На 7 юли министър Пламен Абровски прие ръководителя на Европейската банка за възстановяване и развитие за България Мануела Несъл, за да говорят за хидромелиорациите. Банката показа два работещи модела — гръцкия и сръбския — и препоръча предпроектно проучване. Преди дванадесет години със същите теми и почти същите думи на същата маса седна Световната банка. От онзи разговор България купи стратегия, която десет години по-късно беше обявена за неприложима от дружеството, чиято реформа предвиждаше. Началото на новия цикъл заслужава внимание — и въпроса какво този път ще бъде различно.
В понеделник, 7 юли 2026 г., министърът на земеделието и храните Пламен Абровски проведе работна среща с ръководителя на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за България Мануела Несъл, с участието на заместник-министрите проф. Крум Неделков и Красимир Чакъров. Обсъдени бяха, по съобщението на министерството, възможностите за сътрудничество в хидромелиорациите, напояването и устойчивото управление на горските ресурси. „Един от основните приоритети на настоящото ръководство на Министерството е възстановяването и модернизацията на хидромелиоративната инфраструктура у нас“, е цитиран министърът. Несъл е представила опита на банката в напояването в Гърция и Сърбия и е препоръчала предварително предпроектно проучване за идентифициране на конкретните области за инвестиции. Двете страни са потвърдили готовност да продължат експертния диалог.
Дотук съобщението. То е коректно, инициативата е в правилната посока, а фактът, че хидромелиорациите изобщо присъстват в дневния ред на министерството, е повече, отколкото секторът е получавал в някои цели правителствени мандати. Именно затова си струва срещата да се прочете внимателно — и да се постави там, където ѝ е мястото: в началото на цикъл, който България вече е изминавала веднъж, със същия тип институция, по същата тема, със същата встъпителна препоръка.
Коя е банката и какво прави в България
ЕБВР е международна финансова институция със седалище в Лондон, създадена през 1991 г., с акционери над 70 държави заедно с Европейския съюз и Европейската инвестиционна банка — тоест тя не е институция на Съюза в тесния смисъл (каквато е ЕИБ), а самостоятелна банка за развитие, работеща и далеч извън Европа. Мануела Несъл ръководи офиса ѝ в София от септември 2024 г., след пет години начело на операциите в Босна и Херцеговина, с професионален профил в климатичното и енергийното финансиране.
В България банката е инвестирала исторически над 4,7 милиарда евро в около 307 проекта. През 2024 г. инвестициите ѝ у нас достигнаха 272 милиона евро в 20 проекта — повече от двойно спрямо предходната година — като над 90 на сто отидоха в зеления преход. Едно число от отчета на банката обаче е по-красноречиво от всички останали за темата на тази статия: през 2024 г. всички проекти на ЕБВР в България до един са в частния сектор. Банката присъства в страната, разполага с капитал и го влага по четвърт милиард годишно — там, където намира субекти, способни да го поемат, да го управляват по нейните правила и да отчетат резултат. В петгодишната ѝ стратегия за България (2025–2030), одобрена през юни 2025 г., приоритетите са три: зелен преход, конкурентоспособност и капиталови пазари, икономическа устойчивост. Земеделието и хидромелиорациите не са сред тях. Срещата от 7 юли, ако бъде последвана от нещо, би вкарвала сектора в дневния ред на банката, не обратното.
Двата модела, които Несъл показа
Гръцкият модел е публично-частно партньорство — и то не като лозунг, а като изградена машина. През декември 2020 г. гръцкото Министерство на развитието и инвестициите създаде с ЕБВР специален механизъм за подготовка на ПЧП проекти, който самата гръцка държава финансира с 20 милиона евро, а банката управлява. През него минават три напоителни партньорства с Министерството на селското развитие и храните като публичен партньор: рехабилитацията на мрежата Таврос в област Кардица (където по проектната документация половината мрежа е разрушена от липса на поддръжка и от циклона „Янос“), мрежата Нестос при Ксанти за около 25 000 хектара, и язовир с нова мрежа за общините Пилос, Нестор и Месини в Пелопонес. Конструкцията е показателна: частният партньор строи и поддържа, но не се издържа от таксите на водоползвателите — те са недостатъчни по дефиниция — а от плащания за разполагаемост от държавния бюджет, обвързани с това мрежата да работи. Тоест гръцката държава плаща, но плаща за резултат, а не за структура.
Сръбският модел е държавен заем. Още през 2019 г. ЕБВР отпусна на Сърбия 15 милиона евро за изграждане и рехабилитация на първична напоителна инфраструктура в Неготин и Свилайнац, придружени от над 1,2 милиона евро грант за техническа помощ — включително за изработването на първия сръбски план за действие за напояването, направен с Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО). Върху този първи проект стъпи последваща програма за климатична устойчивост и напояване, а през април 2026 г. банката обяви финансиране на многофункционален язовир, предпроектиран да обслужи напояване на над 2 200 хектара. ЕБВР днес е водещият институционален инвеститор в Сърбия с над 10,8 милиарда евро в 407 проекта. Пътят е обратен на гръцкия — държавата взема заема и строи сама — но общото между двата е по-важно от разликата: и в двата случая има институция, която приема капитала, носи отговорност по договор и отчита резултат в стандартизирани показатели.
Втората институция, същото начало
Тук идва частта, която съобщението на МЗХ няма как да съдържа, защото тя е в архивите. ЕБВР е втората международна финансова институция, която сяда на българската маса по напояването. Първата беше Световната банка: между 2011 и 2014 г. три поредни министерства на земеделието водиха разговори с нея, през 2014 г. беше подписано споразумение за възмездни консултантски услуги (при които държавата плаща за експертен труд, а не получава капитал), а през август 2016 г. Министерският съвет прие с Решение № 688 изготвената от банката Обща стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите. Диагнозата в нея беше директна: едва около 8 на сто от „годните“ площи, обслужвани от „Напоителни системи“ ЕАД, реално се напояват. Реформата — четири институционални стъпки, закон за хидромелиорациите, регионални публични предприятия. Десет години по-късно нито една стъпка не е изпълнена, закон няма, а самото дружество, чиято трансформация Стратегията предвиждаше, я окачестви официално като „неприложима и неефективна“ и обяви подготовка на нова, с прогнозна инвестиция от 1 милиард евро. Какво може да направи същата Световна банка с държава, която има работещ контрагент, показва съседна Турция: инвестиционен заем от 222,3 милиона евро, подписан през 2019 г., над 50 000 модернизирани хектара в четири провинции и подготвяна втора фаза. Тази история разказахме подробно в началото на юли в статията „Турция взе от Световната банка инвестиционен заем за 222,3 милиона евро за напояване на 50 000 хектара. България взе консултантски договор и стратегия от 2016 г.“ — и всичко, което следва по-долу, стъпва върху документираното в нея.
На този фон препоръката на Несъл за предпроектно проучване звучи различно, отколкото звучи в прессъобщение. През 2014 г. България нямаше диагноза и я купи. През 2026 г. диагнозата съществува, приета е с акт на Министерския съвет, и е погребана. Ново проучване не запълва информационна празнина — то заобикаля наличен документ, който никоя институция не иска да отвори, защото отварянето му означава да се отговори защо десет години нищо от него не е изпълнено. Прочетена откъм банката, същата препоръка казва и още нещо, на учтивия език на финансовите институции: към днешна дата България няма идентифицирани, подготвени, финансируеми проекти в сектора, по които разговор за пари изобщо да започне.
И гръцкият, и сръбският модел опират до едно условие, което България не покрива. Гърция има действащо звено за партньорствата и министерство, което е страна по три концесионни договора. Сърбия има държава, която взема заем и изпълнява план. Българският контрагент в сектора е дирекция, чийто експертен състав през годините е стигал до двама души в отдел, дружество, което неутрализира собствената си реформа, и закон, който от 2016 г. не е внесен в Народното събрание. Гръцкият модел освен това има политическа цена, която у нас никой още не е изговорил: публично-частно партньорство в напояването означава частен оператор върху водоподаването — тоест точно онова разграждане на монопола на „Напоителни системи“, което Стратегията от 2016 г. предлагаше в мека форма и което беше спряно. Всяка сериозна стъпка по гръцки образец минава през тялото на дружеството. Това е и най-вероятната причина цикълът да спира винаги на фазата „проучване“.
Банките кредитират капацитет, не нужда. Нуждата е документирана от 2016 г. Капацитетът е това, което три правителства подред не построиха.
Какво ще следим
Похвалното в срещата от 7 юли е, че тя изобщо се е състояла, и че министерството назовава хидромелиорациите приоритет. Проверимото обаче започва след нея, и е с дати. Първо — възлага ли МЗХ предпроектното проучване, с какъв бюджет и кой го плаща: грант за техническо сътрудничество от ЕБВР, нов консултантски договор по модела от 2014 г., или национални средства при действащата бюджетна дисциплина. Второ — появява ли се български хидромелиоративен проект в публичната проектна база на ЕБВР, където гръцките и сръбските проекти стоят с номера, документация и статус. Трето — внася ли се Закон за хидромелиорациите до края на 2026 г., при парламентарно мнозинство, за което процедурни пречки няма. Четвърто — какъв е редът за напояване в Бюджет 2027, след като в Бюджет 2026 единственото инвестиционно перо беше еднократната капитализация на „Напоителни системи“ от 20 милиона евро. По тези четири точки ще се разбере дали 7 юли 2026 г. е било начало — или поредно повторение на начало.
Източници
Министерство на земеделието и храните, съобщение „МЗХ и ЕБВР обсъдиха възможностите за развитие на напояването в България“, 7 юли 2026 г.
EBRD, „EBRD approves new five-year Country Strategy for Bulgaria“, юни 2025 г.; данни за портфейла в България (4,7 млрд. евро, 307 проекта; 272 млн. евро в 20 проекта за 2024 г., изцяло в частния сектор).
EBRD, „EBRD and Greece establish new PPP facility“, декември 2020 г.; проектна документация за ПЧП Таврос (Кардица), Нестос (Ксанти) и Пилос–Нестор–Месини, раздел „Работа с нас / Проекти“ на ebrd.com, 2021–2022 г.
EBRD, „EBRD invests €15 million in Serbia’s agricultural infrastructure“, 2019 г.; програма Serbian Climate Resilience & Irrigation Programme (SCRIP); публикация за многофункционалния язовир в Сърбия, април 2026 г.
Министерски съвет, Решение № 688 от 18 август 2016 г. за приемане на Обща стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите.
Официален отговор на „Напоителни системи“ ЕАД на журналистическо запитване, ноември 2025 г.
Архив на zemedeleca.bg: „Турция взе от Световната банка инвестиционен заем за 222,3 милиона евро за напояване на 50 000 хектара. България взе консултантски договор и стратегия от 2016 г., която „Напоителни системи“ обявиха за неприложима десет години по-късно“ (юли 2026 г.); „20 милиона евро в Бюджет 2026 г. за хидромелиоративния фонд“ (юни 2026 г.).
Понятия
ЕБВР (Европейска банка за възстановяване и развитие) — международна финансова институция със седалище в Лондон, създадена през 1991 г. за подкрепа на прехода към пазарна икономика. Акционери са над 70 държави, Европейският съюз и ЕИБ. Не е институция на ЕС — за разлика от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която е банката на Съюза.
Публично-частно партньорство (ПЧП) — договорен модел, при който частен партньор финансира, изгражда и поддържа публична инфраструктура, а публичният партньор запазва собствеността и плаща за услугата. В гръцките напоителни ПЧП плащането е за разполагаемост — срещу работеща мрежа, не от таксите на водоползвателите.
Плащания за разполагаемост (availability payments) — периодични плащания от публичния партньор към частния, дължими при условие че съоръжението е налично и работи по договорените показатели. Пренасят търговския риск от потребителските такси върху държавния бюджет, но обвързват плащането с резултат.
Възмездни консултантски услуги (RAS) — инструмент на Световната банка за страни със среден и висок доход: банката предоставя анализи и стратегии, а държавата плаща за тях. По такова споразумение от 2014 г. беше изготвена българската Стратегия за хидромелиорациите от 2016 г. — експертен труд без инвестиционен капитал.
Предпроектно проучване — подготвителен анализ преди инвестиционно решение: технико-икономическа оценка на варианти, площи, разходи и институционална рамка. Стандартна първа стъпка на финансовите институции — и точката, на която българският цикъл по напояването спира от петнадесет години.
