По поканата на министерството за виждания по реформата на ОСП сдружението, председателствано от Венцислав Митков, предлага таван на плащанията за свързани лица с пренасочване на освободения ресурс към преразпределителното плащане, регионални браншови лаборатории под контрола на БАБХ, дуално обучение за фермери и администрация, „технологичен старт“ за стопани до 45 години в уязвимите сектори и нормативно гарантиран дял от инвестиционните фондове за планинските и полупланинските райони
Документът и организацията
Сдружение „Обединени земеделски производители“ (ОЗП) внесе в Министерството на земеделието и храните пакет от стратегически предложения по реформата на Общата селскостопанска политика за периода 2028–2034 г. — в отговор на поканата на министерството за представяне на виждания и конкретни предложения от браншовите организации. Документът, с чието пълно съдържание редакцията разполага, е структуриран по две от тематичните области на националното програмиране: Област Д — знания, иновации и цифровизация в земеделието (AKIS), и Тематична област Е — социално-икономически предизвикателства в селските райони. Подписан е от председателя на Управителния съвет Венцислав Митков, а рамката е обявена в самото начало: организацията се позиционира като „защитаваща интересите на реално произвеждащите земеделски производители в страната“ и предлага „гъвкава, насърчителна и подкрепяща философия на управление на селските райони, базирана на стимули, а не на рестрикции“.
За разлика от позициите по проекторегламента, които се движат по членове и текстови поправки, това е становище от терена към националния план — и то следва да се чете по правилата на своя жанр: какво липсва на стопанствата, които организацията представлява, и какво националното програмиране може да направи по въпроса. ОЗП е национална структура, която работи на места, където другите браншови организации почти не достигат — редакцията е описвала дейността ѝ в Брезнишко и Кюстендилско — с център на тежестта в Югозападна България и в планинските и полупланинските райони, и с членска маса предимно от малки и средни стопанства в животновъдството, овощарството, зеленчукопроизводството и картофопроизводството. Организацията инвестира в собствен експертен капацитет, без да чака държавна програма: в края на 2025 г. учреди звено „Овощарство“ в Кюстендилско с изнесено обучение, водено от преподаватели от Аграрния университет — Пловдив и финансирано изцяло от самото сдружение, а в момента подготвя дигитална платформа, събираща на едно място производители, търговци и превозвачи. Председателят ѝ е действащ производител.
Област Д: обучение, лаборатории, дигитализация
Първото предложение е за насърчителна система за ежегодно дуално обучение на фермери и администрация. Вместо „традиционните дълги курсове“, които документът определя като неефективни и натоварващи, ОЗП предлага постоянна програма от кратки, интензивни и високоспециализирани семинари с продължителност три до пет дни, организирани съвместно от центровете за професионално обучение, легитимните браншови организации и аграрните университети. Издаваните сертификати да бъдат признавани като документ за квалификация в целия Европейски съюз, а ежегодното преминаване през опреснителен семинар — за дигитални технологии, пазарни механизми и зелени иновации — да носи предимство под формата на бонус точки при кандидатстване по инвестиционните мерки. Всички разходи — транспорт, нощувки, изхранване — да се покриват от техническата помощ по Втория стълб. Съществен и рядко срещан елемент: същите регулярни обучения да преминават и служителите на средно и ниско управленско ниво в МЗХ, ДФЗ и областните и общинските служби по земеделие, „за да се постигне пълна синхронизация между проверяващи и производители“ — искане, зад което стои натрупан опит с разминаването между това, което проверяващият изисква, и това, което производителят е разбрал, че се изисква.
Второто предложение е най-амбициозното в цялата Област Д: регионални браншови лаборатории със сертифициращи функции и държавен контрол. Чрез специализирана интервенция в рамките на AKIS национално и регионално представени земеделски организации да могат да купуват или строят сгради на общинско ниво и да ги оборудват като модерни лаборатории за анализи на почви, зърно, сурово мляко, плодове и зеленчуци, фуражи и месо. Логиката е формулирана през доходността: „когато фермерът има бърз и безплатен достъп до качествени анализи в собствената си община, той може да защити по-добра цена на пазара и да оптимизира разходите си за торене и фуражи“. Лабораториите да бъдат акредитирани и да издават официален Национален сертификат за качество, който да служи като правно основание за защитен държавен маркер „Произведено в България“ върху крайния продукт; текущият контрол — лабораторни протоколи, калибриране на апаратурата, издаване на сертификатите — да се упражнява от областните дирекции по безопасност на храните към БАБХ. Данните от анализите да постъпват по електронен път директно в Системата за електронни услуги за улеснение при доказването на реализирана продукция, като се премине към стимулиращ режим: производителите със сертифицирана продукция да ползват приоритет при подпомагането. Финансовата рамка на искането: 100 на сто безвъзмездна помощ, покриваща и инвестицията, и последващите оперативни разходи — заплати на лаборанти и научни работници, консумативи, режийни.
Третото предложение — дигитализация за средната класа стопанства — иска обособен целеви подбюджет за цифрово преоборудване: GPS системи, софтуер за прецизно земеделие, метеорологични станции, ISOBUS системи и автопилоти. Обхватът да включи стопанства до 200 хектара, които документът нарича „гръбнака на селските райони“, при максимален размер на подкрепата до 100 000 евро като 100 на сто безвъзмезден грант, без изискване за самоучастие.
Област Е: таван, уседналост, техника за младите, микропреработка, райониране
Разделът за социално-икономическите предизвикателства започва с пакет срещу демографската криза, чийто първи елемент е и позицията на организацията по най-паричния въпрос на преговорите — тавана на директните плащания. Документът предлага:
| „Препоръчва се въвеждането на балансиран таван на директните плащания за едно свързано лице/холдинг, като освободеният ресурс се пренасочва за преразпределително плащане в подкрепа на малките и средните ферми.“ |
Към тавана — за него подробно по-долу — пакетът добавя стимул „Уседналост“: допълнителен бонус коефициент за стопани, които живеят, развиват дейност и плащат данъци в населеното място, където е регистрирано стопанството. И мярка „Технологичен старт за уязвимите сектори“, при която възрастовата граница за „млад фермер“ по тази конкретна интервенция се вдига до 45 години „за да отговори на реалната демографска картина“: стопанин до 45 години в животновъдството, овощарството или зеленчукопроизводството, чието стопанство на третата година от регистрацията покаже устойчиво развитие, да получи 100 на сто безвъзмездно чисто нов трактор с мощност до 110 конски сили и съответния прикачен инвентар, със законова възбрана за продажба на техниката за седем години. Пакетът се допълва от данъчно искане: освобождаване на фермерите до 45 години в обезлюдяващите се и полупланинските общини от данък върху доходите от земеделска дейност за първите пет години.
Следва предложение за кръстосана синергия между фондовете: при одобрен инвестиционен проект на фермер по земеделския фонд системата автоматично да генерира „инфраструктурен ваучер“ към съответната община — целево финансиране по Европейския фонд за регионално развитие, което в рамките на дванадесет месеца да се вложи в асфалтиране на довеждащия път до стопанския двор, трифазен ток, водопровод и широколентов интернет до обекта. Идеята адресира позната на всеки производител в малка община ситуация: модернизирано стопанство в края на неасфалтиран път, без трифазно захранване за новите мощности.
За повишаване на доходността чрез микропреработка и къси вериги документът иска фиксиран интензитет от 85 на сто грант за микропредприятия, затварящи цикъла — мини мандри, мобилни кланици, цехове за пакетиране, хладилници, сушилни, съоръжения за преработка на зърнени култури — заедно с национални стандарти на БАБХ с облекчени и гъвкави изисквания за семейните обекти. Към това: данъчни преференции в корпоративния или патентния данък за търговски обекти, които изкупуват минимум 60 на сто от стоките си от локални производители в същата или съседна община, и подкрепа за малки регионални логистични центрове, които да окрупняват, калибрират и доставят продукция до местната мрежа и общинските социални заведения. В същата логика е и разделът за диверсификация — 85 на сто грант за сервизи за земеделска техника, занаятчийски работилници, производство на пелети от биомаса, ИТ услуги за прецизно земеделие, покривни ВЕИ инсталации за собствено потребление, както и за агротуризъм, свързващ местното производство с традициите, кулинарията и фолклора — демонстрационни стопанства, дегустационни центрове, локални фестивали.
Последното предложение е за ново аграрно-икономическо райониране на България: МЗХ, съвместно с НСИ и Селскостопанската академия, да извърши детайлен анализ и райониране на страната по почвено-климатични условия, нива на доходност и демографски индекс, а върху този анализ в Стратегическия план след 2027 г. да се заложи твърд процент от инвестиционните фондове, нормативно заделен и гарантиран единствено за планинските и полупланинските райони — „за да се компенсират по-тежките условия за работа и по-високата себестойност на продукцията в планините“. На това искане се спираме отделно по-долу, защото то е структурно най-издържаното в целия документ.
Таванът: свързаните лица и сметката, която никой не е публикувал
Позицията по тавана е формулирана в едно изречение и в него няма праг, няма отношение към приспадането на разходите за труд, няма позиция по трите стъпала на дегресията от предложението на Комисията. Но изречението съдържа две неща със самостоятелна тежест. Първото: таванът се иска за едно свързано лице или холдинг — тоест документът адресира въпроса, който определя дали който и да е таван изобщо действа: клаузата за свързаните предприятия. Опитът на държави членки с концентрирана структура на стопанствата показва, че праг, приложен към отделното юридическо лице, се заобикаля с разделяне на стопанствата на хартия — и че реалният спор по тавана се води не за числото, а за дефиницията на субекта, върху който то се прилага. Второто: освободеният ресурс изрично се насочва към преразпределителното плащане за малките и средните стопанства — конструкция, съвпадаща по посока с предложението на Комисията, което задържа отнетите суми в националния пакет.
Колко тежи това искане в пари, не може да каже нито организацията, нито редакцията, нито който и да е извън администрацията — и това е обстоятелство, което заслужава да бъде записано точно в тази статия. Сметката на редакцията от 21 юни, направена върху публично известното, опира в диапазон от 50 до 200 милиона евро годишно освободен ресурс според съдбата на приспадането и дегресията; по-точна тя не може да стане отвън, защото разпределението на бенефициентите в най-горния интервал и общата сума на приспаднатите разходи за труд не са публикувани, а заявлението на редакцията по ЗДОИ за тези данни остана без никакъв отговор в законовия срок — мълчалив отказ, който ще бъде обжалван. Стопанствата, които ОЗП представлява, са в огромното си мнозинство под всеки обсъждан праг — тоест точно онези, към които преразпределителното плащане би насочило освободения ресурс. Организация, която иска таван, и организации, които искат запазване на действащия ред, спорят в момента за преразпределение, чийто размер никоя от тях не знае.
Гарантираният дял за планинските райони: най-силната идея в документа
Искането за нормативно заделен процент от инвестиционните фондове за планинските и полупланинските райони минава три теста, на които повечето останали предложения в документа се провалят: то е изцяло в компетенцията на МЗХ (програмиране на Стратегическия план, не данъчен закон), не изисква нито евро нов бюджет (преразпределя, не добавя) и адресира проблем с ясен механизъм. Механизмът е конкурсното начало: планинското стопанство се състезава за инвестиционната подкрепа в общо класиране със стопанствата от равнините — с по-малък проект, по-висока себестойност, по-труден достъп до проектанти, съфинансиране и банков кредит. Точките за приоритет в критериите за подбор, каквито действащите правила познават, дават предимство в опашката; гарантираният бюджет дава сигурен плик. Разликата между двете е разликата между пожелание и норма — и предложението на ОЗП иска нормата, при това стъпила върху предварителен анализ и райониране, а не върху декларативно определение кое е „планинско“.
Бележка на редакцията. Идеята има едно уязвимо място, което не я обезсилва, но трябва да бъде решено още при програмирането: защитеният бюджет работи само ако има кой да го усвои. Ако планинските райони не подготвят достатъчно проекти — по същите структурни причини, поради които губят конкурсите: липса на консултантски капацитет, на съфинансиране, на достъп до кредитиране — заделените средства остават неусвоени; а при предлаганото за новия период правило n+1 неусвояването означава връщане на средства в Брюксел и аргумент срещу самата мярка при следващото програмиране. Гарантираният дял затова върви задължително в комплект с подкрепа за подготовка на проекти на място — техническа помощ, консултантска мрежа, авансови схеми — каквато логика подходът ЛИДЕР познава от десетилетия. В този си вид искането е не само защитимо, а и трудно за отхвърляне с аргументи по същество.
Документът завършва с декларация за готовност за участие в експертните работни групи към министерството. Редакцията ще проследи какво от внесеното ще намери място в националната позиция и в програмирането на Стратегическия план — и ще отбележи какво е отпаднало и с какви мотиви.
Източници
Стратегически предложения на Сдружение „Обединени земеделски производители“ по Област Д и Тематична област Е в контекста на реформата на ОСП след 2027 г., внесени в Министерството на земеделието и храните; копие, предоставено на редакцията от организацията.
Предложение на Европейската комисия за Регламент относно условията за изпълнение на подкрепата от ЕС по ОСП 2028–2034 г. — COM(2025) 565, 16 юли 2025 г.
Архив на zemedeleca.bg: „Венцислав Митков, председател на УС на ОЗП: най-малкият проблем на малкия производител са веригите“ (27 май 2026 г.); „От 50 до 200 милиона евро годишно: какво се освобождава при новия таван на ОСП плащанията“ (21 юни 2026 г.); материалът за мълчаливия отказ на МЗХ по заявлението на редакцията по ЗДОИ (юли 2026 г.).
Понятия
AKIS (Agricultural Knowledge and Innovation Systems) — системата за знания и иновации в земеделието: съвкупността от обучение, съвети, изследвания и обмен на знания, за която всяка държава членка програмира интервенции в стратегическия си план.
Свързани лица / холдинг — стопански субекти под общ контрол или обща собственост. От дефиницията на свързаност зависи дали таванът на плащанията се прилага върху реалната икономическа единица, или върху отделните юридически лица, на които тя може да бъде разделена.
Преразпределително плащане — интервенция на директните плащания, насочваща допълнителна подкрепа към първите хектари на стопанствата; естественият адресат на ресурса, освободен от таван и дегресия.
Дегресивност — стъпално намаление на плащането над определени прагове. В предложението на ЕК за 2028+: 25 на сто за сумите между 20 000 и 50 000 евро, 50 на сто между 50 000 и 75 000 евро, 75 на сто между 75 000 и 100 000 евро.
ЕЗФРСР и ЕФРР — Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейският фонд за регионално развитие; предложената от ОЗП „кръстосана синергия“ изисква координирано програмиране между двата.
Правило n+1 — предлаганото за периода 2028+ правило за усвояване, по което средствата от една година трябва да бъдат разплатени до края на следващата; по-строго от действащото n+2.
СЕУ — Системата за електронни услуги на ДФЗ, през която стопанствата подават заявления и документи.
ISOBUS — международен стандарт за комуникация между трактори и прикачна техника от различни производители; основа на прецизното земеделие.
Акредитация на лаборатории — официално признаване на компетентността на лаборатория за изпитване по международния стандарт за лабораториите (ISO/IEC 17025), извършвано в България от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“; условието сертификатите на една лаборатория да имат публична и търговска стойност.
