Преработеният проект на наредбата за спешната помощ за слънчоглед и царевица тръгна на второ обществено обсъждане — до 6 август, вече за стопани от цялата страна. Европейските 7,4 милиона евро обаче имат краен срок, който не се мести: 30 септември 2026 г. Между тези две дати трябва да се съберат обнародване, прием, проверка, заповед за ставка и разплащане. А националното дофинансиране, което би утроило сумата, виси на едно „ако има налични средства“. Календарът на тази помощ казва за системата повече, отколкото размерът ѝ.
Какво се промени в проекта
Министерството на земеделието и храните публикува повторно за обществено обсъждане — до 6 август 2026 г. — проекта на Наредба за условията и реда за предоставяне на спешна финансова помощ на земеделски стопани, отглеждащи слънчоглед и царевица. Първият вариант, публикуван на 12 юни, ограничаваше помощта до стопани с площи в общини с отчетена степен на засушаване „катастрофална“ — по данни на Европейската обсерватория за засушаване (EDO) и Съвместния изследователски център на Комисията (JRC). След становища на Националната асоциация на зърнопроизводителите и Асоциацията на земеделските производители в България териториалното ограничение отпада: преработеният текст приема, че екстремните условия през лятото на 2025 г. са засегнали производители в цялата страна.
Тук дължим на читателя една уговорка. Към момента на писане преработеният текст не е наличен в рубриката „Проекти на нормативни актове“ на сайта на МЗХ, където би трябвало да стои — съобщението за него се разпространява чрез браншовите организации. Затова параметрите на новия вариант цитираме по тези съобщения и по текста на първия проект, чиито процедурни срокове по всичко личи се запазват; ще ги проверим срещу самия документ, когато министерството го направи достъпен. Че наредба на второ обсъждане не може да бъде намерена там, където законът за нормативните актове я праща, е самостоятелен проблем — малък, но от онези, които правят цялата процедура по-бавна и по-непрозрачна, отколкото има право да бъде при мярка с краен срок.
Откъде идват парите и защо срокът не се мести
Помощта не е национална приумица, а изпълнение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/847 на Комисията от 16 април 2026 г., в сила от 18 април — спешно подпомагане от селскостопанския резерв за секторите, засегнати от неблагоприятни климатични явления в България, Естония и Унгария. За България пакетът е 7,4 милиона евро от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, с възможност за национално дофинансиране до 200 на сто — още до 14,8 милиона евро, или общо до 22,2 милиона. Регламентът поставя и двата крайни срока, които никоя българска наредба не може да промени: европейските средства се изплащат до 30 септември 2026 г. — след тази дата се губят — а националните до 31 декември 2026 г. Това е трети отделен транш от селскостопанския резерв тази година, който не бива да се смесва нито с 540-те милиона евро по торовия пакет, нито с 56-те милиона спешна помощ за Португалия, Румъния, Кипър, Хърватия и Словения: три различни решения, три различни групи държави, три различни срока.
Хронологията
Подредена в календар, историята на тази помощ изглежда така.
| Кога | Какво |
| Лято 2025 г. | Интензивната суша и високите температури нанасят щетите по слънчогледа и царевицата |
| 16 април 2026 г. | Комисията приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/847 — спешно подпомагане за България, Естония и Унгария; в сила от 18 април. За България: 7,4 млн. евро с краен срок за плащане 30 септември 2026 г. |
| 12 юни 2026 г. | МЗХ публикува първия проект на наредбата — само за общини със степен на засушаване „катастрофална“; обществено обсъждане до 13 юли |
| 7 юли 2026 г. | МЗХ публикува преработен проект — отпада ограничението по общини; ново обществено обсъждане до 6 август |
| 6 август 2026 г. | Край на второто обществено обсъждане; следват обработка на становищата, подписване и обнародване в Държавен вестник |
| Средата на август (най-ранен сценарий) | Влизане в сила; прием на заявления — три работни дни по-късно, с продължителност десет работни дни |
| 15 септември 2026 г. | ДФЗ подава на МЗХ данните за допустимите кандидати и хектари |
| До 5 работни дни след това | Министърът издава заповед за ставката на хектар |
| 30 септември 2026 г. | Краен срок за изплащане на европейските средства — след тази дата те се губят |
| 30 ноември 2026 г. | ДФЗ информира МЗХ дали има налични средства за национално дофинансиране (до 14,8 млн. евро) |
| 31 декември 2026 г. | Краен срок за изплащане на дофинансирането — ако има средства |
Прочитът на таблицата е прост: сушата е от лятото на 2025 г., а парите — при безупречно изпълнение — пристигат в самия край на септември 2026 г., повече от година след щетата. Европейската част от закъснението е факт: Брюксел прие регламента през април, осем месеца след сушата. Българската част обаче е по-дълга от необходимото: между влизането в сила на регламента (18 април) и първия проект на наредбата (12 юни) минаха близо два месеца, а рестартираното обсъждане премести влизането в сила на наредбата към средата на август — и изяде буфера. Оттам до 30 септември всичко трябва да мине от първия път: обнародване, прием от десет работни дни, административни проверки, подаване на данните до 15 септември, заповед за ставката до пет работни дни, разплащане. Една засечка — и европейските пари изтичат по силата на регламента.
И засечката не е абстрактен риск. Прозорецът на приема — втората половина на август — съвпада с обявения от министър Абровски прием по „иранската помощ“ за горивата и торовете, планиран за края на август, и с текущата работа на Държавен фонд „Земеделие“, който към края на юни, при сменено дни по-рано ръководство, имаше между седем и осем хиляди нерешени проекта по Програмата за развитие на селските райони. През септември същата администрация трябва да обработи двата приема едновременно — и да не сгреши в нито един, защото само единият има краен срок, след който парите изчезват.
„Евентуално“ има и втора половина
Дори всичко да мине навреме, две условности определят колко реално ще получи стопанинът. Първата е ставката. По механизма от първия проект тя се образува, като бюджетът се раздели на заявените и установени допустими хектари. Числителят е константа — 7,4 милиона евро, фиксирани от регламента. Разширяването на обхвата от катастрофалните общини към цялата страна променя само знаменателя, при това нагоре: повече допустими хектари при същия бюджет означава по-ниска ставка за всички — включително за стопаните в най-тежко засегнатите общини, заради които мярката съществува. Разширяването на обхвата не е разширяване на помощта; то е разреждането ѝ. При мащаба на площите със слънчоглед и царевица у нас европейската компонента се свежда до порядъка на десетина-двайсет евро на хектар — срещу загуби от сушата, измервани в стотици евро на хектар. Това е изборът, който браншовите организации направиха от името на членовете си: по-широк достъп срещу по-плитка помощ. Изборът е защитим — но втората му половина никой не съобщава.
Втората условност е дофинансирането. Националните до 14,8 милиона евро се изплащат „ако има налични средства в бюджета на ДФЗ“ — при открита процедура по свръхдефицит и при бюджет на фонда, чийто таван за 2027 г. вече е разписан с 9 на сто надолу. Конструкцията е същата като при „иранската помощ“: възможност, не ангажимент. Стопанинът ще разбере чак до 30 ноември дали помощта му е 7,4 или 22,2 милиона евро общо — разлика от три пъти, която зависи не от щетата му, а от наличността в бюджета. Правото е европейската част; всичко отгоре е национално решение.
Сушата беше през 2025 г. Регламентът — през април. Наредбата — може би през август. Парите — до 30 септември, ако нищо не се обърка. Утрояването им — до 31 декември, ако има средства.
Две подробности от първия проект си струва да се знаят отсега, защото по всяка вероятност остават: от помощта се изключват площите, за които е имало договори с „Напоителни системи“ ЕАД за поливен сезон 2025 — логично правило срещу свръхкомпенсиране, което при под десет на сто реално напоявани площи в страната ще изключи малцина, и точно с това казва повече за напояването, отколкото за помощта; и площите, вече компенсирани по държавната помощ SA.104672 за щетите от сушата през 2025 г. Какво ще следим: публикуването на преработения текст и критерия — ако изобщо остане такъв — за „най-силно засегнати“ площи; обнародването в Държавен вестник и датата на приема; заповедта за ставката, която ще покаже колко струва разширеният обхват на хектар; плащането до 30 септември; и решението за дофинансирането до 30 ноември.
Източници
Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/847 на Комисията от 16 април 2026 г. за предоставяне на спешно финансово подпомагане за селскостопанските сектори, засегнати от неблагоприятни климатични явления в България, Естония и Унгария; в сила от 18 април 2026 г.
МЗХ, съобщение „МЗХ публикува за обществено обсъждане Наредбата за предоставяне на спешна финансова помощ на земеделските стопани, отглеждащи слънчоглед и царевица“, 12 юни 2026 г., и първи проект на наредбата с доклад на зам.-министър Янислав Янчев.
Съобщение на Асоциацията на земеделските производители в България за преработения проект и второто обществено обсъждане до 6 август 2026 г., 7 юли 2026 г.; становища на НАЗ и АЗПБ по първия проект.
Изявления на министър Пламен Абровски, София, 26 юни 2026 г. — за приема по националната схема за горивата и торовете в края на август.
Архив на zemedeleca.bg: материали за селскостопанския резерв и торовия пакет (юли 2026 г.) и за състоянието на ДФЗ (юни–юли 2026 г.).
Понятия
Селскостопански резерв на ЕС — финансов инструмент в рамките на ОСП за реакция при пазарни шокове и кризи. Мобилизира се с актове за изпълнение на Комисията; през 2026 г. от него текат поне три отделни транша — за сушата в България, Естония и Унгария, за петте държави с извънредни щети и за торовия пакет.
Регламент за изпълнение — акт, с който Комисията прилага действащо законодателство, без нова законодателна процедура. Регламент 2026/847 определя сумите, допустимостта и крайните срокове; националната наредба само разписва реда за прилагането му в България.
Единна ставка на хектар — механизъм, при който бюджетът на помощта се разделя на всички установени допустими хектари. Колкото повече допустими площи, толкова по-ниска ставка за всеки — при фиксиран бюджет обхватът и дълбочината на помощта са скачени съдове.
EDO (Европейска обсерватория за засушаване) — система на Съвместния изследователски център (JRC) на Европейската комисия за наблюдение на засушаването по спътникови и метеорологични данни. По нейните степени първият проект определяше „катастрофалните“ общини.
