Гласуваното на 7 юли не е еднократната помощ от 540 милиона евро — тя се приема по отделна процедура до края на месеца. Парламентът одобри промените в правилата на ОСП, които позволяват на всяка държава да създаде схема за подпомагане със средства от собствения си пакет, да плати по-високи аванси по-рано и да преразпредели бюджета си за 2027 г. За България нищо не се задейства автоматично — а един от сроковете изтича на 31 август.
Във вторник, 7 юли 2026 г., Европейският парламент одобри в Страсбург с 576 гласа „за“, 62 „против“ и 15 „въздържал се“ законодателните промени в Общата селскостопанска политика, предназначени да смекчат удара на поскъпналите торове върху европейските стопанства. Гласуването мина по спешна процедура — Парламентът се съгласи на 16 юни да прескочи етапа на комисия и доклад, затова депутатите гласуваха текста на Европейската комисия от 12 юни (предложение COM(2026) 282) без изменения. Остават формалното приемане от Съвета, чиято позиция вече е съгласувана от държавите членки, и публикуването в Официален вестник на ЕС; регламентът влиза в сила на следващия ден.
Дотук — новината. Оттук нататък започва частта, която изисква внимателно четене, защото около торовете в момента се движат три отделни инструмента за подпомагане, с три различни източника на пари и три различни процедури. Гласуваното на 7 юли е само единият от тях — и то този, който не носи нови европейски пари.
Три инструмента, три процедури, три източника на пари
Първият инструмент е така наречената „иранска помощ“ — националната схема за компенсиране на поскъпналите горива и торове, която ЕС разреши с временната рамка за държавна помощ от 29 април 2026 г. Тук парите са изцяло от българския бюджет; Брюксел дава само правното разрешение те да бъдат раздадени, без това да се счита за неправомерна държавна помощ. Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски заяви на 26 юни, че средствата са „осигурени“, че приемът на заявления се планира за края на август, а разплащането — за началото на есента. Конкретна сума и бюджетен ред и до днес не са обявени, но се твърди, че става дума за 170 милиона евро. За сравнение: към края на юни Испания беше заложила в национален бюджет 554 милиона евро, Франция — 212 милиона, Ирландия — 85 милиона.
Вторият инструмент е еднократната извънредна помощ през селскостопанския резерв на ЕС — общо 540 милиона евро, съставени от 300 милиона нови средства от бюджета на ЕС за 2026 г. и остатъка в резерва. Това са европейски пари, разпределени в национални пакети за всяка държава членка, а всяко правителство може да добави национално дофинансиране до 200 на сто — при пълно използване общият ресурс достига 1,5 милиарда евро. Този инструмент не мина през Европейския парламент — резервът се мобилизира с акт за изпълнение, който се гласува от държавите членки в Комитета за общата организация на селскостопанските пазари, с финално приемане до края на юли. Точно това е „еднократната помощ“, за която се говори от края на май.
Третият инструмент е законодателният пакет, който Парламентът одобри на 7 юли. Той изменя двата основни регламента по действащата ОСП — Регламент (ЕС) 2021/2115 за Стратегическите планове и Регламент (ЕС) 2021/2116, хоризонталния. Пакетът не носи нови европейски пари. Той дава на държавите членки три нови възможности в рамките на съществуващите им национални пакети: нова кризисна схема за подпомагане по Втори стълб, по-ранни и по-високи аванси по директните плащания и право да преразпределят бюджета си за директни плащания за 2027 г.
Отделно от трите стои тарифната мярка — спрените за една година мита върху амоняка, карбамида и определени азотни торове от страни извън Русия и Беларус, приети от Съвета на 22 май, с оценен ефект около 60 милиона евро спестени мита за целия ЕС. Тя действа върху цената на вноса, а не като плащане към стопанина, затова я отбелязваме извън таблицата.
| Инструмент | Източник на парите | Процедура и статус | Какво зависи от България |
| „Иранска помощ“ (национална схема по временната рамка за държавна помощ от 29 април 2026 г.) | Изцяло национален бюджет; ЕС дава само разрешението. До 70% от допълнителните разходи за горива и торове | Разрешена от ЕК; национална схема все още без обявена сума и бюджетен ред. По думите на министър Абровски от 26 юни — прием на заявления в края на август, разплащане в началото на есента | Всичко: сума, бюджетен ред, дизайн на схемата, срокове, административен капацитет на ДФЗ |
| Еднократна помощ през селскостопанския резерв | Европейски пари: 540 млн. евро (300 млн. нови от бюджета на ЕС за 2026 г. плюс остатък в резерва), с национални пакети за всяка държава. Възможно национално дофинансиране до 200% — общо до 1,5 млрд. евро | Гласува се от държавите членки в Комитета за общата организация на селскостопанските пазари; финално приемане до края на юли 2026 г. | Дали ще добави национално дофинансиране и в какъв размер — при открита процедура по свръхдефицит |
| Законодателният пакет, одобрен от ЕП на 7 юли (COM(2026) 282) | Без нови европейски пари: пренасочване на средства в рамките на националните пакети по ОСП. Схемата за ликвидност — до 65% от ЕЗФРСР, плюс възможно национално дофинансиране до 200% | Одобрен от Парламента по спешна процедура на 7 юли (576 „за“); предстои формално приемане от Съвета и публикуване в Официален вестник; влиза в сила на следващия ден | Изменение на Стратегическия план; решение за по-ранни и по-високи аванси; решение по бюджета за директните плащания за 2027 г. — до 31 август 2026 г. |
Новата схема отвътре: 50 на сто за всички, 80 на сто за обвързаните със зелени ангажименти
Съобщението на Парламента казва, че стопаните „ще могат да получават подкрепа за ликвидност в размер до 80 на сто от допълнителните разходи за торове“. Текстът на регламента е по-точен — и разликата е политика, не техника. Новият член 78б в Регламент 2021/2115 определя две ставки: държавите установяват подпомагане, покриващо до 50 на сто от допълнителните разходи за торове, а ставката може да бъде увеличена до 80 на сто само за фермери, които вече са поели ангажименти или изисквания за намаляване на употребата на торове — по еко-схемите (член 31), по агроекологичните и климатичните ангажименти (член 70) или по площните плащания за специфични ограничения (член 72). С други думи, Комисията привързва по-високата кризисна подкрепа към зеления преход: който е поел ангажимент да намалява торовете, получава повече компенсация за поскъпването им.
„Допълнителните разходи“ се смятат по фиксирана формула. Държавата определя референтна цена — средна цена на торовете за поне три последователни месеца в периода между 1 януари 2025 г. и 28 февруари 2026 г. — и представителна цена за период по неин избор, който не може да започва преди 1 март 2026 г. Разликата, отнесена към средногодишното потребление на торове на площ, диференцирано по сектори или производствени системи, дава единичната стойност на хектар. Алтернативно държавата може да плаща по реално направените разходи на всеки бенефициент, при същата референтна цена. Плащането трябва да стигне до стопанина най-късно до 30 юни 2027 г.
Финансовата конструкция: до 65 на сто от публичните разходи по схемата се съфинансират от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), като за нея може да се задели максимум 25 на сто от сумите, резервирани за кризисни плащания за 2026–2027 г. Държавата може да добави национално дофинансиране до 200 на сто от европейското финансиране. Регламентът задължава държавите да насочат подпомагането към най-засегнатите активни фермери по обективни и недискриминационни критерии, да определят таван на бенефициент — като максимална сума или максимален брой подпомогнати хектари — и изрично да гарантират, че комбинирането на тази схема с други национални или европейски инструменти не води до свръхкомпенсация. Последното е пряко релевантно за България: един и същи стопанин на теория попада в обхвата и на „иранската помощ“, и на резерва, и на новата схема — и държавата, не той, отговаря сметката да не се дублира.
Схемата не се задейства сама. Държавата трябва да я включи в Стратегическия си план чрез изменение, което може да бъде подадено едва след влизането в сила на регламента — но има облекчение: допустимостта на разходите започва от датата на влизане в сила, още преди подаването на изменението, а самото изменение не се брои в годишния лимит за промени на плана. Тоест плащания към фермерите са възможни веднага, ако администрацията реши да действа.
Авансите и бюджетът за 2027 г.
Втората промяна засяга директните плащания. По действащите правила авансите могат да бъдат до 70 на сто и се изплащат в прозореца от 16 октомври до 30 ноември. За Кампания 2026 регламентът позволява аванси до 75 на сто, които могат да бъдат платени преди 16 октомври — по формулировката на мотивите, „непосредствено след подаването на заявлението за подпомагане“. Счетоводната механика е любопитна: аванси, платени преди 16 октомври 2026 г., се считат за извършени през ноември и се възстановяват от Комисията на държавата в началото на 2027 г. — тоест държавата кредитира разликата няколко месеца със собствен ресурс. Регламентът изрично оставя на държавите да решат кои проверки да приключат преди авансовото плащане, за да не блокира ликвидната цел в администрация.
Третата промяна — новият член 103а — позволява на държавите да увеличат или намалят пакета си за директни плащания за календарната 2027 г. в рамките на тавани, разписани по държави в ново приложение към регламента. Решението се взема чрез изменение на Стратегическия план и — това е най-твърдият срок в целия пакет — не по-късно от 31 август 2026 г. Тоест по-малко от два месеца след влизането в сила държавите трябва да са преценили дали искат да преместят пари между 2027 г. и другите години на плана.
Какво трябва да реши България
Брюксел днес даде инструмента; парите и волята остават национални. По трите инструмента българската страна има четири отделни решения, нито едно от които не е взето към 7 юли. Първо, изменение на Стратегическия план, за да се активира новата схема за ликвидност — включително отговор на въпроса кои български еко-схеми и агроекологични ангажименти отговарят на условието за 80-процентната ставка, тоест дали са проектирани като ангажименти за намаляване на торовете, или българските стопани на практика ще получават 50 на сто. Второ, решение дали държавата дофинансира националния си пакет от резерва — при открита тема за свръхдефицит всяко ново перо минава през Министерството на финансите. Трето, решение за по-ранни и по-високи аванси — при положение че Държавен фонд „Земеделие“, чието ръководство беше сменено през юни, имаше към края на месеца между седем и осем хиляди нерешени проекта по Програмата за развитие на селските райони и тепърва ще поеме и приема по „иранската помощ“. Четвърто, решението по член 103а за бюджета за 2027 г. — със срок 31 август, който съвпада с най-натоварения административен период на годината.
Брюксел даде инструмента. Парите и волята остават национални — и часовникът по първия срок вече върви.
Контекстът, в който тези решения ще се вземат, е известен от собствения текст на Комисията: през последното тримесечие на 2025 г. разходите за торове на европейските стопани са били с 62 на сто над нивата от 2020 г., а през април 2026 г. азотните торове са поскъпнали с още 40 на сто спрямо декември 2025 г. При полските култури торовете формират 24 на сто от междинните разходи и 16 на сто от общите. Есенната сеитба за реколта 2027 започва през септември. Дали българският фермер ще посрещне сеитбата с работеща схема, с по-ранен аванс, или само с обещание — зависи от решения, които се вземат в София, не в Страсбург.
Източници
Европейски парламент, съобщение за пресата „Цени на торовете: Евродепутатите одобриха подкрепата за земеделските стопани“, пленарна сесия, Страсбург, 7 юли 2026 г.
Европейска комисия, Предложение за регламент COM(2026) 282 final от 12 юни 2026 г., междуинституционална процедура 2026/0150(COD), с придружаващ обяснителен меморандум (документ на Съвета ST 10328/26 от 12 юни 2026 г.).
Европейски парламент, съобщение за пресата „Fertiliser prices: MEPs fast-track work on farmer support“, 16 юни 2026 г.
Европейска комисия, съобщение за пресата „Commission proposes €540 million in financial relief and other supports for farmers facing fertiliser crisis“, 12 юни 2026 г.
Съвет на ЕС, съобщение за пресата „Council suspends customs tariffs on certain fertilisers for one year“, 22 май 2026 г.
Изявления на министър Пламен Абровски пред журналисти, София, 26 юни 2026 г.
Архив на zemedeleca.bg: „Съветът по земеделие на 26 май“, „Обществото не вярва“ (юни–юли 2026 г.).
Понятия
Селскостопански резерв на ЕС — финансов инструмент в рамките на ОСП, който се мобилизира при пазарни шокове и кризи с акт за изпълнение, гласуван от държавите членки, без участие на Европейския парламент.
ЕЗФРСР — Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, финансовият източник на Втория стълб на ОСП. Новата схема за ликвидност по член 78б се финансира от него с до 65 на сто съфинансиране.
Спешна процедура — ред по Правилника на Европейския парламент, при който пленарната зала гласува законодателно предложение без доклад на водещата комисия и без изменения, за да се съкрати срокът до приемане.
Референтна и представителна цена — двете цени, по чиято разлика се изчисляват „допълнителните разходи за торове“: референтната е средна цена за поне три последователни месеца между 1 януари 2025 г. и 28 февруари 2026 г., представителната — за период по избор на държавата, започващ не по-рано от 1 март 2026 г.
Свръхкомпенсация — получаване на подпомагане от няколко инструмента за едни и същи разходи над реалния им размер. Регламентът задължава държавите да я предотвратят при комбиниране на новата схема с други национални или европейски мерки.
