европейската комисия от 1 юли 2026 г. за внасянето на предложението за гласуване в Комитета по обща организация на пазарите, с национални квоти по държави членки.

— План за действие в областта на торовете на Европейската комисия, приет на 19 май 2026 г. (Fertiliser Action Plan).

— Решение на Европейската комисия от 29 април 2026 г. за приемане на Временна рамка за държавна помощ при кризата в Близкия изток (Middle East Temporary State Aid Framework, METSAF), в сила до 31 декември 2026 г.

— Одобрени национални схеми по METSAF към юни 2026 г.: Испания (SA.122723 — 500 милиона евро за торове, одобрена на 20 май 2026 г.); Франция (SA.123240 — 15 милиона евро, одобрена на 28 май 2026 г.; SA.123666 — 212 милиона евро, одобрена на 22 юни 2026 г.); Ирландия (85 милиона евро, одобрена на 17 юни 2026 г.).

— Изявления на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски пред журналисти на 26 и 27 юни 2026 г.

— Проектозакон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. с актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026–2028 г., внесен от Министерския съвет на 24 юни 2026 г.

— Съобщение на Държавен фонд „Земеделие“ от 29 май 2026 г. за изплащане на 21,4 милиона евро акцизна компенсация на 14 835 регистрирани земеделски стопани.

— Свързан материал: „Обществото не вярва: какво Абровски каза на 26 юни 2026 г. и защо това не е бюджетно решение“, zemedeleca.bg, юни 2026 г.

Понятия

Селскостопански резерв на ОСП — авариен фонд в рамките на Общата селскостопанска политика, предназначен за подпомагане на сектора при кризисни ситуации. Пълни се ежегодно чрез т.нар. финансова дисциплина — намаление на директните плащания над определен праг. Управлява се от Европейската комисия.

METSAF — Middle East Temporary State Aid Framework, приета от Европейската комисия на 29 април 2026 г. Не е европейско финансиране, а разрешение за държавите членки да предоставят държавна помощ в размер, по-голям от обичайно допустимия. В сила до 31 декември 2026 г.

Комитет по обща организация на пазарите — технически комитет, в който представители на държавите членки утвърждават мерки по земеделския пазар. Гласуването в комитета е задължителна стъпка при активиране на средства от селскостопанския резерв.

Национален стратегически план по ОСП — документ на всяка държава членка, който определя приоритетите на националното селско стопанство и разпределението на европейските средства по ОСП за периода 2023–2027 г. Българският план се администрира от Министерството на земеделието и храните и се разплаща през Държавен фонд „Земеделие“.

Финансова дисциплина — механизъм на ОСП, при който директните плащания над определен праг се намаляват с определен процент, а събраните средства захранват селскостопанския резерв.