Пред депутатите министърът на земеделието и храните призна публично, че опитът на държавите членки да запазят ОСП като самостоятелна политика няма да успее, съобщи за подготвян в Европейската комисия преходен регламент, и очерта пет позиции, с които България влиза в тристранните преговори — субсидиарност при определянето на таваните върху директните плащания, „максимално малко и добре таргетирани интервенции“, запазване на обвързаната подкрепа и на преходната национална помощ, и допълнителни средства за напояване
На заседанието на парламентарната Комисия по земеделие и храни на 2 юли министърът на земеделието и храните Пламен Абровски беше изслушан по хода на преговорите за новата Обща селскостопанска политика 2028–2034 г. Отчет за казаното публикува народният представител Десислава Танева, бивш министър на земеделието и храните и председател на Комисията по земеделие в предходен състав на Народното събрание, която зададе въпроса и предаде отговорите на министъра в социалните мрежи. Изслушването представлява първо публично излагане на текущата национална позиция от министъра пред парламентарен орган, три месеца преди срока, до който консолидираната българска позиция трябва да е готова за участие в тристранните преговори между Съвета на Европейския съюз, Европейския парламент и Европейската комисия през септември–октомври 2026 г.
От отчета на Танева се очертават пет отделни съобщения на министъра, които заслужават внимание — три като оперативна информация с пряко значение за подготовката на националната позиция и за работата на стопанствата, и още едно като синхрон между изразената политическа линия на министерството и внесеното също на 2 юли в министерството становище на Националната асоциация на зърнопроизводителите, което zemedeleca.bg анализира в отделен материал.
Приемането, че самостоятелността на ОСП няма да се запази
Първото и най-значимо съобщение на министъра е формулирано от Танева в отчета ѝ буквално: „Независимо от настояванията на държавите членки ОСП да остане самостоятелна, очевидно това няма да се случи.“ Това е първо публично признание от български министър, че опитът на държавите членки — включително България — да запазят Общата селскостопанска политика като самостоятелна европейска политика с отделен бюджет и отделен регламент, вместо да я обединят с кохезията, рибарството, миграцията и сигурността в общ Национален и регионален партньорски план, няма да успее.
До момента официалната българска линия, повтаряна от министъра на форум Green Transition Forum 6.0 в началото на юни и в двустранни срещи като тази между заместник-министър Красимир Чакъров и полския държавен секретар Яцек Черняк на 4 юни 2026 г., беше настояването ОСП да „остане самостоятелна политика, изградена от два стълба, със собствен бюджет, със запазване поне на сегашните нива на подпомагане“. Тази линия съвпадаше с резолюцията на Европейския парламент от 29 април 2026 г. за самостоятелен бюджет на ОСП в размер на 385,12 милиарда евро и с позицията на Европейската народна партия, отхвърляща модела „един национален план на държава-членка“. Признанието на министъра пред комисията означава, че министерството вече не разчита на защитата на този модел, а се подготвя за работа в рамките на новата обща архитектура.
Оперативно това променя логиката, в която ще се пише българската национална позиция за следващите месеци. Тя ще се формулира не в защита на отделен земеделски регламент, а в защита на конкретно място на земеделието вътре в общия Партньорски план — какъв обем от общия бюджет за България ще отиде за „Глава Земеделие“, какви правила ще пазят този дял от пренасочване към други политики, каква гъвкавост ще има министерството при разпределението между стълбовете, при обвързаната подкрепа, при инвестициите и при управлението на риска. Битката се измества от архитектурата към разпределението.
„В МЗХ няма подготвена концепция и анализи за национална рамка“
Второто съобщение на министъра, предадено от Танева също буквално, е тежко: „В МЗХ няма подготвена концепция и анализи за национална рамка.“ Това признание идва в момент, когато срокът до септември–октомври 2026 г. за консолидиране на националната позиция за тристранните преговори е около три месеца, а към началото на 2028 г. трябва да бъде готов и българският Партньорски план, който изисква не концепция, а операционален документ с числа, интервенции, разпределения и целеви показатели.
Изявлението има две отделни последици. Първата е по отношение на подготовката на националната позиция — при липса на вътрешна концепция и на подкрепящи анализи, съдържанието на позицията се формира от външни към министерството документи. Това означава, че браншовите организации, които са внесли готови и юридически подготвени становища, ще определят значителна част от текста на националната позиция, защото няма алтернативен вътрешен източник, който да предложи различно разпределение. Внесеното в министерството становище на Националната асоциация на зърнопроизводителите — двадесет раздела, четиринадесет приоритетни искания, пет подраздела за инвестициите — е такъв документ, като конкретните пресичания между него и петте позиции, които министърът изложи пред комисията, ще бъдат разгледани отделно.
Втората последица е по отношение на самия Партньорски план. Планът се пише на основата на анализ на националните нужди, на извършена диагностика на секторите и на предварителна оценка на въздействието на предлаганите интервенции. Всяко от тези неща изисква аналитичен капацитет, който според собствените думи на министъра в момента липсва в министерството. При задача с такъв обем и сложност работата обикновено се възлага на външни консултанти — а те, от своя страна, се движат по същите документи, които вече са в министерството. Кръгът се затваря: външните консултанти пишат на основата на браншовите позиции, министерството одобрява написаното от външните консултанти.
Преходният регламент за 2028 г.
Третото съобщение на министъра е първата публична индикация за подготвян в Европейската комисия преходен регламент, който да осигури изплащането на директните плащания през 2028 г. в случай, че новата ОСП не бъде финализирана навреме. По думите на Танева министърът е обяснил, че „амбицията на Комисията е новият програмен период да започне на 1 януари 2028 г., желанието на земеделските министри от ЕС е да има преходен период“, и че „дори да са готови регламентите през януари 2027 г., ЕК не желае да разглежда плановете на части и така земеделието става заложник на всички останали програми“. Оттук и информацията, че „има получени индикации, че за всеки случай се подготвя преходен регламент, за да се изплащат директните плащания през 2028 г.“
За фермера, който планира стопанската година 2028, това е съществена информация — субсидията вероятно ще дойде, дори ако новата рамка не е готова навреме, макар и в размер и по правила, които ще следват сегашните, а не новите. Аналогичен преходен регламент беше приет в края на 2020 г. за годините 2021 и 2022, когато ОСП 2021–2027 г. не беше финализирана в срок и текущата практика продължи, с корекции, още две години, преди новата рамка да заработи от 1 януари 2023 г. Аналогията подсказва, че сходен сценарий е технически възможен и сега, макар да не е желателен, защото удължава несигурността за инвестиционните решения на стопанствата.
Петте позиции, с които България влиза в преговорите
Изявленията пред парламентарната комисия идват дни след като министърът вече беше представил българската позиция пред Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Люксембург на 23 юни. Тогава Абровски настоя за „справедливо остойностяване на външната конвергенция и за добавянето на тези средства към запазения бюджет за ОСП“, заяви, че „праговете за намаляване на плащанията са твърде ниски и това би засегнало производители, които допринасят за продоволствената сигурност“, и представи предложението за специфична подкрепа на розопроизводството. В кулоарите на Съвета министърът проведе кратък двустранен разговор с Мартин Хейдън, министър на земеделието на Ирландия — държавата, поемаща председателството на Съвета от 1 юли. Изявленията пред парламентарната комисия на 2 юли повтарят и допълват тази линия, като на отделни места я и еволюират — така изявлението за „твърде ниски прагове“ от 23 юни се преформулира като искане за субсидиарност, при което всяка държава сама да определя нивата на таваните.
От отчета на Танева се очертават пет отделни български позиции, върху които министерството работи. Първата е за обвързаната подкрепа. Министърът е формулирал линията с уговорка — „България настоява за запазването на обвързаната подкрепа, няма да правим резки движения“. Формулировката „няма да правим резки движения“ е важна с оглед на архитектурата на новото предложение на Комисията, което увеличава допустимия таван за обвързана подкрепа от сегашните 13 на сто на 20 на сто от националния пакет за директни плащания, с допълнителни 5 на сто за чувствителни сектори. България в момента ползва пълния таван, а промените в наредбата за директните плащания от 15 май 2026 г. премахнаха съществено изискване за доказване на реализирана продукция при животновъдството. „Няма да правим резки движения“ вероятно означава запазване на текущата практика. Което е в разрез със заявленията на самия Абровски, че ще иска обвързаната подкрепа да се дава само за произведена продукция. Но това беше преди да стане министър.
Втората позиция е за таваните върху директните плащания. Министърът е заявил, че „за таваните на плащанията за всяка държава трябва да определя от тях самите“. Това е позиция за субсидиарност при определянето на таваните — тоест таваните да не бъдат европейско задължителни, а да бъдат оставени на националната преценка. Точно тази формулировка присъства и в становището на Националната асоциация на зърнопроизводителите като втори ешелон на защитата срещу твърдия таван от 100 000 евро без приспадане на разходите за труд, който проектът за регламент предвижда.
Третата позиция е обща и се отнася до опасностите от регионализирането на подкрепата. По думите на Танева министърът е формулирал: „Регионализирането създава опасност от конкуренция. ЕС трябва да работи като едно цяло, за да няма опасност за европейските производители. Общата селскостопанска политика трябва да остане обща, за да може Европа да е конкурентоспособна.“ Тази теза е политическа рамка за защита срещу модел, в който националните бюджети за съфинансиране започват да определят реалната подкрепа за фермерите — модел, в който по-богатите държави могат да съфинансират повече, а по-бедните остават с по-малка реална подкрепа за собствените си производители.
Четвъртата позиция е за преходната национална помощ. Този инструмент, наследство от периода на преди пълноправното членство в ЕС, беше многократно продължаван и представлява допълнително национално подпомагане на секторите тютюн, животновъдство и някои култури, извън стандартните европейски механизми. По думите на Танева министърът е казал, че „България настоява и за запазване на преходната национална помощ“.
Петата позиция засяга финансирането. Министърът е формулирал: „Опитваме се да получим средства за развитие на системата за напояване. Липсва и бюджет за хидромелиорации, селски общини и неземеделски дейности. България трябва да намери място в големия бюджет за земеделие, хидромелиорации и неземеделски райони.“ Формулировката е знак, че министерството признава недостига на европейски средства за напояване в сегашната архитектура на предложението и работи за отваряне на допълнителен ресурс — вероятно чрез гъвкавостните механизми на общия Партньорски план, които за България дават потенциал до 21,3 милиарда евро над базовата сума от 7,6 милиарда евро, ако бъдат максимално усвоени.
В отделен ред, министърът е предложил и специална позиция за розопроизводството — то „да се впише в отделен елемент на подкрепа, както е памукът“. Идеята е розопроизводството да получи специална европейска регламентация, подобна на тази, която в момента съществува за памука, чрез позоваване на българската специфика на производството на розово масло. Твърдението, че „единствената държава членка с уникално производство на нейна територия е България с розопроизводството“, не отговаря напълно на европейската действителност — розопроизводство за етерично масло имат Франция, Италия, Гърция и Турция, но българското производство е с най-голям обем в ЕС и с историческа регионална специализация в Розовата долина. Тактическото предложение е с висок символен престиж, но с малък бюджетен обем.
Синхронът с внесеното становище на Националната асоциация на зърнопроизводителите
Внесеното в министерството становище на Националната асоциация на зърнопроизводителите — работна основа за подготовката на националната позиция, в двадесет раздела и с четиринадесет приоритетни искания в раздел XIX — съдържа буквални формулировки и подходи, които се повтарят в изложението на министъра пред комисията. Три от петте български позиции, изложени на изслушването, съвпадат с искания в становището.
Първо — субсидиарността при таваните. Позицията на НАЗ в раздел V формулира: „бихме искали повече субсидиарност за държавите, която да се изрази също в предоставянето на нужната гъвкавост за тяхното определяне на национално ниво“, с изричното настояване „структурата на земеделските стопанства в отделните държави членки е силно различна и настояваме посочените по-горе елементи да бъдат определени на национално ниво при съобразяване с националните специфики“. Формулировката на министъра — „за таваните на плащанията за всяка държава трябва да определя от тях самите“ — казва същото с други думи.
Второ — опасността от конкуренция при регионализирането. НАЗ в раздел IV формулира: „следва да се избягва модел, при който държавите членки се конкурират чрез националните си бюджети, защото това отслабва единния пазар и общия характер на Общата селскостопанска политика“. Формулировката на министъра — „регионализирането създава опасност от конкуренция. ЕС трябва да работи като едно цяло, за да няма опасност за европейските производители“ — е близък парафраз на същата теза.
Трето — приоритетът за напояването и „максимално малко и добре таргетирани интервенции“. Разделите X и XX от становището на НАЗ формулират напояването като „водещ приоритет на „Глава Земеделие““ и препоръчват „подбор на малко на брой и по-добре таргетирани инструменти за подпомагане“ — препоръка, която министърът повтаря буквално, когато казва, че „амбицията на МЗХ е до края на годината държавата да е готова със своето предложение и да има максимално малко интервенции, които да са добре таргетирани“.
Съвпадението на три от пет позиции, включително буквални парафрази на две от тях, не е случайно. Не може да бъде установено със сигурност от коя посока върви влиянието — дали НАЗ пише позицията, знаейки съществуващата политическа линия на министерството, или министерството възприема формулировките на НАЗ като собствени. При двата варианта резултатът е сходен: становището на браншовата организация се намира в основата на националната политическа позиция, която ще влезе в тристранните преговори.
Този синхрон има логика в текущата институционална конфигурация. Заместник-министърът Янислав Янчев води от няколко месеца в Съвета на ЕС линията за запазване на приспадането на разходите за труд при прилагането на тавана — искане, което е сърцевината на позицията на НАЗ. Министърът Абровски идва от школата, която защитава едрите производители — Постоянното представителство в Брюксел през 2010–2015 г. с ресор директни плащания и развитие на селските райони, главен секретар на Националния съюз на земеделските кооперации, председател на Комисията по земеделие в 46-ото и 47-ото Народно събрание. Политическата позиция на министерството по въпросите за таваните, за самостоятелността на ОСП и за отказа на модел на конкурентно съфинансиране между държавите съвпада с интересите на организацията, която представлява едрите зърнопроизводители.
Какво следва оперативно
Времевата линия е плътна. Кипърското председателство приключи на 30 юни, от 1 юли пое Ирландия, финалното решение по Многогодишната финансова рамка се очаква до края на 2026 г., а българският Партньорски план трябва да бъде готов в началото на 2028 г. Между двете крайни точки стои септември–октомври 2026 г., когато националната позиция трябва да е консолидирана за тристранните преговори, и следва период на техническо програмиране на конкретните интервенции в самия Партньорски план.
При признание на министъра, че концепция и анализи за национална рамка в министерството не са подготвени, работата по консолидирането на позицията за септември–октомври ще се основава преимуществено на външни към министерството документи. Внесеното становище на Националната асоциация на зърнопроизводителите е един такъв документ, но не единственият. Другите браншове — овощари, зеленчукопроизводители, животновъди, млечни производители, овцевъди — влизат в неравно състезание, ако нямат готови подобно юридически подготвени становища. Организациите, които разполагат с подобен документ, ще намерят място във вътрешната концепция, която министерството започва да оформя. Другите ще четат резултата, когато той бъде публикуван.
От перспективата на фермера, който планира стопанската година, най-съществените нови елементи от изслушването са три. Приемането на новата обща архитектура за партньорски планове означава, че вътрешното разпределение между земеделие и другите политики ще се решава в България, а не в Брюксел. Подготвяният преходен регламент означава, че директните плащания за 2028 г. най-вероятно ще бъдат изплатени, дори ако новата ОСП не е готова навреме. И признанието за липса на концепция в министерството означава, че националната позиция ще се формира от документи, които вече са внесени, а не от нови анализи, което дава ясен сигнал за организациите извън НАЗ — ако искат гласът им да бъде чут, времето за подготовка на подобен документ е сега.
Ася Василева
Източници
Отчет на народния представител Десислава Танева от заседание на Комисията по земеделие и храни на Народното събрание — изслушване на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски по хода на преговорите за Общата селскостопанска политика 2028–2034 г. Публикуван в социалните мрежи в деня на изслушването.
Позиция на Националната асоциация на зърнопроизводителите относно Многогодишната финансова рамка 2028–2034 г. и бъдещата Обща селскостопанска политика — работна основа, внесена в Министерството на земеделието и храните, юли 2026 г.
Предложение на Европейската комисия за Регламент относно условията за изпълнение на подкрепата от Европейския съюз по Общата селскостопанска политика 2028–2034 г. — COM(2025) 565, 16 юли 2025 г.
Резолюция на Европейския парламент по Многогодишната финансова рамка 2028–2034 г. от 29 април 2026 г.
Разчет на директора в Генерална дирекция „Земеделие“ на Европейската комисия Марио Милушев, представен на форум в София, края на 2025 г. — предварително разпределение за България за периода 2028–2034 г.: 6,2 милиарда евро за директни плащания и 1,4 милиарда евро за развитие на селските райони, общо 7,6 милиарда евро; потенциал до 21,3 милиарда евро при пълно усвояване на гъвкавостните механизми.
Прессъобщение на Министерството на земеделието и храните от заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Люксембург на 23 юни 2026 г. — представяне на българската позиция по бъдещата ОСП 2028–2034 г. и кратък двустранен разговор в кулоарите на Съвета с министъра на земеделието на Ирландия Мартин Хейдън.
Регламент (ЕС) 2020/2220 на Европейския парламент и на Съвета от 23 декември 2020 г. — преходен регламент за прилагане на Общата селскостопанска политика през 2021 и 2022 г., приет след забавяне на новата ОСП 2021–2027 г.
Архив на zemedeleca.bg — анализ на становището на Националната асоциация на зърнопроизводителите по бъдещата ОСП 2028–2034 г.; материали за архитектурата на Партньорските планове, за самостоятелността на ОСП, за преговорния график през 2026 г.
Понятия
ОСП — Обща селскостопанска политика на Европейския съюз, в сила от 1962 г. Финансира директни плащания на земеделски стопани, развитие на селските райони и пазарни мерки.
МФР — Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз. Текущата обхваща 2021–2027 г. Следващата — 2028–2034 г. — се преговаря в момента.
NRPP (National and Regional Partnership Plan) — Национален и регионален партньорски план. Архитектурата, предложена от Европейската комисия за следващата МФР, в която средствата от ОСП Стълб 2, кохезията, рибарството, миграцията, сигурността и гражданската защита се обединяват в общ инструмент за всяка държава.
Стълб 1 и Стълб 2 на ОСП — Стълб 1 включва директните плащания на хектар и пазарните мерки; Стълб 2 — развитието на селските райони, екосхемите, инвестициите, LEADER, мерките за млади фермери, напояването. В новата архитектура Стълб 1 остава обособен и защитен бюджет на европейско ниво; Стълб 2 влиза в Партньорските планове.
Таван (capping) — горна граница на основното подпомагане, което едно стопанство може да получи в една кампания. В България от Кампания 2016 г. — 100 000 евро след приспадане на разходите за заплати и осигуровки. В предложението на Европейската комисия за 2028+ — твърд таван 100 000 евро без приспадане.
Дегресия (degression) — стъпално намаление на ставката на площното подпомагане над определени прагове. В предложението на Европейската комисия за 2028+: 25 на сто намаление между 20 000 и 50 000 евро, 50 на сто между 50 000 и 75 000 евро, 75 на сто между 75 000 и 100 000 евро.
Обвързана подкрепа (coupled income support) — форма на директно плащане по ОСП, при което подкрепата е обвързана с конкретен сектор или производство. По действащата ОСП 2023–2027 г. таванът е 13 на сто от националния пакет за директни плащания. В предложението за ОСП 2028+ таванът се вдига на 20 на сто, с допълнителни 5 на сто за чувствителни сектори.
Преходна национална помощ (Transitional National Aid) — допълнително национално подпомагане за определени сектори (тютюн, животновъдство, някои култури), наследство от периода на преди пълноправното членство в ЕС, многократно продължавано.
Преходен регламент (transitional regulation) — временен европейски регламент, който удължава прилагането на текущите правила на ОСП за определен период, ако новата рамка не бъде финализирана навреме. За периода 2021–2022 г. беше приет Регламент (ЕС) 2020/2220.
Субсидиарност — принцип в правото на ЕС, съгласно който решенията се вземат на възможно най-близкото до гражданина ниво. В контекста на ОСП — искане определени параметри (таваните, дегресията) да бъдат определяни на национално ниво, а не задължителни на европейско.
Розопроизводство — производство на розов цвят за извличане на розово масло. България е с най-голям обем в ЕС, с историческа регионална специализация в Розовата долина. Аналогична европейска регламентация в момента съществува за памука (Регламент (ЕС) 2021/2115, дял III, глава II, раздел 4).
