Два почти едновременни ангажимента на Световната банка с две съседни държави в Югоизточна Европа дават противоположен резултат на терен — турският проект P158418 (Türkiye Irrigation Modernization Project) модернизира над 50 000 хектара поливни площи в провинциите Коня, Испарта, Маниса и Йозгат и сега се подготвя втора фаза в още четири речни басейна, докато българската „Обща стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите“, разработена от същия консултантски екип на същата Световна банка и приета с Решение № 688 на Министерския съвет от 18 август 2016 г., десет години по-късно стои неизпълнена в нито една от четирите си институционални стъпки, а „Напоителни системи“ ЕАД — дружеството, чието разформироване Стратегията препоръчваше — официално обявява документа за „неприложим и неефективен“.
Какво направи Турция със Световната банка
Турският проект P158418 — известен под името Türkiye Irrigation Modernization Project (TIMP) — е подписан през февруари 2019 г. между правителството на Турция и Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР, основната институция в Групата на Световната банка). Споразумението е ратифицирано от президента на Република Турция на 16 април 2019 г. и влиза в сила на 30 май 2019 г. Финансовият пакет включва инвестиционен заем от 222,3 милиона евро (около 252 милиона щатски долара) по линия на МБВР, придружен от грант в размер на 2 милиона долара от Глобалния екологичен фонд (GEF). Общата стойност на проекта е оценена на около 254 милиона долара. Изпълнител е Главната дирекция за държавните хидравлични работи (на турски Devlet Su İşleri, DSI) под Министерството на земеделието и горите — институция с десетилетна история в управлението на водните ресурси, която отговаря за стотици язовири, напоителни схеми и водни проекти в страната.
Първият компонент на проекта — модернизация на напоителните системи — се финансира с цялата сума на МБВР-заема (249 милиона долара) и обхваща четири конкретни схеми в четири различни провинции, всяка от които с точно определен брой хектари и водоползватели: Ала̀шехир (провинция Маниса) — 13 650 хектара, Атабей (провинция Испарта) — 13 834 хектара, Ереǧли-Иврѝз (провинция Коня) — 15 280 хектара, и Узунлу (провинция Йозгат) — 8 000 хектара. Сумата от четирите схеми е около 50 700 хектара модернизирана инфраструктура, обслужваща по ред документи на самата банка около 17 300 водоползватели (от които — по изричен текст в проектния доклад — около 3 на сто са жени, число, което проектът се ангажира да увеличи). Това са преките бенефициенти на първата фаза; в провинция Коня (която е централна не само географски, а и като произвеждаща база на турското земеделие) делът на обхванатите фермери е най-голям — в публичен материал на Световната банка за резултатите на TIMP до 2026 г. се посочват 15 000 фермери на площ от 50 000 хектара (5 милиона декара) земеделска земя в провинция Коня — житницата на Турция.
Технологичното решение е едно и също в четирите схеми, и това е причина проектът да може да бъде договорен на фиксирана цена за хектар: замяна на остарелите открити канали — основното наследство от напоителните системи на ХХ век, силно податливи на загуби на вода от течове и изпарение — с подземна тръбна мрежа под налягане от полиетилен с висока плътност (HDPE), армирана пластмаса (GRP) и стомана с диаметри между 100 и 2 600 милиметра. За Атабей, например, се полага подземна тръбна мрежа с обща дължина около 410 километра, която обслужва площта от 6 помпени станции. Подземните тръби, които се монтират, имат и друго предимство, изрично подчертано в техническата документация на проекта: те са защитени от замръзване, наводнения и земетресения — устойчивост, която открит канал не може да даде, и която в страна с висока сеизмична активност (особено след земетресенията през февруари 2023 г.) е условие за инвестиция в дългосрочна инфраструктура.
Резултатът, който проектът се ангажира да постигне, е икономия на вода от около 35 на сто на схема — стойност, която не е оценъчна, а измерена в стандартизирани от Световната банка резултатни показатели, обвързани с условията на договора. Икономията е важна не само като техническо постижение, а и като екологично задължение в страна с нарастващ воден дефицит: повечето от 25-те речни басейна на Турция, жизнено важен източник на вода, пресъхват, и страната е на път към воден недостиг до 2030 г., което застрашава земеделието, селските препитания, работните места, цените на храните и продоволствената сигурност. За Атабей водовземането от езерото Еǧирдир (национално защитена територия) намалява със 71,88 хектокубични метра годишно, което е условие проектът да получи екологично разрешително. За цялата първа фаза на TIMP проектът ще намали потреблението на вода с около една трета, което ще спести 92 милиона кубични метра подпочвени води годишно — ресурс, който в Коня бързо намалява поради прекомерна експлоатация, а в басейна на Коня нивата на подпочвените води падат с над два метра, което води до появата на огромни срутвания.
Какво променя един проект на терен — Улумеше, провинция Коня
В публичния разказ на Световната банка „Transforming Lives Through Climate-resilient Irrigation“, публикуван на платформата Shorthand за демонстриране на резултатите от инвестицията, фокусът е поставен върху село Улумеше близо до град Ерегли в провинция Коня — едно от селата, в които първата фаза на TIMP е реализирана на терен и резултатите от нея могат да се видят без посредници. Селото има около 400 жители, и един от тях — Зюлейха Метиноглу — е дребен земеделец: отглежда царевица и царевичен фураж за добитък, държи кокошки и овце, и допълва доходите си, като работи нощна смяна в близка фабрика за бисквити. Това е типичният профил на турския селски стопанин, какъвто проектът е насочен да подкрепи: семейство с няколко източника на доход, разчитащо на малка ферма, която без напояване не може да функционира на пълен капацитет.
Цитираните в разказа на Световната банка нейни думи описват директния ефект на проекта върху ежедневието ѝ:
„Подобреният достъп до вода промени живота ни. Вече не трябва да изпомпваме вода от кладенец или да я взимаме от близко езеро. Сега можем да получаваме реколта два или три пъти годишно, вместо веднъж. Доходите ни значително се увеличиха и успяхме да купим къща, а сега имаме пари да инсталираме централна отоплителна система в дома си.“
Зад тази история стоят три различни нива на въздействие, които си струва да се видят отделно. Първото е техническо: подменената инфраструктура (открит канал → подземна тръба под налягане) прави водата директно достъпна за стопанството, без да се налага фермерът да поддържа собствена помпа за изтегляне от кладенец или да транспортира вода от езеро. Това намалява разходите за дизелово гориво или електричество, които при стария модел са били за сметка на земеделеца. Второто е агрономично: при гарантирана вода фермерът може да премине от една реколта годишно (зависима от валежите) към две или три реколти годишно — увеличение на годишния производствен капацитет до три пъти при същата площ. Третото е финансово: ръстът на доходите се проявява не само в потреблението, а и в спестяванията — покупка на къща, инсталиране на отоплителна система, инвестиции в дома, които са възможни едва когато доходът надхвърля прага на оцеляване.
В същия материал старейшината на Улумеше — Ерджан Акин — описва и общностно ниво на въздействие, което излиза извън отделното стопанство:
„Отглеждаме ново поколение професионалисти, благодарение на наличието на тръбопроводна вода за нашите ферми. Сега сме по-просперираща общност и можем да си позволим да изпращаме децата си в университет, за да станат лекари, инженери или каквото и да е друго, което искат да изучават.“
Между двата цитата — на земеделеца и на старейшината — се вижда нещо, което Световната банка използва като аргумент пред собствените си управителни органи за продължаване на инвестицията: модернизацията на напояването не е само техническо подобрение. Тя е инструмент за задържане на работна сила в селските райони и за финансиране на образованието на следващото поколение. Когато стопанството може да издържа семейство, децата завършват университет; когато не може — те мигрират в градовете или зад граница, и селото губи и работна сила, и млади професионалисти. Това е политически аргумент, който в българския контекст е особено познат — обезлюдяването на селските общини е едно от най-силните в Европа, по прогнози на Евростат, и една от причините е именно липсата на инфраструктура, която да направи селскостопанското производство икономически устойчиво.
Системата SUTEM, TIMP-2 и официалното признание за бедност в селските райони
Извън четирите модернизирани схеми, грантът от GEF финансира надграждащ национален компонент: системата SUTEM (Sulama Yönetimi Bilgi Sistemi — Информационна система за управление на напояването), която предоставя данни в реално време за наличието на вода, графиците на напояване и ефективното използване на ресурса, и обучава фермерите в ефективни практики. Системата покрива национална мрежа от около 3,08 милиона хектара, което е приблизителната площ на цялата хидромелиоративна инфраструктура, управлявана от DSI на национално ниво. SUTEM обучава и около 100 служители на регионалните дирекции на DSI и около 600 служители на 378 сдружения на водоползвателите (WUAs) — институционалният капацитет в страната за управление на напояването на оперативно ниво. Тоест проектът не финансира само четирите схеми — той изгражда националния институционален и информационен капацитет, който в бъдеще ще управлява модернизацията на следващите схеми.
Това бъдеще вече започва. През 2025 г. Световната банка и DSI работят по подготовката на TIMP-2 (Türkiye Second Irrigation Modernization and Water Efficiency Project, P506997), който обхваща нови подпроекти в четири от 25-те речни басейна на Турция. В Документа за управление на околната среда и социалните рискове (ESMF) на TIMP-2, публикуван през март 2025 г., изрично е посочено, че TIMP вече е „успешно изпълнен на 3 милиона хектара“ — формулировка, която препраща към обхвата на SUTEM в национален план. Подпроектите на TIMP-2 са следните: проектите за обновяване на язовирите Караман Айранджъ и Аксарай Улуърмак (Мамасън) в затворения басейн на Коня; проектът Анталия Манавгат — десен и ляв бряг — в басейна на Анталия; проектът Кахраманкаран Акънджъ в басейна на Сакария; и проектите за обновяване на язовирите Токат Казова и Амасия Сулуова в басейна на Йешилърмак. Първата фаза модернизира около 50 000 хектара; втората се подготвя за обхват, който излиза извън тези граници, и работи с институционалната рамка, изградена през първата фаза.
Извън хидромелиорациите, същата Световна банка финансира в Турция и проекта TULIP (Türkiye Resilient Landscape Integration Project, P172562) — за интегрирано възстановяване на екосистеми в два големи речни басейна. Цел: защита на около 90 000 души от наводнения, суши, ерозия на почвата и свлачища. Регионите, върху които работи TULIP, са Боламан в източния регион на Черно море и Чекерек в централна Анатолия. Общностите, живеещи в тези региони, разчитат на пасищата и горите за препитание. Тук вниманието трябва да се задържи върху официалната формулировка, която Световната банка използва за тези региони: „високи нива на бедност, ниска селскостопанска продуктивност, недостатъчна инфраструктура (включително за съхранение на вода и напояване) и ограничена пътна свързаност“. Това не е публицистично описание, а класификация в проектен документ — необходима за обосноваване на финансирането. Турската държава официално признава пред Световната банка, че селските ѝ райони са бедни. Това признание е условие за финансирането на проекта.
Турция не е членка на Европейския съюз. Тя няма достъп до Общата селскостопанска политика, до Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, до кохезионните фондове. Въпреки това турската DSI е модернизирала над 3 милиона хектара национална мрежа от 80-те години на ХХ век насам, разполага с проектна документация на международни стандарти за всяка схема (Environmental and Social Management Plan, Environmental and Social Management Framework), приема инспекции от Световната банка по правилата на МБВР, и в момента е едновременно изпълнител на работещ инвестиционен заем и кандидат за следващия.
Какво направи България със Световната банка — 2010–2016
Българската история със Световната банка по темата за напояване започва от точката, в която турската институционална система би била немислима — от разрушаването на собствения институционален капацитет. През 2010 г. с Постановление № 95 на Министерския съвет е закрита Изпълнителната агенция по хидромелиорации към министъра на земеделието и храните, която е имала 84 щатни експерти и е била основният професионален субект в страната за управлението на сектора. На нейно място е създадена дирекция „Хидромелиорации“ в МЗХ — с 11 щатни бройки. Тоест в самото начало на десетилетието, в което Турция вече подготвя проекта си със Световната банка, България намалява своя институционален капацитет в сектора със 73 експерти, или с близо 87 на сто.
През 2011 и 2012 г. министърът на земеделието и храните по това време — Мирослав Найденов в правителството Борисов I — обявява в парламентарен контрол, че МЗХ започва срещи с експерти на Световната банка за разработване на Стратегия за развитие на отрасъл „Хидромелиорации“ и изготвяне на интегриран План за развитие на водната инфраструктура за сектора. Срещите се организират в рамките на Меморандума за партньорство между правителството и Групата на Световната банка за 2013 г. По думите на министъра целта е „усъвършенстване на административната структура за управление и контрол на хидромелиорациите“, „цялостна инвентаризация на хидромелиоративните съоръжения с оценка на състоянието“, „определяне на източниците на финансиране и техния размер“ и „предложения за законови промени, които да гарантират изпълнението на посочените задачи“. По същество — обявление на намерение, по което още не са поети ангажименти.
През декември 2012 г., при настъпващата политическа промяна, министърът на земеделието и храните в кратко служебно правителство — професор Иван Станков — изнася по-конкретно изявление: МЗХ се е „договорило със Световната банка за разработване на хидромелиоративната система в България“ на стойност 1,3 милиарда лева. Това число, цитирано от Агенция „Фокус“, остава в публичното пространство като референция за мащаба, в който се мислеше реформата на сектора преди десет години. То не е било фиксиран бюджет на сключен договор, а проекция на необходимите инвестиции в първоначалните разговори със Световната банка. Като сравнение: турският TIMP, който беше подписан седем години по-късно, се сключи за около 433 милиона лева (222,3 милиона евро) — тоест около една трета от това, което България в 2012 г. обсъждаше с Банката, и значително по-малка задача от тази, която българската страна предложи.
На 12 февруари 2014 г. Министерският съвет приема Решение № 72 за одобряване на План за действие за 2014 г., който включва мерки и интервенция на експерти от Световната банка по Оперативните програми, съфинансирани със средства от Структурните фондове, Кохезионния фонд и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. В подсектор „Води“, т. 4 от приложението към т. 1 от това решение, е изрично включен ангажиментът за изготвяне на стратегия за хидромелиорациите чрез консултантски екип на Световната банка. Това е процедурният документ, който отваря пътя към подписването на споразумението.
През същата 2014 г. Министерството на земеделието и храните подписва с Международната банка за възстановяване и развитие „Споразумение за предоставяне на консултантски услуги за укрепване на конкурентоспособността на селското стопанство и изготвяне на проектостратегии за устойчиво управление в хидромелиоративния сектор и опазване от вредното въздействие на водите“. Това е ключова точка в цялата история, и трябва да се разбере с пълната ѝ техническа точност: това е възмездна консултантска услуга (на английски Reimbursable Advisory Services, RAS), а не инвестиционен заем. Разликата е принципна. Когато Турция подписа TIMP, Световната банка предостави 222,3 милиона евро капитал, който турската страна изразходва за изпълнение на проекта и впоследствие връща в продължение на двадесетина години. Когато България подписа Споразумението от 2014 г., Световната банка предостави експертен труд — анализи, доклади, стратегически документи — а българската страна плати за този труд по специален финансов инструмент за страни със среден и висок доход. С други думи, българската страна купи думи, а не капитал.
Изготвянето на Стратегията е заложено в Компонент I, Приложение 1 към Споразумението. През 2014, 2015 и началото на 2016 г. консултантски екип на Световната банка работи на терен в България — описва състоянието на хидромелиоративните съоръжения, прави институционален анализ, оценява опции за реформа. През април 2016 г. проектът на Стратегията е публикуван за обществено обсъждане на портала strategy.bg. Документът е приет с Решение № 688 на Министерския съвет от 18 август 2016 г. На 26 септември 2016 г. 43-тото Народно събрание ратифицира Споразумението за консултантските услуги със закон (с регистрационен индекс РД 50-127/26.09.2016 г.) — формалното приключване на ангажимента, започнал две години и половина по-рано.
Какво съдържаше Стратегията — диагноза, реформа, срокове
Първото, което Стратегията съдържа, е диагноза. Тя не идва от ведомствен доклад на „Напоителни системи“ или от вътрешна оценка на МЗХ, а от експертен екип на Световната банка, който за две години е обходил инфраструктурата на място и я е сравнил с инфраструктура в други държави. Числото, до което този екип стига, е директно и не подлежи на интерпретация: едва около 8 на сто от „годните“ площи, обслужвани от „Напоителни системи“ ЕАД, реално се напояват. Това означава, че от инфраструктурата, която дружеството отчита като функционална, използваема и поддържана, повече от девет десети просто не се ползва — защото каналите имат загуби, помпените станции не работят, договорите със земеделците са изчезнали, или защото съоръжението е амортизирано до степен, в която водата не стига до полето.
Върху тази диагноза Стратегията поставя институционална реформа в четири последователни стъпки, които трябва да бъдат изпълнени в установена последователност, защото всяка следваща предполага успешното изпълнение на предходната. Първата стъпка е учредяване на Звено за подкрепа на координацията по хидромелиорациите (ЗПКХС) в рамките на МЗХ, заедно с Управителен комитет по хидромелиорациите, включващ представители на министерството, на сдруженията за напояване, на местните власти и на независими експерти. Втората стъпка е приемане на ново законодателство — нов Закон за хидромелиорациите и изменения на действащия Закон за сдружения за напояване, които да създадат правната рамка за следващите стъпки. Третата стъпка е учредяване на Регионални публични предприятия по хидромелиорации (РПХ), които да поемат експлоатацията, поддръжката и управлението на хидромелиоративната инфраструктура на регионално ниво, със собствени бюджети, със собствени технически екипи, и с управителен съвет, включващ представителите на регионалните сдружения за напояване, на държавните и общинските органи. Четвъртата стъпка — последователна и логически свързана с предходните — е ликвидация/разформироване на „Напоителни системи“ ЕАД и прехвърляне на цялата му дейност, активи, договори и кадри към новоучредените РПХ. След нейното изпълнение „Напоителни системи“ ЕАД престава да съществува.
Стратегията е придружена и от ясно дефинирани срокове за изпълнение на стъпките, и тук точността на формулировките е от значение, защото те не са пожелания: те са обвързващи показатели, по които изпълнението може да се измери. Цел към края на 2018 г. — Първи етап на правната и институционалната реформа да е завършен, в това число приет нов Закон за хидромелиорациите и изменения на Закона за сдружения за напояване, и учредени Регионални публични предприятия по хидромелиорации на територията на бившите клонове на „Напоителни системи“. Цел към края на 2020 г. — Завършени два водещи проекта за модернизация на хидромелиоративната инфраструктура със съдействието на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони; Регионалните предприятия по хидромелиорации и сдруженията за напояване и отводняване са укрепнали достатъчно, за да управляват системите в сътрудничество, след като им е възложена пълна отговорност за инфраструктурата. Цел към края на 2030 г. — 70 на сто от хидромелиоративната инфраструктура под управлението на Регионалните хидромелиоративни предприятия е възстановена и модернизирана; поливните площи в страната са достигнали 450 000 хектара — над седем пъти повече от реалното покритие през 2016 г.
В допълнение към сроковете и стъпките, в Стратегията е заложено и задължение за публична отчетност, по което изпълнението може да се следи година по година: министърът на земеделието и храните е длъжен ежегодно до 31 март да внася в Министерския съвет отчет за изпълнението на Стратегията за предходната година, придружен с годишен план за нейното изпълнение, включващ отделни мерки, бюджет и източник на финансиране, отговорна институция и срок. Това задължение е средство за външен контрол — то прави неизпълнението видимо в реално време, и от 2017 г. насам всеки 31 март е момент, в който отсъствието на отчет (или празнотата му) може да се документира.
Какво не се случи между 2016 г. и днес
Стратегията съществува като приет от Министерския съвет документ от август 2016 г. Министърът, който я е внесъл за приемане, и министрите след него ежегодно са били длъжни да отчитат изпълнението ѝ — задължение, чието изпълнение в публичното пространство не е документирано. През изминалите близо десет години през МЗХ са преминали над 10 министри на земеделието от всякакви политически формации, през няколко правителства и служебни кабинети, а Стратегията е стояла във вида, в който е била приета, без отчет, без актуализация, без официално отричане.
От четирите стъпки на институционалната реформа, първата стъпка е изпълнена номинално и в обратна посока: вместо Звено за подкрепа да поеме координацията, дирекция „Хидромелиорации“ в МЗХ намалява щатовете си — от изходните 11 бройки през 2010 г. през 28 бройки, които достига временно, до двама експерти в отдел „Инвестиции, концесии и хидромелиорации“ в края на 2023 г., както изрично е посочено в мотивите на МЗХ за поредно преструктуриране на дирекцията. Стратегията предвиждаше укрепване на капацитета; вместо това капацитетът е сведен до символично присъствие.
Втората стъпка — приемането на нов Закон за хидромелиорациите — не е изпълнена. Десет години след Стратегията България няма Закон за хидромелиорациите. Третата стъпка — учредяване на Регионални публични предприятия по хидромелиорации — не е изпълнена. Четвъртата стъпка — ликвидация на „Напоителни системи“ ЕАД — не е изпълнена. Целта към края на 2018 г. не е изпълнена. Целта към края на 2020 г. — два водещи проекта за модернизация в новата институционална рамка — не е изпълнена в указания вид (изпълнени са фрагменти по подмярка 4.3 на ПРСР 2014–2020 г., 24 проекта на „Напоителни системи“ за общо над 112 милиона лева, но не като два водещи проекта на регионални предприятия, защото такива предприятия не са учредени, а като индивидуални рехабилитации в старата структура). Целта към края на 2030 г. — 450 000 хектара поливни площи — изисква между 2026 и 2030 г. да се възстановят над седем пъти повече поливни площи от сегашните; към края на четвъртото тримесечие на 2025 г. в страната реално се напояват, по данни на агростатистиката, около 6 на сто от потенциалните поливни площи.
2022 г. — НПВУ и провалът на 847-те милиона лева
Когато през 2021 и 2022 г. България подготвя първоначалния си План за възстановяване и устойчивост — основният финансов инструмент на Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС след пандемията — в него е заложен проект за реконструкция на хидромелиоративните системи на стойност 847 милиона лева (около 433 милиона евро). Бенефициент: „Напоителни системи“ ЕАД. Тоест същото дружество, чието разформироване Стратегията на Световната банка от 2016 г. препоръчваше като четвърта стъпка от реформата.
Коалицията „За да остане природа в България“ (обединение от природозащитни организации) през юни 2021 г. публично оспорва проекта по няколко конкретни причини, които си струва да се изброят, защото всичките те следват от противоречието между проекта в НПВУ и Стратегията: проектът не предвижда никоя от четирите институционални стъпки, заложени в Стратегията от 2016 г.; обектите, които България предлага за финансиране, са свързани с бизнес плана на „Напоителни системи“ за 2017–2021 г., а не с препоръките на Стратегията; двете централни цели на Стратегията — „намаляване на общите потребности от вода в контекста на изменението на климата“ и „запазване и подобряване на състоянието на повърхностните и подземните водни тела“ — не са адресирани от предложения в НПВУ проект; няма яснота как ще се поддържат постигнатите резултати след края на НПВУ, при положение че самата „Напоителни системи“ е дружество с дългогодишен проблем на недофинансиране и липса на приходи; част от обектите са свързани със системи, изградени през 60-те и 70-те години на ХХ век за нуждите на колективното социалистическо земеделие, при което имаше малко на брой големи водоползватели — структура, която не съществува в днешното българско земеделие, в което преобладават голям брой средни и големи частни стопанства.
При последвалата актуализация на ПВУ проектът за 847 милиона лева е изваден от плана. Пренасочването на парите към други приоритети не е публично документирано в детайл, нито е намерен заместващ инструмент за същата сума. Това число — 847 милиона лева, или около 433 милиона евро — остана в архива на българската хидромелиоративна политика като пропуснатата възможност на 2022 г. Като сравнение: турският TIMP се изпълнява за 222,3 милиона евро. Българският проект, ако беше реализиран, щеше да е с близо два пъти по-голяма стойност от турския — и съответно с потенциал за модернизация на значително по-голяма площ. Но за разлика от Турция, която вече беше изпълнила институционалната подготовка преди да поиска заем, България не беше изпълнила нито една стъпка от своята Стратегия. Резултатът беше предвидим — институционалният партньор, който трябваше да управлява 847 милиона лева, не съществуваше в реформирания си вид, а съществуваше в нереформирания си вид, и това е причината проектът да не оцелее в актуализирания план.
Ноември 2025 г. — отричането
През ноември 2025 г. на пряко журналистическо запитване (отправено към МЗХ за статуса на нова стратегия за поливното земеделие) „Напоителни системи“ ЕАД дават официален отговор, в който Стратегията на Световната банка от 2016 г. е окачествена като „неприложима и неефективна“. Същото запитване получава отговор, че се подготвя нова Стратегия за поливното земеделие, с прогнозна инвестиция от 1 милиард евро, без публикуван таймлайн на разработване и без публичен анализ на това защо досегашната Стратегия — приета с Решение на Министерския съвет, разработена от консултантски екип на Световната банка, обвързваща държавата с цели до 2030 г. — е „неприложима“ преди да са изтекли сроковете ѝ за изпълнение.
Структурната логика на тази позиция трябва да се види ясно. Стратегията предлага в четвъртата си стъпка да се ликвидира „Напоителни системи“ ЕАД. През 2025 г. дружеството, което Стратегията предлага да се ликвидира — и което през изминалите девет години не е било ликвидирано — преценява тази Стратегия, и обявява, че тя „не отговаря на актуалната ситуация“. И предлага собствен заместващ документ — нова стратегия, която по презумпция отново ще предвижда продължаване на съществуването на „Напоителни системи“ ЕАД като централен играч в българската хидромелиоративна система. Това е институционален capture в учебникова форма: субектът, който е обект на реформата, поема контрола върху реформата и я обявява за неприложима. Десет години по-късно същият субект продължава да съществува, със същите дисфункции, със същия дял от управлението на инфраструктурата, но със собствена нова стратегия в подготовка.
В тази картина следва да се добави и един факт от текущия бюджетен дебат: проектобюджетът за 2026 г. (представен от правителството на Румен Радев на 24 юни 2026 г.) предвижда 20 милиона евро еднократно за капитализация на „Напоителни системи“ ЕАД, в раздел „Придобиване на дялове, акции и съучастия“. Тази сума е под два на сто от инвестицията, обявена от самото дружество в новата му стратегия (1 милиард евро). Ангажиментът на държавата към новата стратегия в нейната първа година на номинално прилагане е символичен — какъвто беше и ангажиментът към предходната Стратегия в продължение на десет години.
Какво направи Световната банка в България през всичкото това време
Историята на Групата на Световната банка в България започва в началото на 90-те години на ХХ век, когато страната става член на МБВР, МФК (Международна финансова корпорация) и АМГИ (Многостранна агенция за гарантиране на инвестициите). От тогава до днес общата стойност на договорените държавни и гарантирани от Република България заеми от МБВР възлиза на около 3,3 милиарда щатски долара, разпределени в около 45 операции в различни сектори — финансов сектор, инфраструктура, социален сектор, здравеопазване, околна среда, телекомуникации, енергетика, и други. На пръв поглед впечатляваща историческа сума, която обаче изисква едно важно уточнение: нито един от тези заеми не е инвестиционен заем за хидромелиорациите. Финансовият капитал, който България е получила от Световната банка, е отишъл другаде — в реформата на ВиК сектора, в реформи на здравеопазването и пенсионната система от 90-те, в инфраструктура за пътища и железници, в образование и социална закрила. За хидромелиорациите — нула.
След 2007 г. — годината, в която България става член на Европейския съюз — отношенията на страната със Световната банка преминават в нов формат. Прякото инвестиционно финансиране почти изчезва (защото България вече има достъп до структурните и кохезионните фондове на ЕС, които предоставят грантове), а на негово място идва инструментът на възмездните консултантски услуги (Reimbursable Advisory Services, RAS), в който Световната банка предоставя експертиза и анализи, а българската страна плаща за тях, обикновено от европейско съфинансиране. През юли 2022 г. вицепремиерът Асен Василев и директорът за ЕС в Световната банка Галина Винселет подписват ново Рамково споразумение за възмездни консултантски услуги за програмния период 2021–2027 г. По него до момента са договорени и в процес на изпълнение няколко конкретни ангажимента: геотермална енергия (за Министерство на енергетиката, май 2023 г.); интегрирано териториално развитие (за Министерство на регионалното развитие, януари 2024 г.); електронно управление, транспорт; и продължаване на работата в образованието. По хидромелиорациите — няма нов ангажимент.
Тоест картината, която се вижда, е следната. Световната банка в България през последните петнадесет години е работила главно в режим на консултантски услуги. Българската страна е плащала за нейните анализи и доклади, които са били разработвани с високо професионално качество, и след това са били оставяни в архивите без последствия — както стана със Стратегията за хидромелиорациите от 2016 г. Същата Световна банка, в съседна държава, работи в режим на инвестиционни заеми, при които предоставя капитал, обвързан с конкретни резултати, и тези резултати се постигат. Разликата е в институционалния капацитет от страна на получателя, не в подхода на Банката. Или най-елементарно казано – България просто няма институционален капацитет да изпълнява мащабни инвестиционни планове. Това е проблем не само на нашата страна, но и на много други, разбира се.
Разликата — институционална, не финансова
Когато се поставят един до друг турският и българският случай, се вижда нещо, което изглежда парадоксално, но е логично. Турция има по-малък по обхват ангажимент със Световната банка по проекта си за модернизация на напояването, отколкото България имаше в първоначалните си разговори (1,3 милиарда лева през 2012 г. срещу 222,3 милиона евро по турския проект, подписан през 2019 г.). Но турската страна имаше институционален партньор — DSI — който можеше да приеме инвестиционен заем, да изпълнява обществени поръчки по правилата на Световната банка, да предоставя ESMP-документация за всяка схема, да отчита резултати в стандартизирани показатели, и да управлява средствата по правила, които включват инспекции и одит. Българската страна нямаше такъв партньор — и Стратегията от 2016 г. предлагаше как да го изгради. След като предложението не беше изпълнено, инвестиционен заем не беше възможен по дефиниция, защото партньорът, който трябваше да го управлява, не съществуваше в реформирания си вид.
Това обяснява и защо ангажиментите на Световната банка с България в периода след 2016 г. са в други сектори — геотермална енергия, образование, регионално развитие — а не в хидромелиорациите. Банката работи с тези държавни институции, които имат проектна готовност и капацитет да приемат финансирането (Министерство на енергетиката, Министерство на регионалното развитие, Министерство на образованието). За хидромелиорациите такъв партньор в институционалния смисъл на термина не е изграден, и без него не е възможен следващ ангажимент.
В тази картина се вижда и още един контраст с турския случай — този за отношението на държавата към собствените си селски райони. Турската държава в проектен документ на Световната банка (TULIP, P172562) официално класифицира Боламан и Чекерек като региони с „високи нива на бедност, ниска селскостопанска продуктивност, недостатъчна инфраструктура“. Това е признание, което условно отваря пътя към финансиране. Българската политическа реторика, в обратната посока, представя селските райони като „обгрижени“ — формулировка, която вади земеделието от списъка с приоритети, защото то вече било „получавало достатъчно от европейските пари“. Числата не подкрепят тази реторика (БВП на глава от населението в селските общини на България е под половината на градските; обезлюдяването в селските общини е прогнозирано от Евростат като едно от най-силните в Европа), но реториката работи в политическия пазар, и определя политическите приоритети. Реалността е сходна между двете държави — селските райони са под натиск, инфраструктурата е амортизирана — но политическият отговор се различава: в Турция признанието на бедност отваря пътя към инвестиция; в България отричането на бедност затваря пътя.
Какво следва — ОСП 2028–2034 и невъзможните пари
В рамките на преговорите по Многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2028–2034 г. и по новата Обща селскостопанска политика се очаква в архитектурата на бъдещата ОСП да бъдат включени значителни инструменти за климатична адаптация, включително за модернизация на напояването. Точните бюджети не са финализирани (преговорите се водят между предложението на Европейската комисия от 16 юли 2025 г. за 295,7 милиарда евро целево заделени за директна подкрепа на доходите и позицията на Европейския парламент от 29 април 2026 г. за 385 милиарда евро самостоятелен бюджет за ОСП), но е безспорно, че за хидромелиоративните инвестиции ще има европейско съфинансиране на исторически високо ниво — потенциално в порядък, който надхвърля 847-те милиона лева на пропуснатия НПВУ-проект.
Условие за усвояване на тези средства обаче е работещ национален партньор — институция с финансов капацитет, технически екип, проектна готовност, прозрачни обществени поръчки, и способност да отчита резултати в стандартизирани показатели. Същото условие, което Турция изпълни преди да получи 222,3 милиона евро по TIMP. Същото условие, което Стратегията на Световната банка от 2016 г. предлагаше как да бъде изпълнено в България през следващите четири години (с целите до края на 2018 г. и 2020 г.). Условие, което десет години по-късно не е изпълнено. И — което се вижда от продължаващото съществуване на „Напоителни системи“ ЕАД, от липсата на Закон за хидромелиорациите, от двамата експерти в дирекцията „Хидромелиорации“ — не е в процес на изпълнение.
Двадесет милионите евро в проектобюджета за 2026 г. за капитализация на „Напоителни системи“ ЕАД не подготвят такъв партньор. Те поддържат съществуващия. И ако сегашната траектория се запази (символично капитализиране на нереформираното дружество, отлагане на новата стратегия, продължаване на отричането на старата Стратегия), българската страна ще влезе в новия програмен период на ОСП с институционален дефицит, който ще ѝ попречи да усвои европейски средства, дори ако те бъдат отпуснати. Това е цената на пропуснатото десетилетие — не само че не е изпълнен план, а и че капацитетът за неговото бъдещо изпълнение се е разпаднал.
Стратегията от 2016 г. съдържа фраза, която сега чете по различен начин: „С необходимостта да се гарантира, че предприетите реформи ще улеснят достъпа до финансиране по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)“. Това беше предупреждение — не просто описание на цел. Световната банка предупреждаваше, че без реформа, която тя предлагаше, достъпът до европейско финансиране ще бъде затруднен. Десет години по-късно това предупреждение се сбъдна в неговата буквална форма: 847 милиона лева излязоха от НПВУ; интервенция II.Г.5 от Стратегическия план 2023–2027 г. усвоява само 90 милиона евро от много по-големия потенциал; националната капитализация е символична; и следващият програмен период на ОСП ще постави същия въпрос на масата, без отговор от страна на България.
Историята на този ангажимент между България и Световната банка по хидромелиорациите е завършена сюжетна линия. Тя започва през 2010 г. с разрушаването на Изпълнителната агенция и нейните 84 експерти; преминава през политическите обявления на Найденов и Станков; стига до Споразумението от 2014 г. и Стратегията от 2016 г.; продължава с десет години неизпълнение; и завършва през ноември 2025 г. с официалното отричане на самата Стратегия от страна на дружеството, което тя предлагаше да ликвидира. Това, което сега се отваря, е друга история, която ще започне със следващата стратегия, и в която ще се види дали България може да изгради институционалния партньор, който още не е изграден. От него зависи дали следващите 222,3 милиона евро ще дойдат — от Световната банка, от Европейския съюз, или от каквато и да е друга институция, която предоставя капитал срещу резултат.
Тестът, който си струва да се проследи, е конкретен и кратък. Министър Абровски има два начина да докаже, че този път е различно:
Първо — внасяне в Народното събрание на проект за Закон за хидромелиорациите. Срок: до края на 2026 г. Това е стъпка втора от Стратегията от 2016 г., с осемгодишно закъснение, но изпълнима за година, ако има политическа воля. Текст вече има — Стратегията съдържа основните принципи; работна група в МЗХ може да го облече в законодателна форма за няколко месеца. Ако такъв проект не бъде внесен до края на годината, въпросът дали мнозинството ще го прокара, става безпредметен — то не е поискано да го прокарва.
Второ — бюджетно обезпечаване на новата стратегия за поливното земеделие, която „Напоителни системи“ обяви, че подготвят. Прогнозната инвестиция е 1 милиард евро. Бюджет 2026 г. дава 20 милиона евро еднократно. Тестът е какво ще покаже бюджет 2027 г. Ако там сумата е пак в порядъка 20–40 милиона евро, новата стратегия върви по същата траектория като старата — съществува на хартия, не съществува в бюджета. Ако сумата е в порядъка 150–200 милиона евро многогодишно, това означава реална подготовка за усвояване на ОСП 2028–2034.
И двете стъпки могат да бъдат проверени във времеви хоризонт, по-кратък от мандата на правителството. Това е по-добрият начин да се проследи дали приказките сега се различават от приказките през изминалите десет години — не чрез политически анализ, а чрез конкретно проследяване на два документа: проект за закон и бюджетен ред.
Ако и двете до края на 2026 г. отсъстват — а 2027 г. покаже същия порядък на национална капитализация — отговорът е същият като отговора за изминалото десетилетие. Мнозинството не променя структурата на стимулите; то само премахва извинението, че реформата не е възможна. Когато това извинение падне, остава по-неудобният въпрос: защо тогава не се прави. Този въпрос е по-труден за отговаряне политически — и точно затова стабилните мнозинства обикновено предпочитат да го избягват с продължаване на статуквото, а не да го отворят с реформа.
Това е тестовият период на следващите 12–18 месеца. По-дълъг от това правителството няма да получи — преди следващите европейски пари да са на масата, и преди да стане ясно дали България има партньор, който да ги усвои.
Ася Василева
Източници
— World Bank. „Türkiye Irrigation Modernization Project“ (P158418). Procurement Plan, 12 март 2019 г.; Project Appraisal Document, февруари 2019 г.; одиторски финансови отчети 2020 г.
— World Bank. Публичен материал „Transforming Lives Through Climate-resilient Irrigation“, платформа Shorthand (shorthand.worldbankgroup.org/transforming-lives-through-climate-resilient-irrigation/) — съдържа цитатите на Зюлейха Метиноглу и Ерджан Акин, и числовите данни за провинция Коня.
— World Bank. „Türkiye Second Irrigation Modernization and Water Efficiency Project (TIMP-2)“ (P506997). Environmental and Social Management Framework, март 2025 г.
— World Bank. „Türkiye Resilient Landscape Integration Project“ (TULIP, P172562). Project documentation, 2022 г.
— Министерство на финансите на Република Турция, Съвет на ковчежниците (Board of Treasury Controllers). „Republic of Turkey. Türkiye Irrigation Modernization Project. Audited Financial Statement“ — публичен документ, в който се потвърждават финансовите параметри на проекта (заем в размер на 222,3 милиона евро или около 252 милиона щатски долара, обхват по четирите схеми, общ срок на изпълнение).
— Министерски съвет на Република България. Решение № 72 от 12 февруари 2014 г. за одобряване на План за действие за 2014 г., включващ мерки и интервенция на експерти от Световната банка по Оперативните програми.
— Министерство на земеделието и храните и Международна банка за възстановяване и развитие. „Споразумение за предоставяне на консултантски услуги за укрепване на конкурентоспособността на селското стопанство и изготвяне на проектостратегии за устойчиво управление в хидромелиоративния сектор и опазване от вредното въздействие на водите“, 2014 г.; ратификация — Закон от 26 септември 2016 г. (РД 50-127/26.09.2016 г.).
— Министерски съвет на Република България. Решение № 688 от 18 август 2016 г. за одобряване на „Обща стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите“. Публикация на портала strategy.bg.
— Министерство на земеделието и храните. „Обща стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите“. Пълен текст, FAOLEX (faolex.fao.org/docs/pdf/bul222472.pdf).
— Басейнова дирекция „Дунавски район“. План за управление на речните басейни в Дунавския район 2022–2027 г., Раздел 8, проект 2024 г. — потвърждение за дата на приемане на Стратегията (18 август 2016 г.).
— Министерство на земеделието и храните. Мотиви към проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Устройствения правилник на МЗХ, декември 2023 г. — съдържа институционалната хронология на дирекция „Хидромелиорации“ (84 експерти през 2010 г., редуциране до 11, последващи преструктурирания, двама експерти в отдел „Инвестиции, концесии и хидромелиорации“ в края на 2023 г.).
— Коалиция „За да остане природа в България“. Становище за проекта за реконструкция на хидромелиоративните системи в първоначалния НПВУ (847 милиона лева). Юни 2021 г. Публикация на balkani.org.
— Официален отговор на „Напоителни системи“ ЕАД на журналистическо запитване, ноември 2025 г. — съдържа окачествяването на Стратегията от 2016 г. като „неприложима и неефективна“ и обявлението за подготовка на нова Стратегия с прогнозна инвестиция от 1 милиард евро.
— Министерство на финансите. Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г., 24 юни 2026 г.; Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026–2028 г.
— Министерство на финансите. „Група на Световната банка“ — справка за финансовите ангажименти, налична на minfin.bg/bg/817.
— World Bank. Прессъобщения: 21 юли 2022 г. (ново Рамково споразумение за RAS); 4 май 2023 г. (геотермална енергия); 11 януари 2024 г. (интегрирани регионални инвестиции).
— Архив на zemedeleca.bg. Материал „20 милиона евро в Бюджет 2026 г. за хидромелиоративния фонд при отложени инвестиции от 2–4 милиарда“ — за националния контекст на капитализацията на „Напоителни системи“ ЕАД.
Понятия
Възмездни консултантски услуги (Reimbursable Advisory Services, RAS): специален инструмент на Световната банка, предлаган в страните със среден и висок доход, при който банката предоставя експертен труд (анализи, стратегии, доклади), а получателят плаща за тези услуги, обикновено от европейско съфинансиране. RAS не включва предоставяне на капитал за изпълнение — за разлика от инвестиционен заем.
Инвестиционен заем на МБВР (IBRD loan): финансов инструмент на Международната банка за възстановяване и развитие, при който страната получател получава капитал за изпълнение на конкретен проект, със стандартни условия за плащане, гратисен период и срок на връщане (обикновено 15–25 години). Заемът се изплаща обикновено в продължение на десетилетия, при пазарни или близки до тях лихви.
Türkiye Irrigation Modernization Project (TIMP, P158418): проект на Световната банка с Турция за модернизация на четири напоителни схеми в провинциите Маниса, Испарта, Коня и Йозгат, общо 50 700 хектара и 17 300 водоползватели. Финансиране: 222,3 милиона евро IBRD заем + 2 милиона долара GEF грант. Подписан февруари 2019 г., в сила май 2019 г.
DSI (Devlet Su İşleri): Главна дирекция за държавните хидравлични работи в Република Турция, основна институция за управление на водните ресурси. Подчинена е на Министерството на земеделието и горите. Управлява около 3,08 милиона хектара национална хидромелиоративна мрежа.
SUTEM (Sulama Yönetimi Bilgi Sistemi): Информационна система за управление на напояването в Турция, финансирана с грант от Глобалния екологичен фонд (GEF) като част от TIMP. Предоставя данни в реално време за наличието на вода, графиците на напояване и ефективното използване на ресурса; обучава около 100 служители на регионалните дирекции на DSI и около 600 служители на 378 сдружения на водоползвателите (Water User Associations, WUAs).
Регионални публични предприятия по хидромелиорации (РПХ): институционален модел, предложен в Стратегията от 2016 г. за заместване на „Напоителни системи“ ЕАД. РПХ са замислени като децентрализирани публични предприятия с регионален обхват, които поемат експлоатацията, поддръжката и управлението на хидромелиоративната инфраструктура, с управителни съвети, включващи представителите на регионалните сдружения за напояване, държавните и общинските органи.
Закон за хидромелиорациите: законодателен акт, заложен в Стратегията от 2016 г. като основа на правната реформа на сектора. Десет години по-късно такъв закон не е приет от Народното събрание.
Институционален capture: ситуация, при която субект, който е обект на регулация или реформа, успява да поеме контрола върху самата регулация или реформа, и по този начин да я неутрализира. В българския случай — дружеството „Напоителни системи“ ЕАД, чието разформироване Стратегията от 2016 г. препоръчваше, през 2025 г. обявява Стратегията за „неприложима“.
Многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС 2028–2034 г.: следващият седемгодишен бюджет на Европейския съюз. Предложението на Европейската комисия от 16 юли 2025 г. възлиза на 1 763 милиарда евро в цени 2025 г., с 295,7 милиарда евро целево заделени за директна подкрепа на доходите по ОСП; позицията на Европейския парламент от 29 април 2026 г. е за 1 932 милиарда евро общо и 385 милиарда евро самостоятелен бюджет за ОСП.
