Подкрепата по законопроекта за допълнение на Закона за насърчаване на заетостта ще се изплаща от бюрата по труда, няма да се облага с данък и няма да спира помощи и обезщетения. Колко ще е на ден, законът не казва — размерът ще се определя ежегодно с Националния план за действие по заетостта.
Група народни представители от ГЕРБ-СДС внесе в петък, 10 юли 2026 г., законопроект за допълнение на Закона за насърчаване на заетостта (вх. № 52-654-01-85), с който се създава нова мярка за насърчаване на краткотрайната сезонна заетост в земеделието. Идеята е проста на пръв поглед: регистриран безработен, който отиде да работи по еднодневен трудов договор — на бране на плодове, зеленчуци, розов цвят, лавандула или тютюн — да получава от държавата целева финансова добавка за всеки действително отработен ден, върху надницата от стопанина и отделно от нея. По думите на вносителите целта е повече хора да избират работа пред оставане без работа, а земеделските производители да намират по-лесно работници в пиковите седмици на прибирането.
Механизмът
Законопроектът създава нов раздел VIIIа в глава шеста на Закона за насърчаване на заетостта — членове 55е до 55к. В мярката могат да участват регистрирани безработни, насочени от дирекциите „Бюро по труда“. Самата заетост минава по познатия ред на чл. 114а от Кодекса на труда — еднодневните трудови договори. Подкрепата се предоставя само за действително отработени дни, изплаща се ежемесечно от Агенцията по заетостта със средства за активна политика на пазара на труда и изрично не е част от трудовото възнаграждение — тоест стопанинът дължи надницата в пълен размер, а добавката идва отгоре, от бюрото по труда. Отработените дни се удостоверяват не с декларации, а през данните за регистрираните договори по чл. 114а, които Агенцията по заетостта обменя по служебен път; за дни, за които се установи, че труд не е полаган, или при неверни данни, подкрепа не се изплаща.
Общата продължителност на участието е до 120 дни в една календарна година, независимо от броя на сключените договори и работодателите. Подкрепата се отпуска или отказва със заповед на директора на дирекция „Бюро по труда“, която подлежи на обжалване по Административнопроцесуалния кодекс. Условията, сроковете и редът за изплащане и възстановяване се препращат към правилника за прилагане на закона. Отделен параграф допълва Закона за данъците върху доходите на физическите лица: добавката влиза в списъка на необлагаемите доходи (нова т. 30 в чл. 13, ал. 1). А по думите на вносителите тя няма да се отчита и като доход при социалното подпомагане.
Какво предвижда законопроектът
Целева финансова подкрепа за всеки действително отработен ден по еднодневен договор по чл. 114а от Кодекса на труда.
За регистрирани безработни, насочени от дирекциите „Бюро по труда“.
Изплаща се ежемесечно от Агенцията по заетостта, отделно от надницата, която дължи стопанинът.
До 120 дни участие в календарна година, колкото е и таванът на самите еднодневни договори.
Не се облага с данък върху доходите.
Размерът се определя всяка година с Националния план за действие по заетостта — в закона число няма.
Върху какво стъпва предложението
Еднодневните договори съществуват от юли 2015 г. и работят по строго очертан периметър: сключват се само между работник и регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител, само в растениевъдството и само за обработка на насажденията и ръчно прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят, лавандула и тютюн. Машинното прибиране, зърнените култури, билките, животновъдството са извън обхвата. Договорът е за един ден, не изисква вписване в НАП, трудова книжка и заповед за прекратяване, осигуровките се внасят авансово от работодателя, а времето не се зачита за трудов стаж. От август 2024 г. (ДВ, бр. 67 от 2024 г.) таванът за един работник беше вдигнат от 90 на 120 дни годишно — и новата мярка покрива точно този период, ден за ден.
Тук е нужно едно уточнение, защото част от представянето на предложението звучи по-ново, отколкото е. Още от 2015 г. работещите по чл. 114а запазват регистрацията си в бюрото по труда, не губят обезщетенията за безработица и социалното подпомагане, а полученото възнаграждение не се счита за доход при отпускането на месечните социални помощи — това е уредено в правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане и е сред причините еднодневният договор изобщо да заработи. Действително новото в законопроекта са две неща: чистата добавка от държавата върху надницата и нейното данъчно освобождаване. Останалото е закрепване в закон на положение, което вече действа.
Каналът, върху който ляга добавката, е реален, но ограничен по мащаб. По данни на Главна инспекция по труда в силните години се регистрираха около 200 хиляди еднодневни договора годишно, а към средата на май 2025 г. предоставените образци бяха 69 722 — най-много за винени лозя, ягоди, маслодайна роза и ябълки. Уговорката е важна: договорите са образци, не хора — един берач в рамките на сезона може да мине през десетки договора при различни стопани.
Отворените въпроси
Първият е размерът. Законът не фиксира сума — тя ще се определя ежегодно с Националния план за действие по заетостта, тоест ще зависи от бюджета на активната политика на пазара на труда за съответната година и ще се решава от изпълнителната власт, не от парламента. Колко ще получава берачът на ден отгоре — 5, 10 или 20 евро — е въпросът, който ще определи дали мярката ще се усети на полето, и отговорът му не е в законопроекта. Вторият е обхватът: предложението не пипа периметъра на чл. 114а, тоест добавка ще има там, където има еднодневни договори — при ръчното бране, не другаде в стопанството.
Третият въпрос е този, който предстои да се обсъжда в комисиите: дали пречката пред сезонната работна ръка е само в парите. Добавката вдига нетния доход за отработен ден и стеснява разликата с плащането на ръка, което днес се конкурира с легалния договор без никакви лимити и формалности. Но тя не променя географията — регистрираните безработни и интензивните градини, розови и тютюневи масиви често не са в едни и същи общини — нито демографското свиване на самата база, от която се търсят берачи. Субсидираната заетост за сектора е отдавнашно искане на браншови организации от „Плодове и зеленчуци“, поставяно публично включително в дните около внасянето. Законопроектът е с приложени мотиви и предварителна оценка на въздействието и предстои да бъде разпределен по комисии.
Източници
— Законопроект за допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, вх. № 52-654-01-85 от 10 юли 2026 г., 52-о Народно събрание.
— Кодекс на труда, чл. 114а; Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, обн. ДВ, бр. 67 от 2024 г.
— Наредба № РД 07-8 от 13 юли 2015 г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
— Данни на ИА „Главна инспекция по труда“ за еднодневните трудови договори, 16 май 2025 г.
— Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане, чл. 12.
Понятия
Еднодневен трудов договор (чл. 114а от Кодекса на труда) — договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа за един ден между работник и регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител; само за ръчна обработка на насажденията и прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят, лавандула и тютюн; до 120 дни за един работник в календарна година.
Активна политика на пазара на труда — програмите и мерките по Закона за насърчаване на заетостта, финансирани от държавния бюджет, чрез които държавата субсидира заетост, обучение и посредничество, за разлика от пасивните плащания като обезщетенията за безработица.
Национален план за действие по заетостта (НПДЗ) — ежегоден документ на Министерския съвет, който разпределя бюджета на активната политика по програми и мерки и определя размерите на плащанията по тях; там ще се определя и размерът на новата целева подкрепа.
