Регламент 853/2004 урежда хигиена, не местоположение. Германският устройствен закон защитава селото като място, в което земеделието и жилището съществуват заедно. Българската Наредба 7 от 2003 г. описва пространството на населеното място така, че за животновъдството в него не остава категория. Разликата е национално решение, не европейска забрана.
Поводът
Във видеоклип, който се разпространи в социалните мрежи през лятото на 2026 г., български фермер показва кадри от германско село. Малък двор, обор за крави в съседство с жилищни сгради, силажна яма, торище. Гласът зад кадър заявява, че всичко това е забранено в България „заради ЕС“ — Брюксел е унищожил традиционното българско животновъдство, като е принудил фермите да се изтеглят извън населените места. Този клип не е изолиран случай. Той е една от многото формулировки на широко разпространен наратив, който повтаря същата теза: европейските санитарни и хигиенни изисквания са изтласкали дребното животновъдство от българското село, и това е причина за упадъка му.
Тезата е политически чувствителна, защото намира резонанс. Българското село действително е изпразнено. Дребното животновъдство действително изчезва. Тези факти не подлежат на спор. Това, което подлежи на спор, е друго — дали Европейският съюз е техен причинител, и дали уредбата, която е изтласкала фермата извън селото, е европейска или българска. Тази статия проверява внимателно какво пише в основните нормативни текстове — и какво следва от това.
Какво пише в Регламент (ЕО) № 853/2004
Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. е основният документ, който урежда хигиената на храните от животински произход в Европейския съюз. Той се прилага директно във всяка държава членка, без нужда от транспониране в национално право. Това го прави най-вероятния заподозрян, ако наратив за европейска забрана трябва да се основава на конкретен правен акт.
Текстът обаче не съдържа изискване за местоположение на животновъдни обекти или мандри спрямо населени места. Чл. 1, ал. 1 определя обхвата: регламентът „установява специфични правила за бизнес операторите в областта на храните по отношение на хигиената на храните от животински произход“. Хигиена — не местоположение. Анекс III, който съдържа детайлните изисквания, урежда оборудване, вода, разделяне на работни зони, температурни режими, идентификационна маркировка. За млечния сектор, по Раздел IX, се изисква млекодобивните помещения да са защитени от замърсяване и да позволяват ефективно почистване и дезинфекция, оборудването да е изработено от подходящи материали, водата да е питейна. Никое от тези изисквания не предписва обектът да се намира на определено разстояние от жилищна сграда или извън границите на населено място.
Регламент 853/2004 урежда хигиена, не местоположение. Никъде в основния му текст не се изисква животновъден обект или мандра да са на определено разстояние от населено място.
Нещо повече, регламентът изрично изключва от обхвата си цяла категория дребно местно производство. Чл. 1, ал. 3 указва, че регламентът не се прилага по отношение на „(в) директната доставка от производителя на малки количества първични продукти до крайния потребител или до местни обекти за търговия на дребно, които извършват директни доставки на крайния потребител; (г) директната доставка от производителя на малки количества месо от птици и зайцевидни, заклани във фермата, до крайния потребител или до местни обекти за търговия на дребно, които доставят такова месо директно на крайния потребител като прясно месо“. Ал. 5 на същия член добавя и допълнителна гъвкавост за дребната търговия с дейности като „странична, локална и ограничена“.
Тоест регламентът, който се сочи като причина за изтласкването на селските мандри, всъщност казва точно обратното: за дребни местни производители той не се прилага. Държавите членки трябва да приемат собствени национални правила, които да уредят как тази гъвкавост ще работи. Това е основа, от която всяка държава може да изгради режим, по-благоприятен или по-рестриктивен от европейския минимум. Германия е изградила режим, който позволява масова дребна преработка в селото — в Tier-Lebensmittel-Hygieneverordnung (Tier-LMHV), § 3, чрез изисквания по-меки от тези в Анекс III на 853/2004, които допускат например директна доставка до 10 000 птици или зайцевидни годишно от ферма към краен потребител или местен обект, без специфично разрешение, при спазване на Анекс 3 на наредбата. България е приела свой режим — Наредба № 26 от 2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход. По нея към 22 април 2024 г. в регистъра на БАБХ има 4317 регистрирани производители. Тоест директните доставки от дребен производител в България са правно възможни и съществуват — на хартия и на регистър.
Регламент 853/2004 излиза от своя обхват за директната доставка на малки количества от производителя към крайния потребител. Кой какво ще направи с тази гъвкавост, се решава национално.
Какво пише в германското право
Германският Baugesetzbuch (BauGB) и неговата подзаконова Baunutzungsverordnung (BauNVO) уреждат това, което в България бихме нарекли устройствено право на територията. В тази система за устройство на населените места съществува отделна категория, която няма аналог в българската нормативна уредба: Dorfgebiet (селищна зона), определена в § 5 на BauNVO.
Текстът на § 5, ал. 1 започва така: „Селищните зони служат за разполагане на стопанските части на земеделски и горски предприятия, за обитаване и за разполагане на несъществено смущаващи стопански дейности, както и на занаятчийски предприятия, обслужващи нуждите на жителите на зоната. На интересите на земеделските и горските предприятия, включително възможностите им за развитие, се обръща приоритетно внимание“. Тази формулировка не е реторическа. Тя има конкретно правно значение. Ако възникне конфликт между жилище в селищна зона и съседен животновъден обект, приоритет се дава на стопанството, не на жилището. Bundesverwaltungsgericht (Федералният административен съд) изрично е постановявал, че собственик на жилище в Dorfgebiet не може да изисква редуциране на броя на животните до по-малки нива по съображения за миризма или шум — миризмата и шумът на стопанството са характерни за района и трябва да се търпят.
В § 5, ал. 2 от BauNVO е изброено какво е разрешено в селищната зона: стопански части на земеделски и горски предприятия и принадлежащите им жилища, дребни селища, други жилищни сгради, предприятия за преработка и събиране на земеделски и горски продукти, заведения за хранене и подслон, обекти за местна администрация и обслужване. Към „земеделски предприятия“ по § 201 BauGB изрично се причисляват и тези с животновъдство, при условие че фуражът се произвежда основно върху земите на самото предприятие. Това е същинският критерий — стопанство, което храни животните си от собствените си площи, е „земеделско“ по смисъла на закона, и попада в приоритетната защита.
С това определение мандра, разположена в стопанския двор на земеделско предприятие, попада в обхвата на същата защита. Селото в Германия по правен ред включва не само жилището, но и продуктивната дейност, която създава селото. От юни 2021 г. към тази категория се добави и нова — § 5a „Dörfliches Wohngebiet“ (селищна жилищна зона), която разширява защитата към смесена жилищна и нестопанска животновъдна дейност, в отговор на тенденцията към „вдетинизация“ на селата близо до големи градове.
- 5 BauNVO е написан така, че селото да включва земеделието като своя нормална функция, не като свой страничен ефект. На жилището в селото е възложено да понася миризмите и шумовете на стопанството, не обратното.
За по-големи интензивни ферми, които попадат под режима на санитарно разрешение по Bundes-Immissionsschutzgesetz, се прилага TA Luft 2021 (Първа обща административна предписание). За тях точка 5.4.7.1 предвижда минимум 100 метра между външната стена на обора или загражденията за животни на свободно отглеждане и най-близката съществуваща или планирана жилищна сграда. Сто метра, а не „извън населеното място“. Минимум 150 метра — до чувствителни на азот растения и екосистеми. Тези норми се прилагат само за нови инсталации; съществуващите запазват правото си на работа.
За мандрите и сирената, произведени в самото стопанство, се прилага Tier-LMHV. § 17 от тази наредба урежда добиването на сурово мляко: то може да се продава като предварително опакован продукт под обозначението „Vorzugsmilch“ (предпочитано мляко), с конкретни изисквания за температура (под +8°C от опаковането до доставката), етикетировка („Сурово мляко, съхранявайте при най-много +8°C“) и оторизация на стопанството. § 3 от Tier-LMHV урежда дребните количества от ферма към краен потребител; § 19 предвижда смекчаване на изискванията за производство на твърди и резбани сирена с период на зреене над 60 дни; § 19a — допълнителна гъвкавост за алпийско сиренарство.
При такъв правен режим в Германия съществуват буквално стотици „Dorfkäserei“ (селски мандри) и „Hofkäserei“ (стопански мандри). Dorfkäserei Geifertshofen в Баден-Вюртемберг произвежда сирене в селото от 1911 г. насам и работи с европейски средства по ЕЗФРСР за модернизация. Dorfkäserei Königssee в Бавария работи в курортното село Кьонигзее. Andechser Molkerei в село Андекс. Десетки Sennereien в Алгойския регион — Bergkäserei Steibis, Sennerei Lehern, Sennerei Rutzhofen — работят в селата по целия Алгой. Всички тези обекти работят на основание на същия Регламент 853/2004 като български производители, при същите хигиенни изисквания. Различното е тяхното правно положение в селищната структура — те имат собствена категория зона, която ги защитава.
Какво пише в българското право
Регламент 853/2004 урежда хигиенните изисквания към сградите, водата, оборудването, разделянето на работни зони и идентификационната маркировка. Той не урежда къде може да се намира една ферма или една мандра спрямо населено място. Това решение се взема на ниво национално устройствено право — в Германия чрез Baugesetzbuch и Baunutzungsverordnung, у нас чрез Закона за устройство на територията и Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. на МРРБ. Разликата между двете национални рамки определя това, което се представя като европейска забрана.
Българската Наредба 7 от 2003 г. изброява устройствените зони, които могат да съществуват в едно населено място. По чл. 16 жилищните зони (Ж) се разделят на разновидности — Жм (преобладаващо застрояване с малка височина), Жс (със средна), Жг (с голяма), Жк (комплексно). По чл. 17 в тях се разрешава „административни и делови сгради, хотели и научни и учебни заведения, обекти на социалната инфраструктура, културата, търговията, услугите, подземни и етажни паркинги и гаражи, търговско-складови и безвредни производствено-складови сгради“. Ключовата дума е „безвредни“. Производствените и складовите сгради, които предизвикват шум, миризма или други странични въздействия, не са допустими в жилищна зона.
Чл. 22 определя производствените територии — те „са предназначени за устройство и застрояване предимно със сгради и съоръжения за производствени и складови дейности“. Чл. 23 ги разделя на разновидности: чисто производствена (Пч), предимно производствена (Пп), високотехнологична производствена (Пс). Чл. 24 уточнява, че в чисто производствените зони се изграждат „само производствени, складови и обслужващи сгради и съоръжения“.
Чл. 36 определя смесената централна зона (Ц): териториите от тази разновидност „са територии на населените места, предназначени за многофункционално ползване“. Изброеното разрешено застрояване в чл. 36, ал. 2 включва административни и делови сгради, общественообслужващи сгради, търговски и обслужващи комплекси, жилищни сгради, хотели, бензиностанции — и отново само „сгради за безвредни производствени и занаятчийски дейности“.
В нито една от изброените устройствени зони — нито в жилищните, нито в смесените, нито в общественообслужващите — не е предвидено разполагане на животновъдни обекти като нормална и защитена функция на населеното място. Класификацията на животновъдството като дейност с „вредни отделяния и въздействия“ — поради миризми, отпадъчни води, ветеринарни рискове — на практика го изключва от тези зони. Стопански постройки за лични нужди в рамките на собствения двор са възможни, при условие че се вписват в обема, определен от чл. 4а на Наредба 44 от 2006 г. (до 2 крави, 10 овце или кози, 3 свине за угояване и т.н.), но същински животновъден обект — фамилна или индустриална ферма — не.
Наредба 7 от 2003 г. описва градоустройствените зони в България така, че във всяка от тях животновъдството по подразбиране не е сред разрешените дейности. Не защото е забранено изрично, а защото не е изброено като съвместимо.
Към тази устройствена рамка се добавя втори слой ограничения, идващ от ветеринарната уредба. Наредба № 44 от 20 април 2006 г. на МЗХ за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти въвежда биосигурностни разстояния, но не общи разстояния от населени места. По чл. 3 нови животновъдни обекти за отглеждане на свине във фамилна или индустриална ферма се изграждат на разстояние не по-малко от 10 километра от други обекти за свине — заради африканската чума. Нови индустриални птицеферми — на 500 метра от друга от същия вид и 3000 метра от друга от различен вид. Тези разстояния не са спрямо населено място, а спрямо други ферми. Единственото изключение, в което Наредба 44 говори за разстояние от регулацията на населено място, е при птици в индустриална ферма с отглеждане на открито — там разстоянието е 1500 метра. За едри преживни животни, овце, кози и фамилни ферми за свине под определени прагове, разстояние от населено място на национално ниво не е установено в тази наредба.
Третият слой са общинските наредби. Десетки общини в България са приели собствени наредби, които ограничават отглеждането на животни в регулационните граници на населените места. Община Созопол с Наредба за обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане забранява отглеждането на селскостопански животни в регулационните граници на град Созопол, град Черноморец и с. Равадиново, както и на разстояние до 300 метра от регулационните граници. Община Монтана забранява отглеждането в първа и втора зона на града, със заповед на кмета. Подобни наредби има в редица крайбрежни общини и в градските зони на по-големи градове. Тези наредби са приети на местно ниво, в рамките на компетентността по Закона за местното самоуправление и местната администрация. Те не произтичат от европейски акт.
Четвъртият слой са изискванията към преработвателните обекти. Регламент 853/2004 не задава локационни ограничения за мандри, но изисква специфично оборудване, разделени работни зони, помещения за съхранение, температурни режими, питейна вода. На национално ниво тези изисквания се прилагат от БАБХ. На практика, всеки опит за изграждане на нова малка мандра в селото се сблъсква с интерпретация на тези изисквания, която често превъзхожда буквалния им текст. Един случай, документиран от секторно издание през 2024 г.: фермер, който иска да преработва 500 кг мляко на ден от собствените си крави, се сблъсква с искания от ветеринарните служби за допълнителни помещения, камери за студено съхранение с обем три пъти по-голям от необходимия, обособена камера за съхранение на кисело мляко за 1250 кофички независимо от планираното производство. Изискванията не идват пряко от Регламента — те идват от националната практика на прилагане, която често превъзхожда минималния необходим стандарт.
Наредба 26 от 2010 г. — националното приложение на гъвкавостта по чл. 1, ал. 3 от Регламент 853/2004 за директни доставки на малки количества — съществува и работи. Регистрираните по нея производители са 4317 към 2024 г. По нея за 2023 г. са продадени общо 54 768 хиляди литра сурово или преработено мляко, от които 32 763 хиляди литра като сурово директно до потребителите и 22 004 хиляди литра като преработено в стопанствата. Тоест дребната директна доставка не е парализирана. Това, което остава парализирано, е друго — производствено-преработвателният обект, който иска да расте в селото си отвъд праговете за лични нужди и да съществува като пълноценна мандра или ферма със собствено название и собствена клиентела извън местния пазар. За него уредбата няма категория, която да го защити в селищната тъкан.
Къде е същинската разлика
Структурната разлика между германския и българския режим не е в санитарно-хигиенната уредба — там и двете страни прилагат един и същи Регламент 853/2004 със същите изисквания. Разлика няма и в гъвкавостта за дребните производители — и Tier-LMHV § 3 в Германия, и Наредба 26 в България използват една и съща европейска основа, чл. 1, ал. 3 от 853/2004.
Разликата е в устройственото право — какво пространство националният закон отрежда на животновъдството в селото. Германският Baugesetzbuch има специфична категория Dorfgebiet, която изрично включва земеделието и животновъдството като нормална и приоритетно защитена функция на селото. Българската Наредба 7 от 2003 г. няма аналогична категория. В нея населеното място е разделено на жилищни, производствени, смесени, обществено-обслужващи и т.н. зони, но никоя от тях не е предназначена да съчетава жилище и стопанство така, както го прави Dorfgebiet.
Това решение е взето в МРРБ при изработването на Наредба 7 през 2003 г. — преди България да е член на ЕС. Уредбата не е продукт на европейска директива или регламент. Тя е продукт на национален избор за това как градът, селото и производството да се организират в пространството. На този етап от законотворчеството българското устройствено право е следвало модела на промишлено разделение между жилищни и производствени функции, в който традиционната смесена селска тъкан — обор, поле и къща да съществуват заедно — не е получила собствена правна категория. Резултатът е, че всяко животновъдство в селото, надхвърлящо праговете за лични нужди, се обявява за „вредна дейност“ и се изтласква в производствена или земеделска зона.
Германия, преди да бъде член на ЕС в съвременния му вид, е имала Baugesetzbuch с предходна версия от 1960 г. с подобна категория за селищна зона. Тоест Германия е защитила селското си животновъдство преди ЕС да съществува. България е могла да направи същото при изработването на Наредба 7 през 2003 г. — въпросът е на правна техника, не на принципно противоречие с европейския правен ред. Не я е направила.
Какво следва от това в практически план? Това, че всяка по-голяма селска мандра или семейна ферма в България няма правна категория, която да я разполага в селото си с приоритетна защита. Когато тя кандидатства за разрешение за строеж, общинският архитект преглежда подробния устройствен план на населеното място, на който нейният имот най-вероятно попада в жилищна или смесена зона. Тя получава отказ. Алтернативата ѝ е да изнесе обекта извън регулацията — върху земеделска земя — където режимът е „застрояване без промяна на предназначението“ по Наредба № 19 от 2012 г. на МРРБ и МЗХ, с ограничения, които ѝ позволяват да построи стопански сгради, но не и развита преработвателна инфраструктура. Това е същинският физически механизъм, по който фермата се изтласква от селото. Той не идва от Регламент 853/2004. Той идва от Наредба 7 от 2003 г.
Какво би било различно, и кой би се противопоставил
Хипотетично решение на този структурен проблем би било въвеждането в българското устройствено право на устройствена категория, аналогична на германския Dorfgebiet — селищна зона за смесено жилищно и земеделско ползване, с приоритет на стопанството. Технически това е изменение в Наредба 7 на МРРБ — относително проста процедура, която не изисква конституционна реформа и не противоречи на нито един европейски акт. Технически — но не политически.
Първи източник на съпротива биха били общините, които вече са продали жилищно строителство в селата си. През последните две десетилетия в редица села близо до големи градове и до Черноморието е извършено мащабно жилищно застрояване от градски купувачи, които са купили имоти и са изградили жилища с очакване за тихо съседство. Въвеждане на категория, в която съседен животновъден обект има приоритетна защита, би влязло в конфликт с очакванията на тези собственици. Общините, които са одобрили такова застрояване, имат интерес да го защитят.
Втори източник биха били големите индустриални животновъдни сектори. Парадоксално, тяхното положение се подобрява от изтласкването на дребните селски ферми, защото те доминират в производството на национално ниво в липсата на конкуренция от голяма мрежа дребни производители. По данни от Аграрния доклад на МЗХ за 2024 г., близо 50% от свинското в България се произвежда от един холдинг; над 50% от пилешкото — от две групи; подобна концентрация се наблюдава и в млечните продукти и яйцата. Тази концентрация се поддържа отчасти и от устройствения режим, който прави нерентабилно дребното семейно стопанство да съществува отвъд праговете за лични нужди.
Трети източник биха били санитарните власти, чийто оперативен подход на разширително тълкуване на хигиенните изисквания би трябвало да се пренастрои за работа в условията на по-плътно съседство между жилище и стопанство. Това е въпрос не на правна противоположност, а на административна култура — която се променя по-бавно от закона.
Тоест въпросът защо България няма категория, аналогична на Dorfgebiet, не се решава с правна аргументация. Той се решава политически. И отговорът на този политически въпрос — кой би защитил такава категория и кой би се противопоставил — е, че защитниците ѝ са разпръснати, дребни, без организационна сила, а опонентите ѝ са концентрирани, политически свързани и с финансов интерес. В такова съотношение на сили без активна политическа воля категорията не се появява.
Гъвкавостта за дребните производители я има — Наредба 26 я прилага и в регистъра по нея фигурират 4317 регистрирани производители. Не е тук затрудненото място. Затрудненото място е в устройственото право, което не дава на дребното стопанство категория, в която да съществува в селото си над праговете за лични нужди.
В заключение
Митът, че Европейският съюз е забранил животновъдните ферми и мандрите в населените места, изпълнява политическа функция. Той пренасочва отговорността от тези, които вземат решенията за устройство на територията в България, към далечна институция, която не може да отговори на конкретен граждански глас. Регламент 853/2004 не е причината за изтласкването на дребното животновъдство от българското село. Той урежда хигиена. Решенията за това къде стои фермата спрямо жилището се вземат другаде — в българския Закон за устройство на територията, в Наредба 7 на МРРБ, в Наредба 44 на МЗХ, в общинските наредби на конкретните общини.
Германия, която работи под същия Регламент 853/2004, има стотици мандри и животновъдни ферми в селата си — защото нейното устройствено право е написано така, че селото включва стопанството като своя нормална функция. България няма такива мандри в селата си в подобен мащаб — не защото Брюксел е забранил, а защото българското устройствено право от 2003 г. е написано така, че селото изключва стопанството като нежелан страничен ефект.
Този текст не предлага конкретно политическо решение. Той назовава къде се намира то — в българското национално законодателство, не в европейските регламенти. Кой ще се заеме с него — и кой би се противопоставил — е въпросът, на който се отговаря с конкретна политика, не с обяснения за минала несправедливост.
Източници
Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход, консолидирана версия към ноември 2024 г.; чл. 1, ал. 1, ал. 3 (б), (в), (г), (д), ал. 5; Анекс III, Раздел IX за млякото и млечните продукти.
Закон за устройство на територията (ЗУТ) на Република България, чл. 7 и чл. 8 за основното и конкретното предназначение на териториите.
Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, обн. ДВ. бр. 3 от 13 януари 2004 г., с измененията и допълненията до 2022 г.; чл. 16, 17, 22, 23, 24, 36.
Наредба № 44 от 20 април 2006 г. на МЗХ за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, обн. ДВ. бр. 41 от 19 май 2006 г., с измененията до ДВ. бр. 51 от 2025 г.; чл. 3.
Наредба № 26 от 14 октомври 2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход; данни на БАБХ за регистрираните по нея производители към 22 април 2024 г.
Наредба № 19 от 25 октомври 2012 г. на МРРБ и МЗХ за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им.
Baugesetzbuch (BauGB) на Федерална република Германия, § 35 и § 201.
Baunutzungsverordnung (BauNVO), § 5 (Dorfgebiet) и § 5a (Dörfliches Wohngebiet).
Erste Allgemeine Verwaltungsvorschrift zum Bundes-Immissionsschutzgesetz — Technische Anleitung zur Reinhaltung der Luft (TA Luft 2021), точка 5.4.7.1 и Анекс 7.
Verordnung über Anforderungen an die Hygiene beim Herstellen, Behandeln und Inverkehrbringen von bestimmten Lebensmitteln tierischen Ursprungs (Tier-LMHV), § 3, § 17, § 19, § 19a.
Решения на Bundesverwaltungsgericht по тълкуване на § 35 BauGB и § 5 BauNVO по отношение на животновъдни обекти в селищни зони; решения по § 17 Tier-LMHV.
Наредба за обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни на територията на Община Созопол. Наредба за ветеринарно-санитарни и зоохигиенни изисквания на Община Монтана.
Аграрен доклад на МЗХ за 2024 г.
Публични материали на Dorfkäserei Geifertshofen AG, Dorfkäserei Königssee, Andechser Molkerei Scheitz, Bergkäserei Steibis, Sennerei Lehern, Sennerei Rutzhofen.
Архив на zemedeleca.bg.
Понятия
Регламент (ЕО) № 853/2004 — европейски нормативен акт, който определя специфичните хигиенни изисквания към обекти и операции с храни от животински произход в Европейския съюз. Прилага се директно, без транспониране в национално право.
Анекс III — частта от Регламент 853/2004, която съдържа детайлните изисквания към помещенията, оборудването и процесите при производство на храни от животински произход, организирани в раздели по видове храни.
Baugesetzbuch (BauGB) — Федералният строителен законник на Германия. Урежда устройството на територията, планирането и строителството в страната.
Baunutzungsverordnung (BauNVO) — подзаконов акт към BauGB, който определя видовете устройствени зони и допустимите за всяка зона дейности.
Dorfgebiet — устройствена категория по § 5 BauNVO, която обхваща селищни зони с приоритетно земеделско и животновъдно ползване, в съчетание с жилища и нестопански функции.
Tier-LMHV — Tierische Lebensmittel-Hygieneverordnung. Германският подзаконов акт, който прилага гъвкавостта на Регламент 853/2004 за дребни производители на храни от животински произход.
TA Luft — Technische Anleitung zur Reinhaltung der Luft, германският основен подзаконов акт за защита от въздушни емисии, в това число от животновъдни обекти.
Наредба 7 от 2003 г. — българската подзаконова уредба на устройствените зони, издадена от МРРБ.
Наредба 44 от 2006 г. — българската подзаконова уредба на ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, издадена от МЗХ.
Наредба 26 от 2010 г. — българската подзаконова уредба за директните доставки на малки количества суровини и храни от животински произход, прилагаща чл. 1, ал. 3 от Регламент 853/2004.
