Средната българска ферма е европейската с разменени места: какво показва счетоводната мрежа на Комисията

По данните на европейската счетоводна мрежа за 2023 г. средното българско стопанство има приходи от 93 на сто от средното европейско — но получава двоен дял публична подкрепа на входа, плаща двоен дял към чужда земя, чужд труд и чужд капитал на изхода, стопанисва 86 на сто наета земя и оставя на един работник 62 на сто от средния европейски доход. Пропорцията между своето и чуждото е огледално обърната спрямо ЕС

Счетоводството, с което Брюксел мери всяка ферма

Европейската комисия поддържа от десетилетия инструмент, който в българския публичен разговор почти не се цитира, макар да е най-неудобният за оспорване източник за състоянието на стопанствата: Системата за земеделска счетоводна информация (ФАДН, от 2025 г. преименувана на FSDN) — мрежа от реални земеделски стопанства във всички държави членки, чиито счетоводни книги се събират и обработват по единна методология, за да се вижда какво печели, какво харчи и на кого плаща средната европейска ферма. Данните не са прогнози, не са анкети и не са оценки на браншови организации — те са осчетоводени приходи и разходи на действащи стопанства, публикувани от Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ в общодостъпно табло. Тази статия стъпва изцяло върху него: всички числа по-долу са за 2023 г., последната налична, изтеглени от таблото на 5 юли 2026 г., и всяко от тях може да бъде проверено от всеки читател за минути. Прочетени една до друга, тези таблици сглобяват портрет на средното българско стопанство, който се различава от средния европейски не по мащаб, а по устройство.

Осемдесет и шест на сто чужда земя

Първото структурно число: делът на наетата земя. Средното българско стопанство обработва 86 на сто от земята си под наем или аренда — втори по размер резултат в Европейския съюз след Словакия (89 на сто) и наравно с Франция (86 на сто), при средно за ЕС-27 от 58 на сто. В другия край на класацията са Португалия (19 на сто), Ирландия (21 на сто) и Полша (31 на сто) — земеделия, в които стопанинът основно притежава земята, която обработва. Групирането в горния край има общ исторически произход: там стоят страните, в които едрото земеползване се е формирало върху чужда собственост — следвоенното арендно стопанство във Франция и наследството на колективизацията в Словакия, Чехия и България, където собствеността беше възстановена на милиони дребни наследници, а обработването се консолидира от стопанства, които наемат.

Източник: ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, табло по данни на ФАДН, 2023 г. Дял на наетата ИЗП, средно на стопанство.

Входът и изходът: същият мащаб, друго устройство

Централната таблица на таблото разлага приходите и разходите на средното стопанство. Първото, което тя казва, обезоръжава очакваното възражение, че се сравняват несравними неща: средното българско стопанство във ФАДН има общи приходи от 132 233 евро при 142 057 евро за средното европейско — 93 на сто от европейския мащаб. Не сравняваме голямо с малко; сравняваме две стопанства от един разред, устроени различно.

Различията са две и стоят симетрично на входа и на изхода. На входа: от приходите на българското стопанство 30 361 евро идват от публична подкрепа — 23,0 на сто от всичко, което влиза, при 15 219 евро и 10,7 на сто за средното европейско. Двоен дял. Същото се вижда и през по-тясната мярка само за директните плащания: те са 13 на сто от приходите на българското стопанство — трети резултат в ЕС след Латвия и Финландия, наравно с Литва и Румъния — при 7 на сто средно и 2 на сто в Нидерландия. На изхода: за външни фактори — рента за чужда земя, заплати за наемен труд, лихви за чужд капитал — българското стопанство плаща 36 067 евро, или 26,5 на сто от разходите си, при 19 053 евро и 13,2 на сто за европейското. Отново двоен дял.

А това, което остава за собствените фактори на стопанина — неговия труд, неговата земя, неговия капитал — е 20 368 евро при българското стопанство срещу 33 369 евро при европейското. Тук пропорцията се обръща огледално, и то с почти еднакви числа от двете страни на огледалото: в средното европейско стопанство платеното на външните фактори се отнася към останалото за стопанина като едно към 1,75; в средното българско — като 1,77 към едно. Европейската ферма работи предимно за своя стопанин и плаща на чуждите фактори по пътя; българската работи предимно за чуждите фактори, а стопанинът получава остатъка.

Източник: ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, табло по данни на ФАДН, компоненти на дохода на средно стопанство, 2023 г. Процентите са изчислени от абсолютните стойности в таблото.

От същата таблица излизат още две неравенства, всяко от които заслужава да бъде прочетено бавно. Публичната подкрепа на средното българско стопанство (30 361 евро) е по-голяма от всичко, което остава за самия стопанин (20 368 евро) — трансферът надвишава с половина възнаграждението на собствените фактори. И второто: платеното на външните фактори (36 067 евро) е по-голямо от цялата публична подкрепа (30 361 евро) — дори целият публичен трансфер, влязъл на входа, не стига да покрие само сметката към чуждата земя, чуждия труд и чуждия капитал на изхода. Двете неравенства не се срещат в средното европейско стопанство, където подкрепата е под половината от собствения доход, а външните фактори — под две трети от нея.

Доходът на един работник: структурата не е присъда

Третата таблица на таблото мери резултата: нетна добавена стойност на стопанството на една годишна работна единица — колко стойност създава и задържа стопанството на един зает на пълно време. Средно за ЕС-27 през 2023 г. това са 29 957 евро; Дания е на 118 506, Нидерландия на 88 603, Франция на 41 529. България е на 18 597 евро — 62 на сто от европейската средна, деветнадесето място от двадесет и седем, над Гърция, Хърватия, Румъния и Полша, под Португалия, Естония и Кипър.

Най-съдържателното в тази класация обаче не е българското място, а две други места: Чехия (33 694 евро) и Словакия (33 296 евро) — над средното за ЕС. Това са двете страни с почти идентична на българската структура на земеползването: същото наследство на колективизацията, същият висок дял наета земя, същото едро корпоративно стопанство върху раздробена собственост. Ако структурата на ползването беше присъда, Чехия и Словакия трябваше да са до България в дъното на класацията. Те са с петдесет и повече на сто над нея. Високият дял наета земя, с други думи, е съвместим и с доход над европейската средна — въпросът е какво остава в стопанството, след като чуждите фактори са платени, а по този показател трите страни с еднаква структура дават три различни отговора.

Източник: ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, табло по данни на ФАДН — нетна добавена стойност на стопанството (FNVA) на годишна работна единица, 2023 г., избрани държави.

За мащаба на изоставането помага и динамиката на европейската средна, която таблото дава за десетилетието: от 19 228 евро на работна единица през 2014 г. до 29 957 през 2023 г. — ръст от 56 на сто, с връх от 35 268 евро в ценово аномалната 2022 г. Европейската средна от 2023 г., с други думи, е приблизително там, където днешна България би стигнала при много добро десетилетие: българските 18 597 евро са под европейското равнище отпреди десет години.

Какво тези данни не казват

Четири уговорки пазят четенето от прекомерни изводи. Първо, ФАДН обхваща пазарните стопанства над определен икономически праг, не всички стопанства от преброяването — „средното стопанство“ тук е средното търговско стопанство, което за България означава по-едро от средноаритметичното за страната; точно затова сравнението стои върху структури и пропорции, а не върху абсолютни суми в евро. Второ, перото „външни фактори“ е сборно — рента, наемни заплати и лихви заедно — и при българската корпоративна структура на стопанствата реална част от него са заплатите на наетите работници, не само рентата; разбивката по компоненти таблото не показва и тя остава за отделна проверка в пълната база на ФАДН. Трето, 2023 г. беше слаба година за българското земеделие — суша, ниски цени на зърното, високи разходи — а остатъкът за собствените фактори е точно перото, което поема лошите години, докато плащанията към външните фактори са договорени предварително; част от дълбочината на обърнатата пропорция е циклична и при добра година ножицата би била по-тясна, макар посоката ѝ да не се променя, защото делът на наетата земя и делът на подкрепата в приходите са структурни величини, които не се движат с реколтата. И четвърто, данните са средни на стопанство: зад тях стоят и стопанства, при които собствените фактори са земята на самия стопанин, и такива, при които почти всичко е наето — средното описва системата, не отделната ферма.

Таблото е отворено

Всичко дотук е публично и безплатно: таблото на ГД „Земеделие“ стои в интернет, с меню за държава и година, и всеки земеделски стопанин, банкер, депутат или студент може да повтори това четене за десет минути. Числата за 2023 г. казват за средното българско стопанство следното: то е с европейски мащаб на приходите, с двоен спрямо европейския дял публична подкрепа на входа, с двоен дял плащания към чужда земя, чужд труд и чужд капитал на изхода, с обърната спрямо европейската пропорция между чуждото и своето и с доход на един работник от три пети от средния — при положение че двете страни със същата структура на земеползването стоят над европейската средна. Това не е оценка и не е диагноза; това е счетоводството на Комисията, прочетено ред по ред. Изводите какво следва от него принадлежат на всеки, който стопанисва, кредитира или управлява българско земеделие — данните вече са на масата.

Ася Василева

Източници

Табло „CAP Indicators / Farm Economics“ на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия (agridata.ec.europa.eu), по данни на Системата за земеделска счетоводна информация (ФАДН/FSDN): дял на наетата ИЗП по държави членки (2023 г.); компоненти на дохода на средно стопанство за България и ЕС-27 (2023 г.); дял на директните плащания в приходите по държави членки (2023 г.); нетна добавена стойност на стопанството на годишна работна единица по държави членки (2023 г.) и динамика за ЕС-27 (2014–2023 г.). Последна актуализация на таблото: 29 януари 2026 г. Данните са изтеглени и проверени на 5 юли 2026 г.

Понятия

ФАДН / FSDN (Farm Accountancy Data Network, от 2025 г. Farm Sustainability Data Network) — европейската мрежа за счетоводна информация от земеделските стопанства: представителна извадка от търговски стопанства във всяка държава членка, чиито счетоводни данни се събират по единна методология и са основният източник на ЕС за анализ на доходите на фермите.

Годишна работна единица (ГРЕ, AWU) — еквивалент на един зает на пълно работно време за една година (около 1 800 часа); използва се, за да са съпоставими стопанства с различен брой и натовареност на работниците.

Нетна добавена стойност на стопанството (FNVA) — стойността, създадена от стопанството след приспадане на междинното потребление и амортизацията и след отчитане на субсидиите и данъците; сумата, от която се възнаграждават всички фактори на производството — и външните, и собствените.

Външни фактори — платеното от стопанството за производствени фактори, които не са негови: рента и наеми за чужда земя и сгради, заплати и осигуровки за наетия труд, лихви за привлечения капитал.

Собствени фактори — остатъкът, който възнаграждава собствените фактори на стопанина: неговия и на семейството му труд, собствената земя и собствения капитал; най-близкото до „доход на фермера“ в тази отчетност.

Публична подкрепа — салдото на субсидиите и данъците в приходите на стопанството по ФАДН: директни плащания, плащания по Втория стълб и национални помощи, намалени с данъците върху производството.