18 юни 2026 г.: зам.-министър Красимир Чакъров обявява приоритетите на МЗХ пред общините. Същият ден, в Брюксел, Европейският съвет разглежда преговорната рамка за бюджета 2028–2034 г., в която развитието на селските райони преминава в единен Партньорски план.
Срещата и трите приоритета
На 18 юни 2026 г. в НДК се проведе 30-тата Национална среща на местната и централната изпълнителна власт. Министерството на земеделието и храните беше представено от заместник-министър Красимир Чакъров, назначен на тази длъжност на 14 май 2026 г. с ресор Втори стълб на Общата селскостопанска политика и Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури 2021–2027 г.
Чакъров обяви пред общините три приоритета за остатъка от текущия програмен период по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г.
Първи приоритет — договаряне на проектите от третия прием на интервенция II.Г.6 „Инвестиции в основни услуги и дребни по мащаби инфраструктура в селските райони“. Приемът беше отворен от 2 септември 2025 г. до 16 януари 2026 г. Интервенцията подкрепя транспортна свързаност между населените места, енергийна ефективност на обществени сгради и модернизация на водопроводна и улична мрежа. Гарантирани бюджети се разпределят на отделни общини в обхвата на дефиницията за селски райони.
Втори приоритет — ускоряване на разплащанията по сключените договори. Чакъров обяви, че министерството работи за приемането на Постановление за предоставяне на безлихвени заеми и допълнителни средства за ДДС. Конкретното число, което застава зад този призив, той назова сам: от 198 договора с общини, сключени през 2025 г., 108 общини все още не са подали проведените обществени поръчки към Държавен фонд „Земеделие“ за последващ контрол. Без подаване на тези процедури общините не могат да заявят авансово плащане.
Трети приоритет — указания за изготвяне на проекти по стратегиите за Водено от общностите местно развитие (ВОМР). Чакъров обяви, че указанията ще бъдат публикувани до края на юни или началото на юли. След това местните инициативни групи могат да обявят нови приеми. За общински проекти по този инструмент са предвидени малко над 93 млн. евро.
Срокът на приоритетите — следващите шест месеца. Тонът на изявленията — оперативен.
Цифрите зад призива „своевременно“
Призивът на Чакъров общините да ускорят процедурите има конкретна цифрова основа, която министерството вече е признало публично — на пресконференция на министър Пламен Абровски на 21 май 2026 г.
По Програмата за развитие на селските райони 2014–2022 г. загубата вече е установена — 193,5 млн. евро (без националното съфинансиране). Това са средства, които програмата не успя да усвои в рамките на правилото N+2 и които вече са декларирани като загуба пред Европейската комисия.
По текущия Стратегически план 2023–2027 г. за 2025 г. по същото правило N+2 са загубени 47,5 млн. евро. Общата сума в риск за 2026 г. министерството изчислява на около 117 млн. евро (с национално съфинансиране). Прогнозата за допълнителни загуби през 2026 г., ако нищо не се промени до края на годината — до 200 млн. евро.
Общо: над 310 млн. евро вече загубени или признати в риск; още до 200 млн. евро могат да се прибавят. Това са цифрите, върху които стои днешният призив към общините.
Стратегическият план 2023–2027 г. е одобрен от Европейската комисия с Решение C(2026) 1272 final от 27 февруари 2026 г., четвърто изменение. По него развитието на селските райони се финансира с общ публичен принос 705,4 млн. евро годишно за 2026 г. и 2027 г., от които 282,2 млн. евро от ЕС и 423,2 млн. евро национално съфинансиране. България заделя над половината от средствата за развитие на селските райони от собствения си бюджет.
За ВОМР специално, в периода 2023–2027 г. Управляващият орган на СПРСР одобри 97 местни инициативни групи, които ще изпълняват стратегии. Общата договорена стойност на финансираните стратегии е 684,02 млн. лв. (около 349,7 млн. евро), от които 551,25 млн. лв. (281,8 млн. евро) от СПРСР и 132,77 млн. лв. (67,9 млн. евро) допълващо финансиране от програмите „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“, „Развитие на човешки ресурси“, „Околна среда“ и „Образование“. Максимален размер на общия публичен принос по СПРСР в рамките на една одобрена стратегия — 2,3 млн. евро.
Числото, което Чакъров обяви — над 93 млн. евро за общински проекти — е компонент от тази структура. Той е насочен конкретно към проектите, в които общини са бенефициенти, и идва след отварянето на новите приеми, които ще обявят местните инициативни групи след публикуване на указанията.
Какво се преговаря в Брюксел
В същия ден, на 18 юни 2026 г., в Брюксел започна заседание на Европейския съвет, на което двадесет и седмината държавни и правителствени ръководители разглеждаха преговорната рамка за следващата Многогодишна финансова рамка 2028–2034 г.
Рамката е изготвена от кипърското председателство на Съвета на ЕС и беше представена на 11 юни 2026 г. На 14 юни 2026 г. Комитетът на постоянните представители (COREPER) проведе първото си обсъждане. На 1 юли 2026 г. председателството преминава към Дания. Финалното решение по рамката трябва да бъде взето до края на 2026 г. или началото на 2027 г.
Архитектурата, която се преговаря, променя структурата на финансиране на селските райони. В предложението на Европейската комисия от 16 юли 2025 г. — потвърдено в основни линии от кипърския документ — се обединяват в общ инструмент политиката на сближаване, Стълб 2 на ОСП (развитието на селските райони), Европейският фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, средствата за миграция и сигурност, гражданска защита и Фондът за справедлив преход. Този общ инструмент се нарича Национален и регионален партньорски план (NRPP) и обединява около 865 млрд. евро от общия бюджет на ЕС за периода.
Стълб 1 на ОСП (директни плащания и пазарни мерки) остава защитен на европейско ниво с обособен бюджет от около 300 млрд. евро. Стълб 2 — същата материя, по която Чакъров обявява днес третия си приоритет — влиза в общия Партньорски план, в който се конкурира с други политики на национално разпределение.
За България числата, представени от директор Марио Милушев от Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ в Европейската комисия на форум в София в края на 2025 г., са: 6,2 млрд. евро за директни плащания + 1,4 млрд. евро за развитие на селските райони = 7,6 млрд. евро базова сума за периода 2028–2034 г. С максимално усвояване на гъвкавостните механизми сумата може да достигне до 21,3 млрд. евро.
Тази структура е оспорвана от Европейския парламент. На 29 април 2026 г. Парламентът прие резолюция, в която отхвърля NRPP като „ренационализация на 44 на сто от европейския бюджет“ и настоява за гарантиран отделен бюджет за ОСП от 385,12 млрд. евро и за гарантиран отделен бюджет за политиката на сближаване от 274,34 млрд. евро. Резолюцията беше приета с 317 гласа „за“, 206 „против“ и 123 въздържали се.
Подробният механизъм на новата рамка, рисковете и възможностите за България и графикът на преговорите са разгърнати в предишни анализи в zemedeleca.bg — „Европа сменя посока“, „Три кохезии и една дума“, „Бюджетът на ЕС за 2027“ и „МФР: Брюксел, Варшава, Капитан Андреево“.
Отворените въпроси
Срещата на 18 юни беше посветена на оперативното изпълнение на сегашния програмен период. Изявленията на Чакъров и на министерството не покриват въпросите, които общинските кметове задават, когато подготвят инвестиционните си планове за следващите години. Тези въпроси имат конкретно отношение към срока, в който трябва да бъде готов българският Национален и регионален партньорски план — началото на 2028 г.
Първи отворен въпрос — кой национален орган ще управлява компонента за развитие на селските райони в българския Партньорски план. Сегашната практика — Управляващ орган в МЗХ и Разплащателна агенция в ДФЗ — е свързана с отделните регламенти на ОСП. В новата архитектура единен план изисква единна управленска структура. Дали тя ще е в МЗХ, в Министерството на регионалното развитие, във вицепремиерството по европейските средства, или ще е нова — не е публично обявено.
Втори отворен въпрос — запазва ли се ВОМР като инструмент. Сегашната практика на 97 МИГ-а с гарантирани бюджети се изгражда върху регламентите на ОСП (Стълб 2) и Кохезионната политика. В единен план съчетанието на двата източника на финансиране би било по-просто оперативно, но изисква нова правна рамка. Дали тя ще се построи, или ВОМР ще се преструктурира — е въпрос, на който в момента няма публичен отговор от българската страна.
Трети отворен въпрос — гарантираните бюджети за общините в обхвата на дефиницията за селски райони. Този механизъм работи в сегашния прием по интервенция II.Г.6. Дали ще се запази, или ще се замени с конкурсен принцип, ще зависи от това какво ще пише в българския Партньорски план.
Четвърти отворен въпрос — прeкият достъп на общините до Комисията. В сегашната структура Управляващите органи на оперативните програми имат пряк канал към съответните Главни дирекции. В новата архитектура с единен Партньорски план целият план се представя от държавата като цяло, а контролът минава през централно ниво.
Тези въпроси не бяха повдигнати на срещата на 18 юни. Не са и в мандата на зам.-министър Чакъров за тази седмица. Този мандат — оперативното изпълнение на сегашния период — е определен от числата. 108 общини, които не са подали процедурите по ЗОП. 47,5 млн. евро вече загубени. 117 млн. евро в риск. До 200 млн. евро допълнителна потенциална загуба.
Архитектурата, в която общинският инвестиционен план ще се вписва от 2028 г. насам, се решава паралелно. Сроковете на двете преговаряния — оперативното и стратегическото — се пресичат точно сега.
Източници
Прес-съобщение на Министерството на земеделието и храните от 18 юни 2026 г. — „Ефективното изпълнение на проектите изисква активно партньорство между институциите и местната власт“. Изявления на зам.-министър Красимир Чакъров пред 30-тата Национална среща на местната и централната изпълнителна власт, НДК, 18 юни 2026 г., включително данните за 108 от 198 общини, които не са подали процедурите по ЗОП. Прес-съобщение на МЗХ от 21 май 2026 г. — „Министър Абровски представи екипа си, приоритетите и актуалното състояние на сектор „Земеделие““ (данни за 193,5 млн. евро по ПРСР 2014–2022 г., 47,5 млн. евро по СПРСР за 2025 г., 117 млн. евро в риск, прогноза за 200 млн. евро допълнителна загуба). Прес-съобщение на МЗХ от 2 септември 2025 г. — „МЗХ стартира трети прием за инвестиции в общинска инфраструктура“. Прес-съобщение на МЗХ от 12 май 2025 г. — „Одобрени са 97 местни инициативни групи по подхода ВОМР с бюджет от над 684 млн. лева“. Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони на Република България 2023–2027 г., одобрен с Решение на ЕК C(2026) 1272 final от 27 февруари 2026 г. Предложение на Европейската комисия за Многогодишна финансова рамка 2028–2034 г., COM(2025) 565 от 16 юли 2025 г. Резолюция на Европейския парламент по МФР 2028–2034 г. от 29 април 2026 г. Кипърски преговорен документ за МФР 2028–2034 г., 11 юни 2026 г.; COREPER 14 юни 2026 г.; Европейски съвет 18–19 юни 2026 г. Анализи на проф. Алан Матюс, capreform.eu. Изнесени числа за разпределение на средствата по ОСП 2028–2034 г. за България от директор Марио Милушев, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, ЕК, форум в София, края на 2025 г. Архив на zemedeleca.bg — „Европа сменя посока“, „Три кохезии и една дума“, „Бюджетът на ЕС за 2027“, „МФР: Брюксел, Варшава, Капитан Андреево“.
Понятия
СПРСР — Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони. Българският документ, който описва прилагането на ОСП 2023–2027 г.
ВОМР — Водено от общностите местно развитие. Подход за териториално развитие, при който местни инициативни групи разработват и изпълняват стратегии в собствените си общности.
МИГ — Местна инициативна група. Партньорство между публични, частни и граждански организации в дадена територия, което разработва и изпълнява стратегия за местно развитие по подхода ВОМР.
Интервенция II.Г.6 — Интервенция от Стратегическия план 2023–2027 г. „Инвестиции в основни услуги и дребни по мащаби инфраструктура в селските райони“. Подкрепя транспортна свързаност, енергийна ефективност на обществени сгради, водопроводна и улична мрежа в общините в обхвата на дефиницията за селски райони.
N+2 — Правило за усвояване на европейски средства, по което средствата от една година трябва да бъдат разплатени до края на втората следваща година. Неусвоените средства се връщат в бюджета на ЕС.
МФР — Многогодишна финансова рамка. Седемгодишният бюджет на Европейския съюз. Текущата рамка обхваща 2021–2027 г. Следващата — 2028–2034 г. — се преговаря в момента.
NRPP — National and Regional Partnership Plan. Национален и регионален партньорски план. Архитектура, предложена от Европейската комисия за следващата МФР 2028–2034 г., в която политики като кохезия, ОСП Стълб 2, рибарство, миграция, сигурност и гражданска защита се обединяват в общ инструмент за всяка държава.
Стълб 1 на ОСП — Директни плащания на хектар плюс пазарни мерки. В новата архитектура остава обособен и защитен бюджет на европейско ниво.
Стълб 2 на ОСП — Развитие на селските райони, екосхеми, инвестиции, LEADER/ВОМР, мерки за млади фермери, напояване. В новата архитектура влиза в Партньорските планове, в които се конкурира с други политики за национално разпределение.
COREPER — Комитет на постоянните представители на държавите членки в Европейския съюз. Подготвя заседанията на Съвета на ЕС и съответно работата на Европейския съвет. Преговорите по МФР в техническата им фаза минават през COREPER.
