Становището на Националната асоциация на зърнопроизводителите защитава приспадането на разходите за труд при тавана от 100 000 евро, предлага ясно разграничаване между задължителни, субсидирани и доброволни практики за зеления преход, съгласуване на бъдещата ОСП с Регламента за сертифициране на въглеродните поглъщания (CRCF) и със Закона за възстановяване на природата (Регламент (ЕС) 2024/1991), създаване на омбудсман по ОСП към ДФ „Земеделие“, изрично включване на преработката и маркетинга в допустимите инвестиции, приоритет за напояването, дигитализацията и енергийната независимост, и запазване на правилото n+2 срещу предложението за n+1
Националната асоциация на зърнопроизводителите внесе в Министерството на земеделието и храните работна основа за становище по преговорите за Многогодишната финансова рамка 2028–2034 г. и бъдещата Обща селскостопанска политика — двадесет раздела основен текст, четиринадесет приоритетни искания, обединени в отделния раздел XIX, и още пет подраздела, посветени изцяло на инвестиционното подпомагане в раздел XX. Документът влиза в процеса по подготовката на българската национална позиция, чиято консолидирана версия трябва да бъде готова до септември–октомври 2026 г., за да участва в тристранните преговори между Съвета, Европейския парламент и Комисията, които следва да приключат до края на годината.
Прочит на текста показва становище от друг ред спрямо стандартните браншови позиции, които влизат в министерството по темата за ОСП. Позоваванията са не към общи цели, а към конкретни разпоредби от проекта за Регламент относно условията за изпълнение на подкрепата от Европейския съюз по Общата селскостопанска политика 2028–2034 г. — чл. 6 за прогресивно намаляващото площно подпомагане на доходите, чл. 13 за подпомагането за инвестиции, чл. 15 за освобождаването на бюджетни задължения. Позицията препраща едновременно към Регламента за сертифициране на въглеродните поглъщания и въглеродното земеделие (CRCF, Регламент (ЕС) 2024/3012), към Закона за възстановяване на природата (Регламент (ЕС) 2024/1991), към режима по член 6 от Директива 92/43/ЕИО (Натура 2000), към Регламента за ползването на земята, промяната на земеползването и горите (LULUCF, Регламент (ЕС) 2018/841), и към бъдещите инструменти за природни кредити (Nature Credits). Освен позоваванията, съдържа и юридическо предложение — corresponding adjustment, тоест механизъм за корекция при отчитането между националните цели на държавата по LULUCF и сертифицираните частни поглъщания по CRCF, чрез който едно и също поглъщане да не бъде отчитано двойно, веднъж от държавата за задължителната ѝ цел и втори път от частния купувач на сертификата. Това е техника от европейски преговорни маси, на които се обсъжда как климатичното сертифициране може да работи паралелно с публичните политики. Тя влиза в български браншов документ за първи път.
Тази изработка не остава без последствия, защото становището намира политически съгласуван адресат. Заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев от няколко месеца води в Съвета на ЕС линия за запазване на българското национално приспадане на разходите за заплати и осигуровки при прилагането на тавана върху директните плащания — линия, която стои в самото ядро на позицията на НАЗ. Министър Пламен Абровски е от школата, която защитава едрите производители — с преминаване през Постоянното представителство в Брюксел през 2010–2015 г. с ресор директни плащания, развитие на селските райони и държавни помощи, и с последвала работа като главен секретар на Националния съюз на земеделските кооперации, преди председателството на Комисията по земеделие в 46-ото и 47-ото Народно събрание. Няколко от най-важните искания в позицията ще намерят в министерството не външен натиск, а вече поета политическа посока — защитата на приспадането на труда, самостоятелността на ОСП като европейска политика, отказът на модел, в който държавите се конкурират чрез националните си бюджети. За тези искания документът на НАЗ ще действа като подкрепа на съществуваща линия, не като нова.
За едно от исканията — приспадането на разходите за труд при тавана — редакцията на zemedeleca.bg на 21 юни 2026 г. отправи заявление по Закона за достъп до обществена информация до дирекция „Директни плащания“ в Министерството на земеделието и храните, с шест въпроса: за разпределението на бенефициентите по интервали на получената обща сума, за общата сума на приспаднатите разходи за заплати и осигуровки в стопанствата, преминали номиналния таван от 100 000 евро в Кампания 2025 г., за вътрешните симулации на министерството за ефекта от премахването на приспадането и за прилагането на предложената от Комисията дегресивна скала, и за предложенията на министерството за пренасочване на освободения ресурс. Срокът за отговор изтича на 5 юли 2026 г. Числата, върху които се прави решението за българската преговорна позиция, остават извън публичното пространство.
Общият фонд и защитата на земеделския бюджет
Първите два раздела на позицията се занимават със структурната промяна в предложението на Европейската комисия от 16 юли 2025 г. — обединяването на финансирането на ОСП в по-широк Европейски фонд за икономическо, социално и териториално сближаване, земеделие и селски райони, рибарство и морско дело, просперитет и сигурност, който ще се изпълнява чрез Национални и регионални планове за партньорство (NRPP). Земеделието попада в обща рамка с кохезионната политика, социалната политика, рибарството, сигурността, миграцията, граничното управление и социалния климатичен фонд, а разпределението между тези направления се решава в рамките на националния план на всяка държава. Комисията представя тази конструкция като „опростяване, гъвкавост и ориентация към резултати“; НАЗ вижда в нея размиване на ОСП като самостоятелна обща политика, отслабване на защитения земеделски бюджет и прехвърляне на риска към държавите членки, чиито възможности за национално съфинансиране и административен капацитет ще започнат да определят реалната подкрепа за фермерите.
От тази диагноза следва централното структурно искане, положено още в началото на документа — в българския партньорски план да бъде ясно обособена „Глава Земеделие“, със самостоятелна интервенционна логика, отделно проследяване, самостоятелен мониторингов механизъм и гаранции, че земеделският ресурс няма да бъде пренасочван към неселскостопански цели. Искането се вписва в едно от двете основни течения в европейския дебат — това на защитниците на самостоятелността на ОСП, което вече намери израз в резолюцията на Европейския парламент от 29 април 2026 г. за самостоятелен бюджет на ОСП в размер на 385,12 милиарда евро и в позицията на Европейската народна партия, отхвърляща модела „един национален план на държава-членка“. Българската национална позиция, ако възприеме тази линия, ще застане в компанията на Полша, Гърция, Румъния, балтийските държави и на голяма част от нетните бенефициенти по ОСП.
В същия раздел стои и по-техническо, но не по-малко важно искане. НАЗ настоява Министерството на земеделието и храните да работи спешно и координирано с Министерството на околната среда и водите, защото рисковете от размиване не идват само от европейската архитектура, но и от вътрешната несъгласуваност между двете министерства при управлението на селскостопанските и екологичните политики. Формулировката е категорична — „липсата на координация между публичните субсидии и изискванията на частния сектор в момента блокира прехода към климатично-интелигентно земеделие и натоварва фермерите с административен хаос и правна несигурност“. То ще намери продължение в раздела за въглеродните политики и в разграничението между три нива практики, което е сред най-стратегическите елементи на цялото становище.
Раздел III добавя филтър за разпределението вътре в „Глава Земеделие“ — искане за всяка мярка да се посочи изрично „дали тя служи основно на доходите, конкурентоспособността, устойчивостта, климата, управлението на риска, иновациите или селските райони“, така че да не се допуска мерки с преимуществено екологична, климатична или социална ориентация да бъдат финансирани „за сметка на базовата подкрепа за доходите и производствения капацитет“. Раздел IV изисква „максимално защитен европейски ресурс за земеделските интервенции и достатъчно високи европейски ставки на финансиране“, с изричен отказ на модел, при който държавите членки „се конкурират чрез националните си бюджети, защото това отслабва единния пазар и общия характер на Общата селскостопанска политика“.
Таванът от 100 000 евро и приспадането на разходите за труд
Раздел V съдържа сърцевината на позицията, макар подредбата на документа да не го извежда изрично като такава. Проектът на регламента предвижда задължителна дегресия в три прага — 25 на сто намаление за частта между 20 000 и 50 000 евро, 50 на сто между 50 000 и 75 000 евро, и 75 на сто над 75 000 евро — с максимален размер на площното подпомагане от 100 000 евро на фермер годишно, без предвидена възможност за приспадане на разходите за заплати и осигуровки. Едновременно с това се предвижда най-късно до 2032 г. земеделските производители, достигнали пенсионна възраст и получаващи пенсия, да не получават това подпомагане.
Срещу тази конструкция НАЗ изгражда защита в три ешелона. Първият ешелон е искане за възстановяване на приспадането на разходите за труд, аналогично на действащия в момента чл. 17 от Регламент (ЕС) 2021/2115. Аргументацията описва последиците, ако сегашният чл. 17 не бъде възстановен: „дегресивността ще се прилага върху брутното подпомагане“, „тя няма да отчита броя на работниците“, „няма да отчита размера на заплатите“, „няма да отчита осигурителната тежест“. А оттук произтича формулировката, върху която стои цялата политическа стойност на защитата:
„Прилагането на прогресивното намаление върху брутния размер на подпомагането, без предварително приспадане на действително изплатените възнаграждения и задължителните социалноосигурителни вноски, би засегнало непропорционално професионалните земеделски стопанства в държави като България, където преобладават стопанства с по-голям размер. Това би довело до санкциониране на предприятията, които осигуряват повече заетост и поемат по-високи разходи за труд, което противоречи на целта за насърчаване на конкурентоспособно и устойчиво земеделие.“
Вторият ешелон се задейства, ако възстановяването на приспадането не бъде възприето. НАЗ настоява за субсидиарност — таваните и нивата на дегресия да бъдат определяни на национално ниво, при съобразяване с националните специфики, защото „структурата на земеделските стопанства в отделните държави членки е силно различна“. Ако Съветът на ЕС приеме таваните да останат европейски, но нивата на дегресия да се определят национално, българското министерство ще може да настрои режима така, че да не се засегнат непропорционално стопанствата над определен размер. Ако не се допусне и това, се задейства третият ешелон — искане за яснота дали трите нива на дегресия се прилагат кумулативно за едно и също стопанство, придружено от повторно настояване за включване на аналогична на действащата в момента норма на чл. 17.
Тристепенната защита се сближава плътно с линията, която зам.-министър Янислав Янчев води в Съвета на ЕС от няколко месеца. Числото зад искането е публикувано на zemedeleca.bg — около 44 на сто от директните плащания в България отиват при стопанства, получаващи над 100 000 евро годишно, при под 3 на сто от бенефициентите по Кампания 2025 г. При въвеждане на твърд таван без приспадане, преразпределителният ефект би могъл да достигне десетки милиони евро годишно. Как точно ще изглежда картината — какво е разпределението на бенефициентите по интервали, какъв е средният размер на приспаданията в стопанствата над номиналния таван, каква е разликата в общия национален пакет между сценарий със и без приспадане, какви са предложенията на министерството за пренасочване на освободения ресурс — остава извън публичното пространство, докато не бъде получен отговорът на заявлението ни по ЗДОИ.
По отношение на пенсионерите позицията настоява за „внимателен подход“ с аргумента, че „в България голяма част от земеделските стопанства са семейни и междупоколенчески, а формалното достигане на пенсионна възраст не означава прекратяване на реалната производствена дейност“. Вместо автоматично изключване НАЗ предлага модел, „който насърчава наследяване, предаване на стопанството, съвместно управление и навлизане на млади фермери, без да се прекъсва производственият процес“. Свързано върви и искане определението за „активен фермер“ и „основна земеделска дейност“ да отчита „различните правни форми, групи свързани стопанства, кооперативи, семейни структури и стопанства с диверсифицирана дейност“ — формулировка, която ще заслужи по-нататъшно четене, защото стои в непосредствена връзка с ефективността на самия таван при преодоляване чрез юридическо преструктуриране.
Плащането за малки стопанства
Раздел VI приема плащането за малки земеделски стопани до 3 000 евро годишно като полезна опция за намаляване на административната тежест, но с уговорка — то „не трябва да се превръща в инструмент за изкуствено противопоставяне между малки, средни и големи производствени стопанства“. Тук позицията прави реторическа стъпка, която прави документа по-широк от чисто секторна защита. Твърди се, че екосистемните услуги имат две измерения — социалното, което се реализира чрез малките стопанства, и климатичното, което може да бъде постигнато „само върху големи площи, а те са съсредоточени именно в производствените стопанства с по-голям мащаб“. С това НАЗ поставя защитата на едрите стопанства не само в производствен, а и в климатичен контекст: те са тези, върху чиито площи ще се реализират въглеродните и биоразнообразните цели на Съюза, което им дава основание за легитимно място в бюджета за зеления преход.
Условността, защитните практики и контролируемостта като критерий
Раздел VII адресира замяната на досегашната система на предварителна и социална условност с нов модел на „управление на стопанствата“, в който влизат законоустановените изисквания за управление, социалната условност и защитните практики, определяни на национално или регионално ниво. Върху тази база НАЗ формулира базовото си правило — „всяко изискване, което надхвърля базовото законово равнище, трябва да бъде компенсирано чрез плащане“. Позицията добавя, че „климатичните и екологичните цели не трябва да се превръщат в неплатена регулаторна тежест“, и — с оглед на новия модел на изпълнение по резултати — стимулите „следва да подкрепят мерки, които реално подобряват биоразнообразието, а не просто да заплащат на фермерите за спазване на вече съществуващото законодателство“.
В този раздел стои и едно от най-професионално формулираните технически искания в цялото становище: контролируемостта на всяка интервенция да бъде критерий още на етапа на проектиране, а не да се решава впоследствие. При новия модел плащанията от Европейската комисия зависят от доказването на заложените цели и показатели, и НАЗ предупреждава, че не следва да се програмират условия, „които не могат да бъдат обективно измерени, проверени и доказани с наличен източник на данни“, защото „неконтролируемите или недоказуеми изисквания създават пряк риск от непризнаване на разходи и невъзстановяване на средства от Европейската комисия, което прехвърля финансовата тежест върху националния бюджет, респективно фермерите“. Практическото искане, което следва, е националните защитни практики да се разработват с участие на браншовите организации и на агрономическата наука, по почвено-климатични райони, култури и производствени системи, с максимално използване на възможността за еквивалентност между агроекологични и климатични действия и защитни практики, и с обективни изключения при определени култури, почви и системи.
Разграничението между три нива практики за зеления преход
В раздел VIII, разгърнат допълнително в приоритетните искания на раздел XIX, зърнопроизводителите правят една от най-стратегически ценните си бележки — искане за ясно разграничение между три нива практики, което ще решава дали новите европейски инструменти за зеления преход работят или блокират.
Основната теза е, че въглеродното земеделие „трябва да бъде доброволно, стимулиращо и базирано на практически измерими резултати с ясно разграничена допълняемост за целите на доброволния въглероден пазар, както и природните кредити“. Изричен е и отказът на задължително въглеродно счетоводство на стопанско ниво, ако не са осигурени проста методика, достъпна цифрова инфраструктура, независими консултантски услуги и адекватно заплащане. НАЗ предлага въглеродните практики да не се използват като условие за базови доходни плащания, а като допълнителна платена възможност, която е ясно разграничена за всяка от политиките, които я изискват.
Хоризонталното искане, което рамкира цялата тази конструкция, стои още в самото начало на позицията. При детайлния преглед на проектната и съществуващата нормативна рамка НАЗ вижда нужда от ясно и законово определено разграничение между три нива практики:
„Първо — задълженията по закон (План „Природа“ / Закон за възстановяване на природата). Второ — практиките, субсидирани по ОСП. Трето — доброволните надграждащи практики за частните пазари. Без тази ясна граница, фермерите рискуват масови откази за сертифициране поради „липса на допълняемост“ (additionality).“
Опасението е технически точно. Ако фермер получава публична субсидия по ОСП за определена практика, той не може да продаде същата практика като „доброволна надграждаща“ на частен купувач на въглероден кредит по CRCF или на природен кредит — самата логика на европейските сертификационни схеми изисква допълняемост, тоест сертифициран частен приход да се дава само за практика, която надхвърля задължителните законови изисквания и за която не се получава публична субсидия. Ако разграничението между трите нива не бъде положено ясно преди отварянето на частните пазари, резултатът е двойно финансиране, което Европейската комисия ще спре, или пропуснат приход, който фермерите ще припишат на държавата, защото не е разграничила навреме какво къде попада. Като конкретен инструмент за решаване на този проблем позицията сочи Инструмента за техническа подкрепа на ЕС (Technical Support Instrument), който дава на държавите членки експертна помощ за подготовка на реформи, включително в зеления преход — препратка, която не се вижда често в български браншови документи.
В приоритетните искания на раздел XIX конструкцията получава още два пласта. Първият е искане общата регулаторна рамка на Съюза да уреди на нормативно ниво съотношението между задължителните национални цели по Регламента за ползването на земята, промяната на земеползването и горите (LULUCF, Регламент (ЕС) 2018/841) и сертифицираните единици по Регламента за сертифициране на въглеродните поглъщания (CRCF, Регламент (ЕС) 2024/3012), така че едно и също поглъщане да не бъде отчитано двойно — веднъж за националната цел на държавата и втори път като продаден частен кредит. НАЗ настоява за единен механизъм за отчитане и корекция (corresponding adjustment), а не за оставяне на въпроса на разнородни национални решения. И добавя изричната защита на интереса на фермера — „поглъщанията, които държавата отчита за своите цели, се възнаграждават с публично, обвързано с резултат подпомагане, а не се присвояват без компенсация за фермера“. Думата „присвояват“ не е случайна и стои в текста нарочно.
Вторият пласт е разграничението между въглеродните поглъщания по CRCF и природните кредити (Nature Credits). Първите са обвързани със задължителна европейска цел и следователно имат гарантирано търсене; вторите не са обвързани със задължителна цел и зависят от доброволни купувачи с предимно репутационна полза, което прави търсенето несигурно. НАЗ настоява общата рамка на Съюза да изясни „кой носи ползата от природните кредити, кой ги заплаща и как се осигурява реален пазар, преди те да се представят като доход за фермерите“, разходите за сертифициране да се поемат от купувачите, а финансирането да не се прехвърля върху бюджета на ОСП. Заключителната теза е политически точна — „тъй като самата Комисия определя природните кредити като допълнение, а не заместител на публичното финансиране, те не бива да служат като аргумент за орязване на подкрепата по ОСП“.
Управлението на азота и цените на торовете
Раздел IX се отказва от „механични ограничения на торенето, които не отчитат културата, добивния потенциал, почвените запаси, климатичните условия и икономическата необходимост“. Алтернативата, която НАЗ предлага, е управление на азота чрез почвени анализи, планове за торене, прецизни технологии, цифрови карти, сензори, променлива норма на торене, обучение и инвестиции в техника, с ясно разграничение между животновъдни и растениевъдни стопанства — при първите фокусът върху управлението на органичните торове, съхранението и намаляването на загубите, при вторите настояването, че „минералното торене е ключов фактор за добив, качество и продоволствена сигурност“.
В края на раздела е поставен елемент, който вписва бъдещата ОСП в вече течащия европейски дебат за торовете. Позицията настоява бъдещите изисквания „да бъдат съобразени с повишените разходи за торове и с ефекта от механизма за въглеродна корекция на границите (CBAM) върху цените на торовете“. CBAM ще увеличи цената на вносните азотни торове в ЕС, което ще намали натиска към прекомерно торене, но същевременно ще увеличи производствената себестойност — двойно въздействие, което позицията иска да бъде отчетено, преди да се програмират мерки за намаляване на употребата на минерални торове.
Напояването и управлението на риска
Раздел X е сред разделите, в които исканията на НАЗ съвпадат с широко признат структурен проблем на българското земеделие. Позицията формулира напояването, водната ефективност и управлението на риска като „водещи приоритети на „Глава Земеделие““ и настоява за инвестиции в рехабилитация на съществуващата напоителна инфраструктура, за модернизация на водоползването, за локални решения за съхранение и ефективно разпределение на водата, както и за застрахователни и взаимоспомагателни инструменти с „реален интерес за производителите“. Държавата — според позицията — „следва да изгради по-добра система за данни за бедствия, загуби и климатичен риск, без да прехвърля прекомерна административна тежест върху фермерите“.
В този раздел стои и една концептуална дистинкция, която заслужава да бъде отбелязана — „директното подпомагане стабилизира доходите, докато инструментите за риск трябва да намаляват уязвимостта и да ускоряват възстановяването след кризи“. НАЗ ясно разграничава двата инструмента и настоява „инструментите за риск да не заместват директните плащания, а да ги допълват“. Тази дистинкция ще влезе в конфликт с посоката, в която мислят немските донори и техните аналитични партньори — за постепенно фазиране на площозависимите плащания и за прехвърляне на функцията им към инструменти за риск и екосистемни услуги. Отказът от този сценарий, положен в позицията на НАЗ, ще стане част от българската преговорна линия.
Протеиновите култури и уроците от Кампания 2023 г.
Раздел XI е сред най-конкретно разработените в цялата позиция и се основава на българския опит от Кампания 2023 г. НАЗ признава потенциала за развитие на протеиновите култури, но настоява подкрепата да остане „доброволна, свързана с пазарна реализация, договорни отношения, преработка и секторни интервенции“, и „да не бъде за сметка на зърнените и маслодайните култури, които са основен експортен и продоволствен ресурс на България“.
Основната техническа бележка се отнася до дефиницията на самите протеинови култури. До Кампания 2023 г. българската дефиниция включваше освен същинските бобови за зърно (соя, грах, фасул, нахут, леща, бакла, лупина) и „редица многогодишни тревно-бобови видове като люцерна, детелина, еспарзета, фий и звездан, включително смески от тях“. Проблемът, който позицията описва, е, че „част от тези видове са естествен компонент и на пасищно-ливадната растителност, по-широкото определение създаваше риск площи без реална протеинова производствена и фуражна функция да бъдат заявявани като протеинови култури“, което „размива целта за намаляване на зависимостта от вносни протеинови фуражи — и отслабва доказуемостта на резултата“. Предложените критерии за бъдещото сертифициране са „доказан добив, договорни отношения за изкупуване или преработка, документирано влагане във фуражния баланс на животновъдството, както и ясно разграничение между протеинови култури с производствено предназначение и тревно-бобови насаждения, които изпълняват предимно почвозащитна или пасищна функция“. Тази техническа зрялост се вижда рядко в български браншови документи.
Общата организация на пазарите
Раздел XII формулира искане за пазарни и кризисни инструменти, „включително възможност за навременни мерки при пазарни смущения, вносен натиск, резки промени в разходите и логистични кризи“, с настояване допълнителните вносни мита и защитни механизми „да бъдат приложими бързо, когато е налице риск за европейския пазар“. Тук стои и искане с реални последици за българското зърнопроизводство: секторните интервенции „не трябва да се ограничават само до традиционно обхванати сектори, а да бъдат отворени за производствени вериги със стратегическо значение, включително зърнени, маслодайни и протеинови култури„. В сегашната архитектура на ОСП секторните интервенции покриват предимно плодове, зеленчуци, вино, пчелен мед, хмел, маслини — сектори, в които съществуват организации на производители с исторически права по общата организация на пазарите. Отварянето им за зърнени и маслодайни ще създаде възможност за директни интервенции по общата организация на пазарите в най-големия по обем сектор на българското земеделие.
Младите фермери и достъпът до земя
Раздел XIII адресира стратегията за млади фермери с една ясна бележка, произтичаща от спецификата на зърнопроизводството. В този сектор „навлизането на млад фермер изисква много по-висок капиталов ресурс от някои други направления — земя, техника, складова база, оборотни средства, договори за рента, достъп до финансиране и знания са критични. Еднократна помощ, без достъп до земя и капитал, няма да реши натрупаните проблеми“. Практическото искане е началният пакет да включва „не само безвъзмездно подпомагане, но и достъп до финансови инструменти, гаранции, по-висок интензитет на инвестиционна помощ, подкрепа за наследяване и междупоколенческо предаване на стопанства, обучение, консултации и достъп до земя“. В този раздел стои и по-конкретно секторно искане — „подкрепата за млади фермери не трябва да бъде ограничена само до малки стопанства, а да отчита реалните прагове за икономическа жизнеспособност в отделните сектори“ — тоест млад фермер, който встъпва в едро зърнопроизводствено стопанство, да получи достъп до същия начален пакет, до който има достъп млад фермер, встъпващ в малко овощарско или зеленчуково стопанство.
Знанията, консултациите и защитата на данните от стопанствата
Раздел XIV настоява националният план да финансира „практически ориентирани консултантски услуги, които достигат до стопанствата, а не само институционални проекти“, с приоритет за независими агрономически консултации, за цифрови инструменти за управление на стопанството, за почвени и климатични данни, за прецизно земеделие и за обучение по управление на риска, торене, продукти за растителна защита, водна ефективност и въглеродни практики. Тук стои и защитна разпоредба, която ще стане по-важна с разгръщането на цифровите системи в следващия програмен период — „данните, събирани от стопанствата, трябва да бъдат защитени, да не се използват за непропорционален контрол и да носят практическа полза за производителите“. Клаузата адресира тревога, реална за много производители: цифровата инфраструктура, изградена в името на прецизното земеделие и на управлението на риска, може да се превърне в средство за административен контрол над стопанствата.
Селските райони и училищната схема
Раздели XV и XVI прилагат обща логика към две различни направления. Позицията признава реалните проблеми на селските райони — обезлюдяване, застаряване, ограничен достъп до услуги, инфраструктура и широколентов интернет — но настоява „Общата селскостопанска политика не може самостоятелно да реши всички проблеми на селските райони“, и че „инфраструктурата, цифровата свързаност, водоснабдяването, пътищата и услугите“ не трябва да се финансират „чрез намаляване на директните плащания, инвестициите в стопанствата и инструментите за управление на риска“. Същата логика се пренася върху училищната схема за доставка на плодове, зеленчуци и мляко в учебните заведения: тя има социална и образователна стойност, но нейното финансиране „следва да бъде ясно отделено и да не намалява ресурса за производствените земеделски направления“.
Омбудсман по ОСП към Министерството на земеделието и храните
Едно от най-разработените и оригинални предложения в цялото становище стои в раздел XVII — идеята за създаване на омбудсман по ОСП. Тя тръгва от констатация за реален проблем в българската практика — противоречиви указания между МЗХ и ДФ „Земеделие“, забавени плащания, липса на единна входна точка за фермера при спорове с администрацията, преповтарящи се административни блокажи. Отговорът, който позицията предлага, е ново координационно звено със статут на структура към Министерството на земеделието и храните, но „функционално независима от неговите оперативни и контролни звена“.
Дизайнът е разработен в детайл, което е рядкост за подобни предложения в български браншови документи. Звеното се създава и финансира в рамките на министерството, но „не е подчинено на дирекциите, чиито решения и действия може да разглежда“. Независимостта му се гарантира чрез отделен мандат, установен с акт, чрез собствено ръководство, назначавано за определен мандатен срок и несменяемо извън изрично посочени основания, и чрез самостоятелна позиция в бюджета на министерството. Към звеното се изгражда консултативен съвет с участието на представители на браншовите организации и на земеделските производители — дванадесет души, които заедно с министъра на земеделието избират и освобождават ръководството на звеното, преглеждат периодично обобщените случаи и дават становища по коригиращите мерки.
Функцията на звеното е двойна. От една страна — единна входна точка за фермера, приемане на сигналите, действие от негово име пред Министерството на земеделието и храните, ДФ „Земеделие“ и контролните органи до решаване на конкретния случай. От друга — системно наблюдение на повтарящите се административни проблеми и изискване на коригиращи мерки, преди тези проблеми да прераснат в масови откази за плащане или санкции. При неотстранен в срок проблем звеното разполага с ескалационен мандат: писмено и мотивирано отнасяне на случая до ръководството на министерството с искане за решение в кратък срок, изискване на писмени мотиви от съответната администрация, и отразяване на случая в годишния публичен отчет. Правомощие да отменя или заменя решения на администрацията звеното няма — но „всеки неотстранен в срок проблем става видим, мотивиран и проследим, така че отказът за съдействие да не остава без последици“.
Идеята е интересна на две отделни нива и заслужава внимание в двете. На едното — тя отговаря на реален административен проблем и предлага решение с институционална зрялост, което не е стандартно за българските браншови позиции. Работеща инстанция от този тип би дала на фермера видима, преследваема защита срещу произвол и забавяне, а на самата администрация — регулярен, публичен натиск за коригиране на системните грешки, преди те да са прераснали в големи финансови загуби. На другото ниво — предложеният дизайн върши едновременно още едно нещо, което заслужава да бъде обсъдено, преди уставът да бъде написан. Консултативен съвет от дванадесет души, представители на браншовите организации, който заедно с министъра избира и освобождава ръководството на звеното, институционализира ролята на браншовете в надзорния механизъм над платежната агенция. Това не е задължително проблем; в редица държави членки на ЕС браншовете имат установени места в надзорни съвети, комитети за наблюдение и подобни органи. Но точното съотношение между независимия арбитраж за фермера и институционалното представителство на браншовете в надзора над ДФ „Земеделие“ ще се определи в самия устав. Този разговор си струва да се води сега.
Четиринадесетте приоритетни искания в раздел XIX
Раздел XIX подрежда всичко изложено дотук в четиринадесет приоритетни линии за националната позиция. Първите пет са в областта на въглеродните и природните политики и изясняват стратегическата рамка, в която НАЗ поставя целия зелен преход. Първото искане е за реален общоевропейски характер на ОСП, ясно защитен бюджет и самостоятелна „Глава Земеделие“ в националния и регионалния план. Второто — за съгласуване на бъдещата рамка на ОСП с хоризонталните актове на Съюза в областта на климата, околната среда и въглеродните пазари: с CRCF, със Закона за възстановяване на природата, с режима по член 6 от Директива 92/43/ЕИО (Натура 2000) и с бъдещите инструменти за природни кредити. Третото — за уреждане на нормативно ниво на съотношението между LULUCF и CRCF чрез механизма corresponding adjustment, с изричното изискване поглъщанията, отчитани от държавата за нейните национални цели, да се възнаграждават с публично обвързано с резултат подпомагане, а не да се присвояват без компенсация за фермера. Четвъртото поставя условие за самата икономическа логика на природните кредити — общата рамка да изясни кой носи ползата, кой ги заплаща и как се осигурява реален пазар, преди те да бъдат представени като доход за фермерите. Петото обединява предходните две в общо политическо изявление: „зеленият преход не може да се изгражда върху доброволни пазари с несигурно търсене и неясни купувачи; той изисква стабилно публично финансиране, което да гарантира, че приносът на земеделието към климатичните и природните цели на Съюза е реално платен, а не очакван „безплатно““.
Останалите девет приоритетни точки — защита на средствата от пренасочване към неселскостопански политики, преразглеждане на дегресията с корекции за труд и заетост, работещо и недискриминационно определение за активен фермер, адаптирани защитни практики с обективни изключения, реално финансирани климатични мерки без задължително въглеродно счетоводство при липса на подкрепа, напояването и управлението на риска като стратегически приоритет, доброволна и пазарно ориентирана подкрепа за протеинови култури, укрепена обща организация на пазарите с ефективни кризисни инструменти, и реално участие на браншовите организации в подготовката, наблюдението, изменението и оценката на „Глава Земеделие“ — обобщават и систематизират изложеното в предходните раздели.
Инвестиционното подпомагане в пет подраздела
Раздел XX е посветен изцяло на инвестиционното подпомагане и се разгръща в пет подраздела с конкретни последици за архитектурата на бъдещата ОСП.
Първият подраздел настоява за запазване на „ясно обособено и достатъчно финансирано инвестиционно подпомагане“, с искане „да се запази отделен Втори стълб (развитие на селските райони) или поне отделен, гарантиран инвестиционен бюджет“. Формулировката „или поне отделен, гарантиран инвестиционен бюджет“ отразява реалистична преценка на преговорния момент — битката за самостоятелен Втори стълб може да е загубена, но битката за защитен инвестиционен ринг-фенс в общия партньорски план тепърва предстои. НАЗ определя чл. 13 от проекта на регламент — формулировката за „производствени и непроизводствени инвестиции, които имат подходящ цялостен принос“ — като „прекалено общ“ и „не създаващ достатъчна правна сигурност относно обхвата на допустимите инвестиции“.
Вторият подраздел се спира точно върху този проблем и настоява в регламента да бъдат изрично включени в допустимите инвестиции „производство, съхранение, подготовка за пазара, добавяне на стойност (преработка) на земеделски продукти, развитие на къси вериги на доставка, диверсификация към неселскостопански дейности“. Позицията отбелязва, че в обяснителния меморандум на предложението за регламент изрично е записана цел за „подобряване на условията на труд и живота в селските райони чрез предлагане на услуги за подпомагане и подкрепа за сътрудничество, развитие на бизнеса, добавена стойност и проекти“, но че „подкрепата за преработка и маркетинг на земеделски продукти и за диверсификация към неземеделски дейности не се споменава в предложената разпоредба на чл. 13″ — несъответствие между декларираните цели и текста на регламента, което НАЗ иска да бъде отстранено.
Третият подраздел предлага преосмисляне на самата концепция за „приоритетни сектори“. НАЗ настоява „да се преосмислят много добре критериите за определяне на даден сектор като приоритетен и да се помисли по-скоро за определяне на национални стратегически приоритети, а не сектори“. Като такива стратегически приоритети позицията изброява три направления: инвестиции в напояване, с обхват на допустимите разходи, който покрива напоителни системи, помпени станции, водоеми и резервоари, инфраструктура за управление на водните ресурси, дигитални системи за управление на напояването и енергийни решения, обслужващи напоителните системи; дигитализация и автоматизация, с покриване на технологии за прецизно земеделие, системи за мониторинг, автоматизирани производствени системи, роботизирани решения, изкуствен интелект и системи за анализ на данни; инвестиции в енергийна независимост и устойчивост, с изрично допускане на инвестиции във възобновяеми енергийни източници за собствено потребление, когато обслужват земеделската дейност.
Четвъртият подраздел препоръчва „подбор на малко на брой и по-добре таргетирани инструменти за подпомагане“, в контраст с текущата фрагментация на подпомагането по Стратегическия план 2023–2027 г. Петият подраздел възразява срещу правилото n+1 в чл. 15 от проекта за регламент, което би задължило пренасочените към държавите средства да бъдат разплатени до 31 октомври на календарната година след годината на бюджетното задължение. НАЗ припомня, че сегашният опит със Стратегическия план 2023–2027 г. се разгръща при действащото правило n+2 и този опит вече е белязан от загуба на средства — 47,49 милиона евро отписани при последното изменение на плана. Позицията предлага България да настоява за запазване на n+2, а като добавка препоръчва „одобрението на проектите да се случва максимално рано в началото на дадена година, още в януари месец, за да може периодът за изпълнение да е максимално дълъг и да е реалистично изпълнението на инвестициите, за да се намали рискът от автоматично отчисление на средства“.
Взета в цялост, позицията представя техническа и юридическа изработка на високо ниво, което ще намери разбиране в министерството. Част от исканията — приспадането на разходите за труд, самостоятелността на ОСП, отказът от модел на конкурентно съфинансиране между държавите — съвпадат с политическата линия, която министър Абровски и заместник-министър Янчев вече водят в Съвета на ЕС. Друга част — разграничението между три нива практики за зеления преход, съгласуването със CRCF и природните кредити чрез механизма corresponding adjustment, изричното включване на преработката и маркетинга в допустимите инвестиции, преразглеждането на приоритетните сектори в полза на национални стратегически приоритети, отказът на n+1 — е принос към национална преговорна позиция, чиято консолидирана версия трябва да бъде готова до септември–октомври 2026 г.
При това ниво на изработка заслужават да бъдат отбелязани и няколко въпроса, които документът не поставя. Позицията говори настойчиво за „максимално защитен европейски ресурс“, „ясно защитен бюджет“ и „защитен минимум за директните плащания“ — без нито едно число. По разчет на директора в Генерална дирекция „Земеделие“ на Европейската комисия Марио Милушев, представен на форум в София в края на 2025 г., България има предварително разпределени 6,2 милиарда евро за директни плащания и 1,4 милиарда евро за развитие на селските райони за периода 2028–2034 г. — общо 7,6 милиарда евро, спрямо 7,89 милиарда евро в текущата рамка. Над тази базова сума потенциалът, при пълно усвояване на гъвкавостните механизми, е до 21,3 милиарда евро. Числото е публично и е в архива на българското аграрно медийно пространство. Позицията на НАЗ не се позиционира спрямо него — не поставя минимален праг, под който България не бива да слиза, не сравнява предлаганото с сегашния пакет, не формулира критерий, по който да се измери успех или провал на защитавания бюджет. Полското правителство пред собствения си парламент през декември 2025 г. заяви, че не приема ОСП да бъде под 30 на сто от общия европейски бюджет — конкретен праг, документиран в стенограма, който Варшава защитава на преговорни маси. Съответното българско число липсва.
Вторият незададен въпрос е за капитализацията на плащанията в цената на земята — механизъм, който в европейската аграрна икономика е сред най-документираните, а в българския случай, с над 70 на сто от обработваемата земя под аренда, работи с особена сила. Всяко евро на хектар в директните плащания се качва с известна закъснителна инерция в рентата, което означава, че значителна част от подкрепата не остава у оператора, който произвежда, а тече към собственика на земята. За организация, чиито членове в основната си част са арендатори, това е централен въпрос — как българската национална позиция може да настоява за инструменти, които намаляват капитализацията, или за диференциация между собственик и оператор при плащанията. Позицията не отваря въпроса, което оставя на масата един от най-съществените лостове за реално увеличаване на разполагаемия доход в стопанствата.
Третият незададен въпрос произтича от самата формулировка за активния фермер и от искането определението да отчита „групи свързани стопанства, кооперативи, семейни структури и стопанства с диверсифицирана дейност“. Формулировката не изяснява дали НАЗ подкрепя linked enterprises approach на европейско ниво, чрез който няколко юридически лица, свързани помежду си, се третират като едно стопанство за целите на прилагането на тавана — или иска този подход да бъде избегнат. От отговора зависи практическият ефект на цялата тристепенна защита срещу тавана: ако свързаните стопанства не се третират като едно, ефектът на тавана може да бъде значително разреден чрез юридическо преструктуриране, независимо от изхода на битката за приспадането на труда.
Тези въпроси не намаляват стойността на позицията. Всеки браншов документ прави свой избор какво да постави пред министерството и какво да остави настрана. Останалото в становището на НАЗ — трите ешелона срещу тавана, разграничението между три нива практики, съгласуването със CRCF и природните кредити, омбудсманът, приоритетът за напояването, отказът на n+1 — влиза в подготовката на българската преговорна позиция за следващите три месеца, а през тях се решават условията, при които българското стопанство ще работи от 2028 г. насетне.
Ася Василева
Източници
Позиция на Националната асоциация на зърнопроизводителите относно Многогодишната финансова рамка 2028–2034 г. и бъдещата Обща селскостопанска политика — работна основа, внесена в Министерството на земеделието и храните, юли 2026 г.
Предложение на Европейската комисия за Регламент относно условията за изпълнение на подкрепата от Европейския съюз по Общата селскостопанска политика 2028–2034 г. — COM(2025) 565, 16 юли 2025 г. Проекторегламент за Европейския фонд за икономическо, социално и териториално сближаване, селско стопанство и селски райони, рибарство и морско дело, просперитет и сигурност.
Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета — членове 4, 17, 18, 32 от действащия правен режим на ОСП 2023–2027 г.; OJ L 435, 6.12.2021 г.
Регламент (ЕС) 2024/3012 за сертифициране на въглеродни поглъщания и въглеродно земеделие (CRCF). Регламент (ЕС) 2024/1991 за възстановяване на природата (Закон за възстановяване на природата). Регламент (ЕС) 2018/841 за ползването на земята, промяната на земеползването и горите (LULUCF). Директива 92/43/ЕИО (Натура 2000), член 6.
Резолюция на Европейския парламент по Многогодишната финансова рамка 2028–2034 г. от 29 април 2026 г. — самостоятелен бюджет за ОСП в размер на 385,12 милиарда евро.
Разчет на директора в Генерална дирекция „Земеделие“ на Европейската комисия Марио Милушев, представен на форум в София, края на 2025 г. — предварително разпределение за България за периода 2028–2034 г.: 6,2 милиарда евро за директни плащания и 1,4 милиарда евро за развитие на селските райони, общо 7,6 милиарда евро; потенциал до 21,3 милиарда евро при пълно усвояване на гъвкавостните механизми.
Заявление на zemedeleca.bg по Закона за достъп до обществена информация до дирекция „Директни плащания“ в Министерството на земеделието и храните, 21 юни 2026 г. — шест въпроса за разпределението на бенефициентите на директни плащания в България по интервали на получената обща сума, за общата сума на приспаднатите разходи за заплати и осигуровки в стопанствата, преминали номиналния таван от 100 000 евро в Кампания 2025 г., за вътрешните симулации на министерството за ефекта от премахването на приспадането и за прилагането на предложената от Европейската комисия дегресивна скала, и за предложенията на министерството за пренасочване на освободения ресурс. Срок за отговор — 5 юли 2026 г., отговор не е получен към датата на публикацията.
Позиция на полското правителство на Доналд Туск пред Сейма, декември 2025 г. — минимум 30 на сто от общия европейски бюджет за ОСП.
Архив на zemedeleca.bg — материали по темите за тавана от 100 000 евро, за концентрацията на директните плащания в България, за архитектурата на партньорските планове, за напоителната инфраструктура и за загубите по Стратегическия план 2023–2027 г.
Понятия
ОСП — Обща селскостопанска политика на Европейския съюз, в сила от 1962 г. Финансира директни плащания на земеделски стопани, развитие на селските райони и пазарни мерки.
МФР — Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз. Текущата обхваща 2021–2027 г. Следващата — 2028–2034 г. — се преговаря в момента.
NRPP (National and Regional Partnership Plan) — Национален и регионален партньорски план. Архитектурата, предложена от Европейската комисия за следващата МФР, в която средствата от ОСП Стълб 2, кохезията, рибарството, миграцията, сигурността и гражданската защита се обединяват в общ инструмент за всяка държава.
Ringfenced средства — гарантиран минимум, който държавата задължително получава за конкретна политика и който не може да бъде преразпределен към други цели в общия национален план. В новата архитектура ringfenced е Стълб 1 на ОСП — директните плащания и пазарните мерки.
Стълб 1 и Стълб 2 на ОСП — Стълб 1 включва директните плащания на хектар и пазарните мерки; Стълб 2 — развитието на селските райони, екосхемите, инвестициите, LEADER, мерките за млади фермери, напояването. В новата архитектура Стълб 1 остава обособен и защитен бюджет на европейско ниво; Стълб 2 влиза в Партньорските планове.
Дегресия (degression) — стъпално намаление на ставката на площното подпомагане над определени прагове. В предложението на Европейската комисия за 2028+: 25 на сто намаление между 20 000 и 50 000 евро, 50 на сто между 50 000 и 75 000 евро, 75 на сто между 75 000 и 100 000 евро.
Таван (capping) — горна граница на основното подпомагане, което едно стопанство може да получи в една кампания. В България от Кампания 2016 г. — 100 000 евро след приспадане на разходите за заплати и осигуровки. В предложението на Европейската комисия за 2028+ — твърд таван 100 000 евро без приспадане.
Член 17 от Регламент (ЕС) 2021/2115 — действащата правна разпоредба, която позволява преди прилагане на дегресивното намаление на плащанията да се приспаднат разходите за заплати и социалноосигурителни вноски в стопанството.
CRCF (Carbon Removals and Carbon Farming Regulation) — Регламент (ЕС) 2024/3012 за сертифициране на въглеродни поглъщания и въглеродно земеделие. Създава европейска рамка за сертифициране на въглеродни кредити от земеделски и горски практики.
LULUCF (Land Use, Land Use Change and Forestry) — Регламент (ЕС) 2018/841 за ползването на земята, промяната на земеползването и горите. Задължителни национални цели за нетни поглъщания на парникови газове от този сектор.
Закон за възстановяване на природата — Регламент (ЕС) 2024/1991 (Nature Restoration Regulation). Установява задължения за държавите членки за възстановяване на екосистемите, включително земеделските.
Nature Credits (природни кредити) — бъдещ доброволен инструмент за сертифициране и търгуване на екосистемни услуги (биоразнообразие, водни услуги, почвено здраве). За разлика от въглеродните поглъщания по CRCF, природните кредити не са обвързани със задължителна цел по европейски регламент, поради което търсенето им зависи от доброволни купувачи с предимно репутационна полза.
Corresponding adjustment — техническа корекция в отчитането, чрез която едно и също въглеродно поглъщане не се отчита едновременно за задължителната национална цел на държавата и като продаден частен кредит. Без тази корекция едно и също поглъщане би било отчетено двойно — веднъж от държавата и веднъж от купувача на сертификата.
Additionality (допълняемост) — принцип в европейските и международните сертификационни схеми, съгласно който сертифициран частен приход може да се дава само за практика, която надхвърля задължителните законови изисквания и за която не се получава публична субсидия.
CBAM (Carbon Border Adjustment Mechanism) — Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите. Обхваща въглеродно интензивни вносни продукти, включително азотните торове. Ще увеличи цената на вносните торове в ЕС.
Правило n+2 — правило за усвояване на европейски средства, по което средствата от една година трябва да бъдат разплатени до края на втората следваща година. Неусвоените средства се връщат в бюджета на ЕС. Проектът на регламент за 2028+ въвежда по-строгото правило n+1.
Linked enterprises approach — подход в европейското законодателство, при който няколко юридически лица, свързани помежду си чрез собственост, управление или семейни връзки, се третират като едно стопанство за целите на прилагането на тавана.
Инструмент за техническа подкрепа (Technical Support Instrument) — програма на Европейската комисия, чрез която държавите членки могат да получат експертна подкрепа за подготовка и изпълнение на реформи.
ЗДОИ — Закон за достъп до обществена информация. Българският закон, по който граждани, журналисти и организации могат да изискват информация от държавни органи. Срокът за отговор по чл. 28, ал. 1 е 14 дни от регистриране на заявлението.
