На 22 юни редакцията поиска от Министерството на земеделието и храните по Закона за достъп до обществена информация данните зад българската позиция по тавана на директните плащания от 100 000 евро — колко стопанства получават над прага, каква сума се приспада от плащанията им за заплати и осигуровки, какви симулации е правило министерството. Срокът, записан в собственото електронно досие на заявлението, изтече на 6 юли. Отговор няма — нито числа, нито отказ, нито уведомление, че информация не съществува. Законът не познава такъв изход. Следва жалба до Административен съд София-град — и въпрос с две възможни четения, всяко от които е новина
Хрониката
На 21 юни 2026 г. zemedeleca.bg публикува два материала за тавана на директните плащания. Единият описа действащия в България модел — сумата над 100 000 евро по основното подпомагане на доходите се отнема изцяло, но преди редукцията от плащането се приспадат разходите за заплати и осигуровки, до 2,5 пъти средната брутна месечна заплата в сектора за всяко заето лице — и предложението на Европейската комисия за периода след 2027 г., което запазва прага, премахва приспадането и добавя три стъпала на намаление под него (25 на сто за сумите между 20 000 и 50 000 евро, 50 на сто между 50 000 и 75 000, 75 на сто между 75 000 и 100 000). Другият направи сметката дотам, докъдето публичните данни позволяват тя да бъде направена. Същия ден редакцията подаде по електронен път заявление за достъп до обществена информация до Министерството на земеделието и храните — адресирано чрез дирекция „Директни плащания“, с копие до звеното за достъп до обществена информация — и написа в статията изречение, което днес изпълняваме: ако данните не бъдат предоставени, ще обявим това публично.
Заявлението беше регистрирано на следващия работен ден, 22 юни, под номер 1782118808-22.06.2026 в правителствената платформа за достъп до информация. Шестте въпроса в него не искат анализ по поръчка — искат агрегати от данни, каквито администрацията поддържа, за да разплаща кампаниите: разпределението на бенефициентите по интервали на получената сума за Кампания 2025 и Кампания 2024; общата сума на приспаднатите разходи за труд при стопанствата над номиналния таван, средният им размер и диапазонът; вътрешните симулации за ефекта от премахването на приспадането и от дегресивната скала на Комисията; оценката колко средства се освобождават при отделните сценарии; и предложенията на министерството накъде да бъде пренасочен освободеният ресурс.
На 29 юни отчетохме междинния статус: отговор няма. Четиринадесетдневният срок по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, броен от регистрацията, стъпи на 5 юли — неделя — и по общото правило на административното право изтече в първия присъствен ден: понеделник, 6 юли, в края на работното време. Същата дата, 06.07.2026, стои като краен срок и в електронното досие на заявлението, където статусът и днес гласи „Регистрирано/в процес на обработка“. Срокът изтече. В досието няма решение, в пощата на редакцията няма писмо; няма и уведомление за удължаване по чл. 30 или чл. 31 от закона — възможност, която ЗДОИ допуска в изрично изброени случаи и която също се съобщава писмено.
Числата, без които спорът е сляп
Защо точно тези шест въпроса заслужават жалба до съда, е редно да се обясни — отговорът не се изчерпва с принципа, че институциите дължат отговор.
Таванът е разпределително правило, не орязване. По предложението на Комисията сумите, отнети над прага, не напускат България — те остават в националния пакет за директни плащания (около 1,12 милиарда евро годишно) и се пренасочват към други интервенции, включително към преразпределителното плащане за първите хектари. Спорът, с други думи, не е дали България ще получи по-малко пари, а как една и съща сума ще се разпредели между български стопанства — и всяко решение по правилата на тавана мести конкретни милиони от едни стопанства към други.
Колко милиона — не се знае. Действащото приспадане на разходите за труд е неизвестната, от която зависи цялата сметка: ако приспаднатите суми са големи, номиналният таван от 100 000 евро е таван на хартия и позицията за неговото запазване защитава значителен паричен поток; ако са малки, таванът реално действа и премахването на приспадането би променило малко. Кое от двете е вярно, знае само администрацията. Публично известното стига за диапазон: около 44 на сто от средствата по основното подпомагане за Кампания 2025 отиват при под 3 на сто от бенефициентите, и върху тази концентрация сметката на редакцията от 21 юни показа освободен ресурс между 50 и 100 милиона евро годишно при запазено приспадане и между 120 и 200 милиона при премахването му в комбинация с пълната дегресия. Диапазон, широк четири пъти — не защото аритметиката е трудна, а защото двете числа, които я стесняват (разпределението в най-горния интервал и общата сума на приспаданията), съществуват само в системите на администрацията.
| Публичната сметка опира в диапазон от 50 до 200 милиона евро годишно. По-точна не може да стане отвън: числата, които я стесняват, съществуват само в системите на администрацията. |
Тук е важно да се каже и какво не твърдим. Дали таванът да е твърд или мек, дали приспадането да остане, дали концентрацията на плащанията е проблем или естествено отражение на това, че по-големите стопанства обработват повече земя и произвеждат по-голямата част от продукцията — това са въпроси на държавна преценка, по които могат да се заемат различни легитимни позиции. Но преценката означава претегляне, а никой извън министерството не знае колко тежи претегляното. Парламентарната комисия изслуша министъра на 2 юли, без да разполага със сметката. Тематичните работни групи по бъдещата ОСП събират браншови становища — за запазване на приспадането, против засилването на дегресията, за таван с преразпределително плащане — и всички те говорят за едно и също преразпределение, чийто размер не е публикуван. Европейската комисия защитава предложението си с довода, че 96 на сто от европейските стопанства не са засегнати — средна стойност за Съюза, която при българската концентрация на плащанията не описва България; национално число, което да я замести, публично не съществува. Страната, която по всяка вероятност е сред най-засегнатите от предложението, формира позицията си без публикувана сметка колко точно е засегната.
Трите изхода, които законът познава — и четвъртият, който не познава
Законът за достъп до обществена информация е устроен така, че задълженият субект няма правна възможност да не направи нищо. В четиринадесетдневния срок той е длъжен да вземе решение — за предоставяне или за отказ — и да уведоми писмено заявителя (чл. 28, ал. 2). Ако отказва, отказът може да бъде само изричен: писмено решение с посочено правно и фактическо основание, което се връчва на заявителя по установения ред (чл. 38 и чл. 39). Ако не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, органът дължи уведомление за това (чл. 33). Предоставяне, мотивиран отказ, писмо „не разполагаме“ — трите изхода, които законът познава, са писмени и датирани. Четвърти изход в закона няма.
Затова непроизнасянето в срок има в административното право свое име — мълчалив отказ (чл. 58, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс) — и своя устойчива съдебна съдба. Практиката на Върховния административен съд по ЗДОИ е константна повече от две десетилетия: мълчаливият отказ в това производство е недопустим, защото законът изисква изрично мотивирано решение, и подлежи на отмяна само на това основание — без съдът изобщо да разглежда дали исканата информация се дължи. Съображението е принципно: административен орган не може да има поведение, което самият закон не предвижда.
От края на работния ден на 6 юли мълчанието на Министерството на земеделието и храните е точно това: мълчалив отказ, който подлежи на оспорване пред Административен съд София-град в едномесечен срок от изтичането на срока за произнасяне (чл. 149, ал. 2 от АПК).
Двете четения
Мълчанието идва четири дни след изслушване, което му дава контекст. На 2 юли, пред парламентарната Комисия по земеделие и храни, министър Пламен Абровски заяви — по публикувания отчет на народния представител Десислава Танева — че в министерството няма подготвена концепция и анализи за национална рамка по бъдещата ОСП. Прочетено заедно с това признание, мълчанието по заявлението има две възможни обяснения и всяко от тях е новина.
Първото: симулациите, които поискахме, не съществуват. Тогава България защитава в Съвета позиция по тавана — запазване на приспадането, определяне на праговете на национално равнище — без собствена сметка какво тази позиция струва и на кого, и признанието от 2 юли важи с пълна сила и за най-паричния въпрос в преговорите. Второто: симулациите съществуват, но е преценено, че не са за публиката. И това четене има опора — през януари 2026 г., на браншов форум в Пловдив, директорът на дирекция „Директни плащания“ цитира пред залата възможна базова ставка и прилагане на таван на плащанията, тоест в експертната работа на министерството такива разчети се ползват. Тогава обаче признанието пред комисията и практиката на дирекцията не се съгласуват помежду си.
Има и трети изход, изрично предвиден от закона: писмото по чл. 33 — „не разполагаме с исканата информация“. То не подлежи на обжалване, но има друго свойство: превръща първото четене в официален документ. Което от трите ще избере министерството, когато съдът го задължи да се произнесе, ще бъде само по себе си отговор — включително на въпроси, които не сме задавали.
Календарната аритметика
Какво постига жалбата, е редно да се каже без украса. Съдът, по константната практика, отменя мълчаливия отказ и връща преписката на министерството със задължителни указания да се произнесе изрично в определен срок. Съдът не присъжда числата — той присъжда писмо. Ако писмото се окаже изричен отказ, той се обжалва наново. Производствата отнемат месеци.
Срещу тези месеци стои преговорен календар, който не чака: от 1 юли Съветът се председателства от Ирландия, есента е периодът, в който националните позиции по ОСП 2028–2034 се консолидират, а преговорите по многогодишната финансова рамка вървят към финал до края на годината. Исканите числа имат политическа стойност сега, докато позицията се пише; след като решенията бъдат взети, те се превръщат в исторически справки. Дали мълчанието е стратегия или инерция, не знаем и няма да твърдим. Аритметиката на сроковете обаче е проста и всеки читател може да я направи сам: всеки месец без отговор е месец, в който най-важната сметка в преговорите остава непублична — точно в периода, в който единствено има значение.
Какво следва
Редакцията ще внесе жалба срещу мълчаливия отказ в законовия срок и ще съобщи входящия ѝ номер. Всичко, което получим — числа, изричен отказ с мотивите му или уведомление, че информация не съществува — ще бъде публикувано дословно. Междувременно мярката за тежестта на въпроса остава онази от икономическите сметки в Приложение 4 на Аграрен доклад ’2025: редът „други субсидии върху производството“, в който влизат директните плащания, възлиза на 2 466,0 млн. лв. (1 260,8 млн. евро) за 2024 г. — колкото предприемаческият доход на цялото българско земеделие за две години и половина. Правилата за разпределението на този ред се договарят в момента. А сметката за тях — направена с публични пари и съхранявана в публична институция — за четиринадесет дни не намери път до едно писмо.
Ася Василева
Източници
Заявление за достъп до обществена информация до Министерството на земеделието и храните, рег. № 1782118808-22.06.2026; електронно досие на заявлението в правителствената платформа за достъп до информация — статус „Регистрирано/в процес на обработка“, краен срок 06.07.2026 (проверено на 6 юли 2026 г. след края на работния ден).
Закон за достъп до обществена информация — чл. 24, чл. 28, чл. 30, чл. 31, чл. 33, чл. 37–39; Административнопроцесуален кодекс — чл. 58, ал. 1 и чл. 149, ал. 2.
Константна практика на Върховния административен съд по недопустимостта на мълчаливия отказ в производствата по ЗДОИ (сред многото — Решение № 15016 от 6 ноември 2019 г.).
Отчет на народния представител Десислава Танева от изслушването на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски пред парламентарната Комисия по земеделие и храни, 2 юли 2026 г.
Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието (Аграрен доклад ’2025), МЗХ, рег. № 93-З-939/08.12.2025 г. — стр. 70 (действащият модел на тавана за Кампания 2024) и Приложение 4 „Икономически сметки за селското стопанство“ (стр. 263–265).
Предложение на Европейската комисия за Регламент относно условията за изпълнение на подкрепата от ЕС по ОСП 2028–2034 г. — COM(2025) 565, 16 юли 2025 г.
Архив на zemedeleca.bg: „Таван от 100 000 евро на ОСП плащанията: какво се прилага у нас и какво иска да промени Брюксел за 2028+“ (21 юни 2026 г.); „От 50 до 200 милиона евро годишно: какво се освобождава при новия таван на ОСП плащанията“ (21 юни 2026 г.); междинен статус на заявлението (29 юни 2026 г.).
Понятия
ЗДОИ — Закон за достъп до обществена информация: урежда правото на всеки гражданин и юридическо лице да получава информация, създавана и съхранявана от държавните органи, и задължението на органите да я предоставят или да откажат с мотивирано писмено решение в 14-дневен срок.
Мълчалив отказ — непроизнасяне на административен орган в законовия срок, което законът приравнява на отказ, за да може да бъде обжалвано (чл. 58, ал. 1 АПК). В производствата по ЗДОИ мълчаливият отказ е недопустим по константната практика на ВАС и се отменя от съда само на това основание.
АССГ — Административен съд София-град: съдът, компетентен да разглежда жалби срещу актове и откази на централните ведомства със седалище в столицата, включително на МЗХ.
Основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ) — основната площна интервенция на директните плащания в действащия Стратегически план 2023–2027 г.; върху нея се прилага таванът от 100 000 евро.
Дегресивност — стъпално намаление на плащането над определени прагове. В предложението на ЕК за 2028+: 25 на сто за сумите между 20 000 и 50 000 евро, 50 на сто между 50 000 и 75 000 евро, 75 на сто между 75 000 и 100 000 евро, пълно отнемане над 100 000 евро.
Преразпределително плащане — интервенция на директните плащания, насочваща допълнителна подкрепа към първите хектари на стопанствата; един от възможните адресати на ресурса, освободен от тавана и дегресията.
