В деветнадесет раздела становището изразява резерви към интегрирането на ОСП в Националните и регионални партньорски планове, поставя равнопоставеността между европейските земеделски производители като централен принцип, извежда управлението на водните ресурси и биосигурността като стратегически инвестиционни приоритети, предлага драстично намаляване на административната тежест чрез единна интегрирана информационна система, и настоява преди програмирането на новата политика Министерството на земеделието и храните да представи анализ на изпълнението на настоящия Стратегически план 2023–2027 г.
Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) внесе в Министерството на земеделието и храните позиция по преговорите за бъдещата Обща селскостопанска политика 2028–2034 г., адресирана директно до министъра на земеделието и храните Пламен Абровски. Документът — 19 раздела в шестнадесет страници — е с изходящ номер 014-06/30.06.2026 г. и постъпва по официалния път на институционалната комуникация, включително на специалната електронна поща на министерството за преговорите по бъдещата ОСП — [email protected] — създадена като отделен работен канал за приемане на браншови становища. Съдържанието на позицията става известно чрез самата организация, която представя основните си искания като първоначална визия по публикуваните законодателни предложения на Европейската комисия, с готовност позицията да бъде допълвана след публикуването на националните препоръки на ЕК за България.
АЗПБ представлява широка секторна база — професионални стопанства в растениевъдството, животновъдството, овощарството, зеленчукопроизводството, преработката. Това обяснява защо позицията ѝ покрива не един конкретен сектор, а цялата палитра на българското земеделие, и защо структурата ѝ следва не логиката на юридическата битка с конкретни разпоредби от проекта за регламент, а логиката на политическа платформа за българското земеделие в широк смисъл. Позицията се позиционира по два големи структурни въпроса — самостоятелността на ОСП като европейска политика и равнопоставеността между земеделските производители в различните държави членки — и от там разгръща конкретни искания за инвестициите, за управлението на водите, за биосигурността, за административното опростяване, за таваните и за поколенческото обновяване.
Самостоятелност на ОСП и резерви към новата архитектура
Първият раздел на позицията формулира централната стратегическа рамка — ОСП следва да запази „самостоятелен характер, ясно разпознаваем силен бюджет и водеща роля при развитието на европейското земеделие“. АЗПБ изразява сериозни резерви към предложението ОСП да бъде интегрирана в Националните и регионални партньорски планове (НРПП), защото това би поставило земеделието „в конкуренция с други публични политики за финансов ресурс“ и „би отслабило стратегическата роля на ОСП“. Организацията предупреждава, че „националните приоритети в земеделието могат да бъдат поставени в зависимост от решения, свързани с други секторни политики“.
Позицията подкрепя по-голяма гъвкавост за държавите членки при прилагането, но е „категорично против процеси на фактическа ренационализация на ОСП“ — формулировка, която стои на пресечната точка между защитата на националните възможности за адаптация и опасението, че по-голямата свобода на държавите ще доведе до конкурентни предимства за онези с по-голям фискален капацитет. Това е една от най-важните политически граници в цялата позиция, защото тя определя как АЗПБ разбира разликата между легитимна субсидиарност и опасна ренационализация.
Равнопоставеност — пълна външна конвергенция и защита от изкривяванията
Раздел II — за равнопоставеността между европейските земеделски производители — е сред най-политически амбициозните в цялото становище. Той поставя четири отделни искания.
Първото и най-централно е за пълна външна конвергенция на директните плащания още от 2028 г. — тоест изравняване на нивата на плащанията на хектар между държавите членки от началото на новия програмен период, а не постепенно към 2034 г. Аргументът е политически прям — след повече от двадесет години членство на България в ЕС, при единен европейски пазар, общи екологични, ветеринарномедицински и фитосанитарни стандарти и еднакви изисквания към производителите, „не съществуват обективни основания процесът на външна конвергенция да продължава да бъде отлаган“. АЗПБ формулира настояването си без евфемизъм:
„Постигането на пълна външна конвергенция следва да бъде сред водещите национални приоритети на България в преговорите по бъдещата ОСП, тъй като е въпрос на равнопоставеност, а не на предоставяне на допълнителни конкурентни предимства.“
Бележка на редакцията. Искането за пълна външна конвергенция от 2028 г. е политически ефектно и легитимно като изразяване на българския секторен интерес, но реалистичният му потенциал в текущите преговори е ограничен. Пълната конвергенция от 2028 г. означава преразпределение от богатите към по-бедните държави в порядъка на десетки милиарди евро за периода, което Германия, Франция, Италия и Нидерландия ще блокират в Съвета. Полското правителство, което иначе е естествен съюзник на България в подобни битки, също не подкрепя пълна конвергенция — тя би преразпределила и от Полша, не само към нея. По-стратегически защитимо би било искане за ускоряване на темпа на конвергенцията, комбинирано с активно програмиране на гъвкавостта от началото на периода (flexibility frontloading), която в информационния документ на Европейската комисия от юни 2026 г. е разчетена за България на 1,32 милиарда евро над базовия пакет — тема, по която zemedeleca.bg вече е публикувала отделен материал. Комбинацията от двете може да донесе на България значителен реален допълнителен ресурс, без да предизвика сблъсък с Германия и Франция.
Второто искане в раздела за равнопоставеност е за внимателен подход към възможността за национални доплащания към директните плащания. АЗПБ припомня, че държавите членки „разполагат с изключително различен фискален капацитет“ и че при липса на общоевропейски гаранции „националните доплащания могат да доведат до още по-големи различия между земеделските производители в отделните ДЧ и до допълнително изкривяване на конкуренцията в рамките на единния европейски пазар“. Позицията подкрепя възможността държавите да реагират при специфични предизвикателства, но настоява това да не води до „трайни конкурентни предимства за държави с по-големи финансови възможности“. Опасението е обяснимо — България е сред страните с ограничен фискален капацитет за подобни доплащания.
Третото искане поставя въпроса за въздействието на държавните помощи, прилагани след 2020 г. През пандемията от COVID-19, войната в Украйна и последвалите кризисни рамки държавите членки с по-големи бюджетни възможности „успяха да предоставят значително по-високи национални помощи на своите земеделски производители“, което е довело до „изкривяване на конкурентната среда в рамките на единния европейски пазар“. АЗПБ настоява за задълбочен анализ на натрупания ефект от тези помощи преди програмирането на бъдещата ОСП — иначе, предупреждава организацията, „бъдещата ОСП ще бъде изградена върху вече съществуващи конкурентни дисбаланси между държавите членки“.
Четвъртото искане свързва бъдещата ОСП с търговската политика на Европейския съюз. Позицията настоява „ОСП не може да се програмира без анализ на либерализираната търговия“ — с изричното пояснение, че европейските фермери работят при все по-високи изисквания за производствени, екологични и социални стандарти, докато вносът от трети държави идва при съществено различни правила. Оценката на въздействието на действащите и бъдещите търговски споразумения „следва да предхожда програмирането на бъдещата ОСП, а не да се извършва след приемането на политическите решения“. Това искане идва в момент, в който споразумението между ЕС и Меркосур навлиза в оперативната си фаза и очакваните въздействия върху говеждото, пилешкото, соята и захарта в Европа ще започнат да се виждат.
Постоянен европейски механизъм за управление на кризи
Раздел III съдържа едно от най-оригиналните структурни предложения в цялото становище. АЗПБ настоява — още в основния регламент за бъдещата ОСП — да бъде предвидена възможност за програмиране на ad hoc европейски кризисен механизъм, който да позволява бързо мобилизиране на финансов ресурс при настъпване на криза, без необходимост от последващи изменения на европейското законодателство или приемане на временни кризисни рамки за държавни помощи.
Аргументът е основан на конкретен опит от последните пет години. „ЕК реагира със значително закъснение, като в редица случаи извънредните механизми по ЕЗФРСР бяха създавани след година от настъпването на кризата.“ Между настъпването на криза и мобилизирането на извънреден ресурс минава година или повече, през което време земеделските производители носят загубите без публично компенсиране. Освен това извънредните механизми се създават чрез временни рамки за държавни помощи, което позволява на богатите държави да мобилизират значително по-големи национални средства от бедните — резултатът е допълнително задълбочаване на конкурентните различия.
Предложеният от АЗПБ инструментариум обхваща широк кръг от извънредни ситуации — „екстремни климатични събития, пазарни сътресения, епизоотии, фитосанитарни кризи, геополитически събития и други извънредни обстоятелства, които водят до значителни икономически загуби за земеделските производители“. Целта е ЕК да разполага с готов инструментариум, а не да го създава при всяка нова криза.
Инвестициите — център на политиката, с фокус върху затварянето на производствения цикъл
Раздели IV и VIII на позицията развиват най-подробната част от становището — визията за инвестиционното подпомагане. Централната теза е формулирана директно:
„Бъдещата ОСП трябва ясно да постави фермерските инвестиции в центъра на политиката, тъй като именно чрез инвестиции могат да бъдат постигнати по-висока производителност, по-добра конкурентоспособност, по-висока добавена стойност, адаптация към климатичните промени и устойчивост на земеделските стопанства.“
От тази теза произтичат няколко конкретни приоритета. Позицията изброява широк списък допустими инвестиции — модернизация на стопанствата, цифровизация, автоматизация, прецизно земеделие, роботизация, енергийна ефективност, използване на възобновяеми енергийни източници за собствено потребление, преработка на собствена продукция, управление на водите, адаптация към климатичните промени, биосигурност. Но конкретният акцент, върху който АЗПБ настоява най-силно, е затварянето на производствения цикъл в стопанствата.
Организацията формулира стратегическа посока за българското земеделие — „постепенно преминаване от модел, основан основно на износ на суровини, към производство и реализация на храни с висока добавена стойност“. Този преход изисква специфични инвестиции, които позицията изрежда: изграждане и модернизация на предприятия за преработка на собствена земеделска продукция; фермерски магазини за директна реализация; къси вериги на доставка; производство на качествени храни по признати стандарти; използване на междинни, остатъчни и странични продукти в духа на кръговата икономика; диверсификация на икономическите дейности; ВЕИ за собствено потребление, включително системи за съхранение на енергия; инвестиции за ефективно управление на водите; инвестиции за биосигурност; иновативни технологии за ресурсна ефективност.
Логиката е ясна — АЗПБ вижда основния проблем на българското земеделие не в липсата на производство, а в липсата на добавена стойност вътре в стопанствата. Затварянето на цикъла означава част от печалбата, която сега тече към преработвателите и търговците, да остане при земеделския производител. Инвестициите в тази посока според позицията ще „повишат доходите на земеделските производители, ще създадат нови работни места в селските райони и ще допринесат за развитието на конкурентоспособен агрохранителен сектор“.
Управление на водите и напояване — стратегически национален приоритет
Раздел V поставя управлението на водните ресурси като „реален национален стратегически приоритет“. Аргументът е фактически — климатичните промени вече засягат българското производство („все по-чести и по-продължителни периоди на суша, екстремни горещини, неравномерно разпределение на валежите и сериозен недостиг на вода през вегетационния период“), а българското земеделие „все още не е адаптирано в достатъчна степен“.
Тук АЗПБ прави важно техническо разграничение. Позицията настоява в НРПП да бъде гарантиран значителен ресурс не само за инвестиции в стопанствата, но и за възстановяване и модернизация на главната държавна напоителна инфраструктура — язовири, главни канали, помпени станции и друга инфраструктура, стопанисвана от „Напоителни системи“ ЕАД. Изричното препращане към държавното дружество е знак, че АЗПБ разбира структурния проблем: инвестициите в напоителни системи на отделните стопанства не могат да постигнат пълния си ефект без функционираща държавна инфраструктура на входа на веригата.
Позицията припомня, че „ПРСР 2014–2020 и настоящият Стратегически план са практически единствените европейски инвестиционни механизми, чрез които България може да финансира възстановяването и модернизацията на тази инфраструктура“. Тоест бъдещата ОСП е основната възможност — ако тя не програмира ресурс за държавната напоителна инфраструктура, друг източник няма да се появи. Успоредно със стратегическата инфраструктура, АЗПБ настоява за подкрепа на инвестиции в самите стопанства за модерни напоителни системи, прецизно управление на водите, водоспестяващи технологии, системи за съхранение на вода, повторно използване на водите, цифрово управление на напояването.
Биосигурност — самостоятелен инвестиционен приоритет
Раздел VI е сред разделите, в които широката секторна база на АЗПБ се вижда най-ясно. Организацията предлага биосигурността да бъде третирана като самостоятелен инвестиционен приоритет в бъдещата ОСП — „наравно с инвестициите за модернизация, тъй като защитата на производството е основна предпоставка за неговото устойчиво развитие“.
Аргументът е конкретен. Последните години заболявания като африканската чума по свинете, инфлуенцата по птиците, шарката по дребните преживни животни, син език „доведоха до значителни икономически загуби и поставиха редица стопанства в риск от прекратяване на дейността“. Наред с климатичните промени, биологичните рискове все по-често определят икономическата устойчивост на стопанствата. Списъкът на допустими инвестиции обхваща изграждане на съоръжения за биосигурност, контрол на достъпа, дезинфекционни съоръжения, системи за мониторинг, цифров контрол, оборудване за превенция, инвестиции в здравния статус, системи за ранно откриване и наблюдение, цифрови решения за проследимост и управление на риска.
Позицията подчертава — „превенцията е значително по-ефективна и икономически оправдана от компенсирането на последиците след възникване на заболявания“. Тоест АЗПБ пренасочва вниманието на политиката от последващи компенсации (при които загубите вече са понесени) към превантивни инвестиции (при които загубите се предотвратяват).
Адаптация към климата — хоризонтален приоритет
Раздел VII формулира адаптацията към климатичните промени като хоризонтален приоритет — тоест приоритет, който трябва да прониква през всички инвестиционни и секторни интервенции, а не да бъде изнесен в отделно направление. Аргументът е важен политически — АЗПБ настоява, че „климатичните промени вече не могат да бъдат разглеждани единствено като екологичен въпрос“, а трябва да се третират като въпрос на конкурентоспособност, производителност и продоволствена сигурност.
Този дефинитивен ход има конкретни последици. Ако адаптацията към климата е хоризонтален приоритет, то екологичните и защитните практики трябва „реално да възнаграждават земеделските производители за допълнителните усилия, ограничения и пропуснатите ползи, а не единствено да компенсират част от направените разходи“. Тоест размерът на подпомагането трябва да отчита не само преките допълнителни разходи, но и „икономическите последици от прилагането на съответните практики“. Практическото искане — по-опростени правила и минимална административна тежест за прилагащите защитни практики, „защото само при съчетаване на адекватно финансово подпомагане и опростени административни изисквания ще бъде възможно устойчивото прилагане на тези практики“.
Административна тежест, единна информационна система, интегрирани инвестиционни проекти
Раздели IX, X и XI на позицията развиват три структурно свързани искания за административно опростяване, които заедно формират един от най-практично формулираните пакети в целия документ.
Раздел IX за административната тежест поставя базовия принцип. АЗПБ подкрепя заявената от Европейската комисия цел за опростяване, но настоява това да означава реално намаляване на тежестта както за производителите, така и за администрацията. Практиката при ПРСР 2014–2020 и настоящия Стратегически план показва, че „независимо от поставената цел за опростяване, административните процедури продължават да бъдат прекалено сложни, продължителни и ресурсоемки“. Списъкът на конкретни мерки — максимална цифровизация, автоматизиран обмен на информация между институциите, минимизиране на документите от кандидатите, намаляване на броя на проверките, по-кратки срокове за оценка и договориране, максимално използване на данните, с които администрацията вече разполага.
Раздел X свързва това с изискване за единна, интегрирана и модернизирана информационна система — „която да обхваща целия жизнен цикъл на проектите и обработката на заявленията“. Позицията препраща към опита с ПРСР 2014–2020, при който „паралелното използване на различни информационни системи доведе до значителни административни затруднения, забавяне на процедурите и допълнително натоварване както за администрацията, така и за бенефициентите“. Системата трябва да осигурява „еднократно въвеждане на данните от страна на кандидата, автоматичен обмен между компетентните институции и максимално използване на наличните административни регистри“.
Раздел XI съдържа най-съществения структурен принос — искане за интегрирани инвестиционни проекти. АЗПБ формулира диагнозата на настоящия план: „в настоящия Стратегически план, с цел да не се създават т.нар. „слонски мерки“, инвестиционните интервенции бяха силно раздробени. Практиката обаче показа, че вместо да намали административната тежест, този подход доведе до обратния ефект“.
Примерът, който позицията дава, е конкретен и разбираем. Един животновъд планира цялостна инвестиция за развитие на стопанството си — модернизация на фермата плюс инвестиции за опазване на околната среда плюс изграждане на предприятие за преработка на собственото мляко или месо плюс фотоволтаична система с батерии за собствено потребление в предприятието плюс развиване на допълнителна неземеделска дейност. При сегашната архитектура той е „принуден да кандидатства по няколко различни интервенции със: отделни заявления; отделни оценки; отделни класирания; отделни договори; отделни проверки; отделни искания за плащане“. Една инвестиция в развитието на стопанството се превръща в множество самостоятелни административни производства.
Последиците, изброени в позицията: значително натоварване на администрацията; многократно увеличаване на административната тежест; забавяне на оценката; забавено изпълнение; риск от загуба на средства; необходимост от многократна актуализация на бюджетите поради инфлация; морално остаряване на технологиите преди реалното изпълнение. АЗПБ предлага „ОСП да финансира развитието на стопанството като единен бизнес проект, а не да разделя една инвестиционна идея на множество отделни административни процедури“ — искане, което би променило самата логика на инвестиционното програмиране.
Правилото n+3
Раздел XII формулира позицията на АЗПБ по въпроса за срока за усвояване на средствата — „категорично подкрепя запазването на правилото n+3 за инвестиционните интервенции и след 2027 г.“. Аргументацията се основава на техническата природа на инвестициите в земеделието и преработка: „технологично сложни и дългосрочни“, включващи проектиране, разрешителни, строителство, доставки на оборудване, монтаж, въвеждане в експлоатация. Съкращаването до n+1 „би увеличило риска от загуба на европейски средства, без това да подобри ефективността на програмите“.
Искането е с една година по-амбициозно от искането на националното дискусионно поле, което обикновено се фокусира върху защита на сегашното n+2 срещу предложеното от Комисията n+1. АЗПБ настоява за n+3 — с аргумента, че инвестициите в животновъдството, преработката и енергийната ефективност имат по-дълъг цикъл от площните мерки и се нуждаят от още повече време за реализация.
Активен фермер — защита на диверсифицираните стопанства
Раздел XIII е сред разделите, в които АЗПБ формулира ясна политическа позиция. Организацията подкрепя европейското подпомагане да бъде насочено към реално активните производители, но не подкрепя поредна промяна на дефиницията за „активен фермер“. Действащата дефиниция вече се прилага втори програмен период — промяната ще създаде „допълнителна административна тежест, правна несигурност и различни практики при прилагането ѝ, без да е доказана необходимост от подобна промяна“.
Особено остри резерви АЗПБ изразява към подход, при който определянето на активния фермер се обвързва с дела на доходите от земеделска дейност. Аргументът е парадоксален и заслужава внимание. През последните повече от десет години самата Европейска комисия е насърчавала диверсификацията на дейностите в земеделските стопанства — преработка на собствена продукция, фермерски магазини, къси вериги, агротуризъм, производство на енергия, неземеделски дейности. „Напълно възможно е в определен период именно тези дейности да осигуряват по-висок доход от първичното земеделско производство.“ Пример: земеделски производител, който с европейско финансиране е изградил предприятие за преработка на собствената си продукция, може в определен период да реализира по-високи приходи от преработката, отколкото от полските дейности.
Позицията извежда логичното противоречие: „би било неправилно критерий, създаден да идентифицира активните земеделски производители, на практика да санкционира именно тези стопанства, които успешно са реализирали европейските политики за диверсификация и повишаване на добавената стойност“. Тоест ЕК не може едновременно да насърчава диверсификация и след това да изключва диверсифицираните от подпомагане, само защото делът на доходите от чисто земеделска дейност е паднал.
Дегресивност — отказ от засилване
Раздел XIV съдържа изричното изявление, че АЗПБ не подкрепя предложението за засилване на дегресивността. Аргументът е структурен — „българското земеделие се характеризира със значителен дял икономически жизнеспособни професионални стопанства, които осигуряват основната част от земеделската продукция, инвестициите, заетостта и износа“. Именно тези стопанства „са основните инвеститори в модернизация, цифровизация, напояване, преработка, иновации и устойчиви технологии“.
Последиците, ако дегресивността се засили: намаляване на инвестиционния капацитет на професионалните стопанства; отслабване на конкурентоспособността; ограничаване на възможностите за адаптация към климатичните промени; намаляване на способността за внедряване на нови технологии. Позицията заключва: „повишаването на конкурентоспособността на европейското земеделие не следва да се постига чрез ограничаване на икономически жизнеспособните стопанства, а чрез стимулиране на инвестициите, производителността, иновациите и технологичното развитие“.
Изключване на пенсионерите — три аргумента срещу
Раздел XV поставя три аргумента срещу предложението най-късно до 2032 г. земеделските производители, достигнали пенсионна възраст и получаващи пенсия, да бъдат изключени от подпомагането.
Първи — „пенсионните системи, пенсионната възраст и социалните политики са различни във всяка държава членка“, което прави единен европейски критерий за пенсионната възраст неподходящ инструмент. Втори — подходът „лесно може да бъде формално заобиколен чрез промяна в правната форма на стопанството или прехвърляне на собствеността, без това да доведе до реална промяна в управлението“. Тоест инструментът е неефективен по конструкция. Трети — при неблагоприятната демографска картина на българските селски райони „подобна мярка може да доведе до прекратяване на дейността на реално работещи семейни стопанства, без това да създаде реални предпоставки за навлизането на нови млади земеделски производители“.
Заключението: „поколенческата смяна следва да бъде резултат от икономически стимули, достъп до инвестиции, обучение, иновации и подобряване на условията за развитие на младите земеделски производители, а не от административно изключване на работещи стопанства от подпомагане“. Позицията вижда предложението като имащо предимно „статистически ефект върху показателите за поколенческо обновяване“, а не реален икономически резултат.
Обвързана подкрепа — доказване на реалното производство
Раздел XVI съдържа искане, което влиза в директен разговор с текущата българска практика. АЗПБ подкрепя запазването на обвързаната подкрепа при максимално допустимия процент, предвиден в бъдещата ОСП, но настоява тя да бъде насочена единствено към доказано производство:
„АЗПБ счита, че доказването на произведената продукция е основен принцип за ефективното и справедливо разходване на публичните средства. По този начин се гарантира, че подпомагането достига до земеделските производители, които реално осъществяват производство, създават добавена стойност и осигуряват продукция за пазара.“
Формулировката, макар и обща, има конкретна политическа тежест. Обвързаната подкрепа в България покрива главно чувствителни сектори с висока добавена стойност — животновъдство, овощни и зеленчукови култури, тютюн — където изкривяванията от неправилно разпределение на публичен ресурс имат преки конкурентни последици за производителите, които реално произвеждат и реализират продукция. Настояването за доказване на производство е искане за възстановяване на принцип, който в определени сектори е бил отслабен през последните години. Организация, представляваща професионални производители, има директен икономически интерес този принцип да работи — защото фиктивните производители изместват пазара срещу реалните.
Едногодишни агроекологични ангажименти
Раздел XVII предлага структурна промяна на агроекологичните и климатичните ангажименти — от многогодишни към едногодишни. Аргументът е специфично български: „спецификата на поземлените отношения в България, ежегодните промени в обработваните площи, динамиката на арендните отношения, икономическата нестабилност, климатичните рискове“. Многогодишните ангажименти „често поставят земеделските производители в ситуация, при която поемат задължения, които впоследствие обективно не могат да изпълнят по независещи от тях причини“.
Позицията подчертава, че едногодишните ангажименти не са отслабване на екологичните цели на ОСП, а инструмент за „по-ефективно, по-гъвкаво и по-широко прилагане“. При структура на арендата, в която договорите често се сключват за една стопанска година, многогодишните ангажименти реално ограничават кръга на потенциалните участници. Едногодишните биха разширили този кръг и биха увеличили общия обхват на екологичните и климатичните практики в България.
Анализ на досегашното изпълнение преди програмирането
Раздел XVIII поставя стъпка, която логически предхожда цялата останала работа — искане за задълбочен анализ на прилагането на мерките и интервенциите от 2014 г. до момента, включително на ПРСР 2014–2020 и на Стратегическия план 2023–2027, преди да бъде програмирана бъдещата ОСП. Списъкът на аналитичните измерения: реалният икономически ефект, степента на изпълнение, административната тежест, интересът от страна на производителите, приносът за конкурентоспособността, приносът за околната среда и климата.
Позицията изрично настоява Министерството на земеделието и храните да представи анализ „и на резултатите от прилагането на Стълб I и II на настоящия Стратегически план, включително ефекта от екосхемите, преразпределителното плащане, обвързаната подкрепа и останалите инструменти, преди да бъдат взети решения за бъдещата архитектура на политиката“. Аргументът е обективен: без такъв анализ „съществува риск бъдещата ОСП отново да бъде програмирана без достатъчна оценка на въздействието“. Всички решения за бъдещата архитектура на политиката „следва да бъдат основани на реални резултати, анализ на въздействието и икономически симулации, а не единствено на предварително заложени политически цели“.
По-малко, но реалистични интервенции
Раздел XIX затваря позицията с искане за съществено намаляване на броя на интервенциите в бъдещата ОСП — „като бъдат програмирани само такива, които имат реален потенциал за изпълнение и доказан интерес от страна на земеделските производители“. Практиката от двата последни програмни периода показва, че част от мерките остават с минимален интерес или „практически не се прилагат, въпреки значителния административен ресурс, необходим за тяхното разработване, управление и контрол“.
Заключението: „вместо голям брой трудно приложими интервенции, бъдещата ОСП следва да бъде изградена върху по-малък брой добре разработени, практически приложими и ефективни инструменти, които създават реален икономически, социален и екологичен ефект“. Тази формулировка е синхронна с изявлението на министър Пламен Абровски пред парламентарната Комисия по земеделие и храни на 2 юли 2026 г., в което той говори за „максимално малко интервенции, които да са добре таргетирани“.
Позицията завършва с готовност на АЗПБ да актуализира и допълва настоящите свои искания след публикуването на националните препоръки на ЕК за България и след представянето от Министерството на земеделието и храните на анализите, оценките на въздействието и националните варианти за програмиране. Организацията изразява готовност „да участва активно в експертния диалог с МЗХ и останалите заинтересовани страни при формирането на националната позиция на Република България за бъдещата ОСП след 2027 г.“.
Внасянето на становището на 30 юни съвпадна с последния ден от кипърското председателство на Съвета на ЕС и с деня преди Ирландия да поеме ротационното председателство. Позицията постъпи по официалния път — с изходящ номер, с копие до три електронни адреса на министерството, включително специалната поща за преговорите по бъдещата ОСП [email protected]. Съществуването на подобен отделен работен канал е добра институционална практика и знак, че министерството е създало формален механизъм за приемане на браншови становища.
В същото време, при признанието на самия министър пред парламентарната Комисия по земеделие и храни на 2 юли, че „в Министерството на земеделието и храните няма подготвена концепция и анализи за национална рамка“ за бъдещата ОСП, работният канал за приемане на становища се превръща в архива, върху която националната позиция ще се строи. Всичко, което влезе там до септември–октомври 2026 г., ще бъде част от базата. Отвореният въпрос е дали министерството има вътрешен аналитичен капацитет да обобщи, съгласува и претегли изразените искания — и как това обобщение ще се разиграе между постъпващите позиции на различните браншови организации, чиито икономически интереси, гледни точки и предложения не винаги са напълно съгласувани помежду си.
Източници
Позиция на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) относно бъдещата Обща селскостопанска политика след 2027 г. и сформирането на тематични работни групи от Министерството на земеделието и храните — изх. № 014-06/30.06.2026 г.
Предложение на Европейската комисия за Регламент относно условията за изпълнение на подкрепата от Европейския съюз по Общата селскостопанска политика 2028–2034 г. — COM(2025) 565, 16 юли 2025 г.
Информационен документ на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия „Europe’s Budget: Building stronger, connected, resilient and prosperous rural communities“, юни 2026 г.
Разчет на професор Алан Матюс, Trinity College Dublin, за разпределението на гъвкавостта за програмиране от началото на периода (flexibility frontloading) по държави членки; пролет 2026 г.
Отчет на народния представител Десислава Танева от изслушването на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски пред парламентарната Комисия по земеделие и храни на 2 юли 2026 г.
Прессъобщение на Министерството на земеделието и храните от заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Люксембург на 23 юни 2026 г.
Архив на zemedeleca.bg — материали за архитектурата на Партньорските планове, за самостоятелността на ОСП, за пълната външна конвергенция, за гъвкавостта за програмиране от началото на периода, за напояването и хидромелиорациите, за биосигурността и за административното опростяване.
Понятия
ОСП — Обща селскостопанска политика на Европейския съюз, в сила от 1962 г.
НРПП (Национален и регионален партньорски план) — Национален и регионален партньорски план. Архитектурата, предложена от Европейската комисия за следващата МФР, в която средствата от ОСП Стълб 2, кохезията, рибарството, миграцията, сигурността и гражданската защита се обединяват в общ инструмент за всяка държава.
Външна конвергенция — процес на постепенно изравняване на нивата на директните плащания на хектар между държавите членки на Европейския съюз. В сегашния програмен период процесът продължава чрез намаляване на разликата спрямо средното за ЕС със сумата 50 на сто от разстоянието до 90 на сто от средното. В предложението за 2028–2034 г. процесът продължава с целева стойност около 76 на сто от средното за ЕС към 2034 г.
Ренационализация на ОСП — процес, при който повече от решенията за подпомагането се вземат на национално ниво, чрез национално съфинансиране и национални доплащания. Води до различни нива на подкрепа за фермерите в различните държави членки в зависимост от техния фискален капацитет.
ЕЗФРСР — Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони.
Дегресивност — стъпално намаление на ставката на площното подпомагане над определени прагове. В предложението на Европейската комисия за 2028+: 25 на сто намаление между 20 000 и 50 000 евро, 50 на сто между 50 000 и 75 000 евро, 75 на сто между 75 000 и 100 000 евро.
Обвързана подкрепа (coupled income support) — форма на директно плащане по ОСП, при което подкрепата е обвързана с конкретен сектор или производство. По действащата ОСП 2023–2027 г. таванът е 13 на сто от националния пакет за директни плащания. В предложението за ОСП 2028+ таванът се вдига на 20 на сто, с допълнителни 5 на сто за чувствителни сектори.
Гъвкавост за програмиране от началото на периода (flexibility frontloading) — възможност държавите членки да заявят до две трети от гъвкавостния резерв на общия Партньорски план от началото на периода 2028 г., при условие че средствата се използват за ОСП или за мерки за селските райони. За България — до 1,32 милиарда евро.
Правило n+3 — правило за усвояване на европейски средства, по което средствата от една година трябва да бъдат разплатени до края на третата следваща година. Настоящото правило по действащата ОСП е n+2. Проектът за 2028+ въвежда n+1.
„Слонски мерки“ — популярен термин в българската аграрна администрация за големи, широкообхватни интервенции, които обединяват множество допустими дейности в една мярка. При настоящия Стратегически план 2023–2027 „слонските мерки“ бяха избегнати чрез раздробяване на инвестиционните интервенции — подход, който според АЗПБ доведе до противоположния ефект от опростяването.
Меркосур — Общ пазар на Юга (Mercado Común del Sur). Латиноамерикански икономически блок, включващ Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай. През 2019 г. беше подписано принципно споразумение за търговия между ЕС и Меркосур, окончателно ратифицирано през 2024–2025 г.
Стратегически план 2023–2027 — текущият национален план на България по ОСП, с общ бюджет около 8 милиарда евро, в който се програмират директните плащания, екосхемите, обвързаната подкрепа и мерките за развитие на селските райони за периода 2023–2027 г.
ПРСР 2014–2020 — Програма за развитие на селските райони 2014–2020 г. — предходната инвестиционна програма на България за развитие на селските райони, чието изпълнение продължи в преходен режим до 2022 г.
